№ 61
гр. Шумен, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Йордан В. Димов
при участието на секретаря Станислава Ст. Стойчева
като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно
гражданско дело № 20223600500553 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №193 от 01.11.2022г. по гр.д.№732/2021г., ВПРС е признал за установено в
отношенията между ищеца „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Париж, Франция, чрез
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, представлявано от Д.Т.Д. – зам.-
управител, чрез юрисконсулт Н.М. и ответника Х. А. Ч., чрез особения представител адв.Й.
С. от ШАК, че в полза на ищеца съществува взямане против ответника, в следните размери:
сумата 700лв., представляваща главница, сумата 59.41лв., представляваща възнаградителна
лихва за периода от 01.02.2021 г. до 01.07.2021 г., сумата от 44,77лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 01.03.2021г. до 16.10.2021г., ведно със законна лихва, върху
главницата от датата на подаване на заявлението – 29.10.2021г. до изплащане на вземането,
като вземането произтича от следните обстоятелства: парично задължение по договор за
потребителски кредит за покупка на стоки или услуги № CREX – 18290201 от 05.12.2020г.,
за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
№236/02.11.2021г. по ч.гр.д№636/2021 г. по описа на ВПРС, на основание чл. 415, ал. 1 вр.
чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.79 от ЗЗД, вр. с чл.92 от ЗЗД, вр. с чл.9 и сл. от ЗПК и чл.86 от
ЗЗД. Със същото решение са отхвърлени предявените от дружеството срещу Ч. искове, в
останалата им част до пълния предявен размер, както следва: за сумата от 31,50лв. -
представляваща главница, възнаградителна лихва от 23.35лв. за периода от 01.02.2021 г. до
01.07.2021 г. и мораторна лихва от 1.95лв. за периода от 01.03.2021г. до 16.10.2021г..
Присъдени са и следващите се разноски в исковото и заповедното производство.
1
Решението е обжалвано от ответната страна, чрез назначения й особен представител
адв.Й.С. при ШАК в осъдителната част. Намира същото за неправилно, постановено в
противоречие със закона, при съществено нарушение на процесуалните правила и
необоснованост. Неправилно съдът приел, че предсрочната изискуемост на договора била
настъпила на 01.07.2021г., а в действителност предсрочната изискуемост била настъпила на
22.12.2021г., с депозиране на исковата молба пред ВПРС. Това било в съответствие с
даденото разрешение в т.18 от ТР№4/2013г. на ОСГТК на ВКС на РБългария. Моли
решението да бъде отменено в атакуваната част и вместо него постановено друго, с което
заявените претенции бъдат изцяло отхвърлени.
Въззиваемата страна, взема становище по неоснователността на жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, от надлежна страна, поради
което се явява процесуално допустима.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и прецени
поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Въз основа на депозирано от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ Париж, чрез
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, представлявано от зам.управител
Д.Д. , заявление по реда на чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. №636/2021г. на ВПРС , по силата на която е разпоредено Х. А. Ч. да
заплати на ищцовото дружество сумата 731.50лв.-главница, 82.76лв.-възнаградителна лихва
по кредита за периода от 01.02.2021г. до 01.07.2021г.; 46.72лв.-мораторна лихва за периода
01.03.2021г. до 16.10.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано отдатата
на подаване на заявлението- 29.10.2021г. до окончателното й изплащане, като са присъдени
и разноски. Посочено е, че вземането произтича от договор за потребителски кредит за
покупка на стоки или услуги № CREX – 18290201 от 05.12.2020г., сключен межзу заявителя
и Ч.. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което
на заявителя е указана възможността да предяви иск. Последният в дадения срок е сторил
това и е предявил настоящия установителен иск.
На 05.12.2020г. между ищцовото дружество, в качеството на кредитор и Ч., в качеството
на кредитополучател, бил сключен договор № CREX – 18290201 за потребителски кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта, по
силата на който дружеството предоставило на ответника паричен кредит в размер на
731.50лв. за финансиране на стока-телевизор „LG“ на стойност 759лв., след заплащане на
първоначална вноска от 59лв.. Предвидено е погасяването на кредита да става чрез шест
месечни погасителни вноски, всяка на стойност 135.71лв.. Посочени са лихвения
процент/30.07%/, годишен процент на разходите/34.58%/, обща стойност на плащанията, с
първоначалната вноска /873.26лв./. Съгласно чл. 3 от Условия към договора за кредит, при
просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората
непогасена погасителна вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в
целия му размер, включително всички определени от този договор надбавки ведно с
2
дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без да е
необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпване на предсрочната
изискуемост.
Съгласно заключението на назначената по делото ССЕ, ищцовото дружество на
07.12.2020г. е превело директно на „Технополис България“ЕАД, сума по фактура
№********** на стойност 700лв. за покупка на стоки по договор № CREX – 18290201.
Размерът на кредита бил определен, като от стойността на покупката /телевизор/ в размер на
759лв., била приспадната първоначалната вноска в размер на 59лв. и била прибавена
застрахователна премия в размер на 31.50лв. Уговорката за премия в размер на 31.50лв.,
представлявала сумата за плащане по сключената застраховка „сигурност на плащанията“
по групова полица №5/2008г. към договора за кредит. По кредита нямало извършени
плащания Размерът на възнаградителната лихва по договора възлизал на 30.07%.
По делото е изпратено уведомително писмо от 0702021г. до Ч., с което същият е
уведомен от дружеството-кредитор, че по отношение на вземанията по договора за кредит е
обявена предсрочна изискуемост, поради преустановяване плащането на вноските по
договора на 01.02.2021г.. Писмото е получено от ответника на 21.07.2021г..
При така установената по-горе фактическа обстановка, съдът достигна до следните
изводи:
Заявени са претенции с правно основание чл.422 от ГПК за установяване
съществуването на вземане – неиздължена главница, възнаградителна лихва и лихва за
забава по договор за потребителски кредит.
Доколкото предмет на настоящото производство е депозирана въззивна жалба срещу
решението само в частта, с която са уважени претенциите досежно дължимостта на сумите:
700лв., представляваща главница, сумата 59.41лв., представляваща възнаградителна лихва
за периода от 01.02.2021 г. до 01.07.2021г. и сумата от 44,77лв., представляваща мораторна
лихва за периода от 01.03.2021г. до 16.10.2021г., то само те следва да бъде разгледани в
настоящото въззивно производство.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл.154, ал.1 от
ГПК/, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните
правопораждащи факти, а именно: че спорното главно право е възникнало, в случая това са
обстоятелствата, свързани със съществуването на облигационно правоотношение между
дружеството-кредитор и ответника, настъпване изискуемостта на паричното задължение на
последния, изпълнение на задължението на кредитора по конкретния договор за
предоставяне на кредит, и в частност предоставянето на заетата сума. Ответната страна
следва да установи факта на заплащане на дължимата главница, възнаградителна лихва и
лихва за забава.
В настоящия случай се установи по безспорен начин, че „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.“ Париж, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България и Х. А.
Ч. са били в облигационни отношения, уредени от сключения между тях договор за
3
потребителски паричен кредит, оптускане на револвиращ потребителски кредит. Анализът
на съдържанието на договора за кредит обуславя извода, че е спазена писмената форма,
същият съдържа дата и място на сключването му, вида на предоставения кредит,
индивидуализация на страните по него, срок на договора, общия размер на кредита, размер
на лихвения процент, годишния процент на разходите, условия за издължаване на кредита,
както и останалото съдържание по чл.11, ал.1 от ЗПК. Не е спорно/заключение на СТЕ/ и че
уговорената сума е предоставена на ответника, чрез директното й превеждане по сметка на
Технополис България“ЕАД, за закупуване на стоката от страна на Ч.. Ответната страна не е
ангажирала доказателства досежно изгодния за нея факт, че е погасила не само изцяло, а и
която и да е вноска по договора.
Предвид така установеното по-горе, съдът намира, че заявените претенции по чл. 422, ал.
1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, се явяват основателни и доказани за сочените по-горе суми:
700лв.-главница, 59.41лв.- възнаградителна лихва за периода от 01.02.2021 г. до 01.07.2021г.
и 44,77лв.- представляваща мораторна лихва за периода от 01.03.2021г. до
16.10.2021г./определена на основание чл.162 от ГПК и с помощта на компютърна програма/.
Относимата разпоредба на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на парично
задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва, считано от деня на
забавата. В процесния случай се установи, че страните уговорили такова обезщетение при
неизпълнение, именно в размер на законната лихва, както и че Ч. не е изпълнил в срок
задължението си да върне на ищцовата страна дължимата сума по главното си парично
задължение.
В останалата част до пълните предявени размери, първоинстанционният съд е
отхвърлил претенциите, с оглед установяване нищожността на клаузата за заплащане на
услуга застраховка „сигурност на плащанията“, в която част решението не е обжалвано и е
влязло в законна сила.
По наведените в жалбата оплаквания: Неоснователно се явява възражението на
жалбоподателя, че предсрочната изискуемост на договора не била настъпила на
01.07.2021г., а на 22.12.2021г., с депозиране на исковата молба пред ВПРС. Доколкото в
случая падежът на последната вноска е 01.07.2021г., то не сме изправени пред хипотеза на
предсрочна изискуемост, а е налице пълно неизпълнение на договора.
Действително, съгласно приетото в постановките на Тълкувателно решение №3/2017г.
на ОСГТК, размерът на вземането при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит
следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора
парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната
изискуемост до датата на плащането. Константна е съдебната практика, че последиците на
предсрочната изискуемост настъпват след достигане на уведомлението за това до длъжника.
В случая се установи, че ищцовото дружество е изпратило до ответника уведомление
за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, но доколкото същото е получено от
последния на 21.07.2021г., след падежа на последната вноска, то не са настъпили
последиците на предсрочната изискуемост и длъжникът дължи неизплатената главница,
4
възнаградителна илихва и законната лихва.
Първоинстанционното решение в обжалваната част се явява правилно и следва да
бъде потвърдено. В останалата, необжалвана част, решението е влязло в законна сила.
На основание чл.78 от ГПК, съгласно изхода на спора, жалбоподателят Чотурков
следва да заплати на въззиваемата страна разноски пред въззивната инстанция в размер на
300лв./внесено възнаграждение за особен представител на жалбоподателя в размер на 200лв.
и 100лв. юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата
за заплащането на правната помощ/.
Следващата се по делото държавна такса-25лв. за въззивната инстанция следва да бъде
заплатена от жалбоподателя по сметка на ШОС.
Водим от горното и на основание чл.271 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №193 от 01.11.2022г. по гр.д.№732/2021г., ВПРС в частта, с
която е признато за установено в отношенията между ищеца „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” С.А., Париж, Франция, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България, представлявано от Д.Т.Д. – зам.-управител, чрез юрисконсулт Н.М., и ответника
Х. А. Ч., чрез особения представител адв.Й. С. от ШАК, че в полза на ищеца съществува
взямане против ответника, в следните размери: сумата 700лв., представляваща главница,
сумата 59.41лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 01.02.2021 г. до
01.07.2021 г., сумата от 44,77лв., представляваща мораторна лихва за периода от
01.03.2021г. до 16.10.2021г., ведно със законна лихва, върху главницата от датата на
подаване на заявлението – 29.10.2021г. до изплащане на вземането, като вземането
произтича от следните обстоятелства: парично задължение по договор за потребителски
кредит за покупка на стоки или услуги № CREX – 18290201 от 05.12.2020г., за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №236/02.11.2021г.
по ч.гр.д№636/2021 г. по описа на ВПРС, на основание чл. 415, ал. 1 вр. чл.422, ал.1 от ГПК
вр. с чл.79 от ЗЗД, вр. с чл.92 от ЗЗД, вр. с чл.9 и сл. от ЗПК и чл.86 от ЗЗД и са присъдени
следващите се разноски.
ОСЪЖДА Х. А. Ч. с ЕГН **********, от гр.Велики Преслав, да заплати на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” С.А., Париж, Франция, рег. № 542 097 902, чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр. София, 1766, район „Младост“, ж.к. „Младост 4”, „Бизнес Парк София”, сграда 14,
представлявано от Д.Т.Д.–зам.-управител, направени разноски пред въззивната инстанция в
размер на 300лв..
ОСЪЖДА Х. А. Ч. да заплати по сметка на ШОС следваща се държавна такса за
въззивната инстанция в размер на 25лв..
В останалата, необжалвана част, решението е влязло в законна сила.
5
На основание чл.280, ал.3 от ГПК, решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6