РЕШЕНИЕ
№…………
гр. София,………..2021
г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, IV-А въззивен състав, в открито съдебно заседание
проведено на двадесет и втори март през две хиляди и двадесет и първата година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
мл. съдия: НАТАЛИ ГЕНАДИЕВА
с участието на секретаря Цветелина
Добрева и като разгледа докладваното от мл. съдия Генадиева в. гр. д. № 11084
по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба на ответника “Х.Б.“ ЕООД, ЕИК : *******, представлявано от З.Г.срещу
Решение № 99350 от 19.04.2019 г. постановено по гр. д. № 45748/2018 г. по описа
на Софийски районен съд, II ГО, 74-ти състав, с което на основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 266 от ЗЗД е признато
за установено, че ответника „Х.Б.“ дължи на ищеца „С.т.“ АД, ЕИК:*******сумата
от 6391,18лв., представляващи остатъчно плащане на възнаграждение по договор за
изработка сключен между страните на 13.09.2016г., за което е издадена фактура №
304354/24.10.2016г., както и сумата от
639,00 лева, представляваща неустойка за забавено плащане на основание чл. 26
от договора.
С решението
ответника “Х.Б.“ ЕООД е осъден да заплати на ищеца „С.т.“ АД сумата от 1531,60 лева,
представляваща общия размер на сторените разноски за исковото и заповедното
производство на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
С депозирана в законоустановения срок от
ответното дружество въззивна жалба се излага съображения за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на съдебното решение.Твърди се, че окончателното плащане по
сключения между страните договор за изработка не е извършено, тъй като ищецът
не е изпълнил надлежно задължението си да представи документите описани в чл. 7
от договора, което обосновава задължението му за плащане на цялата сума на
изпълнителя. Подържа се, че липсва представителна
власт на лицето подписало приемо- предавателния протокол от 21.10.2016г., както
и че споразумението от 09.12.2016г. не е подписано от управителя
на дружеството и не го обвързва. Съдът бил допуснал нарушение на
съдопроизводствените правила, като приел и допуснал само представениет от ищеца
частни свидетелстващи документи. Оспорват се и показанията на свидетелката К.,
както и изслушаната и прието по делото съдебно счетоводна експертиза. Иска се
атакувания съдебен акт да бъде отменен и да бъде постановен нов с който
исковата претенция да бъде отхвърлена изцяло. Не се претендират разноски за
въззивната инстанция.
Въззиваемата
страна – „С.т.“ АД в срока по чл. 263 от ГПК депозира отговор, като излага
подробни доводи за неоснователност на всяко от възраженията релевирани в
жалбата. Не се претендират разноски за въззивното производство.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 269
от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението; по
допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд многократно се е
произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. III г.о.; №
95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на IV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по
гр. д. № 1645/09 г. на IV г.о.; № 702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на
IV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г.на IV г.о) въззивният съд
се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз
основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява
законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността
само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; относно
правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в
жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е основание за касиране
на въззивното решение.
В случая,
обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийски районен
съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и
компетентност, поради което същото е валидно. Предвид изискванията на
процесуалния закон за служебната проверка на обжалваното решение, съдът счита,
че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със
съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното
съдебно решение е допустимо. Същото е постановено при изцяло изяснена от СРС
фактическа обстановка, която настоящият състав не намира за необходимо да
преповтаря, а препраща към нея, предвид възможността уредена в чл. 272 ГПК.
Въззивният съд ще обсъди само доказателствата относими към спорните по делото
въпроси, поставени за разглеждане във въззивното производство в рамките на
доводите, заявени с жалбата, от които е ограничен, съгласно нормата на чл.269,
предложение 2 от ГПК.
Въззивната жалба е редовна и допустима, депозирана от
надлежна страна в процеса, в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество е неоснователна.
Както е посочено
и от самия въззвиник по делото не е спорно а и се установява от представения
документ (л. 6-9 ), че между страните на 13.09.2016г. е сключен договор за
изработка на един брой конзолен кран, колонен тип КС20/3,2, h1=4,4м., 2 тона, комплект с 1бр. вер. Ел.тефтер
ВУС104М, Нп=5,4м, скорост на повдигане – 4/1м/мин, 380/24V, окачване на ел. количка – 20м/мин, изпълнителен
комплект с навес за депо на обща стойност от 10643,63 лева без ДДС, която сума
да бъде изплатена на два пъти. Не е спорно, а и същото се установява от представеното
по делото платежно нареждане от 13.09.2016г. с основание : проформа фактура
№ 4481от 07.09.2016г., че въззивника –
възложител по сключения договор е превело по сметка на ищеца „Складова техника“ сумата от сумата от
63814,18лв с ДДС., т.е уговорената съгласно чл. 4 от договора авансово, а
именно сумата от 5321,82лв. без ДДС.
Предмет на
исковата претенция е остатъкът от общата стойност на изделията предмет на
договора - сумата от 5321,82лв. без ДДС или 6391,18 с ДДС, която не е платена
от отвеника“Х.Б.“ ЕООД, въззвиник в настоящото производство, обстоятелство,
което не е оспорено по делото, а и същото се потвърждава
от изготвената в хода на първоинстанционното производство ССЕ.
Съгласно чл.266,
ал.1 ЗЗД изискуемостта на вземането настъпва при приемане на работата, а в
случая и след двустранното подписване на констативен протокол, от упълномощени
представители на страните, както и след представяне на възложителя на
оригиналите на документите посочени в чл. 7 от договора.
Въззивният съд
подобно на първата инстанция счита, че обстоятелствата свързани с приемането на
изработените изделия без забележка и фактическото им предаване от изпълнителя „С.т.“
АД се установява от представения по делото: констативен протокол
от 21.10.20126г. подписан от инж. Ст. Р., както приемо - предавателен протокол
от 12.12.2016г., подписан за „Х.Б.“ ЕООД от И.Н..
Пред въззвиния
съд не е оспорена изрично, както представителната власт на И.Н., като лице
приело изделията за ответното дружество, така и самият документ, но изложеното
по отношение констативния протокол касае и протокола от 12.12.2016г.
Оспорването от
ответника, че констативния протокол от 21.10.2016г. за приемане на извършената
работа за възложителя, без забележка са подписани от лице, което не е било
изрично упълномощено от ответника, не представлява същинско оспорване
истинността на документ по смисъла на чл. 193 ГПК - касае се за преценка
доколко действията на подписалото протоколите лице за възложителя-ответник ангажират
имуществената сфера на ответната агенция. Действително видно от представиния по
делото договор за изработка в чл. 8, ал. 7 е посочено, че упълномощено лице от
страна на възложитела „Х.Б.“ ЕООД, за подписване на протоколи по настоящия
договор е лицето: В.Н.. Съгласно обаче разпоредбата на чл.301 от ТЗ, приложима
в настоящия случай, когато едно лице действа от името на търговец без
представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се
противопостави веднага след узнаването.
В случая както е
посочил и първостепенния съд, видно от имейл от 24.10.2016г. изпратен от св. К.
до г.-жа Г., дружеството – възложител е било уведомено, че инж. Р. – действал в
качеството на негов представител и е огледл и приел изработеното без забележка.
Видно от последващата коресподенция не е направено каквото и да било
противопоставяне.
Следователно от
събраните писмени и гласни доказателства се установява, че работата е приета
без възражения от страна на възложителя, като ищецът е изпълнил своето
задължение, да изработи в срок и съобразно изискванията на възложителя
процесните изделия. Дори да се приеме,
че при подписването на протокола, както твърди въззивника това лице е действало
при липса на представителна власт, действията се считат потвърдени по реда на
чл.301 ГПК, тъй като след узнаването им от ответника, същият не се е
противопоставил веднага на извършването им. Липсва противопоставяне по см. на
301 ТЗ на извършените от инж. Русенов без представителна власт действия веднага
след узнаването им, поради което е налице мълчаливо потвърждаване на същите от
ответника.
Въззивния съд
също приема, че приетата по делото електронна кореспонденция е годно
доказателство за установяване на отношенията между страните по изпълнение на
сключения договор за изработка. В това число и че описаните в чл. 7 от договора
документи са били надлежно изпратени на 25.10.2016г. с куриерска фирма „Спиди“
с получател „Х.Б.“ ЕООД. Въпреки, от пратката не става ясно нейното съдържание,
то е безспорно установено от съвкупния и подробен анализ извършен от
първостепенния съд на наличната по делото електронна кореспонденция.
Възраженията на
въззвника, че неправилно съдът е ценил показанията на свидетелката К. са
неоснователни. Съдът правилно е приел, че изложените от свидетелката сведения
се подкрепят от останалата доказателствана съвкупност, поради тази причина е
дал вяра на показанията на свидетелката и е
ценил същите, като обективни, последвотелни и логични, тъй като те се подкрупят
от наличната по делото доказателствена съвкупност. Освен това при преценка на
гласните доказателствени средства, принципно съдът може да кредитира показанията на даден свидетел в една част, а
в друга не. Това, че свидетелката не пази ясен спомен за точната дата на
фактическото предаване на процесния кран, предмет на договора за изработка не
води до извод за недостоверност на показанията на свидетелката още по малко до
неправилна преценка и кредитиране на същите от първостепенния съд. Напълно логично
е свидетелката да има съмнения относно точния ден на фактичиското предаване с
оглед изминалия период от време от това събитие до момента на даване на
показания пред първостепенния съд. Независимо от това свидетелката все пак
посочва именно дата на която е предаден крана в склада на ответника, а именно
12.12.2016г., видно и от представения по делото приемо- предавателен протокол.
Несъстоятелно се
явяват и доводите за необоснованост на изслушаната и приета по делото съдебно –
счетоводна експертиза и то без възражения на страните, включително на
оспорващия пред настоящата инстанция. Експертното заключение е изготвено от
компетентно вещо лице в кръга на неговите знание поради което правилно съдът е
дал вяра на същото и го е ценил като годно доказателство. Доводи на въззвника,
че експертизата не следва да се приема като обективна, тъй като експерта не е
посетил лично офиса на дружеството и не се е запознал с доказателствата по
делото също настоящия състав счита за неоснователно. При разпита на вещото лицеИ.в
проведеното пред първостепенния съд открито съдебно заседание на 26.03.2019г.
екперта изрично е отбелязал, че и двете фирми са му оказали съдействие „при
проверка в счетоводството“. Това говори, че вещото лице е посетило
счетоводството на двете фирми. Дори и да се приеме, че вещото лице не посетило лично офисите на двете дружества, то
безспорно се е запознало с необходимите документи. Тези документи са били сравнени с
отбелязванията в масивите на НАП, поради което няма място за съмнение в отразените
от вещото лице обстоятелства и крайните му изводи.
Предвид всичко
гореизложено правилно, претенцията на ищеца по чл.266, ал.1 ЗЗД е приета от
първоинстанционния съд за основателна и доказана и иска е уважен изцяло, за
сумата от 6391,18 лв. с ДДС.
Съгласно
разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е
нужно те да се доказват. Задължението за неустойка има акцесорен характер и
става изискуемо при неизпълнение на друго главно задължение. За да бъде уважен
иск на това правно основание, ищецът следва да установи, при условията на пълно
и главно доказване наличието на следните предпоставки: 1/ валидно договорно
задължение; 2/ неизпълнение на задължението или неточно изпълнение от длъжника;
3/ неустойката да е уговорена между страните в определен размер, като
обезщетение за вредите от неизпълнението на именно това задължение; 4/
кредиторът да е изправна страна по договора.
В настоящия
случай, основателността на главния иск обосновава основателност и на акцесорния
иск за мораторна неустойка, изрично уговорена от страните в чл.26 от договора
при забава на плащане от страна на възложителя. Претенцията за неустойка е
основателна в размер на 639,12 лева, доколкото от момента на забавата е изтекъл
период, от време, за който период по брой дни и лихва от 0,2% на ден от
остатъка от възнаграждението, се натрупва сума, която надхвърля 10% от остатъка
от възнаграждението, при което се дължи неустойката в уговорения с договора
краен размер от 10% от стойността на "дължимата, но неизплатена сума"
по договора, възлизаща на 6391,18 лева с ДДС.
При съвпадение
на крайните изводи на въззивния с тези на първоинстанционния съд решението е
правилно и следва да бъде потвърдено изцяло, включително и в частта за
разноските.
По разноските:
Пред въззивната
инстанция страните не са изразили
претенции за присъждане на разноски, поради което такива не следва да се
присъждат.
Водим от
горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV-А въззивен състав,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 99350 от 19.04.2019 г. постановено по гр. д. № 45748/2018 г. по описа на
Софийски районен съд, II ГО, 74-ти състав, с което на основание чл. 422 от ГПК
във вр. с чл. 266 от ЗЗД е признато за
установено, че ответника „Х.Б.“ ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес
на управление:***, представлявано от З.Г.дължи на ищеца „С.т.“ АД, ЕИК:********,
със седалище и адрес на управление:*** сумата от 6391,18лв., представляващи
остатъчно плащане на възнаграждение по договор за изработка сключен между
страните на 13.09.2016г., за което е издадена фактура № 304354/24.10.2016г., както и сумата от 639,00
лева, представляваща неустойка за забавено плащане на основание чл. 26 от
договора..
Решението не
подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.