РЕШЕНИЕ
№ 4517
гр. София, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ
при участието на секретаря МАЯ Ф. МЛАДЕНОВА
като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно
наказателно дело № 20211110210960 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на В.
П. Я. срещу НП № 42-0001468 от 14.06.2021 г., издадено от директора на РДАА – София
при ИААА, с което за нарушение, квалифицирано като такова на чл. 34, § 3, б. „б“ от
Регламент (ЕС) № 165/2014, на основание чл. 93в, ал. 11 от Закона за автомобилните
превози (ЗАвтПрев) на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в
размер на 500 лева. От страна на въззивника Я. се иска отмяна на постановлението, като се
излагат конкретни доводи за нарушаване на процесуалните правила и за липса на
административно нарушение и за нарушаване на материалния закон при издаване на НП. От
страна на административно-наказващия орган в придружителното писмо по изпращане на
преписката в съда се излагат лишени от конкретика твърдения за законосъобразност на
постановлението и се прави искане за потвърждаването му.
С изключение на документацията относно заместването на директора на съответната
регионална дирекция, която е относима единствено към въпроса за основанието за
подписване от страна на съответното лице на придружителното писмо, с което преписката е
изпратена в съда, от ангажираните писмени доказателствени материали (ангажирането и на
гласни нито е необходимо в случая за разкриване на обективната истина, нито е
задължително – арг. от чл. 14, ал. 2 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) – отчасти (виж по-долу!) -
освен оправомощаването на наказващия орган с писмена (и подписана) заповед на
министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията за издаване на НП
1
по реда на ЗАвтПрев се установява още осъществяваният превоз, описан в НП (в това
отношение съдът препраща към изложената в постановлението фактическа обстановка,
забрана за каквото препращане липсва в релевантната нормативна уредба), както и това, че
жалбоподателят, относно когото имало издадена карта за дигитален тахограф като водач на
МПС, при всяко положение към момента на визирания преди малко превоз не бил още
вписал в картата ръчно данни (каквито и да било) за периодите от 05:30 часа на 10.04.2021 г.
до 04:19 часа на 12.04.2021 г., 04:57 часа на 18.04.2021 г. до 06:14 часа на 19.04.2021 г. и от
04:38 часа на 24.04.2021 г. до 04:19 часа на 26.04.2021 г., в които периоди същата карта не
била поставена в дигитален тахограф и липсвало (към момента на визирания преди малко
превоз) какъвто и да е запис за същите периоди, като след приключването на всеки един от
периодите на липса на запис още на същия ден жалбоподателят Я. извършвал като водач
превози с МПС, оборудвано с дигитален тахограф. Изложеното в АУАН поне съгласно
буквалния му прочит, че въззивникът е бил извън превозното средство за периода (т. е. за
целия период) от 07:38 часа на 24.03.2021 г. до 07:19 часа на 26.04.2021 г. не съответства на
приложената към жалбата разпечатка, а и на съдържанието на визираната в самия АУАН
разпечатка, в които за голяма част от цялостния период от 07:38 часа на 24.03.2021 г. до
07:19 часа на 26.04.2021 г. има данни за управление, почивка и пр. от страна на водача, като
конкретно в приложената от жалбоподателя разпечатка има данни за всички периоди в
рамките на процесния (този, за който се отнася обвинението) освен за конкретно
упоменатите преди малко няколко отделни периода на липса на данни, т. е. няма защо съдът
да не се довери на обективната и автоматизирано генерираща се информация от
разпечатките (включително визираната в акта) за сметка на изложеното в АУАН.
При това положение от правна страна следва изводът, че жалбоподателят при всяко
положение най-рано към 10.04.2021 г. (виж по-горе!) и най-късно към момента на
осъществяване на превоз на територията на Република България, когато спрямо него е била
осъществена процесната проверка, а именно на 17.05.2021 г., е осъществил състава на
административно нарушение по чл. 93в, ал. 2 от ЗАвтПрев вр. чл. 32, § 1 вр. чл. 34, § 1, изр.
1 и изр. 2 и чл. 34, § 3, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014, като, управлявайки МПС,
оборудвано с дигитален тахограф, било (т. е. неустановено с точност по делото) не е ползвал
изобщо картата си на водач, въпреки че е управлявал, било е управлявал, но в картата му на
водач не са били въведени каквито и да било данни за съответния приключил на същия ден
период съгласно посоченото по-горе, в който смисъл постановлението подлежи на
изменение по реда на чл. 63, ал. 7, т. 1 вр. ал. 2, т. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН. На
пръв поглед се касае за съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. В
действителност, обаче, това не е така. Срещу нарушителя още с АУАН е повдигнато от
фактическа страна обвинение за това, че за даден период (в който се включват установените
от съда конкретни периоди на липса на данни, т. е. в този смисъл въззивникът се е
защитавал срещу по-голямото спрямо това, което според съда следва да му се вмени във
вина) в картата му на водач липсват изобщо данни (включително такива, които следва да
бъдат генерирани, ако водачът се намира в превозното средство, доколкото обвинението е за
това, че същият водач е бил извън превозното средство, видно /според самото обвинение,
2
обективирано в АУАН и в НП/ от разпечатката от картата) и срещу това обвинение от
фактическа страна Я. се е защитавал, като именно във връзка с липсата на всякакви данни за
конкретните отделни периоди в крайна сметка съдът намира, че жалбоподателят следва да
носи отговорност. Още тук следва да се посочи, че ако се касае за хипотези на отделни
административни нарушения, за които неправилно е наложено само едно наказание (т. е. при
несъобразяване на чл. 18 от ЗАНН), то отмяната на НП на основание това, че нарушителят е
бил облагодетелстван практически би довела до реализиране на резултата на забранената от
чл. 57, ал. 2 от КРБ злоупотреба с право; абсурдно е като резултат от евентуалното
неправомерно налагане на само едно вместо на повече административни наказания на
нарушителя последният да бъде по същество изцяло освободен от каквото и да било
наказание (това съждение, което иначе се среща в практиката, просто противоречи на
формалната логика). Иначе липсва законова възможност съдът, дори и да констатира, че
въззивникът е извършил повече от едно административно нарушение и в тази връзка
неправилно му е наложено само едно административно наказание, да коригира по такъв
начин НП, че да наложи повече от едно административни наказания. По-нататък, при всяко
положение е налице вина у г-н Я. било под формата на умисъл, било под формата на
непредпазливост (съобрази чл. 7 вр. чл. 6 и вр. чл. 11 от ЗАНН вр. чл. 11 от НК!). Що се
отнася до сочените в жалбата нарушения на процесуалните правила, то следва да се има
предвид, че законът (ЗАНН) изисква най-общо казано излагане на факти и даване на правна
квалификация на тези факти, а въпросът за корелацията между фактите и правната им
квалификация е такъв по същество и не е свързан изобщо с правилното прилагане на
процесуалния закон, както и че административно-наказателното производство, независимо
от често повтаряното в практиката становище в противния смисъл, далеч не може да се
определи като строго формално, което е видно от разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН и от
уредбата по чл. 63, ал. 3, т. 2 от ЗАНН, съгласно която само съществените нарушения на
процесуалните правила се явяват основание за отмяна на НП (а не всички нарушения на
процесуалните правила). В случая, доколкото се наблюдава наистина липса на прецизност
при описанието на релевантните факти, това не е довело до реално ограничаване на
процесуалните права на жалбоподателя, който е упражнил правото си на защита по
същество и е изложил доводи, прилагайки и доказателства в тази връзка, за това, че
изискуемите по закон данни се съдържат в картата му на водач (отделен е въпросът, че –
както се изясни по-горе – това не е така). При всяко положение има извършено от
въззивника на територията на Република България поне едно административно нарушение
(съгласно застъпеното по-горе) и за това административно нарушение при всяко положение
– независимо от това кога точно е извършено – не е изтекъл давностен срок по ЗАНН или
НК (предвид разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН и съответната съвместна тълкувателна съдебна
практика на ВКС и ВАС), като следва да бъде съобразено и изложеното в електронно
подписаното определение за насрочване на делото (съобрази чл. 33, ал. 7 от НПК вр. чл. 84
от ЗАНН, изводимо от която уредба електронната форма е единствената правно валидна
/извън изключението по ал. 8 на чл. 33 от НПК/!) касателно въпроса за подсъдността на
делото.
3
Изобщо при извършената цялостна и служебна проверка по реда на чл. 314 от НПК вр. чл.
84 от ЗАНН съдът не констатира други – извън посочените по-горе – основания за
изменение, нито каквито и да било основания за отмяна на обжалваното НП.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 42-0001468 от 14.06.2021 г., издадено от директора на РДАА – София при
ИААА, като прилага закон за еднакво наказуемо административно нарушение, а именно по
чл. 93в, ал. 2 от ЗАвтПрев вр. чл. 32, § 1 вр. чл. 34, § 1, изр. 1 и изр. 2 и чл. 34, § 3, б. „б“ от
Регламент (ЕС) № 165/2014, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението
(а именно при обстоятелства на нарушението съобразно изложеното като прието от съда в
мотивната част на настоящото решение).
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-дневен
срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4