№ 499
гр. Варна , 09.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на девети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20203100503371 по описа за 2020 година
Настоящото производство е образувано по въззивна жалба на Я. Б. Г. срещу решение №
260208 от 02.09.2020 г., постановено по гражданско дело № 5425 по описа за 2019г. на Районен съд
– Варна, с което е изменен определеният с решение № 511/25.04.2016г., постановено по гр.д. №
637/2016г. по описа на РС Добрич режим на лични контакти на детето Т. В.а, ЕГН ********** с
нейния баща В.В., като се дава възможност на бащата да вижда и взема детето всяка първа и трета
седмица от месеца от 18 часа в петък до 19 часа в неделя, с преспиване в дома на бащата; един
месец през лятото, когато майката не е в годишен отпуск, разделен на два периода от по 15 дни
през месеците юли и август, съгласувани до 31.05. всяка година, като ако това не се случи по вина
на упражняващия родителските права родител, другият има право да определи сам периода с
писмено известие до другата страна; всяка четна година през Коледните, Великденските и
Гергьовски празници, ден на Съединението- празничните дни с преспиване; всяка нечетна година
през Новогодишните празници, трети март, първите пет дни на пролетната ваканция, първи май,
24-ти май, денят на независимостта, първите 5 дни от зимната ваканция, с преспиване; на
рождения ден на бащата – 27.11.; на рождения ден на детето – 25.06. – всяка четна година; по
интернет, посредством ползване на платформи за комуникация или по телефон – всеки вторник и
четвъртък от 19 часа.
Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Счита
се, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства в тяхната цялост, поради което
е достигнал до грешни и необосновани изводи. Твърди, че не е налице трайно и съществено
изменение на обстоятелствата, при които е определен първоначалния режима на лични контакти на
детето с неговия баща. Израстването на детето не е такова обстоятелство, което само по себе си да
налага изменение в режима. От доказателствата по делото не се установява промяна в
обстоятелствата, които да обосновават определяне на разширен режим. Твърди, че от събраните
по делото доказателства се установява, че бащата не полага достатъчно грижи за детето, в престоя
му при него. От друга страна не се установяват изложените в исковата молба твърдения, че детето
желае да прекарва повече време с баща си, както и, че определянето на по-разширен режим е в
интерес на детето. Излага се, че действащия режим на лични контакти е подходящ и достатъчен.
Посочва също, че определения нов режим е неподходящ и несъобразен с интересите на детето, тъй
1
като не дава възможност на детето да бъде с майка си на коледните празници, а през нечетните
години на коледните и новогодишните празници, както и на рождения ден на детето. Не е
съобразено и, че детето е ученичка с целодневна форма на обучение и през някои от еднодневните
празници следва да присъства на организирани от училище мероприятия. Не е отчетено и
обстоятелството, че бащата живее в друго, отдалечено населено място, от това в което живее
детето с майката. По изложените съображения моли решението да се отмени, като се постанови
ново, с което предявеният иск се отхвърли като неоснователен.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който същата се
оспорва като неоснователна. Излага се, че от събраните по делото доказателства се установява, че
е в интерес на детето да се измени режима на лични контакти на детето с бащата, като се определи
по-разширен такъв. Моли за потвърждаване на решението.
Варненският окръжен съд, след като се запозна с твърденията и възраженията на страните и
със събрания доказателствен материал, намери за установено следното:
Производството по делото е образувано по предявен от В. В. В. срещу Я. Б. Г., иск с
правно основание чл.59,ал.9 от СК. Претендира се изменение на определения с решение
№511/25.04.2016г., постановено по гр.д.№ 637/2016г. по описа на РС Добрич режим на лични
отношения на бащата В.В. с детето Т., като се определи по разширен, подробно описан в исковата
молба режим. Ищецът излага, че от брака с ответницата, който е прекратен с развод с решение
№511/25.04.2016г., постановено по гр.д.№ 637/2016г. по описа на ДРС имат родено едно дете – Т.,
р. на 25.07.2011г. С решението е одобрено постигнатото между родителите споразумение, като
упражняването на родителските права е предоставено на майката, при която е определено и
местоживеене на детето и е определен режим на лични отношения на детето с бащата. Посочва, че
от определяне на режима са изминали около три години, поради което е налице и изменение на
обстоятелствата- детето е пораснало, преминало е в ученическа възраст и има изградени
хранителни и хигиенни навици. Изложени са твърдения, че ответницата създава проблеми при
осъществяването на режима на контакти и не допускала бащата да присъства на личните празници
на детето. Счита, че в интерес на детето е да бъде разширен режима на лични контакти с бащата.
В срока по чл. 131 ГПК Я.Г. е оспорила предявеният иск като неоснователен. Оспорва
твърденията в исковата молба, че препятства комуникацията на детето с бащата, както и, че той не
е допускан да присъства на рождения ден на детето. Посочва, че е инциирала производство по
ЗЗДН, поради проявено агресивно поведение от страна на бащата към нея и детето, което е
прекратено поради постигане на споразумение. Излага също, че разширяването на режима на
лични контакти не е в интерес на детето, тъй като бащата отказва да съдейства в дните, в които се
осъществява режима на лични контакти, Т., която е състезател по художествена гимнастика да
посещава утвърдени по предварителен график състезания, за които се е подготвяла дълго време.
Бащата ползва времето за лични контакти с детето само за забавления, детето не може да посещава
извънкласни дейности и спортни занимания, като по този начин е лишено от възможност за
пълноценно развитие. Определяне на по-разширен режим би възпрепятствал и възможностите, Т.
да посещава летни и зимни училища и тренировъчни лагери и общуването й с връстници и
приятели. Счита, че от определяне на първоначалния режим единствената настъпила промяна е по
отношение на местоживеенето на бащата, като това не представлява основание за промяна на
режима на лични контакти.
Съдът като съобрази събраните по делото доказателства и приложимите към спора правни
норми, намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а и от представените по делото доказателства се установява,
че страните са родители на детето Т., р. 25.07.2011г. Бракът на страните е прекратен с развод с
решение 511/25.04.2016г., постановено по гр.д. № 637/2016г. на РС Добрич, като е утвърдено
споразумение по чл.50 СК и съответно е определен режим на лични контакти на детето с бащата,
като му е дадена възможност да го вижда и взема при себе си всяка първа и трета събота и неделя
от 9 часа в събота до 19 часа в неделя с преспиване в дома на бащата, веднъж годишно за срок от
30 дни, през лятната ваканция на детето, във време уговорено с майката извън времето, в което
същата ползва платен годишен отпуск, при вземане на детето от дома на майката, както и 5 дни
през зимната ваканция.
2
По делото е представена заповед за незабавна защита по ЗЗДН, издадена по гр.д. №
12508/2018г. по описа на ВРС от 20.08.2018г.
От представената служебна бележка изх.№ 61/16.08.2018г., издадена от Фондация
„Материка“ е видно, че в периода 11.06.2018г.-13.07.2018г. Т. е посещавала курс „Вече мога да
чета и пиша“ по предварителен график от 10ч. до 11,45 часа, като детето не е посетило занятието
на 18.06.2018г. и занятията в периода 09.07.2018г. – 13.07.2018г.
Съгласно представената служебна бележка изх. № 1736/16.08.2018г., през учебната 2017г. –
2018г. Т. е завършила четвърта подготвителна група към ДГ №14 „Дружба“. От 01.06.2018г.,
детето е отписано и не посещава градината, поради постъпване в първи клас.
В представения пред първоинстанционния съд социален доклад, изготвен от социален
работник при Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Варна след посещение в дома на Я.Г., където
живее детето Т., разговор с детето, наблюдение над поведението на детето в семейна среда е
посочено, че от раждането на детето и към момента на извършване на проучването детето живее в
гр. Варна, като в момента детето живее и се отглежда от майката и нейния семеен партньор.
Тримата обитават апартамент, по д наем в гр.Варна. Контактите между Т. и нейния баща се
осъществяват съгласно определения с решението на съда режим. В доклада е посочено, че в
проведения разговор детето Т. е получена информация, че то се чувства добре при срещите с баща
си. Бащата взема детето от дома на майката и го води в дома на своите родители в гр.Добрич. В
разговора детето е заявило, че не иска баща му да го взема в петък вечер, защото се чувства
изморено след училище и предпочита срещите с бащата да бъдат събота и неделя. През учебната
2019/2020г. детето е ученичка във втори клас на ОУ“Черноризец Храбър“-Варна. През 2017-2018г.
е посещавало тренировки по художествена гимнастика и има спечелен един медал, но поради
нередовни посещения на тренировки и съответно невъзможност да посещава състезания, детето се
е отказало. Според майката нередовните посещения на тренировките били по времето, през което
са се осъществявали срещите с бащата. Майката е заявила, че не поддържа с бащата на детето
нормални отношения, не успяват да разговарят по теми, свързани с общото им дете. Споделя
притеснение от , че няма данни къде се осъществяват срещите на детето с бащата. В доклада е
посочено съща, че в ДСП Варна през м. август 2018г. е подаден сигнал от бащата на Т. във връзка
с нарушаване права на детето – възпрепятстване на режима на лични контакти. Констатирана е
конфликтна родителска връзка и неволно въвличане на детето в проблемите на възрастните.
Двамата родители са консултирани за необходимостта от поддържане на нормална комуникация и
разумно родителско сътрудничество.
По данни на майката, бащата е променил местоживеенето си и се е установил да живее в
гр.София. Според доклада е налице добра комуникация и привързаност между детето и бащата.
Изразено е становище, че в интерес на детето е да се определи режим на контакт с бащата, който
да бъде съобразен с разстоянието между градовете, където живеят родителите, желанието на
детето и неговите потребности и бъдещо развитие.
От показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели М.В.И./ живее на
съпружески начала с ищеца/ и В.Р.В./ живее на съпружески начала с ответницата/, се установява,
че режима на лични контакти на детето с бащата не се осъществява, така, както и определен с
решението. Според свид. И. срещите и контактите се осуетявали от страна на майката, а свид. В.
твърди, че ако е имало случай на възпрепятстване на комуникация между бащата и детето, то това
се дължи на поведението на бащата, който се обаждал по телефон след 21 часа и предизвиквал
скандали. Според двамата свидетели детето с желание ходело при баща си. Свид. И. е посочила в
показанията си, че преди четири години бащата се е установил да живее в гр.София, като срещите
с детето се осъществявали в дома на родителите му в гр.Добрич. В моментите, в които детето е с
бащата то е спокойно, търси неговото внимание и се натъжава при раздялата, споделяло желание
да бъде удължен престоя му при бащата. След завеждане на настоящото дело майката станала по-
склонна да разрешава удължаване на престоя на детето при бащата и за време извън
регламентираното със съдебното решение. Т. се разбирала добре и с по-малкия си брат и си играе
с него.
В показанията си свид. В. е посочил, че след периодите през които детето е било при баща
си, съвпадащи с времето, необходимо за учебната му подготовка, то винаги е било с ненаписани
3
домашни и тази дейност е трябвало да се извършва след 19 часа в неделя или да се посочва
извинителна причина пред учителя. Наложило се детето да преустанови посещенията си в
извънкласни дейности, защото бащата отказвал да го води на тренировки. Свидетелят посочва
още, че детето осъществява комуникация с баща си по „Вайбър“.
Родителите са изслушани по реда на чл.59, ал.6 СК.
При така установеното от фактическа страна съдът възприе следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал.3 СК съдът определя режим на лични отношения между
родителите и децата, който включва определяне на период или дни, в които родителят може да
вижда и взема детето, включително през периодите на училищни ваканции, официални празници и
лични празници. В разпоредбата на чл.59, ал.9 СК е посочено, че ако обстоятелствата, при които е
определен режима се изменят, съдът по молба на единия от родителите може да измени режима и
да определи нов. Преценката по всяко дело е конкретна, като страните следва да установят, че е
налице изменение на обстоятелствата, които да налагат промяна в определения режим на лични
контакти. В Семейния кодекс е предвидена и възможност родителите да постигнат споразумение,
като сами по общо съгласие да решат въпросите относно определяне на режим на лични
отношения, удобен за родителите и отчитащ интересите на детето, което подлежи на одобрение от
съда. При липса на съгласие между родителите, съдът следва да постанови решение, като обсъди
обстоятелствата, посочени в чл.59, ал.3 и ал.9 СК и вземе предвид най-добрия интерес на детето.
В случая от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че режим на лични
контакти на детето с бащата се осъществява в параметрите и условията, при които е определен.
Определеният по споразумение между страните режим обаче е твърде общ, като не е
конкретизирано кога и за какъв период от време ще се осъществява той, поради което и предвид
нарушената комуникация между родителите след прекратяване на брака и определяне на режима
на контакти, препятства осъществяването му по начин който осигурява и гарантира в най-пълна
степен интереса на детето да поддържа пълноценен контакт и с двамата се родители. От събраните
по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че е настъпила промяна в
обстоятелствата, при които е определен режима на лични отношения на детето с бащата, като е
нарушена добра комуникация между родителите и невъзможност да постигнат съгласие за
осъществяването на режима в частта, в която същият изисква допълнително уточняване и
съгласуване между двамата. От друга страна недостатъчната конкретизация и детайлизация на
режима на контакти способства за възникване на спорове между родителите, които допълнително
влошават отношенията им. Към настоящият момент, детето е навършило девет години и
определения режим е в границите на стандартния режим на лични отношения. От приетите по
делото доказателства се установява, че между детето и бащата има изградена емоционална и
доверителна връзка. Общуването между детето и бащата до настоящият момент, когато детето
вече е навършило 9 години, съдът намира, че е допринесло за надграждането и заздравяването на
тази връзка. Т. е изградила емоционална връзка и със своето братче, в новото семейство на баща
си, което също следва да се има предвид при определяне на режима на лични контакти. Налице е и
промяна в местоживеенето на бащата, което обстоятелство също налага детайлизиране и
конкретизиране на режима, като се осигури възможност на родителя да предвиди и планира
времето, необходимо за пътуване и трудова заетост, за да може режима реално да се осъществява.
Настоящият състав на съда счита за неоснователни възраженията във въззивната жалба, че
определения с обжалваното решение режим на лични контакти не е съобразен с ангажиментите на
детето във връзка с организирани училищни празници и посещения на зимни и летни лагери и
извънкласни мероприятия. Конкретното и детайлно определяне на режима и неговото
осъществяване не следва да се отразява на изпълнението на учебните ангажименти на детето и да
възпрепятства неговото развитие и подготовка. Напротив всеки от родителите е длъжен да
осигурява и защитава правата и интересите на детето, като се ангажиран и активно го подпомага в
учебни и извънучебни дейности. По делото не са представени доказателства, че детето посещава
извънкласни дейности и е ангажирано с учебни дейности и мероприятия в степен по-висока от
обичайната за дете на неговата възраст, поради което и не може да се обоснове извод, че
определения режим би затруднил или възпрепятствал участието му в такива дейности. В тази
връзка, съдът отчита, че именно в интерес на детето е то да има възможност да общува
пълноценно и с двамата си родители, както и с членовете на семействата им. Определения режим,
4
с който се дава възможност детето да общува с бащата всяка първа и трета седмица от месеца от
18 часа в петък до 19 часа в неделя, един месец през лятото, разделен на два периода по 15 дни
през месеците юли и август, съгласувани между родителите; всяка четна година през Коледните
празници, Великденски и Гергьовски празници, ден на съединението, а всяка нечетна –
Новогодишните, Трети март, първите пет дни от пролетната ваканция, Първи май, 24-ти май, деня
на Независимостта, първите пет дни през зимната ваканция, на рождения ден на бащата и всяка
нечетна година на рождения ден на детето е съобразен с възрастта на детето.
Безспорно в интерес на детето е и то да има възможност да контактува с бащата по телефон
и интернет, като майката поеме ангажимент да осигурява възможност за осъществяване на такъв
контакт два дни от седмицата – вторник и четвъртък от 19 часа.
Настоящият състав на съда намира, че определения с обжалваното решение режим на
лични контакти на детето с бащата осигурява в достатъчна степен интереса на детето за
възможност за лични контакти с него за да може да се съхрани емоционалната близост и да се
избегнат конфликтните ситуации, които евентуално биха се създали предвид недобрата
комуникация между двамата родители.
Предвид изложеното, искът с правно основание чл.59, ал.9 СК е основателен, като
решението в тази част е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.
Предвид изхода от спора, въззивницата Я. Б. Г. следва да заплати на въззиваемия,
сторените в настоящото производство разноски. Предвид искането на въззивницата по чл.78, ал.5
ГПК, разноските, претендирани в размер на 1125лв. следва да бъдат редуцирани до размер от
300лв., основание чл.78, ал.3 ГПК, вр. чл.7 от Наредба №1/2004г.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖАДА решение № 260208 от 02.09.2020 г., постановено по гражданско дело №
5425 по описа за 2019г. на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА Я. Б. Г., ЕГН ********** да заплати на В. В. В., ЕГН ********** сумата от
300лв., представляваща разноски във въззивното производство на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС, в месечен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5