Решение по дело №126/2019 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 81
Дата: 18 юни 2019 г. (в сила от 18 юни 2019 г.)
Съдия: Павлина Георгиева Димитрова
Дело: 20193000000126
Тип на делото: Касационно частно наказателно дело
Дата на образуване: 5 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

  81/18.06.2019 г.

 

Град Варна

 

В  ИМЕТО  НА   НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД                                    

Наказателно отделение

На двадесет и седми май

Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

                    

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЛОЛОВА

                                        ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

  АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА

 

Секретар: Г. Ненчева

Прокурор: В. Мичев като разгледа докладваното от съдия Павлина Димитрова НДВ № 126 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид:

 

Производството е по Глава тридесет и трета от НПК.

 

Образувано е по искане на задочно осъдения за престъпление от общ характер Е.Д.Р. за възобновяване на производството по НОХД № 176/15г по описа на Районен съд- Генерал Тошево.

Първоначалната молба на осъденото лице е била адресирана до ВКС с твърдения, че не е бил призоваван да участва в наказателното дело. Направил е искане за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане, за да му бъде предоставена възможност да се защитава лично и чрез ангажиран от него защитник, тъй като постановената присъда била силно завишена. С решение № 51/03.04.2019г по НД № 118/18 на ВКС, ІІ НО е оставено без уважение искането на задочно осъдения Е.Д.Р. за възобновяване на производството по НОХД № 176/2015 г. по описа на Районния съд - Генерал Тошево на основание чл. 423 НПК, и делото е изпратено по компетентност на Апелативен съд - Варна за произнасяне по основанието за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК.

 

От собственоръчно написаната молба на осъденото лице Р. може да се извлече довод за явна несправедливост на наложеното наказание с присъдата на Районния съд - Генерал Тошево.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, назначения служебен защитник адв. Ст- Р. ***/ поддържа искането за възобновяване, като развива доводи в две насоки: за допуснати, според него, съществени процесуални нарушения в хода на първоинст. разглеждане на делото, т. к. при наличие на упълномощен защитник – адв. Боянов, съдът е назначил служебен такъв в лицето на адв. Г. от АК-Добрич, приключвайки делото с присъда; за несправедливост на наложеното наказание, с оглед оказаното съдействие и направени пълни самопризнания от осъденото лице. 

 

Представителят на Апелативна прокуратура – Варна намира искането на осъдения Р. за възобновяване на наказателното дело за неоснователно.

 

Варненският Апелативен съд, като провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните в пределите на правомощията си, направи следните констатации:

 

Искането за възобновяване на наказателното дело е допустимо, тъй като е направено от осъден за престъпление от общ характер и в изискуемия от чл. 421, ал.3 от НПК шестмесечен срок /искането до ВКС е направено на 15.01.2019 г. от задочно осъдения, а решението на ВКС с отказ да се възобнови наказателното дело и същото е изпратено по компетентност на Апелативен съд - Варна за произнасяне по основанието за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК е от 03.04.2019г/.

Искането има за предмет на претендираната проверка съдебен акт от категорията на визираните в чл. 419, ал.1 и  чл. 422, ал.1, т.5 вр чл. 348, ал.1 т.1-2 от НПК - присъда, непроверена по касационен ред по жалба на подсъдимия, в чийто интерес се претендира отмяната, като по своята същност то се явява неоснователно.

 

С присъда № 16 от 29.10.2015 г. на Районния съд - Генерал Тошево по НОХД № 176/2015 г. подсъдимият Е.Д.Р. е признат за виновен в това, на 26.06.2015 г. в с. Преселци, община Генерал Тошево, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление, да е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Опел Астра” с per. № ТХ 4285 НХ без свидетелство за правоуправление, поради което и на основание чл. 343в ал. 2 вр. ал. 1 НК и чл. 54 НК е наложено наказание от една година лишаване от свобода. Определен е първоначален строг режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип.

Присъдата не е обжалвана и след изтичане на законния срок, на 16.11.2015 г. е влязла в сила.

 

Внимателният прочит на материалите по делото показва, че не са налице твърдените от осъденото лице пороци при формиране на волята от страна на първата съдебна инстанция. Аналитичната дейност на съда, обективирана в проверявания съдебен акт, е обхванала всички доказателствени източници и е извършена в съответствие с правилата на логиката, като доказателствата са интерпретирани съобразно действителния им смисъл и значение. Внимателно е била проверена и обсъдена събраната по делото и относима към предмета на доказване доказателствена съвкупност /показанията на свидетелите Алтунай Сали, Дико Диков и Виктор Димитров, последните приобщени по реда на чл. 281 ал. 5 от НПК, както и от приобщените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства/. Направените от РС фактически и правни изводи са правилни, обосновани и законосъобразни.

Не е допуснато заявеното от защитата в съдебно заседание пред настоящата инстанция нарушение на процесуалните правила, свързано с ограничаване на правото на защита на осъденото лице поради това, че е било представлявано пред първоинст. съд от назначен служебен защитник. От материалите по делото се установява, че на досъдебното производство осъденият Р., а тогава обвиняем, е бил без упълномощен защитник /л. 4, 5 и 25 от ДП № 153/2015г. по описа на РУ - гр. Генерал Тошево при ОД на МВР гр. Добрич/, въпреки, че е бил уведомен, че може да ползва служебна защита. След внасяне на обв. акт срещу Е.Д.Р. от гр. Добрич с ЕГН – ********** в РС-Генерал Тошево на 17.09.2015г за извършено престъпление от общ характер, наказуемо по чл. 343в ал.2 във вр. с ал.1 от НК и образуване на НОХД № 176/15г по описа на същия съд, оглед данните по делото за отсъствие от страната на подсъдимия Р., първостепенният съд е приложил института на правната помощ, определяйки служебен защитник в лицето на адвокат Г. от АК-Добрич, който го е представлявал и защитавал в наказателния процес. Съдебното производство е приключено при условията на чл. 269 ал.3 т. З б.”А” от НПК - при отсъствие на подсъдимия. В този смисъл правата на осъдения Р., а към него момент – подсъдим, не са били нарушени, напротив, участието на квалифициран защитник-адвокат е било гаранция за тяхното спазване и реализиране в пълен обем, правото на защита е било ефективно осъществявано. /В този смисъл е и решението на ВКС, постановено във връзка със задочното осъждане на искателя/.

Твърденията на служебния защитник адв. Р., че подс. Р. към момента на разглеждане на делото пред първоинст. съд е имал упълномощен защитник в лицето на адв. Боянов не отговарят на действителното положение. Едва три години след приключване  на делото пред РС-Генерал Тошево и влизане на присъдата в сила, на 08.01.2019г. е депозирана и приложена към делото /л. 66 от НОХД/ молба от адв. Орлин Боянов /АК-Добрич/, ведно с копия от договори за правна защита и съдействие /л. 67,68 и 70/ за предоставяне на материалите по НОХД за запознаване. В резултат на тази молба е следвало, вероятно, адв. Боянов да прецени, дали да се ангажира с искането за възобновяване на наказателното дело от ВКС, което обаче не било сторено и осъденият Р., собственоръчно го е изготвил и изпратил във ВКС.

 

Поради изложеното, настоящият състав на АС-Варна не констатира допуснати процесуални нарушения от категорията на особено съществените и в тази връзка, не са налице основания за възобновяване на делото с отмяна на влязлата в сила присъда и връщане на делото за ново разглеждане, каквото искане се прави.

 

Лишено е от основание и оплакването за явна несправедливост на наложеното на осъдения Р. наказание. Наказанието на осъдения за извършеното него престъпление е определено над минималния към средния, визиран в санкцията на закона размер, като са били отчетени всички обстоятелства, имащи значение за индивидуализацията му, включително и изтъкнатото от защитата пред настоящата инстанция /направените самопризнания и съдействие при провеждането на досъдебното производство/. Не се установяват по делото обстоятелства, които да не са били съобразени и да обосновават допълнително смекчаване на наказателно правното положение на осъдения, така че претенцията за явна несправедливост на наложеното му наказание следва да се възприеме като неоснователна.

 

Изложените съображения мотивират състава на АС-Варна да приеме, че искането за възобновяване на наказателното дело е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение, поради което

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 176/15г по описа на Районен съд- Генерал Тошево, направено от Е.Д.Р..

 

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

Председател:                  Членове: 1.                 2.