№ 1337
гр. Варна, 15.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Росица Шкодрова
при участието на секретаря Искрена Г. Иванова
като разгледа докладваното от Росица Шкодрова Административно
наказателно дело № 20243110204095 по описа за 2024 година
МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на С. Г. Р. срещу ЕФ, с който е
наложено административно наказание глоба.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна.
С жалбата въззивникът счита, че неправилно е ангажирана отговорността му, тъй като е
посочил лицето, което е управлявало автомобила, но въпреки това издадения срещу него ЕФ
не е бил анулиран. Моли съда да отмени ЕФ или алтернативно- да намали размера на
наложеното административно наказание.
В съдебно заседание въззивникът не се явява и не се представлява. В молба
поддържа доводите си за отмяна на ЕФ и претендира разноски.
Представител на органа, издал НП не се явява. В молба изразява становище за
неоснователност на жалбата и претендира възнаграждение.
След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка :
На 15.08.2022г. около 14.43 часа, автомобил „Фиат 500 Х” с рег. № ***, собственост
на въззивника Р., бил управляван в гр. Варна, по „Аспарухов мост“, в посока към бул.
„Христо Ботев“. При управлението на автомобила била избрана скорост на движение над
максимално допустимата от 50 км/ч.
При това автомобила преминал покрай функциониращо автоматизирано техническо
средство и то отчело неговата скорост на движение като такава от 85 км/ч, като осъществило
и заснемане на автомобила. Бил приспаднат толеранс като наказуемата скорост възлязла на
82 км/ч.
1
Тъй като максимално допустимата скорост била 50 км/ч, а засечената от радара
скорост на движение на лекия автомобил след приспадане на толеранс била 82 км/ч, лицето,
управлявало автомобила следвало да бъде санкционирано.
След установяване на собственика на автомобила – въззивника Р., срещу него бил
издаден ЕФ, в обстоятелствената част на който било описано извършеното нарушение.
Посочена била правната квалификация на извършеното нарушение по смисъла на
чл.21 ал. ал1 от ЗДП, като бил определен и размер на наказание с посочено правно
основание за налагането му – чл.182 ал.4 вр. ал.1 т.4 от ЗДП. Електронният фиш бил
надлежно скрепен с доказателство – снимков материал от техническото средство, извършило
засичане на скоростта и заснемане.
По преписката постъпила декларация, в която въззивникът Р. посочил, че автомобила
е предоставен за управление на трето лице. Въззивникът конкретизирал третото лице,
управлявало автомобила по имена и номер на СУМПС.
Тъй като към момента на подаване на декларацията липсвало копие от СУМПС на
лицето, управлявало автомобила, от страна на наказващия орган било прието, че не следва
да се предприемат действия по анулиране на фиша.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото писмени доказателства- снимков материал от техническото средство,
протокол от проверка, протокол за използване на АТС, справка за нарушител, декларация от
въззивника Р., уведомително писмо от ОДМВР Варна и др.
За да се произнесе по жалбата, съдът взе предвид следното:
Нормата на чл.188 от ЗДвП предвижда административнонаказателна отговорност за
собственика или ползвателя на моторното превозно средство за извършеното с него
нарушение, независимо от това кой е действителния негов извършител. В конкретния случай
е безспорно, че собственик на МПС-то, с което е извършено нарушението, е въззивника Р..
Съгласно разпоредбата на чл.188 ал.1, изр.2 от ЗДвП, собственикът се наказва с наказанието,
предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство. В случая след получаване на електронния фиш наказаното лице е подало
до административнонаказващия орган уведомление и декларация, в което е декларирало, че
не е извършило нарушението, както и че нарушението е извършено от конкретно физическо
лице. В декларацията е посочено конкретното физическо лице, което е управлявало
автомобила. Напълно в духа на чл.188 от ЗДвП собственикът на МПС - въззивникът е
понесъл тежестта за установяване на водача на МПС. Същия обаче, отново според
изискванията на закона, е посочил на кого е предоставено МПС. Вместо да извърши
разследване и да изиска информация от посочения от собственика като извършител на
процесното нарушение, АНО е отказал да анулира фиша, тъй като не било представено
копие от свидетелството за управление на МПС. Резонни са възраженията на въззивника, че
АНО е следвало да положи усилие и да поведе разследване при така посочените фактически
2
твърдения.
Вярно е , че процедурата разписана в ЗДвП изиска предоставяне на копие от СУМПС
на управляващия водач, което обаче представлява личен документ, копие от който не следва
да се предоставя на трети лица извън държавните институции, но пък този правен парадокс
е преодолим чрез провеждане на административно разследване от компетентните за това
административни полицейски органи. Изрично в уведомлението до Сектор ПП-Варна
въззивникът е посочил кое е лицето, управлявало автомобила, но е неясна причината поради
която АНО не е изискал информация относно това лице. Нещо повече, в случай, че МПС се
управлява от неправоспособен водач, който не притежава СУМПС, то буди интерес как би
била изпълнена процедурата на ЗДвП. Наказващият орган е следвало да изиска
допълнително доказателства, ако е била налице неяснота относно вписаните в
уведомлението и декларацията факти, за да изпълни задължението си по чл.52, ал.4 от
ЗАНН, а не да подхожда формално и да отказва анулирането на ЕФ. Следвало е да прояви
активност и със способите дадени му от закона, като контролен орган, да изиска обяснения
от лицето, което се сочи като управлявало автомобила, респ. копие от неговото СУМПС.
Като не е проявил никаква процесуална активност, и като не е изяснил обстоятелствата по
случая е допуснал съществено процесуално нарушение. Поради това съдът намира, че не е
доказано нарушението, за което е издаден електронният фиш, да е извършено от наказаното
лице, което обосновава извод за неправилност на същия. / В този смисъл Решение на АС
Варна по к.а.д. № 1024/2017г./
С решението си съдът присъди направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното, съдът постанови решението си.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЕФ серия К № 6331139 на ОДМВР – Варна, с което на С. Г. Р. е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 800 лева на осн. чл.182 ал.4 вр. ал.2 т.3 от
ЗДП.
ОСЪЖДА ОДМВР – Варна да заплати на С. Г. Р., ЕГН ********** направените по
делото разноски за възнаграждение на адвокат в размер на 1000 лева.
3
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвяне на мотивите.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4