Р Е Ш Е Н И Е
Номер 673 от 19.05.2022г., град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Бургас, деветнадесети
състав, на двадесет и първи април две хиляди двадесет и втора година в публично заседание в следния състав:
Председател: ХРИСТО ХРИСТОВ
Членове: 1. ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ
2. НЕЛИ СТОЯНОВА
При участието на секретаря Д. Ф. и в
присъствието на прокурора А.Ч., като разгледа докладваното от съдията Н.
Стоянова КАНД № 435 по описа за 2022г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона
за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по подадена касационна жалба от Агенция „Пътна Инфраструктура“
– гр.София, представлявана от Председателя на Управителния съвет – Т.В., чрез
юрисконсулт К. Д. против Решение № 41 от 12.01.2022г., постановено по АНД № 4908/2021
г. по описа на Бургаски районен съд.
С обжалваното решение е отменено наказателно постановление № 006213/08.10.2021
г. издадено от Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално Тол
управление /НТУ/ към Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/, с което за нарушение
по чл.139, ал.7 от Закон за движение по пътищата ЗДвП/ на И.С.Т. на основание
чл. 179, ал.3а от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
1800 лв.
В касационната жалба се съдържат оплаквания, че решението е неправилно
и незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон. Сочи се, че
районният съд е направил неправилни изводи за недоказаност на санкционираното
деяние. Счита
за необоснован и извода на съда, че дори и да е налице допуснато
административно нарушение, същото представлява "маловажен случай",
като основание за прилагане на нормата на чл. 28 от ЗАНН и освобождаване
от административнонаказателна отговорност. Иска се от
съда да отмени обжалваното решение и да потвърди наказателно постановление. Претендира
се юрисконсулско възнаграждение.
Ответникът по касация – И.С.Т., чрез представител по пълномощие адв.
С.К.,***, оспорва касационната жалба и
моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира
адвокатско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на
касационната жалба.
Съдът, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и приложимите
законови разпоредби, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Касационната жалба е
процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния 14-дневен
срок по чл. 211,
ал.1 от АПК и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Районен съд Бургас с решение № 41
от 12.01.2022г., постановено по АНД № 4908/2021 г. е отменил наказателно
постановление № 006213/08.10.2021 г. на Началник отдел „Контрол и
правоприлагане“ на НТУ към АПИ, с което за нарушение по чл.139, ал.7 от ЗДвП на
И.С.Т. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1800 лв.
С оспореното пред РС
наказателно постановление е ангажирана административно наказателната
отговорност на И.С.Т. затова, че на 14.06.2021 г., около 17.40 ч. на път І-6, км
495, пътен участък Айтос-Бургас в посока към гр.Бургас при проверка на пътно
превозно средство с рег.№ СВ8437НВ, вид товарен автомобил, марка „Мерцедес“,
модел „Актрос“ с обща технически допустима максимална маса 19 000 кг., брой оси - 2, категория ЕВРО V и
полуремарке с рег. № СВ7968ЕА с брой оси
- 3 с обща технически допустима максимална маса
39 000 кг. собственост на „Депосито“ ЕООД и към момента на проверката с
водач И.Т. е установено, че на 01.06.2021г. в 19.00 часа същото ППС управлявано
от същия водач по път извън населено място – Автомагистрала „Тракия“ /А-1/, при
км 357+949 посока на движение - намаляващ
километър /към гр.София/, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за
посоченото ППС не е заплатена пътна такса съгласно чл.10, ал.1, т.2 от Закон за
пътищата /ЗП/. Съставен е АУАН № 006213/14.06.2021г. в който са описани горните
факти и са квалифицирани като нарушение на чл.139, ал.7 от ЗДвП. В съставения АУАН,
Т. е отбелязал че има възражения по акта и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН е депозирал
такова, като посочил, че за движението на ППС през процесния участък на
01.06.2021г. от дружеството – собственик на ППС е имало закупена маршрутна
карта № 21060158060722, поради което не следвало да носи отговорност. Въз
основа на констатациите в АУАН на 08.10.2021г. от административнонаказващия
орган било издадено и атакуваното НП. В същото извършеното нарушение е
квалифицирано по чл.139, ал.7 от ЗДвП и за извършването му е ангажирана
административнонаказателната отговорност на И.Т. на основание чл.179, ал.3а от ЗДвП.
За да постанови оспореното решение първоинстанционният съд е
приел, че авторството на деянието е останало недоказано, поради което и НП се
явявало незаконосъобразно. РС е приел, че Т. е управлявал ППС, когато е бил
спрян за проверка на дата 14.06.2021г., както и че ППС е собственост на
юридическо лице -„Депосито“ ЕООД, но липсват доказателства, които да
обосновават извода, че той е бил водача на това ППС на дата 01.06.2021г.
/датата на извършване на нарушението/ за да може да се ангажира отговорността
му.
Правилен
е изводът на районния съд, че извършването
на нарушението
не е доказано. Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.7 от ЗДвП в приложимата и
редакция задължение
на водача е преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще
ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото
разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1,
т. 2 от Закона за пътищата /ЗП/, освен когато тези задължения са изпълнени от
трето лице.
В
случая липсват констатации водачът да е нарушил това свое задължение на
01.06.2021 г., тъй като Т. е бил установен
от контролните органи да управлява ППС на 14.06.2021 г. Превозното средство е собственост на юридическо лице – „Депосито“
ЕООД. Липсват обаче каквито и да е доказателства, че именно
Т. е управлявал товарният автомобил на датата, за която
е установено нарушението на чл. 139, ал. 7 ЗДвП, което би
обосновало ангажирането на административнонаказателната му отговорност на
основание чл. 179, ал. 3а ЗДвП. По делото не са налице доказателства на 01.06.2021 г. товарният автомобил да е спиран за
проверка от контролните органи на АПИ или установяването по друг начин на
водача на автомобила към тази дата. Ето защо наказващият орган, чиято е
доказателствената тежест не е ангажирал категорични доказателства, установяващи
по необходимия несъмнен начин, че именно Т. е управлявал ППС-то и на 01.06.2021
г. Факта,
че
Т. пред актосъставителя, не
е отрекъл че той е управлявал ППС на 01.06.2021 г. е крайно
недостатъчно да бъде установено авторството на извършеното на тази дата
нарушение на чл. 139, ал. 7 ЗДвП.
В този смисъл настоящият състав счита, че АНО не е ангажирал доказателства,
които в нужната степен да доказват, че на 01.06.2021 г. именно Т. е извършил нарушение по чл. 139, ал. 7 ЗДвП.
Настоящият съдебен състав напълно споделя и мотивите
на РС - Бургас относно наличието на предпоставки за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Споделя приетото
от районния съд, че дори и да е допуснато нарушение, в случая са налице
обстоятелства, обуславящи определянето му като такова с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид
и че са налице предпоставките за квалифицирането му като маловажен случай по смисъла
на чл.
28 от ЗАНН,
предвид че от страните по делото не се спори факта, че по делото е закупена
маршрутна карта, с която е било заплатено ползването на пътя, въпреки че същата
е закупена не преди започване на
превоза, а 50 минути след това.
В рамките на наведените касационни основания и при извършената
служебна проверка за съответствие с материалния закон съдът констатира правилност
на решението на БРС, поради което същото следва да бъде оставено в сила.
С оглед крайния изход на делото и своевременната претенция на
ответника по касация за разноски, Агенция „Пътна
Инфраструктура“ – гр.София, представлявана от Председателя на Управителния
съвет – Т.В.следва да бъде осъдена да заплати на И.С.Т. ЕГН **********,
разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв. дължими за производството пред настоящата инстанция на
основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 18 ал. 4 от Наредба № 1 / 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63в, изречение
второ от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХІХ-ти състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 41 от 12.01.2022г., постановено
по АНД № 4908/2021 г. по описа на Бургаски районен съд.
ОСЪЖДА Агенция
„Пътна Инфраструктура“ – гр.София, представлявана от Председателя на
Управителния съвет – Т.В.да заплати на И.С.Т. ЕГН ********** разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 /триста/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.