Решение по дело №591/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от С. А. С., [ЕГН], адрес в [населено място], к-с „Меден рудник“, [адрес] против Решение № 102 от 14.02.2024 г., постановено по НАХД № 4836/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 23-0769-002487 от 01.11.2023г. на началник група ОДМВР-Бургас, сектор Пътна полиция, с което на касатора, за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП е наложена „глоба” в размер [рег. номер]. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

В жалбата си жалбоподателят посочва, че решението е постановено при неправилно приложение на закона и съществени процесуални нарушения, нарушено му е правото на защита и по този начин не е осигурено обективно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. Твърди, че делото е приключило без да са събрани доказателства по отношение на причината за невземане на кръв за анализ, не е взето предвид че връченият акт за нарушение е нечетлив, което го е поставило в невъзможност да разбере обвинението, което се приравнява на липса на надлежно връчване и невъзможност за упражняване на правото на защита. Иска отмяна на първоинстанционния съдебен акт и отмяна на наказателното постановление.

В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от адвокат А., надлежно упълномощен. Поддържа жалбата и иска да бъде постановено решение, с което да бъде отменено решението на Районен съд-Бургас като неправилно и незаконосъобразно.

Ответникът по касация, началник група ОДМВР-Бургас, сектор Пътна полиция, редовно призован, не изпраща представител, не ангажира становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас счита решението за правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд – Бургас е потвърдил наказателно постановление № 23-0769-002487 от 01.11.2023г. на началник група ОДМВР-Бургас, сектор Пътна полиция, с което на С. С., за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП е наложена „глоба” в размер [рег. номер]. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. и на основание Наредба N Iз-2539 на МВР на водача са отнети 15 контролни точки. За да постанови решението си съдът е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Приел още, за безспорно, че на посочените в НП време и място, жалбоподателят, в качеството на водач на МПС, е извършил административно нарушение по чл.174, ал. 3 от ЗДвП, за което бил правилно наказан.

Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Съдебното решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените мотиви относно ангажирането на административнонаказателната отговорност на касатора се споделят и от настоящия съдебен състав.

В хода на касационното производство жалбоподателят е възразил по отношение на връченото му копие на акта за нарушение, което било нечетливо, неясно и неразбираемо, поради изготвянето му под индиго. За да се отговори на въпроса съставлява ли съществено процесуално нарушение връчването на нечетливо копие, следва да се направи извод довело ли е твърдяното нарушение до нарушаване на правото на защита на касатора като се анализира съвкупността от извършените действия от административните органи. Настоящата касационна инстанция не приема, че това е нарушение от категорията на съществените, тъй като жалбоподателят на място е бил запознат с извършеното нарушение и не е възразил, че не разбира в какво нарушение е обвинен. Незабавно след съставяне на АУАН, същият му е предявен в оригинал и той се е запознал със съдържанието му, което е удостоверил с полагане на подписа си. По този начин на касатора са станали известни фактите, съставляващи основание за образуване на административнонаказателното производство и налагане на санкцията в най-ранния възможен момент. Касаторът е разполагал с възможност съгласно чл.44, ал.1 от ЗАНН да впише възражение в този смисъл, както и да подаде писмено такова в 3-дневен срок, но не се е възползвал от тази възможност. Ето защо настоящата инстанция намира, че не е ограничено правото му да узнае обстоятелствата, съставляващи фактическо описание на извършеното нарушение и да организира защитата си. Видно от последващите му действия защитата му е адекватна и съобразена с обвинението, поради което съдът счита, че не е нарушено правото му на защита.

В касационната жалба се оспорва направеният извод за отказ на жалбоподателя, в качеството си на водач, да бъде тестван за наркотични вещества, както и не предоставянето на кръвна проба. Съдът счита, че от събраните доказателства безспорно се установява неоснователността на възражението. Касационният жалбоподател е отказал да му бъде извършен тест след спирането му, което е вписал собственоръчно в Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози, това обстоятелство е вписано и в талона за изследване, който му е връчен, след което при явяването му в спешно отделение отново собственоръчно е написал и се е подписал, че отказва да даде кръв и урина. При тези доказателства, настоящата инстанция счита, че безспорно е установено, че водачът е отказал да му бъде извършен тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и медицинско изследване и вземане на биологични проби за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.

При правилно установена фактическа обстановка, правилно е приложена и относимата административно-наказателна норма. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, съгласно която, водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв. Наказанието е определено в законоворегламентирания размер, поради което е законосъобразно.

Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.

Не е направено искане за присъждане на разноски от ответника по жалбата.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН, А. съд – гр. Бургас, ХXVІ състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В С. Решение № 102 от 14.02.2024 г., постановено по НАХД № 4836/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас .

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.