№ 195
гр. София , 09.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на седемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Иво Дачев Въззивно гражданско дело №
20201000502312 по описа за 2020 година
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 2
състав, в публичното съдебно заседание на седемнадесети февруари през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВО ДАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ГЕОРГИЕВА
АСЕН ВОДЕНИЧАРОВ
при секретаря Нина Вьонг като разгледа докладваното от съдията Дачев гр.
дело № 2312 описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С решение № 18 от 05.04.2019 г., постановено по гр. д. № 366/2018 г. на
Окръжен съд - Видин, съдът е осъдил ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“
1
АД да заплати на М. П. А. сумата 30 000 лв., представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди вследствие смъртта на брат й Б. П. А.,
причинена вследствие ПТП, настъпило на 21.12.2016 година, ведно със
законната лихва считано от датата на предявяване на застрахователната
претенция на 18.07.2018 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил
предявения иск в останалата му част за разликата до претендираните 100 000
лв., както и искането за присъждане на законната лихва считано от деня на
увреждането - 21.12.2016 г. до датата на предявяване на застрахователната
претенция. Срещу решението са постъпили жалби и от двете страни.
Въззивникът и ответник ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ АД,
обжалва решението в цялост при оплаквания за неправилност поради
нарушение на материалиня закон и на съществени процесуални правила.
Счита, че съдът не се е съобразил тълкувателната практика на ВКС относно
кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди от
ПТП. Поддържа, че по делото не е проведено доказване относно точния обем
и вида на последиците и в частност - относно итензитета на преживените от
ищцата болки и страдания в следствие на процесния трагичен инцидент.
Излага доводи, че първостепенният съд не е взел предвид възраженията,
наведени в отговора на исковата молба и в отркито съдебно заседание. Моли
въззивната инстанция да отмени изцяло първоинстанционното решение.
Въззиваемата М. П. А. в срока по чл. 263, ал.1 ГПК оспорва жалбата по
сображения, изложени в писмения отговор. На свой ред депозира насрещна
въззивна жалба срещу решението в отхвърлителната му част, като намира
определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди за занижен.
При съображения, извлечени от показанията на изслушаните свидетели, които
установили дълбоката емоционална връзка между нея и брат й, моли съдът да
отмени решението в частта, в която искът е отхвърлен и да постанови друго, с
което да присъди допълнително обезщетение в размер на още 30 000 лева.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта -
само в обжалваната му част, а относно проверката на правилността му той е
ограничен от посоченото в жалбата. При тези правомощия, като съобрази
доводите на страните и събраните доказателства по делото, Апелативен съд -
София намира следното:
2
Предявените от М. П. А. против ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“
АД искове са с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и с
предмет – присъждане на обезщетение в размер на 100 000 лв. за
неимуществените вреди, причинени вследствие на ПТП, настъпило на
21.12.2016 г., при което е починал братът на ищцата, както и за присъждане
на законна лихва от деня на увреждането – 21.12.2016 г. до окончателното
изплащане на обезщетението.
От фактическа страна по делото не се спори, а и при съвкупна преценка
на събраните писмени доказателства се установява, че на 21.12.2016 г. в
участък между селата Бела и Скомля застрахованият при ответното ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ по застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“ водач П. Б. П., при управление на лек автомобил „Хонда
Сивик“ с ДК № ***, е предприел маневра изпреварване, без да е убеден, че
има достатъчно разстояние между автомобилите, при което реализирал ПТП.
Видно от протокола, при произшествието са пострадали пет лица, между
които е и Б. П. А., който видно от представеното Удостоверение за
наследници е починал на 23.12.2016 г., оставяки за свой единствен наследник
ищцата М. П. А.. С молба – претенция от 18.07.2018 г. ищцата е заявила пред
ответника претенция за заплащане на обезщетение по застраховката
„Гражданска Отговорност“ за причинени вреди от смъртта на Б. П. А.. По
делото е представена многобройна медицинска документация във връзка с
проведеното лечение на починалия. С присъда по НОХД № 25/2018 г. на
ВОС, влязла в сила на 01.06.2018 г., водачът П. П. е признат за виновен за
това, че при посоченото по-горе ПТП виновно е нарушил правилата за
движение по пътищата и е причинил смъртта на Б. П. А..
Въззивната инстанция кредитира изцяло приетото и неоспорено от
страните по делото заключение на назначената медицинска експертиза,
според което непосредствената причина за смъртта на Б. А. е острата
сърдечна слабост след тежък белодробен отток на фона на предшестващ
адхензитивен плевро-перикардит. Съгласно заключението налице е
причинно-следствена връзка между причиненото ПТП и настъпилата смърт.
От показанията на Св. С. Н. се установява, че от 3-4 години починалият
на 55 годишна възраст брат на ищцата Б. А., живеел при сестра си (към датата
3
на инцидента на 66 години), като двамата били близки. След смъртта на Б. А.
и понастоящем ищцата била тъжна от загубата на брат си и жалила за него.
Същите обстоятелства се установяват и от показанията на св. В. Н..
Свидетелят В. Ц. в показаинята си сочи, че ищцата и брат й са живеели в две
отделни къщи и са били в много добри отношения. Ищцата е посещавана
често от семейството на сина си.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна предявените искове за неоснователни. Относно активната материално-
правна легитимация на носител на правото на обезщетение за неимуществени
вреди на брат или сестра на загинал при пътно-транспортно произшествие с
тълкуватено решение № 1/2016 г. на ВКС, ОСНГТК се прие, че обезщетение
се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди. По правило, с право да получат
обезщетение са най-близкият кръг на починалия, очертан с Постановленията
на Пленума № 4/1961 г., № 5/1969 г. и № 2/1984 г. на ВС, в който влизат
децата, родителите и съпрузите (както и онези лица, които са се намирали
фактически в аналогична връзка). По изключение, когато поради конкретни
житейски обстоятелства братя или сестри са създали помежду си такава
силна, постоянна, трайна и дълбока връзка с починалия, която да надхвърля
по интензитет и съдържание нормално присъщата за тези роднини, до
степен, сравнима с тези на най-близките, то справедливо е да получат
обезщетение и тези лица. Според тълкувателното решение обезщетение
следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата според
конкретния случай може да се направи несъмнен извод за съществуването на
изключителна трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, както и за
настъпили в резултат на неговата смърт сериозни като интензитет и
продължителност морални болки и страдания.
В настоящия случай от събраните доказателства по делото не е
установено при условията на пълно и главно доказване от страна на ищцата,
че между нея и починалия й брат е съществувала такава трайна и дълбока
емоционална връзка, в резултат на която за ищцата да са настъпили толкова
сериозни по продължителност и интензитет морални болки и страдания,
които да попадат в изключението на цитирания тълкувателен акт. От разпита
на свидетелите С. Н., В. Н. и В. Ц. се установява, че Б. А. живеел в съседна на
4
сестра си къща през последните 3-4 години. През този период между брата и
сестрата са били налице отношения на уважение, взаимна грижа и подкрепа,
каквито обичайно се установяват според националния бит и душевност на
българския народ. Всеки от тях е създал свое семейство, Б. е бил и разведен,
на възраст, отличаваща се със самостоятелност, независимост и устойчивост в
живота. Установено е също, че внезапната смърт на Б. е довела до голяма тъга
у ищцата, но не и до влошаване на нейното здраве. Не е довела и до
съществени неблагоприятни промени в бита и начина й на живот. От
показанията на свидетелите е установено, че семейството на сина й я
посещава често, внучето й е при нея през ваканциите, т.е. ищцата поддържа
близки отношения с родствениците си и към днешна дата. Не се установи в
производството, че ищцата е преживяла морални болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и времетраене присъщите за съответната
родствена връзка, съпоставима с отношенията между починалата с най-
близките й. Поради това съдът приема, че не е налице изключителен случай
по смисъла на тълкувателното решение. Ето защо, искът за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде отхвърлен изцяло.
Поради несъвпадане на изводите на двете съдебни инстанции
обжалваното решение следва да бъде отменено в осъдителните му части и
вместо него - да бъде постановено друго, с което искът за неимуществените
вреди бъде отхвърлен изцяло. Решението следва да бъде отменено и в частта
за разноските.
При този изход на спора на ответника се следват разноски, сторени и
пред двете съдебни инстанции, но тъй като за реализирането им пред първата
инстанция липсват доказателства, то следва да бъдат присъдени такива само
за настоящата.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 18 от 05.04.2019 г., постановено по гр. д. №
366/2018 г. на Окръжен съд - Видин, В ЧАСТТА, с която ЗАД „Булстрад
5
Виена Иншурънс груп“ АД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Триадица, пл. „Позитано“ № 5, е осъдено да
заплати на М. П. А. с ЕГН **********, с адрес: с. ***, област ***, ул. „***“ №
73А, сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди от смъртта на брат й Б. П. А., причинена вследствие ПТП, настъпило
на 21.12.2016 година, ведно със законната лихва считано от датата на
предявяване на застрахователната претенция на 18.07.2018 г. до
окончателното изплащане, както и в ЧАСТТА за разноските, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. П. А. с ЕГН **********, с адрес: с. ***,
област ***, ул. „***“ № 73А срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“
АД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Триадица, пл. „Позитано“ № 5, иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за
заплащане на сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди от смъртта на брат й Б. П. А., причинена
вследствие на ПТП от 21.12.2016 г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на застрахователната претенция – 18.07.2018 г. до окончателното
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в отхвърлителната му част.
ОСЪЖДА М. П. А. с ЕГН **********, с адрес: с. ***, област ***, ул.
„***“ № 73А да заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ АД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица,
пл. „Позитано“ № 5, сумата от 1 050 лева /хиляда и петдесет лева/,
представляваща сторени разноски пред въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му
на страните с касационна жалба пред ВКС при условията на чл.280, ал.1 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6