№ 1346
гр. Варна, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на трети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
мл. с. И. Чавдарова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20223100501362 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на община Варна, подадена чрез процесуален
представител, срещу Решение № 1364/11.05.2022 год., постановено по гр. дело №
17218/2021 год. по описа на РС-Варна, с което са уважени предявените от Й. Д. П. от гр.
Добрич, срещу община Варна обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, като община Варна е осъдена да заплати на Й. Д. П. от гр. Добрич
следните суми:
1) сумата от 1 250 лева, частичен иск от целия в размер на 20 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се
в болки, страдания и неудобства в резултат на настъпило на 15.07.2021 г. увреждане -
травма на ахилесово сухожилие на левия крак вследствие на неподдържан в изправност
пътен участък към детска площадка, находяща се в град Варна на ул. „Професор Цани
Калянджиев" № 6-8, представляващ общинска собственост, ведно със законната лихва върху
присъдената сума, считано от датата на увреждането – 15.07.2021 год. до окончателното и
́
изплащане;
2) сумата от 1865 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищцата
имуществени вреди под формата на претърпени загуби, изразяващи се в извършени разходи
за заплащане на консумативи за лечение, медикаменти, медицински прегледи, болничен
1
престой и рехабилитация, в резултат на настъпило на 15.07.2021 г. увреждане – травма на
ахилесово сухожилие на левия крак вслествие на неподдържан в изправност пътен участък
към детската площадка, находяща се в град Варна на ул. „Професор Цани Калянджиев" №
6¬8, представляващ общинска собственост, ведно със законната лихва върху присъдената
сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 30.11.2021 г. до
окончателното и изплащане.
́
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно.
Твърди се, че исковете за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени
вреди не са доказани по основание и размер при условията на пълно доказване от ищцата.
Не е доказано, че към датата на злополуката на описаното в исковата молба място, е
съществувала неравност или пукнатина на тротоарното платно в отклонение на
нормативните изисквания, изискваща незабавен ремонт който не е бил извършен
своевременно от служители на община Варна. Твърди се също, че не е доказана и
причинната връзка между предполагаемото противоправно деяние и настъпилите
увреждания.
В евентуалност жалбоподателят навежда, че определеният от първоинстанционния съд
размер на обезщетението за неимуществени вреди, е прекомерен и не съответства на
болките и страданията, търпени от ищцата, а оттам – не съответства и на принципа за
справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД.
Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което
исковете да бъдат отхвърлени, евентуално – обезщетението за претърпени неимуществени
вреди да бъде намалено, съобразно нормата на чл. 52 ЗЗД. Претендира присъждане на
сторените в двете инстанции съдебни разноски.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК чрез процесуален
представител, въззиваемата – ищца Й. Д. П. от гр. Добрич, оспорва жалбата, счита
решението за правилно и настоява да бъде потвърдено. Претендира присъждане на
сторените разноски.
В съдебно заседание въззивникът община Варна не изпраща представител и не
изразява становище.
Въззиваемата Й. П., чрез процесуален представител, оспорва жалбата, поддържа
подадения писмен отговор.
Съдът съобрази следното:
Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване искове по чл. 49,
вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД.
В исковата си молба, уточнена с молба от 21.12.2021 год. ищцата Й. Д. П. от гр.
Добрич е навела следните твърдения:
На 15.07.2021 г. около 19.00 часа ищцата, заедно с дъщеря си и със своя внук, се
прибирали от детската площадка, находяща се в град Варна, ул. „Професор Цани
2
Калянджиев" № 6-8, пряка на ул. „Мир". Подходът към детската площадка е изграден от
тротоарни плочки, които на места са разместени и образуват неравности. Вървяла заедно с
внука си, държейки го за ръка, като при една от неравностите левият й крак се приплъзнал
от по-високо разположената плочка към по-ниско разположена плочка и ищцата изпитала
силна, внезапна и остра болка. Усетила изпукване в областта на ахилесовото сухожилие. С
помощта на дъщеря си се прибрала вкъщи, но забелязала изразена бразда на хлътване в
областта на ахилесовото сухожилие, появил се отток, кожата и посиняла. От силната болка
́
не била в състояние да стъпи на пръсти или да върви. Вечерта не могла да спи от болка и на
следващия ден с помощта на дъщеря си отишла до МБАЛ „Майчин дом - Варна", където
веднага я приели за оперативно лечение. На 16.07.2021 г. претърпяла операция – извършена
е перкутанна тенография на ахилесовото сухожилие, след което е поставена превръзка и
гипсова имобилизация. Изписана е от болницата на 19.07.2021 г. като й бил издаден
болничен лист за периода от 16.07.2021 г. до 18.08.2021 г. – 4 дни болничен режим и 30 дни
домашен режим. При изписването заплатила сумата от 345 лева за стая и 60 лева за
ортопедични консумативи; закупила лекарства на стойност 118, 30 лева и проходилка – за
сумата от 72 лева. На 13.08.2021 г. заплатила сумата от 95 лева за ортопедичен консуматив.
На 20.08.2021 г. посетила лекарска комисия, като за прегледа заплатила сумата от 20 лева,
издаден и е болничен лист за периода от 19.08.2021 г. до 17.09.2021 г. Насочена била за
́
извършване на физиотерапия и рехабилитация, проведена в периода 01.09.2021 г. до
24.09.2021 г., за която заплатила сумата от 560 лева, а за констумативи (еластични ленти ) –
36 лева. На 24.09.2021 г. отново се явила на лекарска комисия, която и издала болничен лист
́
за периода от 18.09.2021 г. до 17.10.2021 г. - за прегледа ищцата заплатила сумата от 20
лева. На 22.10.2021 г. отново посетила лекарска комисия, която продължила болничния лист
до 16.11.2021 г. – за прегледа отново заплатила сумата от 20 лева. На 18.11.2021 г. отново
посетила лекарска комисия, която продължила болничния и лист до 16.12.2021 г., за
́
прегледа заплатила 20 лева. Ищцата твърди, че временната и неработоспособност, в
́
резултат на травмата, продължава и към настоящия момент.
Излага, че в резултат на травмата е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се
във физически и душевни болки и страдания, уплаха, стрес, социални и битови неудобства.
Твърди, че прогнозата за пълно възстановяване от травмата на левия и крак е
́
неблагоприятна. Проведената физиотерапия не дала желания резултат, ищцата и
понастоящем изпитва болки в левия глезен и пръстите на левия крак, които се засилват при
натоварване, получава и оток на левия крак; болката не рядко се разпростира и до коляното.
Движенията на левия глезен са ограничени. Изпитва постоянен дискомфорт и общо
неразположение. По време на болничния и домашен престой търпяла силни болки, което
наложило да приема обезболяващи. Изпаднала в депресия, чувствала се подтисната, че не
може сама да се обслужва. Наложило се дъщеря и да се грижи за нея и да и помага в
́́
обслужването в първите седмици след травмата. Загубила нормалния си ритъм на живот.
Към настоящия момент още не е на работа и се чувства потисната, че е в тежест на
околните. Навежда, че работи като педиатрична медицинска сестра в град Добрич и се
страхува, че няма да може да се върне на работа.
3
Твърди, че подходът към детската площадка, където е настъпил инцидента е
собственост на общината и последната не е направила зависещото от нея чрез нейни
работници и служители да осигури безопасното преминаване по този участък.
В съответствие с наведените твърдения са и отправените искания: да бъде осъдена
община Варна да и заплати следните суми:
́
1) сумата от 1250 лева, частичен иск от целия в размер на 20 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, представляващи
болки, страдания и неудобства в резултат на настъпило на 15.07.2021 г. увреждане - травма
на ахилесово сухожилие на левия крак вслествие на неподдържан в изправност пътен
участък към детската площадка, находяща се в град Варна на ул. „Професор Цани
Калянджиев" № 6-8, представляващ общинска собственост ведно със законната лихва въху
горната сума, считано от датата на увреждането – 15.07.2021 г. до окончателното и
́
изплащане;
2) сумата от 1366, 30 лева – обезщетение за претърпени от нея имуществени вреди
под формата на претърпени загуби, изразяващи се в извършени разходи в периода
19.07.2021 год. – 18.02.2022 год. за заплащане на лечение, медикаменти, консумативи,
прегледи, болничен престой и рехабилитация, в резултат на настъпилото на 15.07.2021 г.
увреждане на левия и крак, описано по–горе, както следва: 345, 00 лева за болничен
́
престой от три дни по фактура № 5001/19.07.2021 год., заплатена на 19.07.2021 год.; 60, 00
лева за закупени ортопедични консумативи (гипс и вата) по фактура № 17505/19.07.2021
год., заплатени на същата дата; 118, 30 лева за закупени лекарства по фактура №
**********/19.07.2021 год., заплатени на същата дата; 72, 00 лева за закупуване на
проходилка по фактура 6886/19.07.2021 год., заплатена на същата дата; 95, 00 лева за
закупен ортопедичен консуматив по фактура № 17748/13.08.2021 год., заплатени на същата
дата; 20, 00 лева – заплатени на 20.08.2021 год. за преглед и издаване на болничен лист от
ЛКК; 36, 00 лева за закупуване на комплект еластични ленти по фактура №
**********/01.09.2021 год., заплатени на същата дата; 560, 00 лева – заплатени за проведена
дълбока осцилираща и ултразвукова терапия в периода 01.09.2021 год. – 24.09.2021 год по
фактура № 291/24.09.2021 год., заплатени на 24.09.2021 год.; 20, 00 лева – заплатени на
24.09.2021 год. за преглед и издаване на болничен лист от ЛКК по фактура №
18190/24.09.2021 год.; 20, 00 лева – заплатени на 22.10.2021 год. за преглед и издаване на
болничен лист от ЛКК по фактура №18230/22.10.2021 год. и 20, 00 лева – заплатени на
18.11.2021 год. за преглед и издаване на болничен лист от ЛКК по фактура №
18725/18.11.2021 год., ведно със законната лихва върху претендираните суми, считано от
датата на подаването на исковата молба в съда - 30.11.2021 год. до окончателното и
́
изплащане. Претендира и присъждане на сторените съдебни разноски.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответникът община Варна, чрез
процесуален представител, оспорва исковете, счита, че са неоснователни. Оспорва към
датата на злополуката на твърдяното от ищцата място, да е съществувала неравност или
4
неизправност, изискваща ремонт, който да не е извършен своевременно от служители на
Община Варна. Твърди, че тротоарната настилка на мястото на инцидента е поддържано
съгласно нормативните изисквания, при което и липсва виновно бездействие на служители
на общината, съответно и не е налице
противоправно поведение от страна на нейни служители. Твърди също, че липсва причинна
връзка между противоправното деяние на служители на общината (в случай, че такова се
установи) и твърдените да са претърпени вреди. Навежда, че увреждането на ищцата, би
могло да настъпи и при пълна изправност на поставените плочки. Счита, че не следва да
носи отговорност за вредоносни последици, настъпили в резултат на случайност, възраст,
невнимание или други обективни обстоятелства. Оспорва размера на претендираното от
ищцата обезщетение, като твърди, че е необосновано завишено. Излага също, че
извършените от ищцата разходи за лечение и възстановяване излизат извън рамките на това,
което е необходимо за преодоляване на претърпените вреди и не се намира в пряка
причинна връзка с неизпълнение на нормативните задължения на служители на общината.
Според ответника твърдените да са заплатени от ищцата суми за лечение и възстановяване
от травмата значително надвишават покритите здравно -осигурителни рискове, дължат се на
субективното решение на ищцата да извърши тези разходи, поради което и ответникът не
отговаря за репарирането им. Настоява за отхвърляне на исковете, а в евентуалност – за
намаляване размера на претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
Претендира присъждане разноски.
В съдебно заседание ищцата чрез процесуален представител, поддържа исковете и
настоява за уважаването им.
В съдебно заседание ответникът не се явява, не изпраща представител.
В първото /и единствено/ проведено открито съдебно заседание на дата 15.04.2022
год., с писмена молба ищцата е предприела изменение на иска за заплащане на обезщетение
за причинени имуществени вреди чрез увеличаване на общия претендиран размер от 1366,
30 лева на 1865 лева, като е навела твърдения и е представила и доказателства, че след
предявяване на исковете, е направила и нови разходи за лечение и рехабилитация в общ
размер на 498, 70 лева, както следва: 50, 00 лева – заплатени на 17.12.2021 год. за
извършена медицинска манипулация и преглед и издаване на болничен лист от ЛКК по
фактура № **********/17.12.2021 год.; 28, 70 лева – за закупени на 18.01.2022 год.
медикаменти и медицински материали; 400, 00 лева за проведена физиотерапия по фактура
№ 468/31.01.2022 год., заплатени на същата дата и 20, 00 лева – заплатени на 18.02.2022 год.
за преглед и издаване на болничен лист от ЛКК по фактура от 18.02.2022 год.
С протоколно определение от 15.04.2022 год. съдът, на основание чл. 214, ал. 1, изр.
трето ГПК, е допуснал изменение на иска за обезщетение за имуществени вреди чрез
увеличаване на неговия размер със сумата 498, 70 лева – извършени разходи за прегледи,
лечение, медикменти и физиотерапия в периода 17.12.2021 год. – 18.02.2022 год.
Съдът, като прецени събраните доказателства и взе предвид становищата и доводите
5
на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
От епикриза с ИЗ № 3121/2021 г., издадена от МБАЛ „Майчин дом – Варна“ ЕООД се
установява, че Й. Д. П. е постъпила в лечебното заведение на 16.07.2021 г. и е изписана на
19.07.2021 г. Проведено й е оперативно лечение – шев на сухожилие по повод травма на
ахилесовото сухожилие в ляво на 15.07.2021 г. Издаден е болничен лист от 19.07.2021 г. от
МБАЛ „Майчин дом – Варна“ ЕООД, от които се установява, че на Й. Д. П. е предписан
болничен лист за периода от 16.07.2021 г. до 18.08.2021 г.
От фактура № **********/19.07.2021 г. и касов бон към нея, издадена от МБАЛ
„Майчин дом – Варна“ ЕООД, е видно, че ищцата е заплатила сумата от 345 лева за избор на
стая с подобрени общи условия.
От фактура № **********/19.07.2021 г., издадена от АМЦСМП „Майчин дом“ ЕООД
ведно с издадена към нея касова бележка се установява, че за ортопедични консумативи –
гипс и вата, ищцата е заплатила сумата от 60 лева. От същата дата има издадена рецептурна
бланка за закупуване на лекарства, които се установява, че на 19.07.2021 г. ищцата е
заплатила сумата от 118, 30 лева видно от фактура № **********/19.07.2021 г., издадена от
„Елица фарма“ ООД и касова бележка към нея. На 19.07.2021 г. ищцата е закупила и
проходилка на стойност 72 лева, съгласно фактура № *********/19.07.2021 г. и касова
бележка към нея. Съгласно фактура № 17748/13.08.2021 год., изд. от АМЦСМП „Майчин
дом“ ЕООД и финансов бон към фактурата, за ортопедичен консуматив ищцата е заплатила
сумата от 95 лева. От фактура № **********/01.09.2021 г., издадена от „Адапт БГ“ ООД
ведно с касова бележка към нея е видно, че Й. П. е заплатила сумата от 36 лева за комплект
еластични ленти.
От амбулаторен лист, издаден на 17.08.2021 г. се установява, че Й. П. е насочена към
лекарска консултативна комисия (ЛКК) и след извършен преглед от ЛКК на 20.08.2021 год.
отпускът на ищцата поради временна нетрудоспособност е продължен до 17.09.2021 г. За
извършения преглед и издадения болничен лист ищцата е заплатила сумата от 20 лева,
видно от фискален бон от 20.08.2021 г.
От амбулаторен лист, издаден на 31.08.2021 г. се установява, че ищцата е насочена
към физиотерапия и рехабилитация.
От фактура № 291/24.09.2021 г. ведно с касова бележка към нея, е видно, че ищцата е
заплатила сумата от 560 лева за физиотерапия.
От издаден амбулаторен лист, издаден на 24.09.2021 г. и болничен лист от същата
дата се установява, че на Й. П. е продължена временната нетрудоспособност за периода от
18.09.2021 г. до 17.10.2021 г. За извършения преглед и издадения болничен лист, ищцата е
заплатила сумата от 20 лева, видно от фискален бон от 24.09.2021 г. и фактура №
**********/24.09.2021 г., издадена от АМЦСМП „Майчин дом“ ЕООД.
От амбулаторен лист, издаден на 19.10.2021 г. се установява, че Й. П. е насочена към
лекарска консултативна комисия, която е продължила временната нетрудоспособност за
периода от 18.10.2021 г. до 16.11.2021 г., видно от амбулаторен лист от 22.10.2021 г. и
6
болничен лист от същата дата. За извършения преглед и издадения болничен лист ищцата е
заплатила сумата от 20 лева – в тази насока са фискален бон от 20.08.2021 г. и фактура №
**********/22.10.2021 г., издадена от АМЦСМП „Майчин дом“ ЕООД.
От амбулаторен лист, издаден на 12.11.2021 г. се установява, че Й. П. е насочена към
лекарска консултативна комисия, която е продължила временната нетрудоспособност за
периода от 17.11.2021 г. до 16.12.2021 г., видно от амбулаторен лист от 18.11.2021 г. и
болничен лист от същата дата. За извършения преглед и издадения болничен лист ищцата е
заплатила сумата от 20 лева, видно от фискален бон от 18.11.2021 г. и фактура №
**********/18.11.2021 г., издадена от АМЦСМП „Майчин дом“ ЕООД.
От амбулаторен лист, издаден на 17.12.2021 г. се установява, че Й. П. е насочена към
лекарска консултативна комисия, която е продължила временната нетрудоспособност за
периода от 17.12.2021 г. до 10.01.2022 г. – амбулаторен лист от 17.12.2021 г. и болничен
лист от същата дата. За извършения преглед и издадения болничен лист ищцата е заплатила
сумата от 20 лева и за извършена манипулация в размер на 30 лева – фискален бон от
17.12.2021 г. и фактура № **********/17.12.2021 г., издадена от АМЦСМП „Майчин дом“
ЕООД.
От амбулаторен лист, издаден на 14.01.2022 г. се установява, че Й. П. е насочена към
лекарска консултативна комисия, която е продължила временната нетрудоспособност за
периода от 11.01.2021 г. до 11.03.2022 г. – амбулаторен лист от 18.02.2022 г. и болничен
лист от същата дата, както и медицински протокол от 17.12.2021 г. и решение на ТЕЛК от
11.02.2022 г.. За извършения преглед и издадения болничен лист ищцата е заплатила сумата
от 20 лева, съгласно фискален бон от 18.02.2022 г. и фактура от същата дата, издадена от
АМЦСМП „Майчин дом“ ЕООД.
От амбулаторни листи от 12.01.2022 г., 17.01.2022 г. и 01.02.2022 г. се установява, че
ищцата е насочена за физиотерапия и рехабилитация, за което е заплатила сумата от 400
лева – фактура № 468/31.01.2022 г. и фискален бон към нея.
На 17.01.2022 г. е издадена рецептурна бланка за закупуване на лекарства в полза на
Й. П., които са закупени и са на стойност 28, 70 лева, видно от издаден фискален бон от
18.01.2022 г.
От обсъдените по – горе писмени доказателства – амбулаторни листи, болнични
листи и платежни документи, е видно, че заради травмата на ахилесовото сухожилие ищцата
е била в отпуск поради временна неработоспособност в периода 16.07.2021 год. – 11.03.2022
год., т. е., за период от осем месеца, както и че в периода 19.07.2021 год. – 18.02.2022 год. е
извършила разходи за лечение, прегледи, медикаменти рехабилитация по повод на
получената травма в общ размер на 1865 лева, подробно описани по пера по – горе.
́
От заключението на СМЕ от 29.03.2022 год, неоспорено от страните, кредитирано от
съда като обективно и безпристрастно и от изявленията на вещото лице в съдебно заседание,
се установява следното: Механизмът на получаване на травмата на ищцата е рязко изпъване
на триглавия мускул на подбедрицата и може да се получи по описания в исковата молба
7
начин. В резултат на травмата ищцата е получила руптура /скъсване/ на лявото ахилесово
сухожилие, което е наложило оперативно зашиване. След операцията лечението е протекло
с гипсова имобилизация за 35 дни с последваща рехабилитация и физиолечение. Към
момента лечението е завършило, целостта на сухожилието е възстановена, ставите са
раздвижени. При рязка смяна на времето и при по–големи физически натоварвания е
възможно да има болки в травмираната област. Руптурата на ахилесовото сухожилие
обуславя трайно затруднение на функцията на левия крайник за повече от два месеца.
Лечението при ищцата е продължило осем месеца и е завършило с оздравяване.
В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че при изследване в спокойно
състояние движенията в глезенната става при ищцата са в пълен обем, сухожилието е
зараснало, но при движение има опъване, болка, което затруднява движението, вследствие
на което е налице леко накуцване; възможно е то да се преодолее с времето, обикновено е
необходим период от около две години; при ищцата този процес все още не е приключил.
От показанията на свидетелката И. П. С.а, дъщеря на ищцата, ценени съборазно
разпоредбата на чл .172 ГПК се установява следното: Към средата на лятото на 2021 год.,
около 19-19, 30 часа ищцата вървяла заедно с внучето си по пътечката между детската
площадка и ул. „Цани Калянджиев“, свидетелката ги следвала на няколко метра зад тях,
когато видяла, че майка и прави несвойствено движение – „приплъзнала“ крака си по
́
неравната пътека, политнала, извикала силно от болка. До дома на свидетелката се прибрали
бавно, решили изчакат до сутринта, но кракът на ищцата се подул и посинял, тя изпитвала
силни болки. Посетили най-близката болница – Майчин дом, където след проведен преглед
от ортопед се установило, че следва да приемат ищцата по спешност, тъй като имала скъсан
ахилес, в същия ден я оперирали. Престояла в болницата три дни, на четвъртия я изписали с
гипс. След като се прибрали свидетелката я обгрижвала, докато се научи да се придвижва с
проходилка и да пристъпва. Вечерта не спяла, а през деня придрямвала. При ползването на
тоалетна свидетелката и помагала със ставането и сядането, както и при къпането. Взели
́
специален стол, на който може да сяда. Това продължило повече от месец, след което
сменили гипса с лонгета. Ищцата приемала болкоуспокояващи. На 45-тия ден започнала
физиотерапия. Ищцата се повлияла добре от процедурите, след което болките се появили
отново и кракът и започнал да отича и това наложило поставянето на локално
́
болкоуспокояващо. Лекарите ги уверявали, че ще се оправи до 5-6 месеца, но тъй като
състоянието й не се подобрило, ищцата се явила на ТЕЛК и отпускът и по болест бил
́
продъжен с още два месеца. Преди инцидента ищцата била жизнен, енергичен и работещ
човек, живеела и работела в гр. Добрич, като педиатрична мед. сестра, след инцидента се
наложило да живее със свидетелката в град Варна, което и повлияло зле психически,
́
изпаднала в депресивно състояние – плачела през цялото време, че се налага дъщеря и да я
́
гледа вместо тя да и помага. Тежало и, че няма да се върне на работа, тъй като нямало да
́́
издържи 12 часовите дежурства, защото като върви около 500 м. се налагало да си почива.
Установява се още, че инцидентът с ищцата се е случил на подхода от ул. „Цани
Калянджиев“ към детската площадка – пътека от бетонни плочки, които са били
8
изключително неравни. Детската площадката е пред жилищен блок и пътеката, където е
станал инцидента, е единственият подход към площадката.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелката, тъй като същите отразяват
нейни преки впечатления, подкрепят се от писмените доказателства (обсъдените по – горе
медицински документи), а от друга страна по делото няма нито едно доказателство, което да
ги опровергава или да ги поставя под съмнение.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Предявенитe искове са с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД.
Основателността на исковете по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД предпоставя ищцата да докаже
при условията на главно и пълно доказване кумулативното наличие на следните
предпоставки: извършено противоправно деяние (действие или бездействие) от лице,
изпълняващо възложена му работа; причинени вреди – имуществени или неимуществени;
причинна връзка между увреждащото деяние и настъпването на вредите, както и вина на
причинителя. В чл. 45, ал. 2 от ЗЗД е установена оборима презумпция, съгласно която във
всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
Отговорността на възложителя на работата в хипотезата на чл. 49 ЗЗД е обективна,
безвиновна. В тежест на ищцата е да установи обективните елементи от фактическия състав
на деликта.
Ищцата претендира обезщетение за вреди – имуществени и неимуществени –
настъпили от лошото качество на подхода (пътеката), водеща до детската площадка,
находяща се в град Варна на ул. „Професор Цани Калянджиев" № 6-8, следователно
причина за увреждането е начина на поддържането и стопанисването на детската площадка
и подхода към нея.
Съгласно чл. 64, ал.2 от Наредба № 1 от 12.01.2009 г. за условията и реда за
устройството и безопасността на площадките за игра, издадена от министъра на
регионалното развитие и благоустройството, министъра на вътрешните работи и
председателя на Държавната агенция за закрила на детето, обн., ДВ, бр. 10/ 06.02.2009 г., в
сила от 07.05.2009 г., поддържането и контролът на площадките за игра, на подходите към
тях и на съоръженията и елементите им се извършват от техните стопани.
В § 1, т. 6 от допълнителната разпоредба на цитираната наредба е дадена легална
дефиниция на понятието "Стопанин на площадка за игра", според което това е собственик,
наемател или концесионер на поземления имот или на сграда или на част от сграда, на чиято
територия е разположена площадката за игра. С оглед обстоятелството, че територията, на
която е разположена детската площадка е собственост на община Варна, който факт не се
оспорва от общината, то тя се явява и стопанин на площадката за игра и следователно е
задължена да поддържа и подхода /пътеката/ към нея.
Установено е по делото, че подходът към процесната площадка е бил неподдържан,
плочите са били изключително неравни – в тази насока са показанията на свидетелката И. П.
С.а, които съдът кредитира по изложените по-горе съображения; установено е също и
9
виновно бездействие на лицата, на които общината е възложила поддържането на подхода
към детската площадка в изправност, като за противното не са ангажирани никакви
доказателства от ответника; установено е също, че именно заради лошото качество на
настилката на подхода към детската площадка и виновното бездействие на лицата, на които
общината е възложила поддържането на подхода към детската площадка в изправност, на
дата 15.07.2021 год. ищцата е получила описаната травма – скъсване на ахилесово
сухожилие на левия крак, в резултат на което е претърпяла имуществени и неимуществени
вреди.
От изложеното се налага извода, че вредите са причинени в резултат на виновното
бездействие на лицата, на които общината е възложила поддържането в изправност на
подхода към детската площадка, като възраженията и доводите на ответника, че не е
установено противоправно поведение на лицата, на които е възложил поддържането в
изправност на подхода към детската площадка, изразяващо се в бездействие, както и
възражението му за липса на причинна връзка между противоправното поведение на лицата,
на които е възложил поддържането в изправност на подхода към детската площадка и
вредите, наведени в отговора му на исковата молба и поддържани и във въззивната му
жалба, настоящият състав намира за неоснователни.
С оглед изложеното съдът намира, че са осъществени обективните елементи от
фактическия състав на деликта – вреди, противоправно поведение и причинна връзка между
противоправното поведение и вредите, което обосновава и ангажиране на отговорността на
общината за вреди, на основание чл. 49 ЗЗД.
