О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е №
112
гр.Добрич 29.01.2020 г.
ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД...... ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ закрито заседание на двадесет и девети януари
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т.СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ:Е.ИВАНОВА
Г.ПАВЛОВ
при секретаря …............................................. и в присъствието на
прокурора......................................................................като
разгледа докладваното от съдия докладчик Стоева....... В.ч.гр.д..№68 от
2020г.по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е частна жалба от
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД,ЕИК *** ,със седалище и адрес
на управление –гр.С.,представлявано от И.Ц.К.,чрез юрисконсулт Д.А. ,съдебен
адрес за получаване на книжа –гр.С. срещу Разпореждане №1144 от 18.11.2019г.на
РС гр.Балчик по ч.гр.д.№874/2019г. по описа на съда.
С обжалваното разпореждане е
оставено без уважение заявлението на
частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за присъждане на сумите от 183,75лв.-такса за експресно разглеждане на
документи,183,75лв.-неустойка за неизпълнение на задължение и 245,00 лв.-разходи
и такси за извънсъдебно събиране на
вземането.
Жалбата е подадена в законоустановения срок,същата е с
правно основание чл.413 ал.2 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна по следните съображения:
По оплакването ,че районният съд е
превишил правомощията си,предвид едностранния и формален характер на
заповедното производство,както и целта му да
осигури бързото и ефективно събиране на безспорни неизплатени задължения
,Окръжният съд намира следното:
Правилно при решаване на делото
съдът е взел предвид приложението на
Директива 93/13/ЕИО,която не допуска правна уредба на държава членка ,която не
дава възможност на съда,в който и да е етап от производството,да преценява
служебно неравноправния характер на клаузи в договор с потребител,макар да е
установил всички необходими за това правни и фактически обстоятелства и не е
подадено възражение от длъжника.Позовал се е и на разпоредбата на чл.411 ал.2
т.2 от ГПК,съгласно която съдът е длъжен служебно да извърши проверка дали
искането не противоречи на закона и добрите нрави,което го оправомощава да
откаже издаването на заповед за изпълнение в частите от заявлението,които са в
противоречие със закона и добрите нрави.
Съгласно изменението на ГПК
/ДВ.бр.100/2019г./-чл.7 ал.3 гласи,че съдът служебно следи за наличието на
неравноправни клаузи в договор ,сключен с потребител,какъвто безспорно е
настоящия договор.В чл.411 ал.2 от ГПК се създава нова т.3 ,която задължава
съда да откаже издаване на заповед за изпълнение,когато вземането произтича от
договор с потребител и искането се основава на неравноправна клауза в договора
или е налице обоснована вероятност за това.Нормата има незабавно действие от
момента на влизането й в сила и урежда занапред всички заварени
случаи,доколкото обратното не е предвидено в процесуалния закон.По тези
съображения настоящата инстанция я взема предвид.
Неустойката по договор№5448357 от 19.06.2018г.за
заем е предвидена да обезщети неизпълнението на задължението за осигуряване на
поръчител на кредитополучателя в срок от
три дни от подписване на договора за заем,с посочените в заявлението
качества на гаранта или банкова гаранция с бенефициер –заемодателя,която е
издадена след усвояване на паричния заем,в размер на цялото задължение на
заемателя по договора и за целия му срок.
Добрата и законосъобразна търговска
практика задължава кредитната институция да провери обезпечеността на договора
за кредит преди сключването му.В противен случай се нарушават нормите на чл.33 ал.1 от ЗПК и чл.8 пар.1 от
Директива №2008/48 за безотговорното кредитиране.
Претендираната сума ,представляваща
„разходи за извънсъдебно събиране „
почива на неравноправна договорна клауза и е в противоречие с
императивната норма на чл.10а ал.2 от ЗПК,тъй като събирането на вземания
представлява действие по управление на кредита и за него не се следват допълнителни
такси.С така предвидената клауза се заобикаля правилото на чл.33 ал.1 от ЗПК,който предвижда при забава на потребителя,кредиторът да има право само на
лихва за времето на забавата.С така предвиденото допълнително задължение на
кредитополучателя се оскъпява неоправдано кредита и това води до неоснователно
обогатяване.
Таксата за експресно разглеждане
на документи е договорена в противоречие с разпоредбата на чл.10а ал.2 от ЗПК
,съгласно която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за
действия,свързани с усвояване и управление на кредита.Така претендираната такса
е с естество на действие,свързано с усвояване и управление на кредита,поради
което такса за него не е дължима.
Като е достигнал до аналогични
фактически и правни изводи районният съд правилно е оставил без уважение
заявлението на частния жалбоподател в обжалваните му части.Разпореждането е
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от изложеното Окръжният съд,
О П
Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № Разпореждане
№1144 от 18.11.2019г.на РС гр.Балчик по ч.гр.д.№874/2019г. по описа на съда.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.