РЕШЕНИЕ
№ 3066 18.07.2019г. Град ПЛОВДИВ
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд ХІ
граждански състав
На осемнадесети юли две хиляди и
деветнадесета година
В открито заседание на осми юли 2019 г. в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА
Секретар: Катя
Янева
Като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гражданско дело
№ 14606 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правно основание
чл.200, ал.1 от КТ вр. с чл.51 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Производството
по делото е образувано по искова молба, подадена от Л.М.П., ЕГН: **********,***,
със съдебен адрес:***, чрез пълномощника адв. Я.Р., срещу „МС- Газойл” ЕООД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Кръстьо
Пастухов” № 14а, представлявано от *** М.С..
Предявени
са обективно съединени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца
следните суми: сумата от 20 000 лева (двадесет хиляди лева) – обезщетение за
неимуществени вреди, в резултат на **** вследствие на претърпяна от ищеца на ******
г. злополука, призната за трудова с Разпореждане на ТП на НОИ Пловдив от ****
г., при която е получил ******************, за вредите от която на ищеца е
присъдено обезщетение с влязло в сила Решение по гр. д. № 14877/2016 г. на ПРС,
I-ви гр. с-в., които вреди са настъпили след влизане в сила на решението и се
изразяват в следното: претърпяна на **** г. операция по ****************** на
ищеца, болки и страдания във връзка със същата, сумата от 807,17 лева
(осемстотин и седем лева и седемнадесет стотинки) – мораторна лихва за периода
от датата на извършване на операцията за *************************** до датата
на завеждане на исковата молба – 10.09.2018 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 10.08.2018 г. до окончателното изплащане
на претендираното обезщетение.
В
исковата молба се твърди, че ищецът се намира в трудово правоотношение с
ответното дружество по силата на трудов договор № ***************** г., по
който изпълнява длъжността „*****************“ с място на работа „*****************“.
Твърди, че на ****** г. бил на работа от 14,00 ч. до 20,30 ч. на обект „*****************“
в гр. П. На същата дата, около 17,50 часа, при работа на ************, внезапно
бил ударен от лек автомобил, управляван от лицето Г.М.В., като по време на
сблъсъка ищецът се намирал на тротоара, а ударът от колата бил внезапен и
непредотвратим. Вследствие на злополуката получил ******************. Веднага
след злополуката бил откаран в спешното отделение на УМБАЛ „Св. Георги“ –
Пловдив, където му била извършена операция за открито **************************,
като след манипулацията бил изписан на ********** г. При операцията му били
поставени имплант и десет пирона. Твърди, че и понастоящем страда от ********************************************.
Движенията му са ограничени и болезнени, като ползва помощни средства – бастун.
Процесът на възстановяването му върви трудно, като към момента на подаване на
исковата молба ползва неплатен отпуск, поради изчерпване на болничния. Твърди,
че работодателят – ответник в настоящото производство, е съставил протокол за
трудова злополука № ****** г., а с вх. № ******* г., е подадена Декларация за
трудова злополука до ТП на НОИ, съставена от „МС - ГАЗОЙЛ“ ЕООД, ЕИК *********
и номерирана с № ****. Въз основа на извършена проверка от ТП на НОИ Пловдив
било издадено Разпореждане № ************* г., с което било определено, че
настъпилото събитие се приема за трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1
от КСО. Разпореждането било връчено на страните, не е обжалвано и е влязло в
сила. Твърди, че изложените факти и обстоятелства били установени в мотивите на
влязлото в законна сила Решение № 3989/16.11.2017 г. постановено по гр. д. №
14877/2016 г. по описа на ПдРС, І гр. с. Твърди, че след постановяване на
посоченото решение и влизането му в сила настъпили нови обстоятелства за
търпени от ищеца неимуществени вреди, които се явяват пряка и непосредствена
последица от настъпилата трудова злополука и по тях липсва произнасяне на съда.
Твърди, че на **** г. постъпил в УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив за премахване на
поставените му при извършената операция при настъпването на трудовата злополука
– ***********. Операцията му била извършена на **** г. Престоят му в болницата
продължил до **** г., когато бил изписан за домашно лечение, което продължавало
и до настоящия момент. Сочи, че повече от три години е принуден да търпи болки
и страдания в резултат на настъпилата на **** г. трудова злополука. От датата
на операцията и до настоящия момент изпитва силни болки в резултат на
операцията за премахване на *****************, като изписаната му терапия не
помага за намаляването им. Ходи с помощта на помощни средства – *********. Не
може да стои дълго време прав, тъй като изпитва болка. При седнало положение и
сгънат крак болката се появява след съвсем кратък период. Единствената позиция,
в която болката намалява е легнало положение на тялото. През нощта не може да
спи спокойно, тъй като при извършване на неволни движения се буди от остра
продължителна болка в крака. Практически търпените от ищеца болки са ежедневие.
***************** е нефункционален – не може да го свива ***************.
Извършената рехабилитация само подобрила малко положението с подвижността, но
не спряла болките и страданията. След първоначалната операция по поставяне на ******************
за него тече нов възстановителен период и още един дълъг период на калциране на
местата, където са били *************. Поради липсата на възможност да работи и
едновременно с това да осъществява лечението си пълноценно практически е без
доходи. Лечението му изисква да ходи на прегледи и процедури, да ползва ****аменти
и консумативи, за които никой не му помага, като всички тези имуществени
разходи не са покрити от работодателя, а се заплащат от ищеца.
Предвид
изложеното моли за уважаване на исковете. Претендира разноски, включително
заплащане на адвокатско възнаграждение на адв.Р. по реда на чл.38, ал.2 от
ЗА.
В
законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника, с който оспорва изцяло предявените претенции по основание и размер.
Оспорва твърденията, че: до настоящия момент ищецът страда от ************; че
ищецът има ***********; че има ограничени и болезнени движения на ***********;
че ползва помощни средства за предвижване; че ползва неплатен отпуск, поради
изчерпване на болничните; че повече от три години търпи болки и страдания.
Оспорва всички заявени обстоятелства във връзка със сегашното здравословно
състояние на ищеца, в това число но не само: невъзможността да *********;
невъзможността да спи спокойно; невъзможността да ***********. Оспорва
твърдението, че ищецът не можел да упражнява трудова функция, поради своето
недобро здравословно състояние.
Твърди,
че към лятото на ***** г. ищецът бил напълно възстановен от претърпяната
злополука. Още към сочения момент ищецът бил напълно годен да упражнява трудова
функция, при това без да е необходимо да бъдат променяни мястото на работа и
вида на извършваната от него дейност. Обстоятелството, че до месец октомври
2018 г. ищецът е ползвал неплатен отпуск е въпрос на негов личен избор и на
проява на добра воля от страна на работодателя, доколкото последният е уважавал
всяка поредна молба за ползване на такъв отпуск, а не е свързано със
здравословното му състояние. В тази връзка сочи, че в подаваните молби за
ползване на неплатен отпуск липсва посочена конкретна причина, указваща за
наличие на проблем със здравето на ищеца. Твърди, че в момента, в който
работодателят отказал да разреши следващ период на ползване на неплатен отпуск,
ищецът се явил на работното място и подал молба за прекратяване на трудовото
правоотношение по взаимно съгласие. Твърди, че извършеното при ищеца оперативно
************* не съставлява състояние на ексцес, защото: същото не е било
обективно задължително; извършването на тази интервенция е било взето предвид и
отчетено при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, сторено с
приключилото гр. д. № 14877/2016 г. по описа на ПдРС; към настоящия момент не е
налице влошаване на здравословното състояние на ищеца, в сравнение с
установеното такова, към момента на приключване на посоченото гражданско дело.
Твърди, че в конкретния случай не са настъпили такива усложнения, които не са
били предвидими и не са взети предвид при определяне на обезщетението с
влязлото в сила решение, постановено по гр. д. № 14877/2016 г. по описа на
ПдРС, тъй като съдът е съобразил тогава остатъчните негативни последици и в
частност предстоящата операция по *********************. На практика се касае
за бъдещи болки и страдания, които обаче са взети предвид от съда, постановил
решението по гр. д. № 14877/2016 г. по описа на ПдРС, поради което същите не
могат да бъдат охарактеризирани като усложнение по смисъла на закона, налагащо
присъждане на допълнително обезщетение. Твърди, че операцията по *************
е рутинна такава, при което пациентът още на същия ден се изправя и започва да
се движи. При подобен род интервенции дори не е необходимо да бъде назначавано,
респ. не се назначава извършването на рехабилитация. Твърди, че евентуално
търпяната от ищеца болка, не е свързана с рутинната операция по *************,
а е резултат от собственото безхаберно и безотговорно поведение на ищеца,
изразяващо се в неполагане и на най-минималната грижа към собственото му
здраве, чрез неспазване и пренебрегване на дадените от ****** указания и
предписания. Твърди, че ако евентуално се установи наличие на влошаване на
здравословното състояние на ищеца, то последното е резултат повече на
бездействието и безхаберието на ищеца, отколкото на обективно влошаване на
процеса на неговото възстановяване. На практика ищецът сам се е довел до
сегашното си заявено недобро здраве. Твърди, че претендираният от ищеца размер
на обезщетението е изключително завишен и не кореспондира с евентуално
търпените от същия болки и страдания. Твърдяната ************* не е нещо ново,
напротив това състояние било констатирано още към 2016 г. и било взето предвид
при постановяване на съдебното решение по гр. д. № 14877/2016 г. по описа на
ПдРС. Твърдяната *********************а не е нещо ново, а е състояние
констатирано още към есента на 2015 г., в която връзка били предписани и
физиотерапевтични процедури. Твърдяната ************* също не било нещо ново, а
напротив същото било констатирано още към есента на 2015 г., във връзка с което
била назначена и физиотерапия.
Моли
исковете да се отхвърлят, а ако съдът присъди обезщетение, то да е в значително
по – нисък размер от претендираното. Претендира разноски. Направил е възражение
за прекомерност на разноските на ищеца.
С
отговора е направено искане на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК да бъде
конституирано по делото като трето лице – помагач на страната на ответника
дружеството – застраховател ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Джеймс Баучер” № 87, представлявано от С.П..
В
тази връзка с Определение № 12492 от 29.11.2018 г. съдът е конституирал като
трето лице – помагач на страната на ответника ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Джеймс Баучер” № 87,
представлявано от С.П..
В предоставения му срок третото лице
– помагач на страната на ответника не е взело писмено становище по предявения
иск.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и с оглед доводите на страните,
намира за установено следното:
Не се спори
между страните, а и от представения препис от трудов договор № ****** г., се
установява, че ищецът е работил при ответника по трудово правоотношение от *********************
на длъжност “*****************”, като трудовото правоотношение било прекратено
по силата на Заповед № ****** г. на работодателя – по взаимно съгласие на
страните.
От Разпореждане № ************* г. на
длъжностно лице от ТП на НОИ – Пловдив се установява, че на ***** г. в
качеството си на „*****************“, П. е бил на работа от 14,00ч до 20,30ч на
обект „************– ******“ – гр.Пловдив, като около 17,50ч. лек автомобил
внезапно потеглил от паркинга и поради недостатъчен контрол от страна на
водача, автомобилът се качил на тротоара и ударил пострадалия, като в резултат
на удара П. е получил *******, което било прието за трудова злополука по
смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО.
С влязло в сила решение № 3989/
16.11.2017 г., постановено по гр. д. № 14877/2016 г. на ПРС, I-ви гр. с-в., на
ищеца е било присъдено обезщетение за неимуществени вреди вследствие на
злополуката в размер на 21 000лв., както и сумата от 2584,46лв. –
обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи.
В настоящото производство се
претендира обезщетение за неимуществени вреди, търпени вследствие злополуката,
настъпили след влизане в сила на съдебното решение. Същото е влязло в сила на
19.12.2017 г., а съдебното дирене е приключило на 01.11.2017 г.
От заключението
на съдебно-медицинската експертиза, което съдът възприема като обективно и
безпристрастно, както и неоспорено от страните, се установява, че на ищеца на *******
г.е била извършена операция с диагноза ********************************,
състояние след *****************************. Операцията е извършена по
повод премахване на ************, които
са били поставени при първоначалната операция, извършена на ***** г. по повод
трудовата злополука, която П. претърпял на същата дата. Операцията пряко
кореспондира с последиците от трудовата злополука. Функцията на ************* е
била възстановена напълно още през м.юли 2017 г. При прегледа, извършен на ****
г., за пореден път установяват леко ограничени движения в ***************************.
Препоръчана е ЛФК и балнеолечение, но до момента на изготвяне на експертизата
същите не са проведени. Тези леки ограничения от ****************************************,
не ограничават съществено движенията в ***************. За да се възстанови
напълно обема на движенията в същия, пострадалият е необходимо да спазва
препоръките на специалистите по **************, както и да провежда редовно
препоръчаната от тях ЛФК и балнеолечение, в противен случай движенията в ******
могат и да не се възстановят на 100%. След премахване на ****** пострадалият е
изпитвал леки до незначителни по сила и интензитет болки и страдания, които постепенно в хода на
оздравителния процес са отслабвали. Същите са продължили около 20-25 дни при
благоприятен ход. Пострадалият ще се възстанови окончателно, след като започне
да изпълнява дадените му препоръки за ЛФК и балнеолечение и ходи редовно на
консултации с **********. Най –вероятно е налице влошаване или непълно
доизлекуване на същия поради неспазване на дадените му препоръки. Във всички
амбулаторни листове се говори за ограничени движения в ********************* в
ограничена ******* в същата. След изписването на пострадалия от болницата по
повод премахване на ******, същият е бил в добро общо състояние. При
изписването на същия от болницата са му дадени препоръки за смяна на **** през
3-4 дни, както и сваляне на ****** след 10 ден, както и **** по 1 капсула
сутрин 30дни. По делото се съдържа само един амбулаторен лист от проведен след
изписването контролен преглед и са констатирани отново ограниченията в **********************,
както и намален обем на ************************.
От разясненията
на експерта в съдебно заседание се установява, че в експертизата е обсъждал
епикризата на пострадалия относно премахването на ******. Относно отразеното в
експертизата „ненастъпили усложнения по време на стационарното лечение“ е, че
лицето няма усложнения постоперативно, защото той е влезнал в болницата, с цел
да се премахнат тези ******. Те са почнали да се разместват, трябвало е да се
премахнат задължително, т.к. е опасно да стоят вътре в него. В заключението
пише „**********************“, те почват да се разместват и операцията е
наложителна. Ако металните тела не тръгнат да се разместват и пациентът няма
желание да ги маха, могат да останат вътре. Иначе по принцип е препоръчително
да се премахват, защото това са чужди тела и организмът рано или късно ще
тръгне да ги изхвърля от себе си и затова трябва да се махнат. Изводът накрая
от заключението е, че операцията пряко кореспондира с последиците от трудовата
злополука, а именно след като са поставени тези ******, те трябва да бъдат
премахнати. Относно извода „Функцията на ****** е била възстановена напълно още
през юли месец 2017 г.“ е установено от това, че тогава е извършен преглед от
в.л. на пациента. Това са лични впечатления на експерта, ищецът тогава бил
възстановен с функциите на *********. От **** г. се констатират леки
ограничения на движенията в ******************************. Няма данни в
делото, че той е посещавал и да е провеждано балнеолечение и ЛФК. За такива
неща се издават специални листове за какви по вид и брой процедури се насочва
пациентът. Задължително ********** ще се възстановява, ако се извършват тези
процедури. По-долу е записано, че ако не се провеждат, той няма да се
възстанови. Ако се провеждат, по-бързо ще стане възстановяването. Тук вече е
необходимо и съдействие от негова страна, защото това е свързано и с разходи за
тези процедури. Балнеолечението - то се заплаща, независимо по какъв ред е
насочено. ЛФК – не, защото то трябва да се препоръча, да отиде да си запази час
и да започне. Ултразвук и магнит са към ЛФК. ЛФК, магнитните и ултразвукови
терапии, може да се извършват там. Взима се направление от ******, който го
насочва към физиотерапевт, там му оценят какви са ограниченията в кои области
и какво му препоръчва той, но те са
определен брой и не може да направи повече от предписаните – 7 или 8 на брой,
след което той го изписва с амбулаторен лист какво е възстановил и след това ******ът
преценява, ако се налага му се издава ново направление. Това е безплатно,
плащат се от Здравната каса, но балнеолечението, ако трябва да отиде в
санаториум, където ефектът е по- добър, там трябва да се заплаща. След като е
направено ЛФК, той може да отиде на балнеолечение и след това да отиде пак на
ЛФК. Всичко зависи от това как се възстановява. Няма данни дали е правено. За
ЛФК не може да отиде сам, трябва с направление от специалист. За посочените
ограничения в движенията, помощните средства ограничават движенията до известна
степен, но това дали пациентът ще ползва ******* или не, това е по негова
преценка, не е задължително да ползва *******. Ако се чувства по-сигурен, може
да ползва. При много хора ****** препоръчват да не ги ползват например
помощните средства, но хората се чувстват по-сигурни и затова предпочитат да ги
използват. Тук става въпрос за индивидуална психика. Има хора, които са
по-страхливи и се притесняват, и затова ползват тези помощни средства.
Констатациите са правени от ****. Ограниченията пише, че има дефицит 15
градуса, не му стигат, за да свие напълно *********, когато е свит ******** е
на 90 градуса. След операцията на **** г. пише само, че има намалена *********,
друго няма. В този амбулаторен лист такова нещо като **************** няма.
Относно развитието на това ограничение от 2015 – 2018 г. на движението на ************,
в листа, който е от *** Ш. - амб. л. № ************ г., в този лист нищо не
пише за ъглите, ограничение е констатирано, но до каква степен е то, не е
констатирано. След това амб. лист № ******** г. е за ЛФК процедурите. Там не
пише ограничения, това е физиотерапевтът, който е правил процедурите. Ъглометрията
мери движението в ставите. Последният лист е издаден от *******. ******* може
да даде процента на ограничението на движението. В нито един от предишните
амбулаторни листове няма ъгли, освен в последния амбулаторен лист. След
операцията на ********** г. всичко е зараснало. Само обемът на движенията,
които се посочва в ИЗ, той е ограничен, но той иска време да се възстанови. ********
казват в амб. лист № ************* г. (л. 11 от заключението), движението е
било отново в пълен обем. Затова не може да се каже дали това нещо е
недоизлекувано, или е нещо, което е възникнало впоследствие. След операцията
10-15 дни зараства раната, след което го изписват, т.е. след 20-25 дни, може да
започне тези процедури. Въпросът е, че тези документи за насочване към
процедури трябва да са подписани от ******. ****** юни месец го вижда и го
установява това нещо. Пациентът е този, който трябва да отиде при ****. Това за
помощни средства е до психиката на пациента. Просто на ***** г. е констатирано,
че има ограничения в движението на ****. Няма как да настъпят усложнения от
операцията, поради факта, че само са премахнати ***********, няма как
поведението на пациента да е довело до влошаване. Той не е обездвижен кракът
му, не е като при първоначалната операция, тук само се махат ****, и се чака да
заздравее раната. Той може да си движи крака. Тук малко е особено, този човек
влиза само за махане на ****, той не влиза за лечение. Това се води процедура
за махане на ****. Това се прави, когато е зараснала напълно костта и вече няма
нужда от тези стабилизатори на *************. Ограничението от 15 градуса
означава, че няма пълно възстановяване на крака още първоначално, или това е в
резултат на това, че този ***** го щади, и, че той не го натоварва. Това става,
ако един ************, който не се движи активно, започват да му се съкращават
движенията.
От
показанията на св. М.З.П. - ****
на ищеца Л.П., се установи, че след трудовата злополука Л. претърпял операция с
************ и т.н. Доста сложна операция била. След това имало рехабилитация.
Впоследствие се установило, че трябва да се махнат ***************, тъй като не
могат да стоят там и пак се направила нова операция, нови болки и страдания,
нови рехабилитации. Втората операция за махане на ************* била м.април
2018 г. Операцията била направена в П., където направили първата операция. Той
бил в болницата може би седмица, седем дена. Тя била в Х.. Л. живее самичък с ****
в апартамент под наем. Всеки ден имали контакти с него, защото къщата им е
срещу апартамента и когато се наложи, отиват, а то често се налага. Л. изпитвал
болки и страдания преди операцията, която налагала махането на самата ************,
защото самата ********** била много висока и опирала в ************** и той не
можел да ********* нормално, като *****, не могъл да се изправи. Това бил
проблемът и те дори казали, че много се е забавил. Те казали, че до година и
половина трябва да се махне ***********, но нямало как по-рано да махнат *************.
Така или иначе това е пак нова операция, пак отварят и всъщност махат **********.
Трябва да се ****************** и пак рехабилитация. Тази рехабилитация била 7
или 10 дена, колкото е по Здравна каса. Имало си болки, като болките и сега
продължават. Силни са болките, те са на периоди – по-слаби и по-силни, а при
промяна на времето са най-много. Дори миналата седмица при обилните валежи се
събудил с остра болка. Л. ползва помощни средства. Първоначално след като
излязъл от болницата, след операцията бил с **********, защото не можел да
стъпва на този *******, впоследствие е с *********. Сега пак има болки, не може
да стои много време прав и не може да стои много време седнал. Става, разхожда
се, движи малко крака, ляга и после пак става евентуално. Взима
болкоуспокояващи, аналгини и такива неща дори и към настоящия момент.
Препоръчително е тези ************* да се извадят до година и половина, обаче
те нямали средства. ****** са му казали, че е хубаво да се махне до година и
половина тази ************. От къде да ги вземат тези пари, като всяка операция
се заплаща. Когато Л. бил в болницата 2018 г., бил сам, защото нямало как. Той
бил сам в болницата, защото тя била с ******. После го взели с кола. Не е много
сигурна дали след това Л. е провеждал рехабилитация. Те го прибрали в Х., ако е
провеждал рехабилитация, би трябвало да е в Х.. Не можел да се придвижва сам
след това, но и да не го съпровождал някой, той ходел с **********. Той можел
да отиде сам на рехабилитация, защото болницата е близо до тях. В онзи период,
след като Л. се прибрал от болницата втория път, имали още по-голяма нужда от
помощ. Л. може да излиза с **********. Сега Л. започнал работа пробно, за да
види дали ще издържи. Работи в Х., правят части за коли. Той казвал, че там има
стол, казвал, че седи на стол, но става. Носи части на едно място, на друго
място. На 8-часов работен ден е. Л. започнал тази работа преди един месец.
От разпита на св.В.И.И. се установи,
че познава Л.П., семейни приятели са с неговите ****. Знае къде живее той.
Поддържат постоянен контакт с него, през една улица са. Знае за Л., че ************
и претърпял операция. Втората операция била заради ****, които били поставени.
Той имал проблем с тях и трябвало да се извадят. Тази операция станала 2018 г.
или към края, или началото на май. Операцията се направила в П. След операцията
виждал Л. редовно. Той ходел с **** и явно не било много приятно. В смисъл, че
изпитвал болки, не можел да ****, ****. Все още има болки. Към момента не може
да ходи дълго време.
Съдът
възприема отчасти показанията на разпитаните св. относно претърпени болки след
втората операция, ползването на помощни средства, ограничената ***********************,
тъй като същите са съответни едни на други, логични, последователни и отговарят
на заключението на съдебно – медицинската експертиза, но не кредитира същите
относно продължаващи и понастоящем болки, тъй като сочените обстоятелства се
явяват в противоречие с изслушаната съдебно – медицинска експертиза, а
показанията на св.П. се явяват и заинтересовани предвид близката й родствена
връзка с ищеца.
С оглед
гореизложеното съдът намира, че предпоставките за ангажиране отговорността на
работодателя по чл.200, ал.1 от Кодекса на труда вр. с чл.51 от ЗЗД са налице.
Установено е
по надлежния ред, с нарочен акт, че на ***** г. ищецът е претърпял трудова
злополука. В резултат на злополуката същият е претърпял ******************. При
направената операциья на същия са поставени ******. На **** г. е претърпял
оперативна намеса във връзка с премахване на ******. Стигнало се е до увреждане на здравето на работника, което е
възстановимо, като понастоящем все още не са възстановени в пълен обем
подвижността на лявата **************/ налице е *************/, ограничено
свиване, намаляване на ставния ъгъл / *************/, **************. В периода
след операцията през 2018 г. ищецът е ползвал помощни средства – *****, а
впоследствие и ****. Не се установи понастоящем да са налице болки при
движение, в какъвто смисъл изложеното в исковата молба се явява недоказано.
Според в. л. – *** при провеждане на ЛФК и балнеолечение ще настъпи 100%
възстановяване на обема на движенията в ******.
Съдът
намира, че по делото се установи и причинната връзка между увреждането на
здравето и претърпяната трудова злополука. Този извод се потвърждава от
заключението на съдебно-медицинската експертиза.
Не се възприемат възраженията на ответника, че ищецът до настоящия момент не страда от *************,
че няма леко ограничена ***************, че няма ограничени и ****************,
че не ползва помощни средства за придвижване, както и че не е търпял болки и
страдания, тъй като същите са опровергани от заключението на съдебно-
медицинската експертиза, както и от св. показания. Не се възприема и
възражението му, че към лятото на 2016 г. ищецът бил напълно възстановен от
претърпяната злополука. От заключението на съдебно – медицинската експертиза,
както и от разясненията на е. в съдебно заседание, се установява, че функцията
на ****** е била напълно възстановена през м.юли 2017 г. **** обаче разясни, че
от медицинската документация се установява, че впоследствие е констатирана
ограничена *********************, както и редукция на *********, които са в
причинно – следствие на връзка с трудовата злополука, но същият не можа да
уточни дали са вследствие недоизлекуване или усложнения.
Възприема
се възражението на ответника, че не е доказано към настоящия момент ищецът да
не е годен да упражнява трудова функция, тъй като доказателства в тази насока
не са ангажирани от ищеца, а и от разпита на св.П. се установи, че той е
започнал да работи на осемчасов работен ден.
Не
се възприема възражението на ответника, че извършеното при ищеца оперативно *************
не съставлява състояние на ****, защото същото не е било обективно
задължително. От заключението на съдебно- медицинската експертиза се установи,
че **** следва да бъдат премахнати, но времето за това зависи от всеки
конкретен случай. При ищеца такова премахване е било наложително, предвид
миграцията на ****.
Не
се възприема и възражението на ответника, че извършването на тази интервенция е
било взето предвид и отчетено при определяне на обезщетението за неимуществени
вреди, сторено с приключилото гр. д. № 14877/2016 г. по описа на ПдРС. Видно от
мотивите на посоченото съдебно решение съдът не е взел предвид соченото
обстоятелство при определяне на размера на обезщетението, поради което и
предвид претъпяната оперативна интервенция, на ищеца следва да се присъди
обезщетение в настоящото производство.
Заявлението
на ответника, че в конкретния случай не са настъпили такива усложнения, които
не са били предвидими и не са взети предвид при определяне на обезщетението с
влязлото в сила решение, постановено по гр. д. № 14877/2016 г. по описа на
ПдРС, тъй като съдът е съобразил тогава остатъчните негативни последици и в
частност предстоящата операция по изваждането на импланта и пироните, не се
възприема от съда. Твърдението на ответника, че на практика се касае за бъдещи
болки и страдания, които обаче са взети предвид от съда, постановил решението
по гр. д. № 14877/2016 г. по описа на ПдРС, поради което същите не могат да
бъдат охарактеризирани като усложнение по смисъла на закона, налагащо
присъждане на допълнително обезщетение се опровергава от мотивите на съдебния
акт по гр. д. № 14877/2016 г. по описа на ПдРС, от които не се установява това
влошаване на здравословното състояние на ищеца да е било взето предвид. Не се
възприема и тезата на ответника, че операцията по ************* е рутинна
такава, при което пациентът още на същия ден се изправя и започва да се движи,
както и че при подобен род интервенции дори не е необходимо да бъде
назначавано, респ. не се назначава извършването на рехабилитация. От
заключението на съдебно – медицинската експертиза се установи, че болките и
страданията са продължили 20-25 дни, а провеждането на рехабилитация е
необходимо за възстановяване на ищеца.
Не
се приема за основателно и направеното от ответника възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат, а именно, че евентуално търпяната от ищеца болка не е
свързана с рутинната операция по *************, а е резултат от собственото
безхаберно и безотговорно поведение на ищеца, изразяващо се в неполагане и на
най-минималната грижа към собственото му здраве, чрез неспазване и
пренебрегване на дадените от ****** указания и предписания. Твърди, че ако
евентуално се установи наличие на влошаване на здравословното състояние на
ищеца, то последното е резултат повече на бездействието и безхаберието на
ищеца, отколкото на обективно влошаване на процеса на неговото възстановяване.
На практика ищецът сам се е довел до сегашното си заявено недобро здраве.
За да е налице соченото основание за намаляване на
отговорността на работодателя, е необходимо пострадалият да е проявил груба
небрежност. Същата, съгласно трайната съдебна практика, е налице, когато
пострадалият не е положил дължимата грижа, която и най-небрежният би положил.
От разясненията на експерта се констатира, че не може да се даде категоричен
отговор дали влошеното здравословно състояние на ищеца се дължи на
недоизлекуване или на влошаване след първата операция. Същият посочи, че няма
как поведението на пациента да е довело до влошаване, тъй като кракът му не е
обездвижен, както при първата операция, а са премахнати **** и се чака да
заздравее раната. В този смисъл възражението на ответника се приема за
недоказано, при лежаща върху му доказателствена тежест. Установи се, че при
провеждане на ЛФК и балнеолечение възстановяването на ищеца ще се ускори, но за
провеждането на същите са необходими парични средства, особено за балнеолечение,
а ЛФК се заплаща от Здравната каса, стига ищецът да е здравно осигурен. Предвид
липсата на трудови доходи, то за ищеца е било невъзможно да провежда
балнеолечение, поради което и липсата на такова не може да се приеме за
неполагане на грижа към собственото му здраве, която и най – небрежният би
положил. В този смисъл възражението за съпричиняване на вредоносния резултат се
явява неоснователно.
В резултат на увредата временно е била намалена работоспособността на
ищеца, което е било взето предвид при разглеждане на гр.д. № 14877/ 2016 г. по
описа на ПдРС и понастоящем не следва да бъде обсъждано. Увреждането е
причинило на ищеца болки и страдания, изразили се в претърпяна втора
оперативна интервенция в период от около 3 години след първоначалната, под обща
анестезия, необходима предвид миграция на ******. За период от около 20-25 дни
ищецът е претърпял леки до незначителни по сила и интензитет болки и страдания.
Травмата е довела до болеви усещания, които са намалявали с времето и
понастоящем са отшумели. Ползвал е помощни средства за придвижване. Понастоящем
е налице *************, ограничена флексия на
лява колянна става, контрактура на лява глезенна става. Перспективата за здравословното му
състояние засега и в бъдеще е за пълно възстановяване след провеждана
рехабилитация и балнеолечение. Посочените болки и страдания по правилата на
гражданското и трудовото право следва да бъдат репарирани.
Ексцесът
представлява болки и страдания, които са нови спрямо първоначално
съществувалите, възникнали са поради засилване, изостряне, неблагоприятно
развитие на заболяването, най-общо при влошаване на здравословното състояние на
пострадалия. Той бележи ново състояние в развитието на болестта и представлява
нов юридически факт, даващ основание
за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди за новите
болки и страдания. При настъпил ****
не е необходимо ново решение на НОИ
за установяване на настъпилите усложнения. Достатъчно е вещо лице да установи,
че ексцесът е в пряка причинна връзка с увреждането от трудовата злополука или
е усложнение на професионалната болест /р. 150/2001г. ІІІ г.о. по гр.д. №
1169/2000г., р. 604/2001г. ІІІ г.о. по гр.д. № 1622/2000г./.
Неимуществената
отговорност на работодателя се определя от съда по справедливост в зависимост
от претърпените болки и страдания и времето, през което работникът ги е търпял
и те са отшумели или той продължава да ги търпи. Предвид гореизложеното и с
оглед степента на търпените болки и страдания, продължителността на болките и
страданията, съществуваща понастоящем *********************, *********************,
както и необходимост от провеждане на рехабилитационни процедури и
балнеолечение за възстановяването на ищеца съобразно нормата на чл.52 от ЗЗД,
съдът намира, че предявеният иск за търпени от ищеца неимуществени вреди следва
да бъде уважен до размер на 10 000лв., предвид установяване на причинно –
следствена връзка с посочените увреждания. За разликата до пълния предявен
размер от 20 000 лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен.
Съдът
намира, че уважената главница следва да се присъди наред със законната лихва от
датата на настъпване на увреждането до окончателното изплащане на сумите, като
в периода 19.04.2018 г. – 10.09.2018 г. същото възлиза на 402,78лв./изчислено с
общодостъпния калкулатор за законна лихва calculator.bg/. До този
размер искът ще се уважи, а до пълния претендиран такъв – ще се отхвърли като
неоснователен.
Ищецът
претендира разноски, като от приложения договор за правна защита и съдействие
се установява, че *** е осъществил защитата безплатно на основание чл.38, ал.1,
т.3 от Закона за адвокатурата. Ето защо
и на основание чл.38, ал.2 от същия закон на адв.Я.Р. следва да се
присъди възнаграждение в размер на 1130 лв., определено по размер съгласно
чл.7, ал.2, т.1 и 3 от Наредба № 1 / 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Ответникът е направил възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, което съдът не следва да обсъжда предвид
определяне на възнаграждението по реда на чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата.
Ответникът
претендира разноски, като съразмерно на отхвърлената част от исковете на същия
ще се присъди сумата от 705,05лв. / изчислена за отхвърлената част от исковете
в размер на 10404,39лв. при направени от ответника разноски в общ размер от
1410лв./.
При този
изход на делото ответникът следва да заплати в полза на съда държавна такса в
размер на 450лв., както и сумата от 90лв.- разноски за експертиза.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „МС-
Газойл” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Кръстьо Пастухов” № 14а, представлявано от *** М.С. да заплати
на Л.М.П., ЕГН: **********,***, със
съдебен адрес:***, чрез пълномощника адв. Я.Р., на основание чл.200, ал.1 от
Кодекса на труда вр. с чл.51 от ЗЗД, СУМАТА от 10 000 лева /десет хиляди лева/- обезщетение за неимуществени вреди
за претърпени от ищеца болки и
страдания, в резултат
на **** от претърпяна от ищеца на **** г. злополука, която е призната за
трудова с Разпореждане № ************* г. на
длъжностно лице от ТП на НОИ – Пловдив, а именно претърпяна на **** г. оперативна
интервенция за премахване на ******, СУМАТА от 402,78 лева /четиристотин и два лева и 78ст./ - обезщетение за
забавено плащане на това обезщетение в периода 19.04.2018 г. – 10.09.2018 г.,
ведно със законна лихва върху сумата от 10.09.2018г. до окончателното
плащане, като за разликата над уважения
до пълния предявен размер от 20 000лв. на обезщетението за неимуществени
вреди и от 807,17 лв. на обезщетението за забавено плащане на това обезщетение
в периода 19.04.2018 г. – 10.09.2018 г., ОТХВЪРЛЯ исковете като неоснователни.
ОСЪЖДА Л.М.П., ЕГН: **********,***, със съдебен адрес:***, чрез
пълномощника адв. Я.Р. да заплати на „МС- Газойл” ЕООД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Кръстьо Пастухов” № 14а,
представлявано от *** М.С. сумата от 705,05лв. /седемстотин и пет лева и 5ст./ - разноски, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА „МС- Газойл” ЕООД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Кръстьо Пастухов” № 14а,
представлявано от *** М.С., да заплати на адв. Я.Х.Р.,
с адрес на упражняване на дейността: ******************, сумата от 1130 лв./хиляда сто и тридесет лева/ - адвокатско
възнаграждение, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА „МС- Газойл” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Кръстьо Пастухов” № 14а, представлявано
от *** М.С., ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Районен съд - Пловдив сумата от 450лв./четиристотин и петдесет лева/-
държавна такса, както и сумата от 90лв./деветдесет лева/- разноски за
експертиза.
Решението е постановено при
участието на трето лице- помагач на
страната на ответника ЗД„Бул инс“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ № 87.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив, в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Десислава
Кацарова
Вярно с оригинала!
КЯ