РЕШЕНИЕ
№ ...............
гр.София, 18.04.2016 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4
състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и трети март през две хиляди и шестнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
при участието на
секретаря Ц.Д., като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 2235 по описа за 2014
год. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на С.Р.Я., с която
срещу Ю.В.С. са предявени осъдителни искове по чл.240, ал.1 от ЗЗД и по чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът поддържа твърдения, че е предоставил на ответника в заем сумата от 29500.00 лв. по договор от 09.01.2012 г. с
нотариална заверка на подписите рег.№ 00309 на нотариус В.Б. с район на
действие – СРС, вписана в регистъра на НК на РБ под № *, като предоставил
авансово на ответника част от сумата в размер на 10000.00 евро с левова
равностойност 19500.00 лв. на 07.01.2012 г., а остатъка в размер на 10000.00
лв. предоставил на ответника на 10.01.2012 г.
При предоставяне на сумите ответникът ги внасял на каса в П.И.Б. на
посочените дати, под предлог, че така няма да се заплаща такса. При настъпване
на падежа за връщане на сумата, ответникът молил за предоставяне на
допълнителен срок, който впоследствие не изпълнявал. Връщане на сумата не
последвало. В опит за прекратяване претенциите за връщане на сумата, ответникът
подал сигнал до СРП, по който била образувана преписка № 17936/2012 г. Пред
органите на реда ответникът поддържал твърдения, че е върнал взетите на заем
суми, но не отричал и получаването им.
Ищецът претендира връщане на дадената в заем сума от 29500.00 лв., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 17.02.2014 г. до окончателното и изплащане. Претендира заплащане на сумата 6097.30 лв., представляваща мораторна
лихва върху сумата по главното вземане за времето от 10.02.2012 г. до
16.02.2014 г., както и направените в производството разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не изразява становище по исковете.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, обсъди направените от страните доводи, съгласно
разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.240 от ЗЗД, с договора за заем заемодателят
предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят
се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и
качество. Договорът за заем е реален договор - счита се сключен, когато въз
основа на постигнатото съгласие между страните парите или заместимите вещи
бъдат предадени на заемателя. С оглед предходното, по иска по чл. 240 от ЗЗД за
връщане на заетата сума ищецът следва пряко и пълно да докаже твърдения
юридически факт, източник на спорното задължение - договора за заем или
даването на сумата със задължаването на ответника да я върне.
В производството страните не спорят и се установява от представения
договор за заем от 09.01.2012 г. с нотариална заверка на подписите рег.№ 00309
на нотариус В.Б. с район на действие – СРС, вписана в регистъра на НК на РБ под
№ *, че между страните е възникнало валидно правоотношение
по договор за заем, по силата на което ищецът е
предал в заем на ответника сумата 29500.00 лв., както следва: сумата 19500.00
лв. на 07.01.2012 г. и сумата 10000.00 лв. - на 10.01.2012 г. Предаването и
получаването на сочената сума се установява чрез представения договор за заем и
се потвърждава от изразеното от ответника в подаден сигнал до СРП от 18.05.2012
г., въз основа на който е образувана преписка № 17936/2012 г. на СРП.
Чрез показанията на свидетеля Т.К.В. се потвърждава твърдението на ищеца,
че сумата по заема е била предоставена на две вноски, като първата част от
заетата сума е била внесена от ответника в клон на П.И.Б. АД на пл.“Н.С.“.
Чрез приложените копия на документи от извършени от ответника банкови
операции на 07.01.2012 г. и на 09.01.2012 г. се установява извършени вноски в
ПИБ АД, първата от които на стойност 19500.00 лв., а втората в размер на 10000.00
лв. по посочената банкова сметка.
***, предоставената в заем сума е следвало да бъде върната на заемодателя
до 09.02.2012 г., което не се установи да е изпълнено от заемополучателя.
В този смисъл, съдът намира, че претенцията по чл.240, ал.1 ЗЗД се явява основателна и доказана в пълен
размер.
Установи се от договора за заем, че сумата от 29500.00 лв. е следвало да
бъде върната от заемателя на заемодателите най-късно до 09.02.2012 г. От този
момент вземането им е било изискуемо и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД
претенциите им за заплащане на законна лихва върху сумата 29500.00 лв. за
времето от 10.02.2012 г. до 16.02.2014
г. /дата предхождаща подаване на исковата молба/ се явяват основателни.
Размерът на вземанията по чл.86, ал.1 от ЗЗД възлиза на сумата 6097.30 лв.,
изчислен върху сумата по главните вземане по реда на чл.162 ГПК с помощта на
компютърна програма- http://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html.
Претенцията за акцесорното вземане подлежи на уважаване за целия предявен
размер.
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на
ответника следва да бъдат възложени сторените от ищеца разноски в
общ размер на 3923.89 лв. съобразно приложения списък по чл.80 ГПК.
По изложените съображения, СГС
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл.240, ал. 1 от ЗЗД, Ю.В.С., ЕГН ********** с адрес ***, да заплати на С.Р.Я., ЕГН ********** с адрес *** ***, действащ чрез адв.Е.И.Т., сумата 29500.00 -/двадесет и
девет хиляди и петстотин/ лева, ведно със законната лихва от 17.02.2014 г. до окончателно погасяване на задълженията и на основание чл.86, ал.1
от ЗЗД сумата 6097.30-/ шест
хиляди деветдесет и седем лева и тридесет стотинки/ лева, представляваща законна лихва върху сумата от 29500.00 лв. за времето от 10.02.2012 г. до 16.02.2014 г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК Ю.В.С., ЕГН ********** с адрес ***,
да заплати на С.Р.Я., ЕГН ********** с адрес *** ***, действащ чрез адв.Е.И.Т., сумата 3923.89 лв.
разноски по делото за тази инстанция.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: