Определение по дело №846/2018 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 2134
Дата: 19 юни 2018 г.
Съдия: Тони Кръстев
Дело: 20183101000846
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 4 юни 2018 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………./…..06.2018 г.

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 19.06.2018 г., в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:      МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА

ЧЛЕНОВЕ:           ЖАНА МАРКОВА

ТОНИ КРЪСТЕВ

 

като разгледа докладваното от съдия Кръстев

въззивно търговско дело846 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по  въззивна жалба, подадена от Д.И.Д. чрез процесуалния й представител – адв. Йордан Дяков против решение № 1412/03.04.2018 г., постановено по гр.д. 18432/2017 г. по описа на PC – Варна, с коeто са отхвърлени исковете с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответното застрахователно дружество „АРМЕЕЦ” АД да заплати на ищцата сумата 300 лв., частичен иск от целия в размер на 30000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили в резултат на реализирано на 18.03.2012 г. ПТП в гр. Варна, причинено по вина на водача на лек автомобил „Форд Ескорт”, с ДК № В 8942 СР, застрахован по договор за гражданска отговорност при ЗАД „АРМЕЕЦ” АД, застрахователна полица № 111120000083, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 07.11.2017 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 172.35 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 300 лв. за периода 18.03.2012 г. – 06.11.2017 г., поради изтекла погасителна давност.

Жалбоподателят моли за отмяна на решението с твърдения за неправилност, изразяваща се в незаконосъобразност, необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поддържа, че РС необосновано е отказал да допусне съдебно-медицинска експертиза за доказване на претърпените неимуществени вреди, както и да изиска и приложи НОХД № 4938/2016 г.по описа на ВРС, поради което делото е останало непопълнено с относими и допустими доказателства за неизтекла погасителна давност на исковата претенция, в частност относно момент на привличане на водача на МПС в качеството на обвиняем. В тази връзка сочи, че ВРС е нарушил материалния закон като е приел за начало на давността датата на настъпване на процесното ПТП без да съобрази, че давността тече от датата на привличане на водача като обвиняем – 19.06.2013 г. Към жалбата е приложено и Постановление на разследващ полицай от 19.06.2013 г. по ДП № 90/2012 г. по описа на с-р ПП при ОД МВР – Варна за привличане в качеството на обвиняем на Филип Ангелов Петров без да е обективирано доказателствено искане. Моли за отмяна на решението на ВРС и уважаване на иска.

Въззиваемата страна застрахователно дружество „АРМЕЕЦ” АД е подала отговор, с който оспорва жалбата и претендира присъждане на разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно легитимирано лице чрез процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК, поради което делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

Направените искания за събиране на доказателства пред въззивната инстанция са частично основателни.

Според разпоредбата на чл. 266 ГПК във въззивното производство могат да се събират доказателства, които не са били допуснати пред първата инстанция, поради нарушаване на съдопроизводствените правила. Съдът има право на преценка относно необходимостта от назначаване на експертиза като се ръководи от критериите, посочени в чл. 195, ал. 1 от ГПК – когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания. Недопускането на експертиза при първоинстанционното разглеждане на делото само по себе си не съставлява процесуално нарушение, ако по делото са представени достатъчно доказателства за установяване на твърдяния факт и на съда не са необходими специални знания, поради което в случая не е налице хипотезата на чл. 266, ал. 3 от ГПК.

По отношение на искането за изискване и прилагане на НАХД № 4938/2016 г. по описа на ВРС с оглед въведените с въззивната жалба оплаквания, съдът намира, че същото е необходимо за изясняване на делото от фактическа страна.

 

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № 4940/22.01.2018 г. на ВРС – Регистратура, подадена от от Д.И.Д. чрез процесуалния й представител – адв. Йордан Дяков против решение № 1412/03.04.2018 г., постановено по гр.д. 18432/2017 г. по описа на PC – Варна, с коeто са отхвърлени исковете с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответното застрахователно дружество „АРМЕЕЦ” АД да заплати на ищцата сумата 300 лв., частичен иск от целия в размер на 30000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили в резултат на реализирано на 18.03.2012 г. ПТП в гр. Варна, причинено по вина на водача на лек автомобил „Форд Ескорт”, с ДК № В 8942 СР, застрахован по договор за гражданска отговорност при ЗАД „АРМЕЕЦ” АД, застрахователна полица № 111120000083, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 07.11.2017 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 172.35 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 300 лв. за периода 18.03.2012 г. – 06.11.2017 г., поради изтекла погасителна давност.

ДА СЕ ИЗИСКА НАХД № 4938/2016 г. по описа на ВРС.

 

НАСРОЧВА производството по възз.т.д. № 846/2018 г. за разглеждане в открито съдебно заседание на 26.09.2018 г. от 13.30 ч., за която дата и час да се призоват страните.

 

Да се връчи препис от настоящото определение.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

2.