Р Е Ш Е Н И Е № 260050/18.9.2020г.
гр. Ямбол, 18.09.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Ямболски
районен съд, гражданско отделение, XVII-състав, в публично заседание на девети септември през
две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМЧО ДИМОВ
при секретаря Т. К., като разгледа докладваното от съдията
докладчик гр.д.№ 3761 по описа на ЯРС за
2019 г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по
искова молба от адв. В.Н., пълномощник на „Теленор България“ ЕАД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: 1766 София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк
София, сграда 6 и съдебен адрес:***, против: А.М.М., с адрес: ***
С исковата молба се твърди, че на
23.11.2015 г. между А.М.М. и „Теленор България" ЕАД е сключен Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +*** за срок от 24 месеца по програма Резерв
Стандарт с тарифиране на интервали 60 секунди със стандартен месечен абонамент
в размер на 39.99 лв. и отстъпка от 62,51% за първите 24 месеца. Ответницата не
била изпълнила задълженията си по договора в общ размер 90,50 лв.,
представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен
период 01.12.2016г. - 31.01.2017 г.
Горепосочените задължения за
предпочетен номер +*** били индивидуализирани в следните фактури:
Фактура №
***/01.01.2017г. за отчетен период 01.12.2016г. - 31.12.2016г. срок за плащане -
16.01.2017 г., издадена за сумата от 77,38 лв., представляваща неплатени
абонаментна такса и използвани услуги. Плащането по фактурата се претендира в
размер на 73,10 лв., поради извършено частично плащане в размер на 4,28 лв.
Фактура
№ ***/01.02.2017г. за отчетен период 01.01.2017 г. - 31.01.2017 г., със срок за
плащане - 16.02.2017 г., издадена за сумата от 17.40 лв., представляваща
неплатени абонаментна такса и използвани услуги.
На
07.04.2016 г. между същите страни бил сключен Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +*** за срок от 24 месеца по програма Стандарт 20,99 и
стандартен месечен абонамент в размер на 20,99 лв. На 16.12.2016 г. със
Заявление за смяна на номер, горепосочения номер бил променен на +***. М. не
изпълнява задълженията си по договора в общ размер 79,36 лв., представляващи
неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 10.12.2016г.
- 09.02.2017 г.
На същата
дата - 07.04.2016 г. и по повод горепосочения договор, мобилният оператор, като
лизингодател, сключил с А.М.М. - лизингополучател, Договор за лизинг, с който
лизингодателят предоставя за временно и възмездно ползване устройство марка РНILIPS, 8309 Red за обща лизингова цена в размер
на 99,22 лв., дължима чрез заплащане на първоначална вноска в размер на 21,25
лв. и 23 лизингови вноски, всяка от които в размер на 3,39 лв. По договора за
лизинг М. дължала заплащане сума в общ размер на 47,46 лв., формирана от
лизинговите вноски за отчетен период 10.12.2016г. - 09.04.2017г. а именно:
- 3,39 лв. - лизингова вноска в
пълен размер за отчетен период 10.12.2016г. - 09.01.2017г., начислена във
фактура № *** /10.01.2017г.;
- 3,39 лв. - лизингова вноска в
пълен размер за отчетен период 10.01.2017г. - 09.02.2017г., начислена във
фактура № ***/10.02.2017г.;
- 40,68 лв. - сбор от 12
лизингови вноски, начислени накуп, поради неплащане на предходните такива,
съгласно чл. 12 от Общите условия към Договора за лизинг за отчетен период
10.03.2017г. - 09.04.2017п, начислена във фактура № ***/10.04.2017г.
Горепосочените задължения за
предпочетен номер +*** били индивидуализирани в следните фактури:
1. Фактура № ***/10.01,2017г. за
отчетен период 10.12.2016 г. - 09.01.2017 г. срок за плащане - 25.01.2017г.,
издадена за сумата от 67,93 лв., представляваща неплатени абонаментна такса,
използвани услуги и лизингова вноска.
Така дължимите суми били следва:
64,54 лв. абонаментна такса и
използвани услуги за предпочетен номер +***;
3,39 лв. лизингова вноска за
предпочетен номер +***;
Плащането по фактурата се
претендира в размер на 58,27 лв., поради извършено частично плащане в размер на
9,66 лв., което частично погасява задължението за абонаментна такса и
използвани услуги до размера на 54,88 лв.
2. Фактура № ***/10.02.2017 г. за
отчетен период 10.01.2017 г. - 09.02.2017г., срок за плащане - 25.02.2017 г.,
издадена за сумата от 27.87 лв., представляваща неплатени абонаментна такса,
използвани услуги и лизингова вноска. Така дължимите суми са както следва:
- 24,48 лв. абонаментна такса и
използвани услуги за предпочетен номер +***;
- 3,39 лв. - лизингова вноска за
предпочетен номер +***;
3. фактура № ***/10.04.2017г. за
отчетен период 10.03.2017г. - 09.04.2017г., срок за плащане - 25.04.2017п.
издадена за сумата от 279.67 лв., представляваща неустойка и лизингови вноски.
Така дължимите суми са както
следва: -238,99 лв. - неустойка за предпочетен номер +***;
- 40,68 лв. - лизингови вноски,
начислени накуп за предпочетен номер +***. Фактурата претендираме до размера на
40,68 лв., представляваща начислени накуп лизингови вноски за горепосочения
предпочетен номер.
С оглед на гореизложеното на
17.06.2019г. ищцовото дружество подало Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК до Районен съд - гр. Ямбол срещу А.М.М., за сумите:
главница в размер на 217,32 лв. и законна лихва от подаване на заявлението до
изплащане на вземането. Образувано било ч.гр.д. № ***/2019г. по описа на
Районен съд - гр. Ямбол, по което била издадена е заповед за изпълнение,
връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. По същество с горното
обстоятелство ищеца обосновава правния си интерес да предяви иска предмет на
настоящото производство.
Претендира се от съда да се
постанови съдебно решение, с което да бъде признато за установено, че „Теленор
България" ЕАД, ЕИК ********* има следните вземания срещу А.М.М., а именно:
- суми
в общ размер на 217,32 лв., представляващи неплатени месечни абонаментни такси
и използвани услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***;
неплатени месечни абонаментни такси и използвани услуги по Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +*** и неплатени лизингови вноски по Договора за
лизинг към него;
- законна лихва, от подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателно изплащане на вземането;
Молят да бъде осъдена ответницата
А.М.М. да заплати сторените съдебно-деловодни разноски по ч.гр.д. № ***2019 г.
и по настоящото производство.
Със
становище от адв. В.Н., пълномощник на „Теленор България" ЕАД, с ЕИК *********
- гр. София, ищецът моли на основание чл. 142 от ГПК да бъде даден ход на делото,
като същото бъде разгледано в тяхно
отсъствие.
Поддържа се изцяло предявения
срещу А.М.М. установителен иск, както и всички представени към исковата молба
писмени доказателства. Считат иска за законосъобразен и основателен.
Молят, при неявяване на ответника
в съдебното заседание, доколкото са му указани последиците от неспазването на
сроковете и съгласно чл. 238 от ГПК, съда да постанови неприсъствено решение
спрямо А.М.М., като установи със сила на присъдено нещо претендираните срещу
нея парични вземания и да бъде осъден ответника да заплати на „Теленор
България" ЕАД извършените разноски, както по ч.гр.д. № ***2019г., така и
по настоящото производство, според приложения списък на разноските, съгласно
чл. 80 от ГПК.
Препис от исковата молба и
приложенията към нея са били връчени лично на ответницата, видно от приложеното
на лист 44 в делото съобщение.
В срокът по чл. 131 ГПК не е
постъпил отговор от ответницата. Същата не е била открита на адреса, на който
веднъж й е било връчено съобщението с исковата молба и приложенията към нея,
без да уведоми съда за новия си адрес. Не взема становище по иска, не се явява
в съдебно заседание, не е направила искане делото да се гледа в нейно отсъствие.
Съдът
като взе предвид становището на ищеца и събраните по делото писмени
доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
На
19.06.2019 год. пред Районен съд Ямбол е било депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от страна на „Теленор България” ЕООД, с което е поискано издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист против длъжника А.М.М. с ЕГН ***********, за сумата от 217,32 лева, ведно
със законната лихва от датата подаване на заявлението до окончателното изплащане
на вземането.
По така
депозираното заявление пред Районен съд Ямбол е
образувано ч. гр.дело № ***2019 год по описа на същия съд.
Заповедният
съд е уважил искането на заявителя за претендираните суми и е издал заповед № ***/20.06.2019
год. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, като заповедта е била връчена на длъжника при условията
на чл.47, ал.5 ГПК.
Заповедният съд е указал на
заявителят възможността да предяви иск за установяване на вземането си против
длъжника като предяви срещу него иск в едномесечен срок.
Разпореждането
на съда е било съобщено на ищцовото дружество на 07.10.2019 г. г., видно от
приложеното в заповедното производство съобщение, като в установения от закона едномесечен срок на 23.10.2019 год., е предявен от заявителя против длъжника установителен иск, предмет на
разглеждане в настоящото производство.
По
делото са ангажирани писмени доказателства, а именно: Договор за мобилни услуги
с предпочетен номер +*** от 23.11.2015 г., с приложение – ценова листа за
абонаментни планове за частни лица, Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +*** от 07.04.2016 г., с приложение – ценова листа за абонаментни планове
за частни лица, Договор за лизинг с предпочетен номер +*** от 07.04.2016 г.,
заявление за смяна на номер от 16.12.2016 г., Общи условия на „Теленор
България“ ЕАД и Декларации за приемането им; Фактура № ***/01.01.2017г. за
отчетен период 01.12.2016г. - 31.12.2016 г., Фактура № ***/01.02.2017г. за
отчетен период 01.01.2017 г. - 31.01.2017 г., Фактура № ***/10.01,2017г. за
отчетен период 10.12.2016 г. - 09.01.2017г., Фактура № ***/10.02.2017 г. за
отчетен период 10.01.2017 г. - 09.02.2017г. и фактура № ***/10.04.2017 г. за
отчетен период 10.03.2017г. - 09.04.2017 г.;
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни
изводи:
Съдът е сезиран с
иск с правно основание чл. 415, ал.1, т. 2 от ГПК.
Предявения иск е процесуално
допустим като предявен от и срещу процесуално легитимирани страни при наличие
на правен интерес с оглед разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 ГПК.
Наред с това съдът намира, че са налице условията предвидени в разпоредбата
на чл.238, ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Ответникът не е представил отговор на исковата молба, не се e явил в първото заседание по
делото и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. От
своя страна ищецът чрез процесуалния си представител е поискал постановяване на
неприсъствено решение против ответника.
На следващо място съдът намира, че са налице и материалноправните
предпоставки за постановяване на неприсъствено решение – чл.239, ал.1 ГПК. На
страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа
и от неявяването им в съдебно заседание.
Наведените в исковата молба факти обосновават в достатъчна степен основателността
на исковата претенция и се подкрепят от представените писмени доказателства
досежно факта на дължимостта на търсените суми.
Ето защо, съдът намира предявения
иск за вероятно основателен, поради което постановява настоящото решение,
основаващо се на наличието на предпоставките за постановяване на неприствено
решение, без да мотивира решението по същество.
Исковата претенция следва да се уважи
изцяло, така както е предявена.
По разноските:
Съгласно ТР №4/2013 год. от 18.06.2014 год.
с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на
разноските за заповедното производство, относно размера им, както и разпределя
отговорността за заплащането на тези разноски съобразно отхвърлената и
уважената част на иска.
Предвид изхода на делото, ищецът има право
на разноски в пълен
размер.
Така разноските които следва да бъдат
присъдени на ищеца и
да се възложат в тежест на ответника са в размер на 25,00 лева – държавна
такса в заповедното производство и 25,00 лева за исковото
производство, 360.00 лева с ДДС – заплатено адвокатско възнаграждение в заповедното поризовдство, както и 300,00 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение в исковото производство, или общо в заповедното и исковото производство разноски в размер на 710.00 лева.
По изложените мотиви и на основание
чл.238 ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че А.М.М., ЕГН **********, с
адрес: *** ДЪЛЖИ на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, суми в общ размер на 217,32 лв.,
представляващи неплатени месечни абонаментни такси и използвани услуги по
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***; неплатени месечни
абонаментни такси и използвани услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +*** и неплатени лизингови вноски по Договора за лизинг към него, ведно
със законна лихва, от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 19.06.2019
год. до окончателно изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с № ***/20.06.2019 год. по
ч.гр.дело № ***2019 год. по описа на ЯРС.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, А.М.М., ЕГН **********, с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ на ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк
София, сграда 6, сумата
от 710,00 лева - разноски в исковото и заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от същото да се връчи на
страните.
ОТВЕТНИКЪТ разполага със защита
срещу решението, съобразно чл. 240 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: