№ 47
гр. Русе , 12.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито
заседание на дванадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ивайло А. Йорданов
като разгледа докладваното от Ивайло А. Йорданов Административно
наказателно дело № 20214520200090 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „М. Т.“ ЕООД, депозирана против
наказателно постановление № 18-001564/04.01.2021г., издадено от Директор
на дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, с което на дружеството
жалбоподател, на основание чл. 414, ал. 3 КТ е наложена имуществена
санкция в размер на 2000 лева, за нарушение по чл. 62, ал. 3 КТ.
С жалбата се ангажират твърдения, че причината да не бъде
регистриран договорът е технически пропуск на счетоводителя, като този
пропуск е установен от самото дружество на 24.11.2020г. и още на
25.11.2020г. е подадено уведомлението. Релевират се доводи, че на лицето е
изплащано трудово възнаграждение по банков път, начислявани и внасяни са
били осигуровки и е била подавана информация в Декларация обр. 1 и обр. 6.
Релевират се доводи, че в случая не е ощетен бюджетът и не е ощетено
лицето, кокто и от нарушението не са произтекли негативни последици за
никоя страна. Моли се да бъде отменена наложената имуществена санкция в
размер на 2000 лева.
В съдебно заседание дружеството жалбоподател, редовно призовано, не
1
изпраща представител.
Административнонаказващият орган, чрез пълномощника си, заема
становище за неоснователност на депозираната жалба и моли наказателното
постановление да бъде потвърдено. В подкрепа на това инвокира доводи, за
доказаност състава на нарушението от страна на дружеството жалбоподател.
Пледира, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно и
липсват визираните в закона предпоставки за приложението на
привилегирования състав на чл. 415в, ал. 2 КТ и квалифициране на
нарушението като маловажен случай.
Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща
представител.
Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по
отношение на която е ангажирана административнонаказателна отговорност.
Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на
обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната
основателност.
Съдът‚ след като обсъди ангажираните от страните фактически и
правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши
служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно
изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
На 14.12.2020г. е била извършена проверка по документи в сградата на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, която проверка е била инициирана
във връзка с искане вх. № 20098456/25.11.2020г., подадено от „М. Т.“ ЕООД,
в хода но която проверка било констатирано, че дружеството, в качеството му
на работодател, не е подало в законоустановения тридневен срок уведомление
по чл. 62, ал. 5 КТ до ТД на НАП – Варна, Офис – Русе, за сключен трудов
договор № 10/19.02.2020г. със С. Д. Т. като е прието, че нарушението е от
24.02.2020г.
Във връзка с така установените факти срещу дружеството жалбоподател
бил съставен АУАН № 18-001564/15.12.2020г., в което така установените
2
факти били субсумирани като нарушение по чл. 62, ал. 3 КТ.
АУАН бил съставен в присъствието на управляващия и представляващ
дружеството и на същия бил връчен препис от така съставения АУАН.
В срока и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН дружеството е депозирало
възражение срещу съставения АУАН.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и оспореното
наказателно постановление, с фактическо описание и правна квалификация на
деянието, идентично с описаното в АУАН, като на дружеството
жалбоподател, на основание чл. 414, ал. 3 е наложена имуществена санкция в
размер на 2000 лева, за нарушение на чл. 62, ал. 3 КТ.
Посочената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз
основа на събраните в хода на производството гласни и писмени
доказателства и писмените доказателствени средства.
Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи
се в събраните в хода на производството доказателства, което да налага
излагане на подробни мотиви, кои доказателства съдът кредитира и кои
отхвърля, съгласно изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК, а приобщените, както
гласни, така и писмени доказателства се намират в корелативно единство с
приетата за установена фактическа обстановка и безспорно установяват
същата.
Съгласно разпоредбата на чл. 416, ал. 1, пр. 2 КТ Редовно съставените
актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното.
Събраните в хода на настоящото производство по делото доказателства, не
опровергават приетите за установени в АУАН фактически констатации, а
напротив, същите се намират в корелативно единство с тях.
Тези факти, не се и оспорват от дружеството жалбоподател.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че
следва да бъдат изведени следните правни изводи.
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване
императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими
за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.
3
57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа
на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в
самото наказателното, са отразени датата и мястото на нарушението. Самото
нарушение е описано подробно, както в акта, така и в издаденото въз основа
на него НП и в същите са намерили отражение всички обективни признаци на
състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на
дружеството, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са
субсумирани фактите, установени от административнонаказващия орган и
санкционната норма, въз основа на която е ангажирана
административнонаказателната отговорност на дружеството нарушител. Не е
налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под
която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която
е ангажирана отговорността на дружеството жалбоподател.
Въз основа на оценката на събраните в хода на производството
доказателства, съдът намира, че следва да бъде изведен единствения
възможен от правна страна извод, а именно, че дружеството жалбоподател е
осъществило състава на административното нарушение по чл. 62, ал. 3 КТ.
По делото не се спори, а и от приетите писмени доказателства,
еднозначно се установява, че дружеството жалбоподател е сключило трудов
договор № 10/19.02.2020г. с работника С. Д. Т. и в тридневния срок по чл. 62,
ал. 3 КТ не е изпратило до ТД на НАП – Варна, Офис – Русе уведомление по
чл. 62, ал. 5 КТ, а такова е подадено по инициатива на дружеството
жалбоподател на 24.11.2020г.
Съгласно разпоредбата на 62, ал. 3 КТ, в тридневен срок от сключването
или изменението на трудовия договор работодателят или упълномощено от
него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната
териториална дирекция на Националната агенция за приходите.
В настоящия случай този срок е изтекъл на 24.02.2020г. (понеделник), а
уведомлението е подадено по инициатива на дружеството, на 24.11.2020г.,
поради и което е осъществен състава на нарушението, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност дружеството.
Съгласно практиката на Административен съд – Русе, намерила израз в
Решение от 22.06.2020г., постановено по КАНД № 194 по описа на съда за
4
2020г. и Решение от 23.04.2019 г. постановено по КАНД № 62/2019г.,
доколкото обвинението за административно нарушение представлява
„наказателно обвинение“ по смисъла на чл. 6, § 1 КЗПЧОС, в какъвто смисъл
са и мотивите на Решение № 1 от 1.03.2012 г. на КС по к. д. № 10/2011 г., обн.
ДВ бр. 20/09.03.2012 г., а разпоредбата на чл. 11 ЗАНН препраща към НК
относно обстоятелствата изключващи отговорността, то съдът дължи
преценка, във връзка с приложимостта на чл. 9, ал. 2 НК, която разпоредба
изключва наказуемостта, престъпния характер на дадено деяние поради
неговата малозначителност или явна незначителност на обществената
опасност като обективни белези и тази разпоредба е относима и може да се
приложи за всички обявени за наказуеми противоправни деяния,
включително и за такива осъществяващи състави на административни
нарушения и ангажиращи административнонаказателна отговорност.
Всички събрани в хода на административнонаказателното производство
доказателства сочат на „малозначителност“ на извършеното от страна на
дружеството деяние, тъй като в конкретния случай, по делото безспорно е
установено, че между дружеството жалбоподател, в качеството му
работодател и работника С. Д. Т. е налице валидно възникнало и
съществуващо трудово правоотношение, по силата на трудов договор,
сключен в предвидената от закона форма, преди постъпване на работа на
работника. В изпълнение на задълженията си по така сключения трудов
договор дружеството жалбоподател, в качеството му на работодател е
изплащал дължимото на работника трудово възнаграждение, за същия са
внасяни дължимите осигурителни вноски, ежемесечно дружеството е
подавало декларации обр. 1 и обр. 6, включително и за работника и за същия
не са произтекли никакви вредни последици, във връзка с неподаденото от
страна дружеството уведомление по чл. 62, ал. 5, в срока по чл. 62, ал. 3 КТ.
Нарушението е установено от самото дружество, макар и със
значително закъснение и същото веднага след неговото установяване го е
отстранило.
В конкретния случай не става дума за прикриване на трудови
правоотношения и за заобикаляне на закона, тъй като ако работодателят
желаеше да прикрие действителните правоотношения или да не оформя
трудовите правоотношения по надлежния ред, същият не би изготвил писмен
5
трудов договор, не би го подписал, не би предоставил екземпляр от същия на
работника, който факт се установява от приложената по делото декларация от
работника и не би изпълнявал задълженията си във връзка с подаване
декларации обр. 1 и обр. 6. От всички действия на работодателя е видно, че
същият не е имал намерение по някакъв начин да прикрие трудовото
правоотношение, а се касае сами и единствено за пропуск.
Отделно от всичко това, по делото не са налице доказателства за
предходни допуснати нарушения на трудовото законодателство от страна на
дружеството и както беше посочено по никакъв начин не са били засегнати
или накърнени правата на работника, които именно права са обект на закрила.
Всичко изложено мотивира съда да приеме, че конкретното деяние, за
което е ангажирана административнонаказателната отговорност на
дружеството, макар и формално да осъществява признаците на предвидено в
закона административно нарушение, поради своята малозначителност,
разкрива незначителна степен на обществена опасност на деянието.
Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 18-001564/04.01.2021г.,
издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, с което на
„М. Т.” ЕООД, ЕИК: ХХХХХХХ, със седалище и адрес на управление град
Русе, ул. „ХХХХХ“ № 24, на основание чл. 414, ал. 3 КТ е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 (две хиляди) лева, за нарушение по
чл. 62, ал. 3 КТ.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе
в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6