О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2022 година, гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
ХVІ-ти състав , в закрито заседание на 12.05. 2022 г.,
като разгледа докладваното от съдия Красимир Кипров
адм. д. № 1889 / 2021 г. по описа на съда,за да се произнесе
взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.144 от АПК във вр. с чл.248 от ГПК.
Образувано е по молба с.д. № 6211/18.04.2022
г. на адвокат Д. в качеството му на пълномощник на „Т. “ ЕООД с искане за изменение на постановеното по делото решение № 244/ 1.03.2022 г. в частта му за присъдените
разноски. Претендира се присъждане на
такива за адвокатско възнаграждение в размер на 1778,80 лв. вместо присъдените такива
в размер на 720 лв., както и за замяна
на адресата на задължението за разноски – „Главна инспекция по труда“ – София вместо
Дирекция „Инспекция по труда“- Варна.
Така отправеното искане е било съобщено
на 26.04.2022 г. на противната страна Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна , но в срока
по чл.248, ал.2 от ГПК , който е изтекъл на 3.05.2022 г., същата не е представила отговор.
Решение № 244/1.03.2022 г. е било съобщено на „Т. “ ЕООД на 6.04.2022 г.
и след като искането за неговото изменение в частта му за разноските е подадено на 18.04.2022
г., т.е. в 14-дневния срок за обжалването му, то същото се явява процесуално
допустимо съгласно изискванията на чл.248, ал.1 от ГПК.
Разгледано по същество, съдът намира искането за основателно единствено във втората
му част - по отношение на адресата на задължението за разноски.
За да присъди разноски за адвокатско
възнаграждение в полза на жалбоподателя по делото, видно от мотивите към
постановеното решение съдът е уважил възражението на ответника за неговата
прекомерност. Без необходимост от повтаряне на същите мотиви, съдът намира
новоизложените в настоящата молба аргументи за наличието на два адм. акта по които била осъществена адвокатската
защита, за такива които не водят до промяна на първоначално
направените правни изводи. Действително , оспорени са два адм. акта – постановление за обявяване
съществуването на трудово правоотношение и предписание за сключване на трудов договор,
но само по себе си това обстоятелство не
придава фактическа и правна сложност на делото, която да обуслови търсеният от
молителя размер на адвокатското възнаграждение. Причината е тази, че стоящите
в основата на тези два адм. акта факти са
едни и същи, т. е резултата по единия неминуемо обуславя правния резултат и по
другия. Що се касае до няколкото проведени съдебни заседания като аргумент за твърдяното
несъответствие на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение с обема на
осъществената по делото защита на жалбоподателя , изложените в настоящата молба
съображения не са по-различни от вече
коментираните в мотивите на съда, поради което причина за промяна не е налице.
По тези съображения, в тази част молбата не следва да бъде уважена.
С решението за дължимите на
жалбоподателя разноски е осъден ответникът Дирекция „Инспекция по труда“-Варна,
която съгласно чл.7, ал.1 от Устройствения правилник на Агенция „Главна инспекция
по труда“ представлява териториална дирекция, т.е. тя няма качеството на ЮЛ, а
разноските в адм. процес следва да бъдат присъдени в тежест на ЮЛ към което
принадлежи съответният адм. орган. По
тези съображения разноските по делото се
дължат от ЮЛ Главна инспекция по труда-София, в който смисъл следва да бъде
изменено решението в частта му за разноските.
Предвид изложеното и на основание чл.144 от АПК във вр. с чл.248, ал.3 от ГПК , съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
НЕ
УВАЖАВА молбата на „Т. “ ЕООД за изменение на решение № 244/1.03.2022 г. в
частта му относно присъденият размер на разноските от 770 лв.
ИЗМЕНЯ същото решение в частта му за разноските,
като вместо Дирекция „Инспекция по труда“-Варна осъжда Агенция „Главна
инспекция по труда“ - София да заплати
на „Т. “ ЕООД направените по делото разноски в размер на 770,00 лв.
Определението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от
съобщаването му на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :