Р Е Ш Е Н И Е
№ 02.12.2020г. град
Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен
съд, наказателно отделение, XII-ти състав
На двадесет и осми
октомври година 2020
В публично
заседание в следния състав:
Председател: МАРИЕТА БУШАНДРОВА
Съдебни заседатели:
Секретар: Камелия
Славейкова
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдия Бушандрова
НАХД № 386 по описа
на съда за 2020 година
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по повод жалбата на В.П.Б., ЕГН: **********, адрес: *** против Наказателно
постановление № 17-0769-004497 от 07.11.2017г., издадено от началника на група в
сектор “ПП”-КАТ към ОДМВР гр. Бургас, с което за нарушение на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от
ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”, в размер
на 50 лв. и за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183,
ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”,
в размер на 10лв.
С жалбата се моли за отмяна на
НП, като неправилно и незаконосъобразно.
Съдът намира жалбата за
допустима. Подадена е от надлежна страна, в законоустановения за това срок и
съдържа необходимите реквизити срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на
ЗАНН.
В съдебно заседание, за жалбоподателя
не се явява представител. Не изразява становище. Не ангажира доказателства. Не
прави искане за разноски.
За ответника по жалбата - сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Бургас, редовно призовани, представител не се
явява в съдебно заседание пред настоящия съд. В писмено становище, изпратено до
БРС молят НП да бъде потвърдено. Не сочат доказателства. Правят искане за
разноски.
Съдът, като прецени поотделно и в
съвкупност представените по делото доказателства и съобрази закона с оглед
правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
На 25.07.2017 г., около 08:55
часа в гр. Бургас, на бул. „Демокрация“, до бл. 61, в посока бул. „Стефан Стамболов“,
жалбоподателят като водач на товарен автомобил – „Дачия
Докер“, с peг. № А…..НА, собственост на „….“ ООД, БУЛСТАТ:
…., управлявал същия без да ползва обезопасителен
колан, което било установено при извършена проверка от служители на Сектор „ПП”
ОДМВР Бургас, като при поискване на контролен талон към СУМПС, нарушителят не
представил искания документ.
За
констатираното нарушение бил издаден акт за установяване на административно
нарушение, в присъствие на жалбоподателя, който той подписал с възражението, че
не е извършил твърдяното нарушение.
Административнонаказващият
орган е приел, че нарушенията са установени от фактическа страна и е издал
обжалваното постановление, с което за нарушение
на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба”, в размер на 50 лв. и за нарушение на чл.
100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 10лв.
При извършената от
съда проверка на АУАН и издаденото въз основа на него НП, не се констатираха
съществени нарушения на разпоредбите на ЗАНН. АУАН е съставен в присъствието на
един свидетел, като на нарушителя е връчен препис т.е. началото на
административно - наказателното производство е поставено по регламентираната в
ЗАНН процедура. В
АУАН и НП се съдържат всички изискуеми съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57
от ЗАНН реквизити. От датата на нарушението – 25.07.2017г. до датата на уведомяване
на жалбоподателя за съставеното против него НП – 09.01.2020г, е изминал период
по – малко от три години, като за допуснатото нарушение, относителната
преследвателна погасителна давност е три години. Съдът не откри формални
предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени процесуални нарушения, водещи до накърняване правото на защита на
нарушителя и съответно до порочност на административно - наказателното
производство. Твърденията на защитата в тази насока, съдът намира като защитна
теза, с цел оневиняване и избягване на административно наказателна отговорност.
В съдебно заседание,
актосъставителят потвърждава изложеното в АУАН и в НП. Последният е полицейски
служител, показанията му са последователни и непротиворечиви, подкрепят се от
събраните по делото доказателства, поради което Съдът намира, че показанията му,
следва да бъдат кредитирани.
Разпоредбата на чл. 137а, ал. 1
от ЗДвП, изброява изчерпателно лицата, които са освободени от използването на
предпазни колани, а именно: бременните жени; лицата, чието физическо състояние
не позволява използването на обезопасителен колан;
лицата с трайни увреждания на горни крайници и/или опорно-двигателния апарат,
които управляват моторни превозни средства, адаптирани съобразно техните нужди;
водачите на таксиметрови автомобили, когато превозват пътници в рамките на
населеното място; инструкторите - при управление на автомобила с учебна цел. По
делото няма представени доказателства, че жалбоподателят попада в
гореизброените групи.
Извършването на описаното в НП
нарушение, безспорно се доказва от събраните в хода на съдебното производство
доказателства. Констатациите, описани в АУАН и впоследствие възпроизведени в
атакуваното НП се потвърждават и от показанията, дадени от актосъставителя
в съдебно заседание, които кореспондират със събраните по делото доказателства,
а именно, че жалбоподателят е управлявал МПС без предпазен колан.
Правилно, според съдебния състав
е приложена и санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 4, т. 7, предл.1 от ЗДвП, според която се наказва с глоба 50 лв.
водач, който не изпълнява задължението си за използване на предпазен колан,
предвидено като изискване в разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП. В конкретния
случай, наложената глоба е с размер, фиксиран от законодателя и не може да бъде
намалявана, съгласно забраната на чл. 27, ал. 5 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 100,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП, „Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи:
свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната
категория и контролния талон към него“. С оглед липсата на доказателства в
обратен смисъл, Съдът намира, че горепосоченото нарушение е безспорно установено.
Процесното нарушение е извършено виновно,
при форма на вината пряк умисъл, тъй като жалбоподателят е осъзнавал, че
поведението му е обществено вредно и укоримо, т.е.
това, че чрез деянието си нарушава установения ред на държавно управление и
въпреки това се е стремил към този резултат.
БРС възприема наложеното на
нарушителя наказания „глоба“, в размер на 10лв, за справедливо и обосновано.
Наказанието е с фиксиран размер и не може да бъде изменено от Съда.
Двете наказания са адекватни на
тежестта на извършеното, съответстват на степента на обществена опасност на
деянието и са достатъчни за постигане на целите на административните наказания
по чл. 12 от ЗАНН, а именно биха имали възпитателно - възпиращо и коригиращо
въздействие върху нарушителя. НП е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл. 189,
ал. 2 от ЗДвП „редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното”, поради
което настоящата инстанция счита, че правилно и законосъобразно е издадено
обжалваното наказателно постановление за реализиране административно
наказателната отговорност на жалбоподателя, за извършването на посочените
по-горе административни нарушения.
Единствено за пълнота, съдът
следва да отбележи, че не е налице маловажност на случая. Липсата на вредни
последици, не е елемент от състава на нарушението за което жалбоподателят е
привлечен към административно - наказателна отговорност.
Съгласно разпоредбата на чл. 63,
ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства страните имат
право на присъждане на разноски. В настоящия случай, НП е потвърдено, поради
което, Съдът определи, в полза на АНО, да бъдат присъдени разноски за
юрисконсултско възнаграждение - 80 /осемдесет/ лева, които следва да бъдат
заплатени от жалбоподателя на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Бургас.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл. 63, ал.
1 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 17-0769-004497 от 07.11.2017г., издадено от началника на група
в сектор “ПП”-КАТ към ОДМВР гр. Бургас против В.П.Б., ЕГН: **********, адрес: ***,
с което за нарушение на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4,
т. 7, предл. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба”, в размер на 50 лв. и за нарушение на чл.
100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 10лв.
ОСЪЖДА В.П.Б.,
ЕГН: ********** да заплати на Сектор Пътна полиция към ОДМВР гр. Бургас, сумата
от 80 /осемдесет/ лева, за направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Бургаски Административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.
СЪДИЯ: М. БУШАНДРОВА
В.О.: К.СЛ.