Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 684 /08.01. Година
2020 Град
Перник
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд IV – ти наказателен състав
На осми октомври Година 2019
В публичното заседание в следния състав:
Председател:
Светослава Алексиева
Съдебни
заседатели:
Секретар: Даниела Асенова
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията административнонаказателно дело №01076 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С
наказателно постановление №14-0000737 от 03.06.2019 г., изд. от директор Д “ИТ” – Перник, на “***“ АД, гр. Перник,
ЕИК ****, представлявано от Д. А., е наложена имуществена санкция, в размер 1500
/хиляда и петстотин/ лв., на основание чл.416, ал.5, във вр. чл. 414, ал.3 от КТ, за това, че на 20.04.2019г., в качеството си на работодател по смисъла на
§1, т.1 от ДР на КТ, не е уредил като
трудови правоотношения отношенията при
предоставяне на работна сила, като не е сключил трудов договор в писмена форма с
лицето М.Г.М., заварен на 20.04.2019г., около 02.15ч., при извършвана специализирана
полицейска операция да работи като продавач в обект „***“, намиращ се в гр. Перник,
ул. ***, стопанисван от дружеството. – нарушение на чл.62, ал.1, във вр. с чл.1, ал.2
от Кодекса на труда.
Против
издаденото наказателно постановление в срок е постъпила жалба от “***“ ЕООД, представлявано
от управителя Д. С. А., чрез пълномощника адв. Г. Б.,
с която се оспорва законосъобразността и
обосноваността на издаденото наказателно постановление и се моли за отмяната
му. Излагат се възражения, че в административнонаказателното производство са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, че вмененото нарушение
не е извършено, и че фактическите обстоятелства по случая са оценени неправилно.
Излагат се и доводи, че соченото в материалите по административнонаказателната
преписка лице не е предоставяло работна сила в обекта и между него и
жалбоподателя не имало трудово-правна обвързаност, за да възникне задължение
отношенията им да бъдат уредени като трудови – чрез сключване на трудов договор
в писмена форма. В съдебните прения процесуалният представител на жалбоподателя
поддържа тезите в жалбата и пледира за
отмяна на обжалавия адмиинстративнонаказателен
акт.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител – ю.к. М., изразява становище за неоснователност на
жалбата и пледира обжалвания административен акт да бъде потвърден, като
издаден при спазване на материалния
закон и процесуалните правила. .
Пернишкият районен съд, в настоящия съдебен състав, след
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и 18 от НПК, както
и доводите на страните, намира за установено следното:
На 20.04.2019г. се провеждала специализирана
полицейска операция, рег. № 1929р-4585/18.042019г. по описа на Първо РУ – ОДМВР
– Перник от служители на сектор „ПИП“ и Първо РУ – Перник, съвместно с
представители на РЗИ – Перник, ОДБХ – Перник и отдел „Общински инспекторат“
при Община Перник. В хода на операцията,
около 02.15 часа, бил проверен търговски обект – „***“, находящ се на адрес
гр. Перник, ул. ***, стопанисван от “***“ ЕООД, представлявано от едноличния собственик на капитала и управител
на дружеството Д. С. А..
Служителите от горепосочените институции заварили
обекта отворен, като в него се намирало лицето М.Г.м.. Свид.
Д.Ц. – служител в сектор „ПИП“ при ОД МВР – Перник снел устно сведения от него относно отношенията му с ЮЛ, стопанисващо
обекта, и изискал допълнително писмени сведения. В хода на проверката
пристигнал и управителят на „***“ ЕООД,
от когото също били снети писмени
сведения.
За проверката служителите на ОД МВР – Перник съставили
констативен протокол, рег. № 313р-511220.04.2019г., в който отразили
констатирано полагане на труд без наличие на сключен трудов договор. С протокола задължили
законния представител на ЮЛ в срок до 23.04.2019г. да представи в сектор ПИП
при ОД МВР – Перник допълнителни документи – договор за наем на търговското
помещение, трудов или граждански договор с лицето М.Г., ако такива са налични.
В указания срок били представени договор за наем на недвижим имот от 01.01.2017г. трудов
договор №4/04.01.2016г., сключен между „***“ ЕООД и Е. Д.
С.а, и трудов договор № 5/01.03.2018г., сключен между дружеството и
Р. Е. А. Договор със завареното
при проверката лице не бил представен.
Въз основа на установеното фактическо положение,
събраните данни и представените документи служителите на МВР счели, че са
налице данни за извършено административно
нарушение по чл.62, ал.1 от КТ от компетентността на Д“ИТ“ Перник. Поради това с писмо, рег. №313000-4022/25.04.2019г. изпратили
събраните материали по преписката на Д“ИТ“ Перник за отношение по
компетентност.
Във връзка с получените материали, на 08.05.2019г.
свидетелката Е.Т. и П.П. - гл. инспектори в Д „ИТ“ Перник
извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на „****“
ЕООД в обект на контрол - ***, находящ се на ул. ***, гр. Перник. В
обекта заварили лицето С.
Й. С., работеща на длъжност продавач-консултат,
за която не се представил трудов
договор.
До работодателя
била оставена призовка за явяване на 10.05.2019г. в Д“ИТ“ Перник с указание за представяне на
документи необходими за изясняване на
фактическото положение относно получените по служебен път материали от ОД
МВР Перник, както и относно непосредствено извършената от тях проверка в обекта
на 08.05.2019г. На указаната дата управителят – Д. А., се явил в дирекцията и
представил част от изисканите документи, но не представил трудови договори със
заварените в обекта лица – М.М. /на 20.04.209г./
и С.
Й. /на 08.05.2019г./. За първия от двамата обяснил, че помежду им не е
налице трудово-правна обвързаност, и че присъствието му в обекта през нощта на
19 срещу 20.04.2019г. е било инцидентно, на приятелска основа, по повод
необходимост А. да бъде заместен в търговския обект поради възникнали семейни ангажименти.
Въпреки направеното възражение контролните органи приели,
че работодателят е извършил нарушение на чл.62, ал.1, чл.1, ал.2 от КТ, за
това, че на 20.04.2019г. не е уредил като трудови правоотношения отношенията по
предоставяне на работна сила, като не е сключил трудов договор в писмена форма с
лицето М.М.. Въз основа на този извод свид. Е. Т. образувала
административнонаказателно производство със съставяне на АУАН №14-0000737 от 10.05.2019г.
На същата дата актът бил предявен на управителя на ЮЛ за запознаване и
подписване, при което същият не вписал обяснения и възражения.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили и
допълнителни писмени възражения.
На 03.06.2019г.,
след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, базирайки се на събраните по
преписката доказателства, административнонаказващият
орган приел, че са налице основанията по
чл.53, вр. чл.83 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на
основание чл.414, ал.3 от КТ ангажирал имуществената отговорност на “***“ ЕООД Перник,
в качеството му на работодател, за нарушение на чл.62, ал.1, във вр. чл.1, ал.2
от КТ, налагайки имуществена санкция в размер 1500 лв..
Изложената
фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Е.А.Т., М.Г.М., Д.К.Ц. и Г.С.Г., както приетите писмени доказателства: АУАН № 14-0000737
от 10.05.2019 г., , договор за наем на недвижим
имот от 01.01.2017г.
трудов договор №4 от 04.01.2016г.,
трудов договор №5 от 01.03.2018г., констативен протокол, рег. № 313р-511220.04.2019г., писмо, рег. № 313000-4022/25.04.2019г. на ОД МВР – Перник до Д „ИТ“,
извлечение от търговския регистър, разпечатка от Информационна система на ИА“ГИТ“,
заповед № 1260/18.12.2017г г. и заповед №З-0035/29.01.2014г. на
изпълнителен директор ИА“ГИТ“ – С..
Съобразно
установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по
същество се явява основателна.
При извършване на служебна
проверка за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление съдебният състав констатира допуснати съществени нарушения, засягащи императивни
реквизити от съдържанието му, обуславящи незаконосъобразност.
Нарушени са нормите на чл.42, т.4 и т.5 и чл.57, ал.1, т.5
и т.6 от ЗАНН, тъй като приетите за установени фактически обстоятелства не
съответстват на дадената им от административните органи правна квалификация.
Неправилното квалифициране на деянието
и допускането на противоречие между обстоятелствата на нарушението и сочената
като нарушена законова норма във всички случаи ограничава правото на защита на
привлечения към отговорност субект и затова представлява съществено нарушение
на процесуалните правила.
Съображенията са
следните:
Видно от обстоятелствената част на акта и постановлението
нарушението, което контролните органи са установили е неуреждане на отношенията
по предоставяне на работна сила като
трудови, или несключване на трудов договор в писмена форма с лицето М.М.. Тази констатация
е допълнена с това, че при проверка на 20.04.2019 г., около 02.15ч., извършена в хода на провеждана СПО, същото
лице е заварено да работи като продавач в обект на дружеството. Актосъставителят и АНО са приели, че нарушението на
трудовото законодателство е извършено на 20.04.2019 г., видно от
изричния запис в обстоятелствената част на двата акта.
При тези обстоятелства, именно тази дата е меродавна при преценката има ли извършено
нарушение и кой административнонаказателен състав е осъществен.
В контекста на горепосоченото описание на нарушението,
квалифицирането му по чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ е необосновано и незаконосъобразно,
тъй като изложените факти не изпълват елементите от състава на посочените норми.
Разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ установява
задължение за сключване на трудовия
договор в писмена форма, т.е., тя предписва само формата, в която следва да се
облече трудовоправното отношение. Затова визираната норма, обвързана с общото предписание в чл.1, ал.2 КТ ще бъде нарушена, когато
установената форма не е спазена, но след като отношенията между страните вече са
уговорени като трудови, т.е., възникнало е трудово правоотношение, по което
работникът е започнал да престира труд.
Нормата на чл.61, ал.1 от КТ от своя страна
регламентира момента на сключването на трудовия договор, като обвързва това
задължение на работодателя с конкретен момент "преди постъпването на
работа".
Следователно, разпоредбите
на чл.61, ал.1 и чл.62, ал.1 от КТ възлагат отделни задължения за работодателя
и макар да подлежат на наказване на едно и също основание - чл.414, ал.3 КТ, те
съставляват отделни нарушения с различен фактически състав.
Словесното описание на нарушението в случая, съчетано
с датата, на която е прието, че същото е извършено, сочи, че
административнонаказателното производство срещу ЮЛ е образувано за това, че
изначално, преди постъпването на работа, отношенията между страните не са били
уговорени като трудови. Този извод
следва от изложените факти на нарушението, а именно че работодателят не
е уредил като трудови правоотношения
отношенията при предоставянето на работна сила, като не е сключил трудов договор
в писмена форма с лицето М.М.. След като тази констатация /за липса на трудов
договор въобще/ е обвързана с датата 20.04.2019г. сочена като дата на извършване на нарушението,
към същата тази дата нарушена ще бъде
нормата на чл.61, ал.1 от КТ, а не чл.62, ал.1 КТ, която, както се посочи, е относима към формата на договора.. Предписанието в чл.62,
ал.1 КТ би било нарушено, когато е установено съществуващо трудово
правоотношение възникнало преди проверката /прикрито с привиден граждански
договор, например/, необлечено в установената форма за действителност на
правоотношението.
Факти, обосноваващи такова фактическо положение не са
изложени в обстоятелствената част на акта и постановлението. Липсва каквото и
да е позоваване на наличието на същностните елементи на трудовото правоотношение,
а именно: предоставяне на работна сила за изпълнение на определен вид работа
при определено работно време и място, при регламентирани почивки и спазване на
трудова дисциплина, срещу договорено трудово възнаграждение, още по-малко е обективирана констатация за момента на
възникването им.
Липсват и събрани доказателства в същата насока. Лаконичното
твърдение, основано на удостовереното с констативния протокол, съставен от
свид. Д.Ц. фактическо положение - че на
20.04.2019г., в 02.15 часа, свид. М. е заварен да работи в обекта като
продавач, не е достатъчно в горната насока. По тази причина вероятно
контролните органи не са упражнили правомощието си по чл.405а от КТ – да
обявят със свое постановление съществуването на трудово правоотношение, което е
и тяхно задължение в случаите, когато
установят, че работна сила се предоставя в нарушение на чл.1, ал.2 от КТ.
Следва да се има предвид, че част от материалите,
съдържащи се в полицейската преписка – докладна записка и писмени обяснения, не
съставляват доказателствено средство по НПК /субсидиарно
приложим и в административнонаказателното производство/, поради което не могат да се правят фактически
изводи, базирани на тях. Получавайки преписката, компетентният административен
орган е следвало да извърши собствена преценка на доказателствата, събрани от
полицейските органи, но и сам да събере допълнителни такива в насока установяване
на действителното фактическо положение, което да даде възможност за достигане
до обосновани и законосъобразни изводи по въпросите осъществено ли е деяние
наказуемо по административен ред, каква е правната му квалификация, на коя дата
е извършено и кой е негов субект.
От друга страна, задължението по чл.62, ал.1 от КТ възниква в момента на сключването на трудовия
договор, тъй като се посочи, че предписва само формата за действителност на
същия. При съпоставяне на посочената като нарушена законова норма с изрично означената
дата на нарушението следва заключение, че
жалбоподателят е привлечен към отговорност за сключен с лицето трудов
договор не в установената от закона форма на 20.04.2019г., което не намира
обоснованост в изложените обстоятелства, свързани с нарушението и в доказателствата,
които ги установяват, сочещи, че в действителност М.М. е
отишъл в обекта по уговорка с управителя вечерта предходния ден. Това
несъответствие между обстоятелствата на нарушението и датата на извършването му
допълнително мотивира извод за незаконосъобразност на изводите от фактическа и правна страна.
В наказателното постановление е допусната незаконосъобразност
и при персонификация на дружеството – нарушител,
доколкото неточно е отразена правно-организационната му форма - като акционерно
дружество, вместо еднолично дружество с
ограничена отговорност.
Въз основа на изложеното съдът приема, че вмененото
на жалбоподателя в качеството му на
работодател поведение не е квалифицирано точно и не се субсумира
от административнонаказателния
състав на чл.414, ал.3, вр. чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ, което нарушава
изискванията в чл.42, т.4 и т.5 и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН. Оттук се
налага извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, като
издаден в нарушение на закона, вследствие неправилна оценка на фактите по
случая, обосноваващо отмяната му без да е необходимо разглеждане и осъждане останалите
доводи в жалбата.
Присъждане на разноски не се претендира и поради това
такива не се присъждат.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление №14-0000737
от 03.06.2019 г., изд. от директор Д
“ИТ” – Перник, с което на “***“ АД /вместо ЕООД/, гр. Перник, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „***“ №**, представлявано от управителя Д.
А., на основание чл.416, ал.5, във вр.
чл. 414, ал.3 от КТ, е наложена имуществена санкция, в размер 1500 /хиляда и
петстотин/ лв. за нарушение на чл.62,
ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Председател: /п/
Вярно
с оригинала
ИЗ