№ 197
гр. София, 29.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Веселина Вълева
Членове:Красимира Костова
Магдалена Лазарова
при участието на секретаря ЕЛИ ИВ. ДИМАНДИЕВА
в присъствието на прокурора Ю. Л.
като разгледа докладваното от Красимира Костова Въззивно частно
наказателно дело № 20231000600539 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава XXI от НПК вр. с чл.250, ал.4 вр. с
ал.1, т.1 от НПК.
Постъпил е протест от прокурор при СГП срещу определение от
24.01.2023 г. по НОХД № 4248/2022 г. на СГС, НО, 22 състав, постановено в
разпоредително заседание, в частта на акта, с която е прекратено
наказателното производство срещу подсъдимия И. Х. Х., водено за
престъпление по чл. 220, ал. 2 вр. с ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с ал.1 вр. с чл.
26, ал.1 от НК, поради изтекла абсолютна давност за наказателно преследване
по чл. 81, ал. 3 вр. с чл. 80, ал. 1, т. 3 от НК.
В протеста се заявяват оплаквания за незаконосъобразност на
упоменатата по-горе част на определението, поради постановяването му без
наличие на изискуемото по чл. 24, ал.2 от НПК волеизявление от конкретния
подсъдим. Претендира се за отмяна на оспорвания акт и връщане на делото на
СГС за продължаване на съдопроизводствените действия спрямо И. Х..
В съдебно заседание на въззивната инстанция, представителят на
Софийска апелативна прокуратура поддържа протеста, като изразява мнение,
припокриващо се изцяло по смисъл с вложените в последния оплаквания и се
позовава на практика на ВКС, за която твърди, че е в унисон с разбирането за
незаконосъобразност на определението.
1
Постъпило е и становище от защитника на подсъдимия И. Х., адв. Н.
А., имащо характер на възражение срещу протеста. Във възражението и в
пледоариите пред въззивния съд, адв.А. изразява позиция за правилност на
съдебен акт, който моли да бъде потвърден, а протестът да бъде оставен без
уважение.
Постъпило е и становище от процесуален представител на визираното
в обвинителния акт ощетено юридическо лице (по това становище въззивният
съд не дължи произнасяне, доколкото същото юридическо лице не е
конституирано като страна по делото пред първата инстанция и респ. няма
качеството на страна и в сегашната процедура).
Апелативен съд – София, след като се запозна с протеста, с
възражението на защитника, както и с доводите на страните, изложени в
съдебно заседание, намира следното:
Протестът е процесуално допустим. Разгледан по същество е
неоснователен.
Съобразно приложеното по досъдебното производство последно
(актуално) постановление за привличане на И. Х. от 30.08.2022 г. на лицето е
било вменено извършено престъпление по чл. 220, ал. 2, вр. с ал. 1 вр. с чл. 20,
ал. 2 вр. с ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, реализирано в периода 19.07.2007 г. –
12.11.2007 г. Идентична обвинителна конструкция е възприета и във внесения
на 14.10.2022 г. за разглеждане в първата инстанция обвинителен акт, в т.ч.
досежно инкриминирания времеви обхват.
Още в досъдебната фаза И. Х. е напуснал пределите на страната на
19.05.2022 г. през ГКПП „Връшка чука“, като е бил обявен с общодържавно
издирване с телеграма № 22313/26.08.2022 г. на ГДНП и с бюлетин №
238/27.08.2022 г. Иначе на Х. му е било известно, че срещу него се води
наказателно преследване за упоменатото по-горе престъпно деяние, като е
бил е привличан по-рано присъствено.
Предвид приключване на досъдебната фаза при условията на задочен
процес, на лицето е била осигурена правна помощ под формата на
процесуално представителство, с надлежно назначаване на служебен
защитник, а именно адв.Н. А.. По силата на чл.26, ал.2 от ЗПрП, когато
правната помощ е във вид на процесуално представителство, назначаването
на защитник важи до окончателното финализиране на делото, защото
представителството се осъществява във всички фази и инстанции. Както
специалният ЗПрП, така и НПК, не правят никакво разграничение между
обема на представителната власт в наказателното производство при
договорна и служебна защита. Ограничения могат да се поставят само при
договорната защита в зависимост от желанието на упълномощителя, каквато
настоящата хипотеза не е.
В разпоредителното заседание, проведено от първоинстанционния съд,
контролираната инстанция правилно е изчислила приложимия давностен срок
за подсъдимия И. Х. в зависимост от наказуемостта на деянието – предмет на
2
обвинението. Правилно е било отчетено и изтичането на абсолютната давност
(петнадесет години – на 12.11.2022 г.) и в тази връзка никакви корекции на
съдебното определение не се налагат.
Основният спорен момент тук е, не дали абсолютната давност за
наказателно преследване е изтекла, а дали следва да бъдат преустановени или
да бъдат продължени съдопроизводствените действия, без лично изявление от
подсъдимия по чл. 24, ал. 2 от НПК. Интерпретацията на съдебната практика,
от представителя на Апелативна прокуратура – София, в днешното съдебно
заседание, в насока, че прекратяване в този случай е недопустимо, е
неправилна и не се споделя. При изтичането на абсолютна давност, няма
основание за продължаване на наказателното преследване, а нормата на чл.
24, ал. 2 от НПК е изцяло в полза на подсъдимото лице, като му дава
възможност, въпреки изтичането на давността, да пожелае съдът да се
произнесе по същество, за да постигне своето оправдаване. Ето защо и
резонна бе направената ремарка в пледоарията на защитата, че дори и при
признаване на вина в условията на изтекла абсолютна давност, подсъдимият
не се наказва. Наблюдаваното в практиката на ВКС схващане, че позицията
на подсъдимия може да бъде изразена и мълчаливо, е тъкмо в аспект на
мълчаливо съгласие за прекратяване, а не мълчаливо „искане“ за
продължаване на преследването. В конкретния случай при водено задочно
производство, позиция по чл. 24, ал. 2 от НПК може да бъде изразена само от
защитника на отсъстващия подсъдим, както това е сторено в
разпоредителното заседание и тя е била изразена съвсем ясно и
недвусмислено.
Съгласно Решение № 293/22.10.2015 г. на ВКС по н.д. № 270/2015 г.
III, НО, „Когато делото се разглежда в отсъствие на подсъдимия,
защитникът е единствената страна, която охранява неговите интереси.
Това е така, тъй като в тази хипотеза подсъдимият се е дезинтересирал от
развитието на наказателното производство, сам се е поставил в
невъзможност да участва в него и да защитава своите права и интереси в
предвидения в процесуалния закон и ред. В случая съдът няма възможност да
му разяснява възможността да поиска решаване на делото при изтекла
давност, респективно преценката за това, дали делото да продължи или да
бъде прекратено може да бъде направена само от защитника. Ето защо
касационният съд прецени, че когато защитникът е направил такова искане,
решаващият съд не може да го остави без уважение с оглед разпоредбата
на чл. 289, ал. 2 от НПК, поради липса на становище от страна на
подсъдимия, тъй като такова обективно не може да бъде взето, поради
отсъствието на привлеченото към наказателна отговорност лице.
Обратното виждане би довело до невъзможност висящо наказателно
производство (водено при задочна процедура) да бъде прекратено при
настъпване на условията по чл. 24, ал. 2, т. 3 от НПК, което без съмнение
би увредило интересите на подсъдимия и би го поставило в
неравнопоставено положение по отношение на подсъдимите, чийто
3
производства се разглеждат присъствено“. Сходен е смисълът и на Решение
№ 149 от 08.10.2020 г. на ВКС по касационно наказателно дело № 707/2020 г.,
I НО, Решение № 208/27.02.2018 г. на ВКС по н.д. № 742/2017 г. II, НО и
Решение № 54/27.01.2010 г. на ВКС, по н.д. № 691/2009 г., I, НО.
Предвид горното, протестът следва да бъде оставен без уважение, а
атакуваното с него определение на СГС да бъде потвърдено.
Ето защо Апелативен съд – София, НО, 11 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 24.01.2023 г. по НОХД № 4248/2022
г. на СГС, НО, 22 състав, с което е било прекратено наказателното
производство, водено срещу подсъдимия И. Х. Х., с ЕГН: ********** за
престъпление по чл. 220, ал. 2 вр. с ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с ал.1 вр. с чл.
26, ал. 1 от НК, поради изтекла абсолютна давност за наказателно
преследване по чл. 81, ал. 3 вр. с чл. 80, ал. 1, т. 3 от НК.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4