№ 14504
гр. София, 29.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря СВЕТОСЛАВА В. ОГНЯНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20221110115211 по описа за 2022 година
Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален
кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).
Предявен по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК е установителен иск с правно основание чл.
7, § 1, б. „б“ от Регламент 261/2004 г. на Европейския парламент и Съвета за признаване за
установено, че ответникът Б.Е., дължи на ищцата С. В., гражданин на Руската федерация,
роден на ********** г., сумата от 400 евро, представляваща обезщетение за отменен полет
FB656, планиран за 30.09.2018 г. по направление Москва, Шереметиево – летище Бургас,
ведно със законната лихва върху от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда - 30.09.2021 г. до окончателното й
изплащане, както и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 237,76 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от
01.10.2018 г. – 28.09.2021 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 15.11.2021 г. по ч. гр. дело № 56644/2021 г. по описа на
СРС, II ГО, 178 състав.
В исковата молба се твърди, че ищецът е сключил с ответника договор за въздушен
превоз за полет FB656 по направление Москва, Шереметиево – летище Бургас, на
30.09.2018 г. В деня на полета се явил навреме за полета в Москва, но на летището бил
уведомен, че полетът е отменен. Ищецът поканил ответника на 01.10.2018 г. да заплати
обезщетение по реда на Регламент 261/2004 г., но плащане не е постъпило. С оглед
изложеното прави искане съдът да присъди исковите суми. Претендира разноски.
Представя списък по чл. 80 от ГПК.
1
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв не е постъпил от
ответника. В писмено становище след срока за отговор на исковата молба и преди открито
съдебно заседание ответникът възразява за изтекла погасителна давност за вземането.
Възразява за прекомерност на разноските на ищеца.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Ищецът в производството е депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 30.09.2021 г. срещу „БЪЛГАРИЯ ЕЪР“ АД, по което е
образувано ч. гр. дело № 56644/2021 г. на СРС, II ГО, 178 състав и на 15.11.2021 г. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с предмет
описаните вземания за посочените от съда периоди и възникнали на описаните основания.
В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК длъжникът в заповедното производство е подал
възражение по образец, поради което на ищеца са дадени указания да предяви
установителни искове с предмет вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение на
парично задължение по посоченото дело, които искове са процесуално допустими.
Предявени по реда на чл. 422 от ГПК са установителни искове с правно основание чл.
7, § 1, б. „б“ от Регламент 261/2004 г. на Европейския парламент и Съвета и по чл. 86, ал. 1
от ЗЗД, по които в тежест на ищеца е да докаже, че е налице валидно сключен договор за
въздушен превоз на пътници за полет FB656 по направление Москва, Шереметиево –
летище Бургас, на 30.09.2018 г. между него и ответника, както и че е бил пътник за полета.
В тежест на ответника е да докаже, че полетът е изпълнен.
Между страните не е спорно поради което и на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК,
за безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че между страните
е сключен договор за въздушен превоз за полет FB656 по направление Москва,
Шереметиево – летище Бургас, на 30.09.2018 г., който е бил отменен; че ищецът е бил
регистриран като пътник за полета; че разстоянието между двете летища е над 1500 км. Тези
обстоятелства се установяват и от приетите по делото писмени доказателства – електронен
билет, от който се установява, че ищецът е закупил билет за полет с номер № FB656, с дата
на изпълнение 30.09.2018 г. по направлението Москва /Шереметиево/ - Бургас. Ответникът
по делото, не е ангажирал доказателства, от които да се установява, че процесният полет е
изпълнен.
В чл. 5 и чл. 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. са предвидени правата на пътниците
при отмяна на въздушен полет, когато последният има начална или крайна точка летище на
територията на Европейския съюз, какъвто е и процесният въздушен превоз.
Разпоредбата на чл. 5, § 1, б. „в“ от Регламента предвижда при отмяна на полет право
на пътника да получи обезщетение по чл. 7 от опериращия въздушен превозвач, освен ако
не са налице предвидените в букви i, ii, iii условия а именно: пътникът да е информиран за
отмяната минимум две седмици преди началото на полета по разписание; да е информиран
2
за отмяната между две седмици и седем дни преди началото на полета по разписание и му е
предложено премаршрутиране, което му позволява да замине не по-късно от два часа преди
началото на полета по разписание и да достигне неговия краен пункт на пристигане за по-
малко от четири часа след времето за пристигане по разписание; или да е информиран за
отмяната по-малко от седем дни преди началото на полета по разписание и да му е
предложено премаршрутиране, което му позволява да замине не по-късно от един час преди
началото на полета по разписание и да достигне неговия краен пункт на пристигане за по-
малко от два часа след времето за пристигане по разписание, или ако опериращият
въздушен превозвач докаже, че отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които
не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки - чл. 5,
параграф 3.
В конкретния случай ответникът въздушен превозвач нито твърди, нито доказва да е
налице някоя от хипотезите, предвидени в посочените текстове, а при носена от него
доказателствена тежест, не се и установява и ищецът да е бил уведомен за отмяната на
полета. Възражението на ответника, че пътникът не се бил явил поне 45 минути преди
излитането е ирелевантно, доколкото нормата на чл. 3, параграф 2 от Регламента изключва
същото изискване в случаите на отмяна на полет по чл. 5.
Ето защо на основание чл. 5, параграф 1, буква „в“ от Регламент (ЕО) № 261/2004,
ищецът има право на обезщетение по чл. 7. Размерът на обезщетението в сочения текст е
поставен в зависимост от разстоянието между отправната и крайна точка на полета. В
случая между страните не е спорно, че разстоянието на полета е над 1500 км., поради което
и на основание чл. 7, параграф 1, буква „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004, размерът на
дължимата сума е 400 евро.
Възражението на ответника за изтекла погасителна давност за вземането е наведено
след срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК - със становището от 25.08.2022
г., поради което и на основание чл. 133 от ГПК същото е преклудирано и не следва да се
разглежда.
С оглед гореизложеното, искът с правно основание чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент
261/2004 г. на Европейския парламент и Съвета е основателен и следва да бъде уважен. Като
законна последица от неговото предявяване, следва да бъде уважено и искането за
присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
30.09.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.
По акцесорната претенция на ищеца за заплащане на обезщетение за забава в размер
на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже, че е поставил
длъжника в забава. Според чл. 84, ал. 2 от ЗЗД когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Обстоятелството, че
ищецът е поканил ответника да му заплати исковата сума с покана, получена на 01.10.2018
г., както и размерът на обезщетението за забава върху главницата за спорния период, са
отделени по реда на чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК като безспорни между страните, поради което
3
и ненуждаещи се от доказване, освен това и поставянето на длъжника в забава се установява
от приетата електронна кореспонденция, за отправена на 01.10.2018 г. покана от
пълномощника на ищеца Компенсер ЛТД до ответното дружество на имейл ****@***.**.
С оглед изложеното на ищеца следва да се присъди и сумата от 237,76 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 01.10.2018 г. – 28.09.2021
г.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът в производството.
Последният претендира за заповедното производство 25,00 лева за държавна такса и
300,00 лева за адвокатско възнаграждение, като представя и доказателства, че същите са
платени, поради което следва да му се присъдят 325,00 лева разноски за заповедното
производство.
За исковото производство ищецът претендира разноски за държавна такса в размер на
75,00 лева /л. 21/ и за адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева /л. 49/, платени по
банков път съгласно представеното извлечение от електронно банкиране, което не е
оспорено. Възражението за прекомерност на претенциите за адвокатско възнаграждение в
исковото и в заповедното производство, съдът счита за основателно, тъй като търсената
сума от по 300 лева за двете е съобразена с минимума по чл. 7, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Наредбата
за минималните адвокатски възнаграждения.
Поради изложеното на ищеца следва да се присъдят 375,00 лева – разноски за
исковото производство или общо за двете производства – 700 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 от ГПК искове с
правно основание с чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент 261/2004 г. на Европейския парламент и
Съвета и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че ответникът Б.Е., със седалище и адрес на управление в ...,
дължи на ищеца С. В., гражданин на Руската федерация, роден на ********** г. , със
съдебен адрес в ..., сумата от 400 евро, представляваща обезщетение за отменен полет
FB656, планиран за 30.09.2018 г. по направление Москва, Шереметиево – летище Бургас,
ведно със законната лихва върху главница от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в съда - 30.09.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 237,76 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от
01.10.2018 г. – 28.09.2021 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 15.11.2021 г. по ч. гр. дело № 56644/2021 г. по описа на
СРС, II ГО, 178 състав.
4
ОСЪЖДА Б.Е., със седалище и адрес на управление в ..., да заплати на С. В.,
гражданин на Руската федерация, роден на ********** г. , със съдебен адрес в ..., на
основания чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата в размер на 700 лева – разноски, от които 325 лева в
заповедното производство и 375 лева в исковото производство.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5