По иска за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди, въззивният
съд приема следното:
При служебната проверка на първоинстанционното решение в посочената част
настоящият състав констатира, че същото е процесуално недопустимо в частта му, с която
ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата в общ размер на 498, 70 лева –
обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпени загуби, изразяващи се
направени разходи за лечение, както следва: 50, 00 лева – заплатени на 17.12.2021 год. за
извършени медицинска манипулация и преглед и издаване на болничен лист от ЛКК по
фактура № **********/17.12.2021 год.; 28, 70 лева – за закупени на 18.01.2022 год.
медикаменти и медицински материали; 400, 00 лева за проведена физиотерапия по фактура
№ 468/31.01.2022 год., заплатени на същата дата и 20, 00 лева – заплатени на 18.02.2022 год.
за преглед и издаване на болничен лист от ЛКК по фактура от 18.02.2022 год., като
съображенията за това са следните:
Когато ищецът претендира обезщетения за различни вреди, в обстоятелствената част
на исковата молба всяка отделна вреда трябва да бъде точно индивидуализирана – в какво се
състои, както и ясно да бъде разграничена от останалите твърдяни вреди. (Това е така с
оглед преценката дали всяка една твърдяна имуществена вреда действително е претърпяна и
дали е в причинна връзкка с увреждането). За различните, посочени от ищеца, имуществени
вреди той не може да претендира едно общо обезщетение, а в петитума на исковата молба
10
следва да заяви отделно по размер обезщетение, което търси за всяка една вреда. Това е така
защото в тези случаи е налице обективно съединяване на искове – чл. 210 от ГПК.
В случая с исковата молба и по- конкретно, с уточняваща молба от дата 21.12.2021
год., в изпълнение на дадените от първоинстанционния съд указания, ищцата е
индивидуализирала по основание и размер (правопораждащ факт и петитум) всяка
конкретна имуществена вреда, която твърди, че е претърпяла от увреждащото я деяние и
репарирането на която конкретна вреда тя претендира. В проведеното на 15.04.2022 год.
съдебно заседание ищцата под формата на изменение на иска чрез „увеличаване на неговия
петитум“ е навела и нови факти – осъществени след подаването на исковата молба
плащания за лечение, прегледи и рехабилитация и е отправила и нови искания – заплащане
на всеки един от така направените в периода след подаването на исковата молба разходи,
подробно индивидуализирани по–горе. При това положение настоящият състав счита, че се
касае за недопустимо изменение на исковете за обезщетение за имуществени вреди, тъй като
в случая е налице едновременно изменение и на основанието, и на петитума – претендират
се различни обезщетения (нови четири), различни от първоначално претендираните вреди, а
не различни (по – високи) размери при запазване на същото основание, което е недопустимо
съгласно разпоредбите на чл. 214, ал. 1 от ГПК.
Като е допуснал изменение на иска за обезщетение за имуществени вреди чрез
увеличаване на размера на иска по реда на чл. 214, ал. 1, изр. трето ГПК от 1366, 30 лева на
1865 лева, включвайки и заплатени в периода 17.12.2021 год. – 18.02.2022 год. разходи за
лечение, прегледи и рехабилитация в общ размер на 498, 70 лева (подробно
индивидуализирани по – горе) първоинстанционният съд е процедирал неправилно, в
резултат на което е постановил и процесуално недопустимо решение в тази част, което
подлежи на обезсилване и прекратяване на исковото производство в посочената част.
От обсъдените по – горе писмени доказателства е установено, че в периода периода
19.07.2021 год. – 18.11.2021 год. ищцата е извършила разходи за заплащане на лечение,
медикаменти, консумативи, прегледи, болничен престой и рехабилитация в общ размер на
сумата от 1366, 30 лева, при което и искът и в частта за заплащане на сумата от 1366, 30 лева
́
– обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди под формата на претърпени
загуби, изразяващи се в извършени в периода 19.07.2021 год. – 18.11.2022 год. разходи за
лечение, медикаменти, консумативи, прегледи, болничен престой и рехабилитация,
съответно: 345, 00 лева за болничен престой от три дни по фактура № 5001/19.07.2021 год.,
заплатена на 19.07.2021 год.; 60, 00 лева за закупени ортопедични консумативи (гипс и вата)
по фактура № 17505/19.07.2021 год., заплатени на същата дата; 118, 30 лева за закупени
лекарства по фактура № **********/19.07.2021 год., заплатени на същата дата; 72, 00 лева
за закупуване на проходилка по фактура 6886/19.07.2021 год., заплатена на същата дата; 95,
00 лева за закупен ортопедичен консуматив по фактура № 17748/13.08.2021 год., заплатени
на същата дата; 20, 00 лева – заплатени на 20.08.2021 год. за преглед и издаване на
болничен лист от ЛКК; 36, 00 лева за закупуване на комплект еластични ленти по фактура
№ **********/01.09.2021 год., заплатени на същата дата; 560, 00 лева – заплатени за
11
проведена дълбока осцилираща и ултразвукова терапия в периода 01.09.2021 год. –
24.09.2021 год. по фактура № 291/24.09.2021 год., заплатени на 24.09.2021 год.; 20, 00 лева –
заплатени на 24.09.2021 год. за преглед и издаване на болничен лист от ЛКК по фактура №
18190/24.09.2021 год.; 20, 00 лева – заплатени на 22.10.2021 год. за преглед и издаване на
болничен лист от ЛКК по фактура №18230/22.10.2021 год. и 20, 00 лева – заплатени на
18.11.2021 год. за преглед и издаване на болничен лист от ЛКК по фактура №
18725/18.11.2021 год., в резултат на настъпилото на 15.07.2021 г. увреждане на левия и крак,
́
описано по–горе, е основателен и подлежи на уважаване. Горните суми в общ размер 1366,
30 лева следва да бъдат присъдени ведно със законната лихва, считано от датата на
подаването на исковата молба в съда – 30.11.2021 год. до окончателното им изплащане.
Обжалваното решение в посочената част е правилно и следва да бъде потвърдено в
тази част.
По отношение на иска за заплащане на сумата от 1 250 лева, частичен иск от целия в
размер на 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищцата
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и неудобства в резултат на
настъпило на 15.07.2021 г. увреждане – травма на ахилесово сухожилие на левия крак, съдът
приема следното:
Установено е, че при инцидента на 15.07.2021 год. ищцата е получила руптура
/скъсване/ на лявото ахилесово сухожилие, което е наложило оперативно зашиване. След
операцията лечението е протекло с гипсова имобилизация за 35 дни с последваща
рехабилитация и физиолечение. Към настоящия момент лечението е завършено, целостта на
сухожилието е възстановена, ставите са раздвижени, но е налице накуцване, което е
възможно да се преодолее в период около две години след травмата и този процес към
настоящия момент все още не е приключил. Установено е също, че в резултат на получената
травма ищцата е търпяла силни болки в продължителен период от време, за което е
приемала и болкоуспокояващи медикаменти; за период от около месец, месец и половина се
придвижвала с проходилка и се е нуждаела от чужда помощ при извършване на
елементарните ежедневни дейности, включително и за обслужване на личната си хигиена;
променила е местоживеенето си – от гр. Добрич при дъщеря си в гр. Варна. Установено е
също, че освен силните физически болки ищцата е търпяла и психически страдания –
неудобство и унижение от безпомощното си състояние, в което се е намирала около месец и
половина след инцидента, заради необходимостта да разчита на грижите на други хора,
макар и нейни най-близки, за задоволяване на елементарните си битови и хигиенни нужди,
т. е., злополуката се е отразила тежко върху обичайния начин на живот на ищцата за дълъг
период от време. Установено е също, че периодът на възстановяване на ищцата от
физическата травма, продължил около осем месеца е извън рамките на обичайния за
подобен вид травми. Установено е също, че в периода от инцидента до 11.03.2022 г. ищцата
е била в отпуск поради временна нетрудоспособност, а след 11.03.2022 г. е започнала за
ползва натрупан отпуск като няма данни към настоящия момент ищцата да се е върнала към
трудовото си ежедневие с оглед упражняваната от нея професия като медицинска сестра.
12
Размерът на обезщетението на неимуществените вреди е ограничен от законодателя
единствено от критетия на справедливостта – чл. 52 от ЗЗД. Съгласно задължителните за
съдилищата указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с ППВС № 4/1968
год. /Раздел ІІ-ри от Постановлението/ определянето на размера на паричното обезщетение
за неимуществени вреди следва да се извърши след отчитане на характера на увреждането,
начинът на извършването му, обстоятелствата при които е извършено, допълнително
влошаване на здравето, морални страдания, осакатявания и др.
Съвкупната преценка на изложените по – горе факти, при отчитане на възрастта на
ищцата към момента на увреждането (67 год.) и на средното ниво на икономическото
благосъстояние на правните субекти в страната към момента на настъпване на увреждането
налага извода, че за обезщетяване на установените неимуществени вреди ще е справедливо
ищцата да получи парично обезщетение в размер на 20 000 лева.
С оглед горното съдът приема, че справедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД е
обезщетение в размер на 20 000 лева.
По тези съображения заявения като частичен иск за заплащане на сумата от 1250 лева,
от целия в размер на 20 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени от ищцата
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и неудобства в резултат на
настъпило на 15.07.2021 г. увреждане - травма на ахилесово сухожилие на левия крак
вследствие на неподдържан в изправност пътен участък към детска площадка, находяща се в
град Варна на ул. „Професор Цани Калянджиев" № 6-8, представляващ общинска
собственост, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на
увреждането – 15.07.2021 год. до окончателното и изплащане е основателен и подлежи на
́
уважаване.
Обжалваното решение в тази част е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от делото, отправените искания и представените доказателства в полза
на въззиваемата – ищца следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер
на 675, 70 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат, съразмерно на
уважената част от исковете.
В полза на въззивника – ответник следва да се присъдят разноски за настоящата
инстанция за юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 53, 50 лева, съразмерно
на отхвърлената част от исковете, при възнаграждение от 200 лева за иска за обезщетение за
неимуществени вреди и 200 лева за иска за обезщетение за имуществени вреди, определено
съобразно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за палщане на правната помощ. Същата сума следва да
се присъди на ответника и за производството в първата инстанция.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта му за разноските, в
частта за разликата над присъдената в полза на ищцата сума за разноски от 1130, 35 лева до
1304, 60 лева, т. е., за сумата от 174, 25 лева.
Водим от горното съдът
13
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1364/11.05.2022 год., постановено по гр. дело №
17218/2021 год. по описа на РС-Варна, В ЧАСТТА МУ, С КОЯТО община Варна е осъдена
да заплати на Й. Д. П. ЕГН ********** от гр. Добрич сумата от 1 250 лева, частичен иск от
целия в размер на 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищцата
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и неудобства в резултат на
настъпило на 15.07.2021 г. увреждане - травма на ахилесово сухожилие на левия крак
вследствие на неподдържан в изправност пътен участък към детска площадка, находяща се в
град Варна на ул. „Професор Цани Калянджиев" № 6-8, представляващ общинска
собственост, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на
увреждането – 15.07.2021 год. до окончателното и изплащане;
́
ОБЕЗСИЛВА Решение № 1364/11.05.2022 год., постановено по гр. дело № 17218/2021
год. по описа на РС-Варна, В ЧАСТТА МУ, С КОЯТО община Варна е осъдена да заплати
на Й. Д. П. ЕГН ********** от гр. Добрич сумата в общ размер на 498, 70 лева –
обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпени загуби, изразяващи се
направени разходи за лечение, както следва: 50, 00 лева – заплатени на 17.12.2021 год. за
извършени медицинска манипулация и преглед и издаване на болничен лист от ЛКК по
фактура № **********/17.12.2021 год.; 28, 70 лева – за закупени на 18.01.2022 год.
медикаменти и медицински материали; 400, 00 лева за проведена физиотерапия по фактура
№ 468/31.01.2022 год., заплатени на същата дата и 20, 00 лева – заплатени на 18.02.2022 год.
за преглед и издаване на болничен лист от ЛКК по фактура от 18.02.2022 год., в резултат на
настъпило на 15.07.2021 г. увреждане - травма на ахилесово сухожилие на левия крак
вследствие на неподдържан в изправност пътен участък към детска площадка, находяща се в
град Варна на ул. „Професор Цани Калянджиев" № 6-8, представляващ общинска
собственост и
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 17218/2021 год. по описа на РС-Варна и
по в. гр. дело № 1362/2022 год. по описа на ОС-Варна в посочената част;
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1364/11.05.2022 год., постановено по гр. дело №
17218/2021 год. по описа на РС-Варна, В ЧАСТТА МУ, С КОЯТО община Варна е осъдена
да заплати на Й. Д. П. ЕГН ********** от гр. Добрич сумата в общ размер на 1366, 30 лева
– обезщетение за претърпени от нея имуществени вреди под формата на претърпени загуби,
изразяващи се в извършени разходи в периода 19.07.2021 год. – 18.02.2022 год. за заплащане
на лечение, медикаменти, консумативи, прегледи, болничен престой и рехабилитация, в
резултат на настъпилото на 15.07.2021 г. увреждане на левия и крак, описано по–горе, както
́
следва: 345, 00 лева за болничен престой от три дни по фактура № 5001/19.07.2021 год.,
заплатена на 19.07.2021 год.; 60, 00 лева за закупени ортопедични консумативи (гипс и вата)
по фактура № 17505/19.07.2021 год., заплатени на същата дата; 118, 30 лева за закупени
лекарства по фактура № **********/19.07.2021 год., заплатени на същата дата; 72, 00 лева
14
за закупуване на проходилка по фактура 6886/19.07.2021 год., заплатена на същата дата; 95,
00 лева за закупен ортопедичен консуматив по фактура № 17748/13.08.2021 год., заплатени
на същата дата; 20, 00 лева – заплатени на 20.08.2021 год. за преглед и издаване на
болничен лист от ЛКК; 36, 00 лева за закупуване на комплект еластични ленти по фактура
№ **********/01.09.2021 год., заплатени на същата дата; 560, 00 лева – заплатени за
проведена дълбока осцилираща и ултразвукова терапия в периода 01.09.2021 год. –
24.09.2021 год по фактура № 291/24.09.2021 год., заплатени на 24.09.2021 год.; 20, 00 лева –
заплатени на 24.09.2021 год. за преглед и издаване на болничен лист от ЛКК по фактура №
18190/24.09.2021 год.; 20, 00 лева – заплатени на 22.10.2021 год. за преглед и издаване на
болничен лист от ЛКК по фактура №18230/22.10.2021 год. и 20, 00 лева – заплатени на
18.11.2021 год. за преглед и издаване на болничен лист от ЛКК по фактура №
18725/18.11.2021 год., ведно със законната лихва върху сумата от 1366, 30 лева, считано от
датата на подаването на исковата молба в съда - 30.11.2021 год. до окончателното и
́
изплащане;
ОСЪЖДА община Варна, с адрес: гр. Варна, бул. Осми приморски полк № 43,
представлявана от кмета на общината, да заплати на Й. Д. П. ЕГН ********** от гр.
Добрич, ул. Ал. Стамболийски № 19, ет. 2, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 675, 70
лева (шестстотин седемдесет и пет лева и 70 ст.) – разноски за настоящата инстанция,
съразмерно на уважената част от исковете, съставляващи заплатено адвокатско
възнаграждение за един адвокат;
ОСЪЖДА Й. Д. П. ЕГН ********** от гр. Добрич, ул. Ал. Стамболийски № 19, ет. 2
да заплати на община Варна, с адрес: гр. Варна, бул. Осми приморски полк № 43,
представлявана от кмета на общината, на основание чл. 78, ал. 4 и ал. 8 ГПК, сумата от 107
лева (сто и седем лева) – разноски за двете инстанции, съразмерно на отхвърлената част от
исковете, съставляващи юрисконсултско възнаграждение;
ОТМЕНЯ Решение № 1364/11.05.2022 год., постановено по гр. дело № 17218/2021 год.
по описа на РС-Варна, В ЧАСТТА МУ ЗА РАЗНОСКИТЕ, в частта, с която община Варна, с
адрес: гр. Варна, бул. Осми приморски полк № 43, представлявана от кмета на общината, е
осъдена да заплати на Й. Д. П. ЕГН ********** от гр. Добрич, ул. Ал. Стамболийски № 19,
ет. 2, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 174, 25 лева – разликата над 1130, 35 лева до
присъдените 1304, 60 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15