РЕШЕНИЕ
№ 10816
гр. София, 22.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20221110161811 по описа за 2022 година
Фирма е предявило срещу Б. К. Д. и Д. К. Д. установителни искове по
реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане спрямо ответниците да бъде признато за установено,
че същите дължат на ищеца следните суми: 188.80 лв. – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. до 31.01.2019 г. за топлоснабден имот, находящ се в
/административен адрес/, аб. № *****, ведно със законна лихва от 29.04.2022
г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия размер на 48.17 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 18.04.2022 г., за
които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 22774/2022 г. по
описа на СРС, 39 състав, при следните квоти, както следва:
- Б. К. Д.-1/2 от общото задължение, а именно сумата от 94.40 лв. –
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2018 г. до 30.01.2019 г. за топлоснабден имот, находящ се в
/административен адрес/, аб. № *****, ведно със законна лихва от 29.04.2022
г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия размер на 24.08 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 18.04.2022 г.;
- Д. К. Д. – ½ от общото задължение, а именно сумата от 94.40 лв. –
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2018г. до 30.01.2019г. за топлоснабден имот, находящ се в
/административен адрес/, аб. № *****, ведно със законна лихва от 29.04.2022
г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия размер на 24.08 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 18.04.2022 г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите,
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за
процесния период на ответниците топлинна енергия, като те не е заплатили
1
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и
такса за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите Общи
условия в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се
прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за
възстановяване, от нея да се приспадат най-старите просрочени задължения
на потребителя. Поддържа, че ответниците са изпаднали в забава, поради
което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
върху главницата. Претендира разноски. Пред съда процесуалният
представител на страната поддържа исковата молба и претендира разноски, за
което представя списък по чл. 80 от ГПК, като в условията на евентуалност се
прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
насрещната страна.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците Б. К. Д. и Д. К. Д. са депозирал
отговор на исковата молба. Оспорват наличието на облигационно
правоотношение между страните, както и количеството доставена топлинна
енергия като недоказано. Оспорват претенцията за мораторна лихва.
Релевират възражение за изтекла погасителна давност. Молят съда да
отхвърли исковете. Претендират разноски. Пред съда процесуалният
представител на ответниците поддържа отговора на исковата молба и
посочва, че ответниците се явяват собственици на процесния имот и не
оспорват количествата доставена топлинна енергия, претендира разноски, за
което представя списък по чл. 80 от ГПК
Третото лице – помагач на страната на ищеца Фирма изразява становище
по предявените искове, като счита същите за основателни.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за
дължимост на суми начислени на ответника като стойност на получена и
разходвана от него топлинна енергия на процесния адрес.
По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки
е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава
претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът е следвало да установи при
условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в
случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни
отношения между страните за доставката на топло енергия, както и
качеството на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на
реално доставената на ответника топло енергия за процесния период, както и
че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за
законната лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че
е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва
възлиза именно на спорната сума. Ответникът може да противопостави
защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.
В случая посочените предпоставки са налице, доколкото всички факти,
включени във фактическия състав на вземането са безспорни между страните,
поради което и са отделени като такива с доклада по делото, а именно
обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване са обстоятелствата, че е
установено наличието на валидно облигационно отношение по договор за
продажба между ищеца и ответниците, по силата на което ищецът е доставил
2
през процесния период топлинна енергия в твърдените количества и за
ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер, която не е била заплатена. Ето защо и на основание чл.
153 ГПК съдът приема осъществяването им за доказано.
С оглед на гореизложеното в разглеждания случай се установява, че
ответниците са имали качеството потребител на топлинна енергия по смисъла
на чл. 153, ал. 1 ЗЕ през процесния период, поради което за процесните
задължения следва да бъде ангажинара отговорността именно ответницците.
Настоящият състав намира, че тъй като по делото е безспорно
обстоятелството, че стойността на доставената топлинна енергия за периода
от 01.05.2018 г. до 31.01.2019 г., е в размер на 188.80 лв., която не е била
заплатена, то именно в посочения размер следва да бъде ангажирана
отговорността на ответниците.
След като ответниците не са изпълнили точно в темпорално отношение
своята насрещна парична престация са изпаднали в забава и дължат
обезщетение в размер на претендираната законна лихва за забава по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД върху главницата. В чл. 33, ал. 1 от Общите условия е уговорено, че
клиентът е длъжен да заплати цената на месечно доставената топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася,
поради което не е необходима последваща покана. С оглед на което
претенцията по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се явява основателна за сумата от 48.17
лв., изчислена по реда на чл. 162 от ГПК, поради което искът следва да бъде
уважен в посочения размер, а всеки един от ответниците отговаря в условията
на разделност за задължението при квоти: Б. К. Д. – 1/2 и Д. К. Д. – 1/2.
С оглед основателността на исковата претенция за топлинна енергия
следва да бъде разгледано и възражението за погасяване на задълженията по
давност. Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК,
понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. „в” от Закона за
задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. Следователно еднаквостта или различието на размера на
задължението за плащане нямат отношение към характеристиката му като
периодично, като единствено е необходимо той да е предварително определен
или определяем.
Вземанията на ответното дружество съдържат изброените признаци на
понятието, поради което представляват периодични плащания по смисъла на
чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишен срок на погасителна
давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от
топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи
се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните
плащания са с еднакъв или различен размер – арг. чл. 155 и чл. 156 от Закона
за енергетиката.
Съгласно чл. 114, ал.1 ЗЗД давностния срок започва да тече от момента, в
който вземането е станало изискуемо. Видно от Общите условия за продажба
3
на топлинна енергия от Фирма на потребители за битови нужди в гр. София в
релевантни за процесния период, клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в четиридесет и пет дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Преди изтичането на тези срокове
вземането е ликвидно, тъй като е установено по основание и размер, но
същото не е изискуемо, защото от първия до четиридесет и петия ден на
месеца, следващ този за който е изчислена стойността на топлоенергията
съществува право, но не и задължение за изпълнение от страна на
потребителите на топлинна енергия.
В настоящият случай с оглед правилото на чл. 422, ал. 1 от ГПК исковата
молба е подадена на 29.04.2022 г. и при прилагане на изложения по-горе
принцип задълженията за главница за топлинна енергия са погасени по
давност. Предвид изложеното съдът намира, че искът за главница се явява за
неоснователен, поради което искът следва да бъде отхвърлен. С погасяването
на главните вземания са погасени по давност и акцесорните вземания за лихва
за забава начислена върху главницата за топлинна енергия– арг. чл. 119 ЗЗД,
поради което погасени се явяват и вземания за лихва за забава.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
и исковото производство. С оглед изхода на спора на ищеца не следва да се
присъждат разноски. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответниците имат
право на разноски, като ответникът Д. Д. претендира сумата от 500 лв.
заплатено адвокатско възнаграждение за заповедното производство и сумата
от 900 лв. представляваща заплатено възнаграждение за исковото
производство, а ответникът Костадин Д. претендира сумата от 500 лв.
заплатено адвокатско възнаграждение за заповедното производство и сумата
от 900 лв. представляваща заплатено възнаграждение за исковото
производство. По отношение на претенциите на ответниците за разноски в
заповедното производство настоящият състав намира, че заповедното
производство е уредено като едностранно, поради което в чл. 7, ал. 7 от
НМРАВ то е поставено наред с други едностранни производства –
производство по обезпечаване на бъдещ иск, производство по издаване на
изпълнителен лист. Защитата на длъжника в рамките на тези производства се
осъществява чрез обжалване актовете на съда с частна жалба, като в този
случай минималното адвокатско възнаграждение се определя по чл. 11 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. Подаването на възражение в срока по чл. 414 ГПК
/в приложимата към казуса редакция/ е основание за отпочване на исков
процес. По възражението заповедният съд не дължи произнасяне, а указания
до молителя за предявяване на иска по чл. 422 ГПК. То няма самостоятелен
характер и е само формалната предпоставка за прерастване на заповедното
производство в състезателно и двустранно, а не израз на материалноправната
защита на длъжника. В този смисъл не се дължи възнаграждение за
процесуално представителство на длъжника в заповедното производство по
смисъла на чл.7, ал. 2, нито по чл.7, ал. 7 от Наредбата за минималните
4
размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо Софийски районен съд
отчитайки обстоятелството, че подаването на възражение по чл. 414 от ГПК
по своя характер все пак представлява действие по подаване на молба,
намира, че следва да бъде определено по реда на чл. 6, т. 5 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения възнаграждение /в
приложимата й редакция/ в размер на по 50 лева за всеки един от
ответниците. Отделно от гореизложеното настоящият състав намира за
основателно възражението на ищеца за прекомерност на възнагражденията в
исковото производство претендирани от всеки един от ответниците по чл. 78,
ал. 5 ГПК, поради което на основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, фактическата и
правна сложност на делото, намалява същите на 400 лв. за всеки един от
двамата ответници.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените Фирма, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление /административен адрес/ против Б. К. Д., ЕГН **********, със
съдебен адрес, /административен адрес/, чрез адв. Й. П., установителни
искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
149, ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с искане спрямо Б. К. Д. да бъде признато за
установено, че дължи на Фирма следните суми: сумата от 94.40 лв. –
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2018 г. до 30.01.2019 г. за топлоснабден имот, находящ се в
/административен адрес/, аб. № *****, ведно със законна лихва от 29.04.2022
г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия размер на 24.08 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 18.04.2022 г., за
които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 22774/2022 г. по
описа на СРС, 39 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените Фирма, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление /административен адрес/ против Д. К. Д., ЕГН **********, със
съдебен адрес, /административен адрес/, чрез адв. Й. П., установителни
искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
149, ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с искане спрямо Д. К. Д. да бъде признато за
установено, че дължи на Фирма следните суми: сумата от 94.40 лв. –
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2018 г. до 30.01.2019 г. за топлоснабден имот, находящ се в
/административен адрес/, аб. № *****, ведно със законна лихва от 29.04.2022
г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия размер на 24.08 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 18.04.2022 г., за
които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 22774/2022 г. по
описа на СРС, 39 състав.
ОСЪЖДА Фирма, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
/административен адрес/, да заплати на Б. К. Д., ЕГН **********, със съдебен
адрес, /административен адрес/, чрез адв. Й. П., на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК сумата от 450 лв. разноски в исковото и заповедното производство.
ОСЪЖДА Фирма, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
/административен адрес/, да заплати на Д. К. Д., ЕГН **********, със съдебен
адрес, /административен адрес/, чрез адв. Й. П., на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК сумата от 450 лв. разноски в исковото и заповедното производство.
5
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - Фирма.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6