Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.Никопол, 03.12.2021г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Никополски районен съд, в публично съдебно заседание трети ноември през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

                                                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА КИСЕВА

 

при секретаря Десислава Бунева, като разгледа докладваното НАХД  204 по описа на съда за 2020г., и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:         

 

Производство по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

 

Производството по делото е  по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

 Образувано е по повод постъпила жалба от А.Ц.П. *** срещу Наказателно постановление № 21-0305-000131/08.06.2020 год. издадено от Началника на РУ – Никопол към ОДМВР- Плевен, с което на основание чл. 177, ал.1, т.3 б. „А“ от ЗДвП, й е наложено административни наказания „глоба“ в размер на 100.00 лева, за нарушение на на чл. 102, т.1, от ЗДвП.

В съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично и заявява, че иска да се отмени НП.

РП-Плевен не изпраща представител у не изразява становище.

Жалбата е подадена в срока и по реда на чл. 59 от ЗАНН и е процесуално допустима.

На 04.06.2021 г. в гр.Никопол на жалбоп. П.. е съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че на 27.05.2021 г. в 19: 35 ч. в с.*** на ул. "***" 2 до първи стопански двор, с посока на движение с.***, като собственик на  лек автомобил "***" с рег. № ***допуска или предоставя управлението на горепосочения лек автомобил на лице, което е неправоспособно, а именно лицето Н.М.Г., с ЕГН: ********** *** N 2. В последствие е издадено и обжалваното наказателно постановление. Съгласно свидетелските показания на актосъставителя свид. Е., той е съставил АУАН по разпореждане на началника П.П., за това, че в предходен период колите от с.*** са спрели за проверка автомобил, който се води на това момиче жпод.П., а е управляван от нейния съпруг. Казали му да състави АУАН и като свидетел да впише С.С., който също не бил на мястото.С. бил свидетел на съставяне на АУАН, но не и на нарушението. От показанията на св.С. също става ясно, че той не е присъствал  при извършване на нарушението от лицето с което жпод.П. живее на семейни начала, а е само свидетел на АУАН, нито е бил свидетел на нарушението извършено от жалбоподателката. От показанията на св.П., на длъжност Началник на РУ-Никопол, става ясно, че той е разпоредил на П. да бъде съставен АУАН, тъй като преценил, че подадения от нея сигнал, че автомобил, който притежава е взет без нейно знание, бил проформа, защото тя живеела с лицето Н.Г., който управлявал автомобила без да притежава свидетелство за правоуправление.

При така установената безспорна фактическа обстановка, от правна страна съдът намира, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следното:

От събраните по делото доказателства става ясно, че жпод.П. ***, когато мъжът живеещ с нея на семейни начала - Н.Г. е бил спрян в с.Новачена да управлява, лек автомобил нейна собственост, т.е. тя не е била в автомобила и не може да се предполага, че е знаела, че той го управлява. По делото не се събраха никакви доказателства, че П. е предоставила управлението на автомобила на Н.Г., нито да му е дала ключовете от автомобила, нито доказателства, че е знаела, за това, че Г. управлявал нейния лек автомобил.

Съдът констатира при извършената от него служебна проверка на обжалваното НП на Началника на РПУ -  Никопол наличието на съществено процесуално нарушение при издаването на наказателното постановление, обуславящо неговата незаконосъобразност, изразяващо се в неспазване на императивните изисквания на нормата на чл. 57, ал. 1, т. 3 и 4 от ЗАНН, предвиждаща изискването в наказателното постановление да бъде посочено освен датата и мястото, където е извършено нарушението, описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, така и на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. Съдът намира, че наказателното постановление не е индивидуализирано съгласно изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 3 и 4 от ЗАНН по отношение на конкретизиране на мястото на извършване  на нарушението и по отношение на посочените в него доказателства, които потвърждават извършеното административно нарушение, тъй като доказателствата следва да бъдат конкретно посочени. Административно наказващия орган се е задоволил само бланкетно да посочи нормата на закона, но не е изяснил с какви действия жпод.П. е допуснала или е предоставила управлението на автомобила на Н.Г..

Неспазването от страна на административнонаказващия орган на изискването на цитираната норма от ЗАНН в издаденото наказателно постановление да бъде посочено не само датата и мястото, където е извършено нарушението, описание на нарушението, обстоятелството, при които е извършено, но и на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение, води до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, а също така прави невъзможно упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, доколкото районният съд в производството по обжалване на наказателните постановления по реда на чл. 59-63 от ЗАНН, следва да установява съществуването или несъществуването на описаното в наказателното постановление административно нарушение и съответно съпоставянето на фактически установеното действие или бездействие на жалбоподателя със съответната законова норма, регламентираща същото като административно нарушение. Като установяването в хода на съдебното производство на съществуването или несъществуването на описаното в наказателното постановление административно нарушение, предпоставя индивидуализацията на съответното административно нарушение съобразно всички изисквания на чл. 57 от ЗАНН.

Следва да се отбележи, и че в хода на административно-наказателната процедура са били допуснати съществени нарушения, които опорочават процедурата  по издаване на АУАН.

Съгласно изискванията на чл. 40, ал. 1 ЗАНН, актът за установяване на административно нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. В конретния случай се установи, че нито актосъставителя, нито свидетеля вписан в акта са са присъствали на извършването или установяването на нарушението.

Докато законът в чл. 53, ал. 2 от ЗАНН дава възможност на административнонаказващия орган да издаде наказателно постановление, макар в акта за установяване на административно нарушение да е допусната нередовност, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, то това положение не се отнася до издаваното наказателно постановление, при което административнонаказващият орган следва да спази всички изисквания на нормите на ЗАНН, включително и чл. 57, ал. 1, т. 3 и 4, като неспазването на това изискване води до незаконосъобразност на наказателното постановление и същото следва да бъде отменено само на това процесуално основание, без да се разглежда спорът по същество.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

РЕШИ:

 

     ОТМЕНЯ на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Наказателно постановление № 21-0305-000131/08.06.2020 год. издадено от Началника на РУ – Никопол към ОДМВР- Плевен, с което на А.Ц.П. *** на основание чл. 177, ал.1, т.3 б. „А“ от ЗДвП, й е наложено административни наказания „глоба“ в размер на 100.00 лева, за нарушение на чл. 102, т.1, от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

        Решението може да се обжалва пред Плевенски административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

 

                                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: