Определение по дело №216/2016 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 153
Дата: 1 юни 2016 г. (в сила от 19 юли 2016 г.)
Съдия: Калина Тодорова Димитрова
Дело: 20163200200216
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 26 май 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

                            О   п   р   е   д   е   л   е  н   и   е  

 

№ 153

 

гр.Добрич  01.06.2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

           

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито  съдебно  заседание  на  първи  юни  две  хиляди  и  шестнадесета   година   в   състав :

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАЛИНА ДИМИТРОВА

 

След  като  се  запозна  с  материалите  по  ч.н.д.  № 216/2016г.  по  описа  на  ДОС  и  за  да  се  произнесе  взе  предвид  следното :

            Производството  е  по  реда  на   чл.243  ал.3  и  ал.4  от  НПК.

            С  постановление от 09.05.2016г. Окръжна прокуратура гр.Добрич е прекратила на осн. чл.243 ал.1 т.2 вр. с ал.2 вр. с  чл.244 ал.1 т.2 и ал.2 от НПК наказателното производство по досъдебно  производство № ../2014г. по описа на Второ РУ на МВР гр.Добрич, по отношение на повдигнатото на Д.Н.И. от с.Лозенец общ.Крушари с ЕГН – **********, обвинение за извършено престъпление по чл.129 ал.1 от НК поради недоказаност  както  на  повдигнатото  обвинение, така  и  за  престъпление  по чл.115  вр.  с  чл.18  ал.1  от  НК. Спрял  е  наказателното  производство  по това д.п. водено срещу „Неизвестен извършител” за извършено престъпление по чл.115 вр. с чл.18 ал.1 от НК поради неразкриване на извършителя на престъплението.

            Срещу  така  постановения  прокурорски  акт  е  постъпила  жалба от Ф.А.Д. ***, чрез неговия процесуален представител, с която се навеждат доводи за допуснати съществени процесуални  нарушения  както  по  време  на  разследването, така и  с  процесното  постановление  на  ДОП. Твърди  се, че  фактическата  обстановка по делото не е изяснена  всестранно, пълно и обективно, а отправеното до съда искане е цитираното по-горе постановление да бъде отменено като незаконосъобразно  и  да  бъде  върнато  делото  за  доразследване.

            Добричкият окръжен съд като прецени  жалбата  и  представените  доказателствата, както и  след  цялостна  служебна  проверка  на  постановения  съдебен  акт,   прие  за  установено  следното:

            Цитираното  досъдебно производство е започнало на осн. чл.212 ал.3 вр. с ал.2 от НПК, с  извършване  на  разпит  на  свидетел  който  е  съобщил, че неизвестни лица от ромски произход са нанесли побой на баща му Ф.А.Д. ***, като на същия е нанесена средна телесна повреда. Разпита е извършен по повод  получено  съобщение от Г.Ф. А. на 13.04.2014г. в 18,30ч. в ОДЧ на Второ РУ на МВР гр.Добрич, за нанесен побой на баща му. Образувано е досъдебно производство за извършено  престъпление  по  чл.129  ал.1  от  НК.

            Окръжна прокуратура гр.Добрич, въз  основа на правилни анализ и  преценка  на  събраните  по  делото  доказателства  е  приела  за  установено  от  фактическа  страна  следното:

На  13.04.2014г., в  с.Ломница  общ.Добричка, възникнал  конфликт  който  в  последствие  прераснал  в  сбиване  между  две  фамилии - едната, която  е от с.Ломница  общ.Добричка  била  позната  в  района  като „Татарите“, а втората – част от която е от с.Лозенец общ.Крушари, а другата част от с.Ломница  била  позната  в  района  като  Барлабоите“.

Същият  ден, Л.Ф. А. и Г.Ф. А. от рода на „Татарите“  били на гости на родителите си – Ф. /Фикрет/ А. /Абиков/ Д.  и  А.М.А.  в  дома  им   в  с.Ломница  на ул.„6-та“ № ... По  това  време  пред  къщата  им  пристигнал  с  лек  автомобил м.„Опел“, модел „Вектра“, с ДК № СС … АК И.Х.И. от рода на „Барлабоите“, който живеел в с.Ломница. Този автомобил бил собственост  на А.А.Т.. Между И. и хората от рода на „Татарите“  възникнал  спор, в  резултат  на  който той се почувствал застрашен и  избягал оставяйки  автомобила  с  който  дошъл  пред  дома  им,  с  оставен ключ  в  контакта. Левен  А.  извадил  ключа  от  контакта  и  го  взел, по негови  обяснения – за  да  не  могат  да  вземат  автомобила  преди  идването на  полицаите  които  вече  били  повикани. След  като  избягал И. отишъл в с.Лозенец общ.Крушари, повикал мъжете от своя род за подкрепление и заедно с него, с  л.а. марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с ДК № ТХ … ТХ, собственост на Д.Ж. Д.,*** представители  на „Барлабоите“, които били свидетели по образуваното дело, а именно тримата братя А.И.Н., С.И.Н. и  Д.И.Н., сина  на  Джулиян – А.Д.И., /по прякор „М..“/, както  и  сина  на  Апостол  - Д.Н.И.,  /по прякор „С..“/. Те носели със себе си предмети, който можели да използват за нанасяне на удари по „противника“ – сопи, брадви и т.н. Започнало масово сбиване пред дома на Ф.А.Д. и А.И., при което някой от рода на „Барлабоите“ ударил с тъпата страна на стоманената част от брадва по главата Ф.Д., което предизвикало  счупване на черепа и проникване в черепната кухина с контузия на мозъка. Според заключението на вещото лице, изготвило съдебно – медицинската експертиза по писмени данни № 81/2014г. по описа на отделение „Съдебна медицина“ при МБАЛ - Добрич, контузията предизвикала разстройство на здравето, временно  опасно  за  живота, като  опасността  била  реална.

При разследването били направени разпознавания на лице по фотоснимки, при които А.И. /съпруга на пострадалия/ и Галин Ф. А. /син на пострадалия/ разпознали Д.И. като човека, който е нанесъл удара с брадвата в главата на пострадалия. Д.И.  отрекъл да е държал брадва, както и да е удрял с нея Ф.Д.. Твърдял, че в дома си имал само една брадва, която в последствие доброволно  предал  на  полицията. При  изследването  на  тази  брадва  в сектор „Базова научно – техническа  лаборатория“  /БНТЛ/  при  ОДМВР- Варна  се  оказало, че  по  нея  няма  следи  от  кръв  и  косми.

Пристигналите по – късно на местопроизшествието полицаи от Второ РУ на МВР гр.Добрич – В.М.П.  и  М.М.Р.  твърдят, че сигнала за сбиването е получен от дежурния полицай К.В.П., а бил изпратен от Г.Ф. А.. Двамата са обяснили, че са се забавили с пристигането на местопроизшествието в с.Ломница, тъй  като  били изпратени преди това на друго произшествие. Когато  отишли  пред  дома  на  пострадалия, той  вече бил откаран в болницата  в  гр.Добрич  и  сбиването  било  приключило. 

В  резултат  на  така  описаната  фактическа  обстановка, на 13.04.2014г. е образувано досъдебното производство срещу „неизвестен извършител“ за това, че: на 13.04.2014г., в  с.Ломница  общ.Добричка, причинил  средна телесна  повреда  на  Ф.  А.  Д. ***, ЕГН **********  – престъпление  по  чл.129  ал.1  от  НК.

            На 12.05.2015г. било повдигнато обвинение на Д.Н.И. от с. Лозенец, общ. Крушари, ЕГН **********, за това, че  на 13.04.2014г., в с. Ломница, общ. Добричка, причинил две средни телесни повреди на Ф.А.Д. ***, ЕГН **********, изразяващи  се  в  причиняване  разстройство  на  здравето, временно  опасно за живота чрез контузия на мозъка и проникване в черепната кухина чрез фрактура на черепа  – престъпление по чл.129 ал.1 от НК. Спрямо обвиняемия не  била  взета  мярка  за  неотклонение.

            На 05.08.2015г. наблюдаващия прокурор от РП - Добрич Галя Митева съставила  постановление, с  което  изпратила  делото  по  подсъдност  на  ОП - Добрич, тъй  като  приела, че  са събрани доказателства за престъпление, което е подсъдно на Окръжен съд като първа инстанция – за опит за убийство, т.е.  за  престъпление  по  чл.115  във  вр.  с  чл.18  ал.1  от  НК.

            С  постановление  от  07.08.2015г. Окръжният  прокурор  при  ДОП, приел за ръководство досъдебното производство, като дал указания по разследването в няколко пункта. В последствие, с друго постановление от 11.11.2015г.  дал  допълнителни  указания

            Относно сроковете за разследване, същите са удължавани неколкократно /видно от приложените писма за удължаване на срок/, т.е. досъдебното  производство  се  развивало  в  предвидените  в  НПК  срокове. През  този  период  производството  било  спирано  един  път – с постановление  от  13.12.2014г.  тъй  като  липсвал  важен  по  делото свидетел и  възобновено  на  05.03.2015г.  с  постановление  на  прокурор  при  ДРП. За  последен  път  срока за  разследване  е  удължен, като  видно  от  писмо  на  АП – Варна  прокурор  от  тази  прокуратура  е  удължил  срока  за  разследване  до  05.05.2016г. През  целия  този  период  по  делото се  е  работило  активно, като  са  били  извършени  многобройни  действия  по  разследването, видно от представените  пред  настоящата  съдебна  инстанция два тома доказателства. В хода на цялостното разследване, с оглед установяване и изясняване на фактическата  обстановка  са  разпитани  множество  свидетели, назначени  са  и изготвени съдебномедицински експертизи по писмени данни, както и комплексна такава, извършени са разпознавания на лица, приобщено е веществено  доказателство, изготвена  е  биологична  експертиза.

            Това  са  фактите  по  делото  и  те  са  безспорно  установени.

При  така  приетата  за  установена фактическа обстановка в съответствие със закона съдът счита, че правилно е прието, че не са установени категорични и безспорни доказателства относно авторството и виновността на Д.Н.И., като извършител на престъпление  и  делото  е  било  прекратено, тъй  като  извършителят  на  престъплението  не е  разкрит  поради  следните  причини:

             Безспорен е факта, че при описаното по – горе сбиване някой е нанесъл удар  с  брадва  в  главата  на Ф.Д.. Силата с която е нанесен удара  е  била толкова голяма, че е причинила счупване на черепа с проникване  в него и контузия на мозъка, който е жизнено важен  орган. Мястото  на  което  е  нанесен  този  удар  и  неговата  сила обусловили извода, че нанасящия удара е искал или е допускал настъпването на смъртта на пострадалия,  т.е.  извършено  е  престъпление по чл.115  във  вр.  с  чл.18 ал.1 от НК, като опита е останал недовършен, т.е. смъртта не е настъпила, само благодарение на бързата и своевременна намеса на роднините и на лекарите.

Правилно  окръжният прокурор е приел, че за това престъпление са били  събрани  две  групи  доказателства.

Едната група са тези, които подкрепят обвинението, т.е. тезата, че Д.И.  е  нанесъл  удара  с  брадвата  в  главата  на  пострадалия. Тези  доказателства  са  показанията  на пострадалия, неговата съпруга и Л.Ф. А. – техен син. При анализа на доказателствата съдът констатира, че при показанията на другия син – Г.Ф. А. има противоречия, а  именно  в  показанията  си  непосредствено  след  инцидента, на 14.04.2014г. същият  е  заявил „…..хванах  брат  ми  за  тялото  и  го  закарах зад портата вътре в двора. В това време баща ми беше на улицата прав и говореше  нещо  със  съседите и кметицата. Малко след това видях, че баща ми  е  паднал  на  земята  и  от  главата  му  тече  кръв, като  не  помръдваше. Аз  излязох  на  улицата  и  отидох  до  лежащия  ми  баща………Искам да кажа, че  аз  лично  не  съм  видял  кой  точно  удари  баща  ми.” В  последствие обаче, в  разпита  му  като  свидетел  на  06.03.2015г. Галин  А.  е  заявил, че  е  видял  лицето  което  е  ударило  баща  му, описал  го  е  /точно по начина по който са описали лицето майка му и брат му/, като в проведеното разпознаване същия ден е посочил именно Д.Н.И. като извършител на процесното деяние, т.е. неговите показания са претърпели обрат. Съдът счита, че всъщност това негово поведение е в резултат на съпричастност към родителя си и своите близки, отколкото действително възприемане  на действителността в момента на инцидента. Ето защо правилно  ДОП  е  приела, че  всъщност  Галин  А.  не  е  сред  лицата които  действително  са  видели  човека  ударил  баща  му  с  брадвата.

Втората група са тези, които разколебават обвинението. Това са обясненията на обв.Д.И., показанията на свидетелите от неговия род и резултатите от изследването на брадвата. Крайният резултат от тези изследвания /съдебно – медицинска експертиза на веществени доказателства/  е, че  към  момента  няма  приложено  към  делото  веществено  доказателство, за  което  да е доказано, че с него е нанесен удара в главата на пострадалия. То  да  е  извършено с брадва, а не с някакъв друг предмет е безспорно предвид заключението на вещото лице по съдебно – медицинската експертиза. Брадвата  с която е нанесена телесната повреда на пострадалия не е намерена и предвид изтеклия голям период от време от извършване на престъплението, както и несвоевременните действия на полицията в тази насока, правилно  е  прието, че  е  малко  вероятно  тя  да  бъде  намерена. Според показанията на свидетелите от рода на „Барлабоите“, те са били нападнатите, като мъжете от другия род били въоръжени с ножове и насилствено  са  взели  автомобила  на  И..

Към тази група доказателства правилно са присъединени показанията на Е.С.М., който не е от нито един от двата рода между които е възникнал конфликта. Съсед е на И. Х. И. и твърди, че е видял Д.И.Н., /по прякор „Джемо“/ да удря с брадва пострадалия  в  главата, а  не  Д.И.. Самият  Д.Н. отрекъл това, като заявил, че е отишъл по – късно в с.Ломница и вече не е имало  никакъв  бой, т.е.  след  неговото  приключване.

Наблюдавалата  сбиването  от  къщата  си  съседка  на  пострадалия - Г.Й.П. заявила, че не е видяла кой го е ударил с брадвата. Други техни съседи /разпитани по делото/ – А.М.П., Е.С.М., К.Р.С. и кметицата на селото Г.А.Ю. също не са видели кой нанася удара с брадвата, като последната  е  заявила, че „…..на  мястото  имаше  много  хора  и  всеки посягаше  да  удари  някой  и  то, кой  с  каквото  има  в  ръцете  си”.

Предвид факта, че няма нито един свидетел /освен близките на пострадалия/ който да твърди, че Д.И. е нанесъл удара  с  брадвата  в  главата  на  пострадалия, правилно  е  прието, че  обвинението  за извършено престъпление по чл.129 ал.1 от НК, както и за извършено  престъпление  по  чл.115  във вр. с чл.18 ал.1 от НК - не е доказано по несъмнен и категоричен начин, както изисква НПК. При съпоставяне на данните, получени от всички доказателствени източници и чрез комплексен анализ със способите предвидени в НПК, не са преодоляни както фактическите, така  и  логическите  противоречия  в тях. В тази връзка правилно  е  прието, че  няма  категорични  и  безспорни  доказателства относно авторството и виновността на Д.И. като извършител на престъпление. От  анализираните по-горе доказателства не може да се направи обосновано заключение, което да води до категоричния извод за виновността  на  Д.Н.И., поради  което  правилно окръжният  прокурор  е  приел, че  след  като  има  съмнение  относно  това  кой  е  истинския  извършител на  престъплението, Иванов  не  следва  да  бъде  предаван  на  съд.

            Изложените фактически констатации се установяват от всички приложени по делото доказателства. По отношение наведените искания в протокола за предявяване на разследването на пострадалия /част от тях залегнали и в процесната жалба по настоящото дело/, то съдът счита, че правилно и законосъобразно представителят на Окръжна прокуратура  гр.Добрич  е  отговорил  на  тях  с  постановление  от  09.05.2016г.  с  подробно изложени  мотиви, с  които  съдът  изцяло  е  съгласен  и  счита, че  не  следва  да  бъдат  преповтаряни.

С  оглед  преценка  на  изложената  фактическа  обстановка  констатацията, че няма осъществено деяние от обективна и субективна  страна,  се споделя и от настоящия съдебен състав, имайки предвид изложеното  вече  по-горе. Предвид  факта, че  процесното  деяние  не  е  било  доказано  по  безспорен и категоричен начин, то изводите на окръжния прокурор   в  тази  насока  са  законосъобразни.

Тези  фактически  положения са установени въз основа на преценката  на  всички  доказателства, събрани  по  реда, предвиден  в  НПК  и  при  спазване  разпоредбите  на чл.14 и чл.18 от НПК. Установени  са  всички  обстоятелства, имащи значение  за  предмета  на  доказване, съобразно  чл.102  от  НПК. Изложени  са  съображения  на  направените  доводи, като  не се  установява  по делото процесуалните права на участниците в наказателното  производство  да  са  нарушени  с  факта  на  прекратяване  на  същото. Ето  защо, Добрички  окръжен  съд  намира, че  правомощията  по  чл.243  ал.1  от  НПК, които  в  рамките  на  приключилото  разследване се  ограничават  до  посочените  оценка  на  конкретизираното  по  време, място  и  начин  на  извършване  деянието, както  и  до  точната индивидуализация  на  дееца, във  връзка  с  обстоятелствата  по  чл.102  т.1 от НПК,  са  правилно  осъществени. Тука следва да бъде отбелязано и следното: по въпроси, свързани с възникване на основания за започване на разследване по  отношение  на  извършени  деяния  и  съответно  повдигане  на  обвинение  за  тях, съдът  не  може  да  измества  прокурора. И  това  е  така, защото  при  съдебния  контрол  върху  актовете  на  държавното обвинение  с  които  се  прекратява  наказателното  производство, следва  да  се  държи  сметка  освен за правилността и законосъобразността на прекратяването при  предпоставките по чл.243 ал.1 т.1 и т.2 от НПК и за конституционно установените правомощия на прокурора да предприеме или да откаже  наказателно   преследване  срещу  дадено  лице. От  това  следва  извода, че  в  производството  по  чл.243 от НПК,  съдът не е оправомощен да се произнася по въпросите от компетентността на прокурора, чрез собствена, различна от  изложената в постановлението интерпретация на доказателствата, събрани  в  досъдебната   фаза.

Крайният извод на Окръжна прокуратура гр.Добрич е правилен и законосъобразен, а  жалбата  е  неоснователна. Липсата  на  доказателства, че едно  лице виновно е допуснало настъпването  на  обществено опасен резултат  изключва  отговорността по  така  визираната  разпоредба  в  НК. Жалбата е неоснователна тъй като събраните в хода на разследването доказателства изясняват в детайли фактическата обстановка по случая. Липсата на  вина  по повод процесното събитие води до липса на престъпление. Именно субективната несъставомерност на едно деяние се явява законова предпоставка  за  прекратяване  на  наказателното  производство.

Ето  защо  съдът  счита, че  първоначалните  данни, послужили  за образуване на досъдебното производство не са били потвърдени в хода на разследването, поради което наказателното производство по досъдебното  производство  е  било  прекратено.

По тези съображения Добрички окръжен съд намира постановлението на ДОП за прекратяване на наказателното производство за правилно, обосновано  и  законосъобразно  и  като  такова  следва  да  бъде  потвърдено, а   жалбата  оставена  без  уважение.

            Предвид  гореизложеното  и  на  осн. чл.243  ал.5  т.1  от  НПК

                                  

                                           ДОБРИЧКИ  ОКРЪЖЕН  СЪД

                                                    

                                                  О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

              

ПОТВЪРЖДАВА изцяло постановление от 09.05.2016г. на Окръжна прокуратура  гр.Добрич, за  частично  прекратяване  и спиране на наказателното  производство по досъдебно производство № ../2014г. по описа  на  Второ  РУ  на  МВР  гр.Добрич.

               Определението  подлежи  на  обжалване  и  протест пред  Апелативен съд  гр.Варна  в  7-дневен  срок  от  съобщението  на  страните .

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ :