Р
Е Ш Е Н И Е № 107
гр. С.,
30.08.2021г.
В
И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
С.ският
районен съд, втори състав, в публичното съдебно заседание, проведено на девети
февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:МАРИНА ТРИФОНОВА
при участието на секретаря Параскева
Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Трифонова АНД № 382 по описа на С.ския
районен съд за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.Делото е
образувано по жалбата на „Д.Е.О.“ ЕООД, ЕИК:*********,седалище и адрес
на управление –гр.С., ул.”Я.” № 5,представлявано от управителя Й.И.Г., с която
е обжалвано наказателно
постановление №
509775-0346463/07.05.2020 г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности”-С.
,в Централно управление на НАП, с което на жалбоподателя е наложена имуществена
санкция в размер на 500 лв. на основание чл.185, ал.2 ,във връзка с чл.185,ал.1
от ЗДДС за извършено нарушение на чл.33,ал.1 от
Наредба № Н18/13.12.2006 год. на МФ.
В
жалбата се твърди ,че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно
и неправилно, издадено при съществени нарушения на административно-процесуалните правила.Поддържа се
,че няма извършено административно нарушение.Сочи се ,че наказанието е
несправедливо.Иска изцяло да бъде отменено атакуваното наказателно
постановление.
В
съдебно адв.Механджийски –пълномощник на дружеството жалбоподател поддържа
жалбата и моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление като
неправилно и незаконосъобразно ,издадено при съществено нарушение на
административно-производствените правила.
Ответникът
по жалбата не се представлява в съдебното заседание. Представя писмена защита с
подробни съображения за правилност и законосъобразност на наказателното
постановление.
С.ският
районен съд, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като провери служебно
атакуваното наказателно постановление, намира за установено следното от
фактическа страна:
С
наказателно постановление № 509775-0346463/07.05.2020 г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности”-С.
,в Централно управление на НАП, на жалбоподателя „Д.Е.О.“ ЕООД,
ЕИК:*********,седалище и адрес на управление –гр.С., ул.”Я.” № 5,представлявано
от управителя Й.И.Г. ,е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. на
основание чл.185, ал.2 ,във връзка с чл.185,ал.1 от ЗДДС за извършено нарушение
на чл.33,ал.1 от Наредба № Н18/13.12.2006 год. на МФ.
В обстоятелствената
част на наказателното постановление е отразено, че на 05.11.2019 год. е
извършена данъчно- осигурителна проверка в търговски обект по смисъла на
параграф 1, т.41 от ДР на ЗДДС- бензиностанция ,находяща се в гр.С. ,ул.”Я.” №
5, стопанисван от „Д.Е.О.“ ЕООД, ЕИК:*********.При проверката е установено ,че
касовата наличност от монтираната в обекта ЕСФП модел „ОЙЛ СИС2D KL“ ,с ЦРУ „Датекс FP-800“, ИН на ФУ OS005046 и ИН на ФП с № 0082905/05.11.2019г., е
в размер на 100 лева „служебно въведени“-100 лева ,служебно изведени -2066,17
лева.Фактическата наличност в саката на обекта е в размер на 2 174.37 лева
,съгласно изготвен опис на паричните средства за 05.11.2019 год.Установена е
положителна разлика в касовата наличност в размер на 2074,37 лева и
представлява въвеждане на пари в касата ,която не е отразена на ФУ чрез
функцията „служебно въведени“ суми.Фискалното устройство притежава функциите „служебно
въведени суми“ и „служебно изведени суми“.Отразено е ,че нарушителят не е
изпълнил задължението си, извън случаите на продажби, да отбележи всяка промяна
на касовата наличност / начална сума, въвеждане и извеждане на пари в и извън
касата/ на ФУ,чрез операциите „служебно въведени” или „служебно изведени” суми,
в конкретния случай за сумата в размер на 2074,37 лева.
За
извършената проверка е съставил протокол за извършена проверка №
0045070/05.11.2019 г. на основание чл.110, ал. 4, вр. чл. 50, ал. 1 от ДОПК.
Наказателното
постановление е издадено въз основа на акт № 0346463/16.12.2019 год. за установяване на административно нарушение от М.Я.В. ,на длъжност инспектор по приходите в НАП при ЦУ на
НАП ,в присъствието на свидетелите М.Н.Б./свидетел
при съставяне на акта/.Констатациите в АУАН са идентични с отразените в НП
констатации.Актът е връчен на управителя на дружеството жалбоподател и подписан
от него.
По
делото е представен опис на паричните средства в касата към момента на
започване на проверката на търговски обект – бензиностанция, находяща се в гр.С.
,ул.”Я.” № 5, стопанисван от „Д.Е.О.“ ЕООД, ЕИК:*********, от който е видно ,че
фактическата наличност на паричните средства в касата за ФУ е 2 174,37
лева.
По
делото са разпитани свидетелите М.Я.В. -актосъставител
и Т.К.В. ,присъствал при извършване на проверката и констатиране на нарушението
,за което е съставен акта и е издадено наказателното постановление ,показанията
на които потвърждават констатациите в АУАН и НП.
Съдът
не обсъжда показанията на свидетелката И.Г.М.,служител на дружеството
жалбоподател към момента на извършване на проверката, тъй като те не
кореспондират със събрания по делото доказателствен материал.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е допустима. Жалбата е подадена е от лице с правен интерес от обжалване на
наказателното постановление и е подадена в законоустановения срок.Въз основа на
служебно извършената проверка по законосъобразността на обжалваното наказателно
постановление, съдът намира следното:
В хода
на административно-наказателната процедура се установи ,че не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на
правата на административно-наказаното лице. Административно-наказателното
производство е започнало, протекло е и е приключило в съответствие на процесуалните
изисквания на ЗАНН.Актът е съставен при спазване на изискванията на чл. 40-45 ЗАНН, при постановяване на наказателното постановление са спазени изискванията
на чл.57-58 ЗАНН.Установи се материалната компетентност на актосъставителя и
наказващия орган.АУАН отговаря на изискванията на чл. 42, т. 3, 4 и 5 от ЗАНН.В
него е описано нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, като
направените фактически констатации съответстват на посочената като нарушена
разпоредба.
За
установеното нарушение против жалбоподателя е издадено НП в рамките на
законоустоновения 6-месечен преклузивен срок.
НП е
издадено от компетентен орган, без НП да съдържа нови фактически обстоятелства,
против които в административно-наказателното производство жалбоподателят да не
е могъл да се защитава.НП отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН относно
неговото съдържание.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Следва да се
приеме безспорно, че е извършено нарушението така, както е описано в акта за
установяване на административно нарушение и в наказателното постановление.
Нормата на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. съдържа правило, съгласно което извън случаите на продажби, всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари в и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми.Санкционният текст на чл. 185, ал. 2 във вр. с, ал. 1 от ЗДДС предвижда административно наказание за лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, когато нарушението е довело до неотразяване на приходи.От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява обстоятелството, че наличните парични средства към момента на проверката от монтираното в обекта фискално устройство ЕСФП,съгласно междинен отчет е в размер на 100 лева. Съгласно изготвен опис на парите в касата ,фактическата наличност в касата на обекта към момента на проверката -05.11.2019 год. е в размер на 116,60 лева. Фискалното устройство в същия обект притежава функциите "служебно въведени" и "служебно извадени" суми, като установената промяна в касовата наличност е в размер на 2174.37 лв. и представлява въвеждане на пари в касата, която в нарушение на чл.33, ал. 1 от цитираната Наредба Н- 18 от 13.12.2006 година не е отразена на фискалното устройство в момента на извършването.По този начин дружеството жалбоподател не е изпълнил задължението си, извън случаите на продажби, да отбележи всяка промяна на касова наличност (въвеждане на пари в касата) на ФУ чрез операцията "служебно въведени" суми.Всяка разлика между наличните и документираните средства препятства проследяването на паричния поток в търговския обект и представлява нарушение на правилата за регистрация и отчетност.Касовата наличност се формира от средствата, които са постъпили от продажби за съответния ден, средствата, с които е започната работа в началото на деня, както и средствата, които постъпват или излизат от касата във връзка с извършени разплащания с други търговци. В случая се доказва по несъмнен начин, че при извършената от контролните органи проверка е била установена разлика между разчетената и фактическата касова наличност в обекта в размер на 2074,37 лв., представляваща въвеждане на пари в касата, която не е била отбелязана във фискалното устройство чрез операцията "служебно въведени" суми. С това нарушението на нормата на чл.33, ал. 1 от Наредба № Н-18 е извършено от обективна страна.Същото е формално, като за съставомерността му не е необходимо да настъпят вредни последици.По делото се установи по категоричен и безспорен начин, че юридическото лице жалбоподател не е изпълнил задължението си да отбележи всяка промяна на касовата наличност извън случаите на продажба (начална сума в касата, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) във фискалното устройство чрез операциите "служебно въведени" и "служебно изведени" суми, с каквито функции то разполага, което нарушение е установено в хода на извършена на 05.11.2019 година проверка от органите по приходите в стопанисвания от жалбоподателя търговски обект. Разпоредбата на чл. 33 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ се намира в глава четвърта "Издаване на документ за продажба чрез фискално устройство" и регламентира отчетността на паричните потоци от дейността на съответните задължени лица и тяхното регистриране.В ал.1 от цитираната разпоредба е въведено общото задължение за съответните лица по чл. 3 от Наредбата извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари в и извън касата) на ФУ да бъде регистрирана във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми, т. е. задължението е промяната в касовата наличност (независимо, дали положителна или отрицателна) да бъде отразена чрез фискалната памет на фискалното устройство, а не по друг начин, ако има работещо такова в съответния търговски обект. В конкретния случай това изискване не е съобразено, като е установена разлика възлизаща на сумата от 2074,37 лева, с които фактическата касова наличност е била повече от отчетената като реализирана във фискалното устройство.От своя страна, административно- наказващият орган правилно и законосъобразно е приложил санкционната разпоредба на чл.185, ал. 2, във вр. с, ал. 1, доколкото констатираното нарушение води до неотразяването на приходи.Същата имплицитно препраща към разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., където е посочено задължението на търговците да регистрират във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ, извън случаите на продажби.Налице е пълно съответствие между словесното описание на релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и възприетата цифрова квалификация.Ето защо, съдът намира, че материалният закон също е приложен правилно.По делото е безспорно установено, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си, произтичащо от разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.,за което законосъобразно му е наложена имуществена санкция на основание чл.185, ал. 2 от ЗДДС.Съгласно § 11 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредба № Н-18/13.12.2006 г.,същата се издава на основание чл. 118, ал. 2 и 4 от ЗДДС.Санкционната разпоредба на чл.185, ал. 2 от ЗДДС предвижда налагане на глоба, респ. имуществена санкция за този, който наруши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, а когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се прилага, ал.1 на чл.185 от ЗДДС.
При индивидуализацията на наказанието административно наказващият орган е съобразил в максимална степен всички смекчаващи обстоятелства, като и настоящия съдебен състав намира, че не са налице основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и определяне на случая като маловажен.
Не е налице и маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като деянието не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Следва да се има предвид важността на засегнатите обществени отношения, свързани с правилното функциониране на системата за контрол върху търговската дейност, която при така констатираното нарушение винаги бива препятствана.Следва да се съобрази обстоятелството, че след като разликата от сумата по дневния финансов отчет и установената наличност в касата е положителна, то е налице приход, който не е бил отразен.
В случая имуществената санкция е определена в минимален размер, поради което съдът приема че АНО е съобразил в максимална степен всички възможни смекчаващи обстоятелства.
По разноските.
По делото е направено искане за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на ответника, като съдът намира следното:
Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.Според чл.143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният акт е благоприятен, има право на разноски.От друга страна в нормата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН е указано, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Като съобрази нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК и изхода на спора, настоящият съдебен състав намира, че в полза на Централно управление на НАП следва да се присъди сумата от 100 лева юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.
При така изложеното наказателното постановление следва да се потвърди.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 509775-0346463 /07.05.2020 г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности”-С.,
в Централно управление на НАП,с което на „Д.Е.О.“ ЕООД, ЕИК: *********,
седалище и адрес на управление –гр.С., ул.”Я.” № 5,представлявано от управителя
Й.И.Г. ,е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. на основание чл.185,
ал.2 ,във връзка с чл.185,ал.1 от ЗДДС за извършено нарушение на чл.33,ал.1 от
Наредба № Н18/13.12.2006 год. на МФ.
ОСЪЖДА „Д.Е.О.“ ЕООД, ЕИК:*********, седалище и адрес на управление –гр.С., ул.”Я.” № 5 да заплати на НАП-ЦУ сумата в размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение,
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред АС – С. област в 14 - дневен срок от получаване на съобщаването за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: