№ 1178
гр. София, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело
№ 20211000500590 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 4666 от 31 юли 2020г. по гр. д. № 16170/2016г. Софийски
градски съд, I ГО, 6 състав е осъдил ЗАД „Армеец” АД, на основание § 22 от
ПЗР на КЗ вр. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) вр. чл. 45 от ЗЗД, да заплати на П. П.
Т. и Й. П. П. сумите от по 25 000 лева, представляващи обезщетения за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от наследодателя им П.Т.
П. болки и страдания от смъртта на неговата дъщеря З. П. П., настъпила при
ПТП на 01.05.2014г., ведно със законните лихви от 01.05.2014г. до
окончателното изплащане, като отхвърлил иска за горницата до пълния
предявен размер от 200 000 лева; осъдил, по предявения обратен иск с правно
основание § 22 от ПЗР на КЗ вр. чл. 274, ал. 1, т. 1, пр. 1 от КЗ (отм.), Б. М. М.
да заплати на ЗАД „Армеец“ АД сумата от 50 000 лева, представляваща
изплатени на П. П. Т. и Й. П. П. обезщетения за неимуществени вреди на
наследодателя им П.Т. П. от ПТП на 01.05.2014г., ведно със законната лихва
от 01.05.2014г. до окончателното изплащане, като отхвърлил иска за
горницата до 70 000 лева, частичен иск от сумата от 200 000 лева. С
решението си СГС е постановил изпълнителен лист в полза на ответника
1
срещу Б. М. М. да се издаде след влизане в сила на решението по обратния
иск, при условие, че се представят доказателства, че сумите от по 25 000 лева
и законните лихви от 01.05.2014г. са изплатени на П. П. Т. и Й. П. П.; осъдил
на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответното дружество да заплати по сметка
на СГС сумата от 2 000 лева държавна такса; осъдил, на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., ответното дружество да заплати на
адвокат А. Т. сумата от 882.50 лева - адвокатско възнаграждение; осъдил, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, П. П. Т. и Й. П. П. да заплатят на ответното
дружество по 453.75 лева разноски за производството; осъдил, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, Б. М. М. да заплати на ЗАД „Армеец” АД сумата от 2
000 лева разноски. Решението е постановено при участието на трето лице
помагач на страната на ответника ЗАД „Армеец” АД по предявения иск с
правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) – Б. М. М..
Въззивното производство е образувано по въззивни жалби на
правоприемниците на ищеца – Й. П. П. и П. П. Т. - срещу решението по гр. д.
№ 16170/2016г. на СГС, I ГО, 17 състав в отхвърлителните му части. С доводи
за нарушение на чл. 52 ЗЗД и на чл. 51, ал. 2 ЗЗД (жалбоподателят П.) се иска
уважаване на иска, предявен от наследодателя им, в пълен размер (така съдът
тълкува волята, изявена във въззивните жалби, въпреки искането в тази на
жалбоподателя П. след съответна отмяна да му се присъди сумата 200 000
лв.).
Ответникът ЗАД „Армеец“ АД от своя страна е подал насрещна
въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в осъдителните му
части, обективирана в две изявления, подадени в срока за отговор на всяка от
въззивните жалби. С доводи за нарушение на чл. 51, ал. 1 ЗЗД, на чл. 52 и на
чл. 51 , ал. 2 ЗЗД, се иска отмяна на решението в обжалваните му части и
отхвърляне на иска, евентуално частичната му отмяна в приложение на чл. 52
и чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Подадени са и отговори на въззивните жалби, с които са оспорени
доводите, релевирани в тях.
За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че
в полза на ищеца – баща на загиналата при ПТП З. П., би възникнало
вземане срещу ответника, застраховал гражданската отговорност на осъдения
от наказателния съд делинквент, за обезщетение за вреди от смъртта на
2
дъщеря му в размер на 80 000 лв. Обезщетението, което е присъдено на
правоприемниците на ищеца, е изчислено след приспадане на приноса на
пострадалата към вредоносния резултат, признат в наказателното
производство, в което ищецът е имал качеството на частен обвинител,
изразяващ се в преотстъпване на управлението на автомобила на лице,
употребило алкохол. Поради частично уважаване на прекия иск, съдът е
разгледал и обратния иск, предявен на основание чл. 274, ал. 1, т. 1, предл. 1
КЗ (отм.), приет за основателен до размера от присъдените по прекия иск
общо 50 000 лв., с оглед постановената присъда на наказателния съд, с която
водачът М. – ответник по обратния иск, е осъдена и поради управление на
автомобила с концентрация на алкохол в кръвта 1, 13 на хиляда.
Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на
правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в
ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че
обжалваното решение е валидно; то е и допустимо в обжалваните части, а
като косвен резултат от решаващата си дейност счита същото за правилно.
С оглед спорния предмет на делото във въззивното производство,
очертан от оплакванията във въззивните жалби и в приложение на
императивните норми на материалния закон, регулиращ спорното
правоотношение, въззивният съд намира следното:
Застраховането срещу гражданска отговорност е правоотношение, по
силата на което застрахователят се задължава да обезпечи застрахователна
закрила срещу риска от възникване на гражданска (деликтна) отговорност в
тежест на застрахования, като при настъпване на застрахователното събитие,
плаща дължимото от последния обезщетение за вредите, причинени на трети
лица. Застрахователното събитие при тази застраховка, като проекция на
застрахователния риск, е възникването на гражданска отговорност в тежест на
застрахования. Отговорността на застрахователя възниква на основание
застрахователно правоотношение, а отговорността на причинителя на
непозволеното увреждане, на основание деликт. Т. н. пряко право на
увредения срещу застрахователя по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за изплащане на
застрахователното обезщетение, предявено в настоящия процес, и правото му
да търси обезщетение на деликтно основание, възникват в един и същи
момент – този на настъпването на застрахователното събитие (в случая ПТП),
3
при което е причинено непозволеното увреждане. За упражняване на прякото
право на увреденото лице не е необходимо гражданската отговорност на
застрахования да бъде установена със сила на пресъдено нещо, но в случая тя
е установена с влязла в сила присъда.
Ответникът - жалбоподател, конституиран като застраховал
гражданската отговорност на делинквента, по същество на първо място
оспорва отговорността си, като релевира доводи, че не са доказани при
условията на пълно доказване твърдените в исковата молба неимуществени
вреди, евентуално поддържа, че определеното базово обезщетение от 80 000
лв. е завишено, като необосновано със събраните гласни доказателства и
несъобразено със социално-икономическите условия в страната.
Жалбоподателите, върху които е преминало процесуалното положение на
ищеца, поддържат обратната теза, - че определеното обезщетение е занижено
с оглед интензитета на претърпените неимуществени вреди, които
неправилно съдът е оценил, преценявайки и настъпилата смърт на ищеца в
хода на производството. Спорен е и въпросът налице ли е принос на
пострадалата към вредоносния резултат и на колко се оценява той.
С влязла в сила на 14.11.2016г. присъда по нохд № 349/2015г. на СГС,
НО, 22 състав, изменена с въззивното решение на САС, оставено в сила от
ВКС, която е задължителна за гражданския съд (чл. 300 ГПК и чл. 413, ал. 2
НПК) по въпросите относно извършването на деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца, както и относно съставомерния
резултат елемент от престъплението, Б. М. М. е призната за виновна в това, че
на 01.05.2014г. около 01.00ч. в гр. Нови Искър при управление на МПС – лек
автомобил „Мерцедес С 350Л“ с ДК № *** с посока на движение по ул.
„Искърско дефиле“ от Околовръстен път на София към гр. Своге в района на
№ 71 нарушила правилата за движение – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП – „При
избиране на скорост на движение на водача на пътно превозно средство е
забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч – 50 км/ч в
населено място за ППС от категория „В“, като се движела със скорост не
по-малка от 85 км/ч, при което реализирала ПТП последователно в десния
бордюр на платното за движение, в стената на сградата и циментов стълб
вляво от пътното платно по посока на движението, с което по
непредпазливост причинила смъртта на пътуващата в автомобила на предна
дясна седалка З. П. П., което е в пряка и непрекъсната причинно-следствена
4
връзка с настъпилото ПТП, след получаване на съчетана травма на главата
(без счупване на черепа), гръдна и коремна и травми на крайниците, довели
до развитието на травматичен шок, като деянието е извършено в пияно
състояние, установено чрез съдебно-медицинска експертиза № 49/2014г. на
отдел „СМ“ при УМБАЛСМ „Пирогов“.
В хода на производството, на 30.10.2017г. ищецът П.Т. П. е починал, а
съгласно удостоверение за наследници изх. № РЛН17-УГ01-
19098/01.11.2017г. част от наследниците му, неотказали се от наследството
му, са конституирани на мястото на ищеца - П. П. Т. и Й. П. П. – две от
четирите му деца с право на наследяване.
За установяване на търпените неимуществени вреди по делото са
събрани гласни доказателства чрез разпита на св. Г. и св. Б..
От показанията на св. Г. е установено и това не е спорно като
фактическо положение във въззивното производство, че познава П.Т. и
дъщеря му, която е починала при катастрофа. Отношенията между баща и
дъщеря били много добри, живеели в едно домакинство, пострадалата
подпомагала баща си финансово и пазарувала. След смъртта на дъщеря си П.
често плачел, отсъствал от работа, не се чувствал добре, загинал също при
ПТП.
От показанията на св. Б. – приятелка на Й. и З., също е установено и
това не е спорно на настоящия етап, че отношенията между бащата и
пострадалата му дъщеря били много близки. Тя полагала грижи за баща си,
като му помагала и финансово, готвела. След смъртта на дъщеря си П. не
могъл да се съвземе и да преживее загубата й. Заживял сам, а грижи за него
продължила да полагала дъщеря му Й..
За доказване на възражението за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалата, което в спорния предмет и на въззивното
производство, основано на твърдения, че З. П. е знаела, че водачът на
автомобила е употребила алкохол непосредствено преди да поеме
управлението му, по делото е прието заключение на съдебно-медицинска
експертиза. От същото и с оглед установеното в наказателното производство,
приключило с влязла в сила присъда, е установено, че водачът Б.М. е била в
лека степен на алкохолно опиване. В това състояние повлияният е с намалена
възможност да възприема адекватно заобиклящата го среда и да взема
5
своевременно и адекватни решения, при слабо до умерено изявени външни
видими прояви, най-често подценяване на ситуацията и надценяване на
собствените способности, чието установяване е трудно дори и за
специалисти, а от намиращи се в близост лица може да се усети мирис,
евентуално и признаци на повлияване.
От представените съдебни актове по приключилото наказателно
производство е установено още, че ищецът П.П. е имал качеството на частен
обвинител в наказателното производство. Не се спори, че в решението по
ВНОХД № 1155/2015г. на САС като обстоятелство, относимо към
реализиране на отговорността на подсъдимата, е отчетено поведението на
пострадалата П., - че тя е преотстъпила управлението на автомобила на лице,
употребило алкохол, поради което в наказателното производство е прието и
съпричиняване от страна на пострадалата за вредоносния резултат.
Съгласно ППВС № 4/1968г. при определяне на размера на
неимуществените вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства,
обуславящи тези вреди и то не само чрез посочването им, но и при отчитане
на тяхното значение за размера на вредите. При определяне на справедливо
обезщетение за неимуществени вреди при причиняване на смърт, от значение
са възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между
пострадалия и близкия, претендиращ обезщетението, както и обстоятелствата,
при които е настъпил вредоносният резултат. Съобразно приетото за
установено по-горе, въз основа на цялостна оценка на всички релевантни към
размера на претендираното обезщетение обстоятелства, преценени в тяхната
конкретика откъм значимостта им за размера на вредите, въззивният съд
отчете стреса от настъпилата при трагични обстоятелства внезапна смърт на
дъщерята на ищеца, която е била почти на 29 години към деня на смъртта си,
степента на преживените от него негативни емоции, трайната и дълбока скръб
от загубата, която е изпитвал до своята смърт. Въззивният съд взе предвид и
действителното фактическо съдържание на отношенията между пострадалата
и търсещия обезщетение за неимуществени вреди, а не изхожда от
обичайните отношения от същия тип, и в тази връзка съобрази, че
отношенията между ищеца и починалата, котио са живели в едно
домакинство, са били близки, характеризирали са се с обич, разбирателство и
привързаност, и характерът на тези отношения е свързан със страдания и
покруса като установената по делото от непоправимата загуба на починалата.
6
Въззивният съд също намира, че в конкретния случай справедливото по
смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за понесените от ищеца болки и
страдания по повод загубата на дъщеря му е в размер на 80 000 лв. При
определяне на размера на обезщетението и въззивният съд съобрази, че
смъртта на търсещото обезщетение увредено лице е настъпила след 3 години
и 6 месеца след произшествието, при което е загинала дъщеря му. При
причиняване на смърт за определяне на обезщетението за неимуществени
вреди от значение са освен посочените по-горе обстоятелства, така и
специфичните за всеки случай конкретни обстоятелства (ППВС № 4/1968г.),
както и, според формираната по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС, и
общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на
самото общество. В този смисъл, както се отбеляза, въззивният съд отчете
негативните последици от безвъзвратната внезапна загуба на дъщерята на
ищеца, починала преди да навърши 30 години (въпреки, че възрастта, както на
пострадалия, така и на преживелите, не съставлява самостоятелен критерий за
съдържанието на връзката между тях, доколкото емоционалните и
психологически аспекти на страданието не се предпоставят еднозначно от
определена възраст), която фактически е заемала съществено място в живота
на своя баща. Посоченото обезщетение е съобразено и с икономическите
условия в страната към момента на настъпване на ПТП, а като ориентир и със
съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за
определяне на обезщетението момент, индиция за икономическите условия.
Доводите на ответника – жалбоподател, целящ намаляване на определеното
обезщетение поради характера на отношенията пострадала – търсещ
обезщетение ищец и икономическата конюнктура в страната към датата на
ПТП, която съдът съобрази, са неоснователни. Доводите на
правоприемниците на ищеца, с оглед приетото по-горе, касаещи нарушение
на чл. 52 ЗЗД, също са неоснователни. След обсъждане на всички релевантни
за определянето на обезщетението обстоятелства и преценка на интензитета
на търпените вреди до собствената смърт на увреденото лице въззивният съд
също достигна до извод, че дължимото обезщетение в случая възлиза на
80 000 лв., макар че паричната сума никога не може да възстанови
непрежалимата загуба на дете. Върху обезщетението, което ще се присъди,
следва да се присъди и законната лихва от датата на непозволеното
увреждане (чл. 84, ал. 3 ЗЗД вр. чл. 223, ал. 2, изр. 1 и по арг. от чл. 227, т. 2
7
КЗ отм.), както е поискано. Характерът на загубата и предстоящите събития в
живота на един млад човек, които съдът отчита конкретно, не обосновават
друг извод за размера на дължимото обезщетение, при съобразяване от страна
на въззивния съд на обсъдените по-горе обстоятелства, относими към
определяне на размера на справедливото обезщетение за неимуществени
вреди.
По възражението за съпричиняване:
Въззивният съд също формира извод, че възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат, релевирано от ответника, което е в
спорния предмет и на въззивното производство, е доказано. Съпричиняването
на вредоносния резултат има, когато поведението на пострадалия е било в
причинна връзка с вредоносния резултат. Релевантен за допринасяне за
настъпването на вредите е фактическият конкретен принос на пострадалия
към вредоносния резултат, а не допуснато от негова страна формално
нарушение, необуслявящо вредоносния резултат. В разглеждания случай
въззивният съд също приема за установено, като се изходи от механизма на
процесното ПТП, че ПТП, съотв. смъртта на пострадалата, е причинено и
поради това, че същата с поведението си е допринесла за собствено си
увреждане, макар да не е допринесла за настъпването на ПТП. В т. 7 от ТР №
1 от 23.12.2015г. по тълк. д. № 1/2014г., ОСТК на ВКС се прави
разграничението между допринасянето на пострадалия за възникване на
самото ПТП като правно значим факт, който обуславя прилагането на чл. 51,
ал. 2 ЗЗД, и приноса на пострадалия за настъпване на вредата спрямо самия
него, който факт също води до приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Конкретиката на случая налага извода, че пътуването в МПС с водач,
употребявал алкохол преди да управлява автомобила с висока скорост,
последната в причинна връзка с вредоносния резултат, е проява на съзнателен
и свободно формиран избор на пострадалата. Независимо какви са били
мотивите й да се предостави (според установеното в наказателното
производство) автомобила на водач, употребил алкохол, поведението й да
поеме този риск и да игнорира възможните последици от собственото си
поведение обективно сочи на неполагане на дължимата грижа и спрямо
собствената й телесна цялост. Доводите на жалбоподателите –
правоприемници на ищеца, че по делото е недоказан фактически принос на
пострадалата към вредоносния резултат е неоснователен. Съгласно чл. 300
8
ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност
(наказуемост съгласно чл. 413 НПК) и виновността на дееца. Посочената
норма изключва принципа за непосредственост на убеждението по
доказателствата само относно тези три компонента на присъдата, не и
относно наличието на съпричиняване, прилагането на последици от което са
допустими единствено в гражданското съдопроизводство, освен в случаите
когато фактическият състав на престъплението включва в себе си и
поведението на пострадалия като елемент от установяване на извършеното от
дееца, понеже в общия случай предмет на изследване в наказателното
производство е поведението на делинквента, а не и на пострадалия.
Следователно с позоваването единствено на мотивите на присъдата,
съдържащи констатации за съпричиняващо поведение на пострадалия,
припципно не може надлежно в гражданския процес да се установи
твърдението за принос на пострадалия за настъпването на вредоносния
резултат, който подлежи на самостоятелно изследване в гражданското
производство. Когато съпричиняването не е елемент от фактическия състав на
деянието, а е изследвано от наказателния съд с оглед определяне обхвата на
наказателната отговорност, поначало мотивите на присъдата в тази им част
принципно не са задължителни за гражданския съд. В конкретния случай
обаче, и поради приетия принос от страна на пострадалата, изследван в акта
на наказателния съд, е приложен чл. 66, ал. 1 НК. След като ищецът е
участвал като частен обвинител и е поддържал обвинението наред с
прокурора в наказателния процес(чл. 76 – 79 НПК), налага се извод, че по
отношение на него обсъжданато възражение за съпричиняване е доказано,
доколкото поведението на пострадалата в случая е факт, относим към
изпълнението на определеното наказание. Съобразявайки приетото от
наказателния съд (през призмата на преценката на поведението на
подсъдимата и неговата укоримост), че противоправно и вредоносно
поведение е имала и пострадалата, и като изхожда от характера на
отговорността на застрахователя и вторичния характер на прякото право
спрямо деликтното право и от обезщетителния характер на застраховката
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, както и от елементите от
фактическия състав на застрахователното събитие, включващо непозволено
9
увреждане, които в своята съвкупност изключват възможността
застраховалият гражданската отговорност на делинквента да дължи повече от
прекия причинител на непозволеното увреждане (ТР № 2 от 06.06.2012г. по
тълк. д. № 1/2010г., ОСТК на ВКС; ТР № 1 от 23.12.2015 г. по тълк. д. №
1/2014г., ОСТК на ВКС), въззивният съд също достигна до заключението, че в
разглежданата хипотеза е налице принос на пострадалата в причинна връзка с
вредоносния резултат. Въззивният съд приема, че делинквентът, нарушил
посочените в присъдата правила за движение, има преобладаващ принос за
вредоносния резултат. Приносът на пострадалата в конкретния случай не
може да се определи на 5 %, както се иска от приемниците на ищеца, нито на
минимум 50 %, както иска жалбоподателят – ответник. Въпросът за
конкретния принос на увреденото лице е винаги фактически и в случая,
доколкото не възприе доводите на страните във въззивното производство за
оценка на приноса на пострадалата, въззивният съд намира, че като
значителен той следва да бъде оценен също на около 40 % - 37, 50 %, на
колкото се равнява сумата 30 000 лв., с която е редуцирано с обжалваното
решение определеното базово обезщетение поради създадените предпоставки
за осъществяване на деликта и за настъпване на леталния изход от него. При
това положение на ищеца в лицето на правоприемниците му следва да се
присъди сумата 50 000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди (чл. 51,
ал. 2 ЗЗД).
По изложените съображения въззивният съд прие, че решението по
прекия иск, предмет на инстанионен контрол, е правилно и подлежи на
потвърждаване и чрез препращане към мотивите на съда, кореспондиращи с
приетото от въззивния съд (чл. 272 ГПК). При това положение няма
основание за изменение и на решението по предявения като частичен обратен
иск с правно основание чл. 274, ал. 1, т. 1, предл. 1 КЗ (отм.), уважен до
размера от 50 000 лв., които са в рамките на търсената с него сума съобразно
допуснатото увеличение на иска. При този изход на спора, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА, в полза на представителя по
пълномощие на П. П. Т., подал отговор на насрещната въззивна жалба (Й.П.
не е подала такъв), за защита срещу насрещната въззивна жалба на ответника,
съразмерно на материалния интерес по нея, се присъжда адвокатско
възнаграждение в размер на 882, 50 лв. На основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8
ГПК на ответника, съразмерно на отхвърлената част от иска във въззивното
10
производство, се присъжда възнаграждение за юрисконсулт в размер на 75 лв.
Водим от изложеното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4666 от 31 юли 2020г. по гр. д. №
16170/2016г. на Софийски градски съд, I ГО, 6 състав.
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец” АД, ЕИК *********, да заплати, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА, на адв. А. Т.
сумата 882, 50 лв. – възнаграждение за безплатна правна помощ, оказана във
въззивното производство.
ОСЪЖДА П. П. Т., ЕГН ********** и Й. П. П., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК, на ЗАД „Армеец” АД, ЕИК *********
сумата 75 лв. – възнаграждение за юрисконсулт за защита, осъществена във
въззивното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ответника – Б. М. М..
Решението може да се обжалва, при условията на чл. 280 ГПК, в
едномесечен срок от връчването му, пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11