Р Е Ш Е Н И Е
№260772/20.10.2020г.
град Варна
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Варненският районен съд, гражданско
отделение, четиридесет и трети състав, в публично съдебно заседание, проведено
на двадесет и пети септември две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Т. Л.
Секретар: Д. Д.
разгледа
докладваното от районния съдия гр. дело №3237/2020 г., по описа на ВРС и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано въз основа на искова молба на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, с която против Ю.А.И., ЕГН **********, с
адрес: ***, предявени следните обективно съединени осъдителни искове, за
следните суми по договор за предоставяне на мобилни услуги от 07.08.2017 г.,
сключен с „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, вземането, по който е
прехвърлено на „Иновативни финанси“ ЕООД, ЕИК ********* с договор за цесия от
12.07.2019 г., което дружество от своя страна цедира вземането в полза на
ищеца, с договор за цесия от 29.11.2019 г., а именно: 62,62 лева – главница,
148,64 лева – незаплатени лизингови вноски; 162,47 лева – неустойка за
неизпълнение. Претендира сторените разноски.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните от
ищеца права:
Твърди се наличие на
възникнало облигационно правоотношение между „Теленор България“ ЕАД, ЕИК
********* и ответника Ю.А.И., въз основа на сключени между тях договор за мобилни
услуги М01727775/07.08.2017 г. и допълнително споразумение към същия, като
ответникът е абонат на „Теленор България“ ЕАД – доставчик на услугите, с кл. №
********* и титуляр по предпочетен мобилен номер ********** с избрана
абонаментна програма „Тотал“ с цена 18,99 лева и срок на действие 24 месеца. На
същата дата между страните е сключен и договор за лизинг, въз основа, на който ответникът
е получил мобилно устройство Samsung Galaxy J3 2016 Gold, за срок от 23 месеца,
при месечна вноска в размер на на 9,29 лева всяка.
Въз основа на
сключените договори „Теленор България“ ЕАД издава фактури №№ ********** от
15.01.2018 г.; ********** от 15.02.2018 г.; ********** от 15.03.2018 г. и
********** от 15.04.2018 г. Абонатът е потребил, но не е заплатил мобилни
услуги на обща стойност 62,62 лева, фактурирани за три последователни отчетни
месеца. Издадена е крайна фактура № **********/15.04.2018 г. за сумата от
373,73 лева, в която е включена стойността на незаплатените мобилни услуги –
62,62 лева, 162,47 лева – неустойка за предсрочно прекратяване и 148,64 лева –
неплатени лизингови вноски.
Вземането на оператора
е прехвърлено двукратно, с последователното сключване на два договора за цесия,
като ответникът е уведомен за извършената цесия, като най-късно това е
осъществено с връчване на препис от исковата молба и приложенията към същата.
До датата на подаване на исковата молба, ответникът не е извършил частично или
пълно плащане на дължимите суми.
Със заявление от
22.11.2018 г., образувано в ч.гр.д. № 20584/2019 г. по описа на ВРС, ищецът е
поискал да бъде издадена заповед за претендираната в настоящото производство
суми. С разпореждане № 4140/30.01.2020
по делото, заповедният съд е отхвърлил заявлението, като е указал на заявителя
възможността да предяви осъдителен иск за вземането си, в едномесечен срок от
съобщаването.
В срока по чл.131 ГПК ответникът
не представя писмен отговор, не заема становище по допустимостта и
основателността на ищцовата претенция.
Ищецът представя и по делото са
представени следните писмени доказателства: Договор за мобилни услуги от
07.08.2017 г. ведно с приложения; приложение – ценова листа за абонаментни
планове на частни и корпоративни клиенти от дата 07.08.2017 г.; Общи условия на
Теленор България ЕАД за взаимоотношенията с потребителите на електронни
съобщителни услуги; фактура №********** от 15.01.2018; фактура № ********** от
15.02.2018 г.; кредитно известие №********** от 15.03.2018 г; фактура
№********** от 15.04.2018 г.; договор за
цесия от 29.11.2019 г; пълномощно за
уведомяване на длъжниците по чл.99, ал.3 ЗЗД; договор №PLA 16528 за прехвърляне
на вземания /договор за цесия/ от дата 12.07.2019 г.; потвърждение за прехвърляне на вземане по
договора за цесия от 12.07.2019 г. по чл.99, ал.3 ЗЗД; уведомление за цесия;
извлечение от Приложение № 1 към договор за цесия от 29.11.2019 г.; договор
№PLA 16528 за прехвърляне на вземания /договор за цесия/ от дата 12.07.2019 г. Приобщено
е ч.гр.д.№
20584 по описа на ВРС за 2019 г.
Ищецът отправя искане за
постановяване на неприсъствено решение, което съдът намира за основателно. Предпоставките
по чл. 238, ал. 1 ГПК и чл. 239, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за постановяване на
неприсъствено решение по спора са налице, т.к. на ответника са връчени редовно
исковата молба и доказателствата към нея; същият не е представил в срок писмен
отговор, не се е явил в първото по делото открито съдебно заседание, въпреки
редовното му призоваване за това съдебно заседание и не е направил искане делото
да се разгледа в негово отсъствие. С определението за насрочване на делото, на
ответника е указано, че в случай на непредставяне на писмен отговор в срок и
неявяване в първото съдебно заседание, без да е направено искане за
разглеждането му в негово отсъствие, по искане на ищеца може да бъде
постановено неприсъствено решение.
При горните доводи, съдът намира,
че следва да постанови неприсъствено решение. Съгласно чл.239, ал.2 ГПК
неприсъственото решение не следва да се мотивира по същество.
Исковете са предявени след
указание по чл.415, ал.1, т.3 ГПК на заповедния съд разгледал ч.гр.д. №
20584/2019 г. по описа на ВРС. Същите намират правно основание в разпоредбите
на чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Предявените искове са допустими, а от твърденията на
ищеца, изложени в исковата молба и от представените писмени доказателства, може
да се направи извод за вероятната им основателност.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на ищеца се следват сторените разноски по делото в общ размер на 385
лева, от които: 25 лева – държавна такса и 360 лева – адвокатско
възнаграждение.
В съгласие с т.12 от ТР №4/2013 от 18.06.2014 г. по
т.д. №4/2013 г. на ОСГТК, ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на
чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство. С оглед изхода от спора, в полза на ищеца
се следват сторените разноски в заповедното производство в общ размер на 385 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Ю.А.И., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на
„ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, въз основа
сключен между „Теленор България“ ЕАД, ЕИК ********* и Ю.А.И., ЕГН **********
договор за
предоставяне на мобилни услуги от 07.08.2017 г., с издадена крайна фактура № **********/15.04.2018 г. за сумата от 373,73 лева, вземането, по който е прехвърлено
на „Иновативни финанси“ ЕООД, ЕИК ********* с договор за цесия от 12.07.2019
г., а с последващ договор за цесия от 29.11.2019 г. е прехвърлено на „ЮБЦ“
ЕООД, ЕИК *********, а именно, следните суми: 62,62 лева – главница – сбор от
дължими суми за потребени мобилни услуги, ведно със законната лихва, считано от
09.03.2020 г. до окончателното плащане; 148,64 лева – незаплатени лизингови
вноски за периода от м.03.2018 г. до м.07.2019 г. и 162,47 лева – неустойка за
неизпълнение.
ОСЪЖДА Ю.А.И., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
сумата от 385 лева, представляваща разноските сторени от ищеца в настоящото
производство, както и сумата от 385 лева - разноски по ч. гр. дело № 20584/2019 г. по описа на ВРС.
РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ, съгласно чл.239,
ал.4 ГПК.
Препис да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: