Решение по дело №330/2021 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 682
Дата: 6 април 2021 г. (в сила от 6 април 2021 г.)
Съдия: Мария Илиева Златанова
Дело: 20217180700330
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 682

 

гр. Пловдив,  06.04.2021 год.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVІ състав, в открито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:   

                  

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА

                                                                                 ПЕТЪР КАСАБОВ

 

при секретаря М.Г. и участието на прокурора Борис Мендев, като разгледа докладваното от Председателя к.а.н.д. № 330 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на С.Г.Г., с ЕГН **********, чрез адв.У., със съдебен адрес:***, против Решение № 260674 от 08.12.2020 г., постановено по АНД № 5875/2020 г. по описа на Пловдивския районен съд, VІ н. с., с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 20-1030-003457/09.04.2020 г. на Началник група към ОД на МВР - Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с което на С.Г.Г. е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 200 лева на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП, за нарушение по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и „ГЛОБА“ в размер на 50 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП.

Жалбоподателят твърди, че атакуваният съдебен акт е издаден в нарушение на закона и при съществено нарушение на материалните норми и процесуалните правила, а наложеното наказание е явно несправедливо. Иска отмяна на решението и на потвърденото с него НП по изложени съображения за необоснованост, а в условията на алтернативност иска връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Според касатора, неправилно ПРС е приел описаното в НП, че осъществява състава на нарушението, за което е бил санкциониран. Излага, че АУАН е съставен въз основа на образувана преписка по жалбата на пострадалия от ПТП, който е поискал да бъде установен водача на МПС, а това следвало да се извърши по правилата на чл. 188 от ЗДвП, което не е направено от актосъставителя или от лицето, извършило проверката по преписката, като не са представени доказателства – декларация от собственика на автомобила с индивидуализиращи данни за лицето, на което го е предоставил за управление. На следващо място се твърди, че неправилно са кредитирани показанията на свидетеля, пострадал от ПТП, тъй като в тях са налице съществени противоречия относно действията на жалбоподателя. От една страна, свидетелят твърдял, че се е видял с жалбоподателя Г. и са посетили автосервиз за да се установи размера на причинената щета, т.е. налице е съдействие от нарушителя за поправяне на щетите от ПТП, а от друга страна, свидетелят е подал жалбата в последствие, след като жалбоподателят не е отговорил на обажданията му по телефона. В тази връзка касаторът твърди, че е съдействал за установяване на щетите от причиненото ПТП, преди пострадалият да е подал жалбата си. На следващо място твърди, че не става ясно въз основа на какви доказателства е вменена вина за извършеното нарушение по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, както и не е прецизирано прилагането на разпоредбата на чл. 179, ал. 2 от ЗДвП, като не е посочено коя е относимата към извършеното нарушение правна норма на чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.

Ответникът по касационната жалба Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Пловдив, редовно уведомен, не изразява становище по допустимостта и основателността на касационната жалба.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, неоснователност на жалбата.

Пловдивският административен съд, като провери законосъобразността на обжалваното решение и с оглед обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от лице, имащо правен интерес - страна в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваното Решение № 260674/08.12.2020 г., постановено по АНД № 5875/2020 г. ПРС е потвърдил НП № 20-1030-003457/09.04.2020 г. на Началник група, Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив, с което на С.Г.Г. от гр. Пловдив са наложени административни наказания, съответно на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от от ЗДвП – „глоба“ в размер на 200 лв. за нарушение по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец, за извършено нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП.

За да постанови този резултат, Районен съд - Пловдив е приел, че от събраните доказателства по безспорен начин се установява, че е осъществен съставът и на двете описани в НП административни нарушения, като при издаването му не са допуснати процесуални нарушения.

В решението са изложени подробни мотиви относно законосъобразността на оспореното НП, в т.ч. и защо е прието, че е категорично и несъмнено доказано извършването на нарушенията по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от страна на жалбоподателя. За целта съдът е обсъдил свидетелските показания и е посочил кои от тях кредитира и по отношение на какви обстоятелства. Установено е, че НП е издадено от компетентен орган, който е приложил и съответната на нарушението санкционна норма в производство, в което не са допуснати нарушения от категорията на съществените, които да опорочават НП и да налагат неговата отмяна като незаконосъобразно. Обсъдена е възможността за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, като ПРС е достигнал до извод, че случаят не може да се квалифицира като маловажен такъв. С други думи казано, ПРС е приел, че нарушението и нарушителят са доказани по несъмнен начин, а при издаването на НП са спазени всички законоустановени изисквания.

Решението е правилно.

Касационния съд споделя изцяло мотивите на районния съд, поради което и на основание чл.221,ал.2 от АПК препраща към тях.

В решението са изложени подробни и задълбочени мотиви относно законосъобразността на наказателното постановление. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота, както писмените, така и събраните гласни доказателства по делото.

Касационна инстанция намира за неоснователно възражението на касатора относно изводът на районен съд за презумптивната доказателствена сила на АУАН относно установяване на авторството на деянието. Както е посочено и в мотивите на оспорения съдебен акт не са ангажирани доказателства от страна на С.Г., които да обосноват извод за невъзможност да се даде вяра на АУАН. В случая правото на защита на административнонаказаното лице не е нарушено. Напълно е разбирал какви нарушения са му вменени. Ето защо правилно ПРС е отчел презумптивната сила на АУАН за конкретно констатираните в него факти, регламентирана в нормата чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Нещо повече в жалбата пред РС, Г. сочи, че е усетил, че на 17.02.2020г. около 12:00 часа при потегляне от ул.“Младежка“ е закачил /зажулил/ леко паркирания пред него автомобил, а в касационната жалба пък изрично посочва, че очевидно е съдействал за установяване на щетите от ПТП, позовавайки се на показанията на разпитания пред първа инстанция свидетел Топузлийски относно посещението им в сервиз. Т.е. самият Гагарин сочи, че е автор на деянието, а възражението му относно презумптивната доказателствена сила на АУАН е само за да изгради защитната си теза пред настоящата инстанция.

Напълно неоснователни са наведени доводи за наличие на съществени противоречия в показанията на свидетеля Т., на чието МПС жалбоподателят е нанесъл щети при предприетата маневра завой наляво при излизане от реда на паркиралите МПС-та. Не е налице разминаване, доколкото от доказателствата по делото безспорно се установява, че именно на 18.02.2020г. се е видял с Г. и са посетили сервиз (което обстоятелство касаторът признава в жалбата си пред РС, и се потвърждава от показанията на разпитания пред РС свидетел В.), а на 20.02.2020г. е входирал жалба (наименувано заявление) до Началника на сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР – Пловдив. В действителност Г. е съдействал за установяване на щетите, но едва на другия ден и то по инициатива на водача на пострадалия автомобил, в каквато насока са и мотивите на РС. Но съгласно разпоредбата на чл.123 ал.1 т.3 б.А от ЗДвП, водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен когато при произшествието са причинени само имуществени вреди да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието. В случая това съдействие не е указано непосредствено след самото нарушение, а на другия ден и то по инициатива на водача на автомобила, върху който са настъпили вредите. Ето защо правилно е вменено извършването на нарушение на чл.123 ал.1 т.3 б.А от ЗДвП.

Съдът счита за напълно неоснователни и възражението, че не е ясно въз основа на какви доказателства е вменена вина за нарушението по чл.25 ал.1 от ЗДвП, доколкото каза се по-горе самият Г. в жалбата си пред РС признава, че на 17.02.2020г. около 12:00 часа при потегляне от ул.“Младежка“ е закачил /зажулил/ леко паркирания пред него автомобил. Съгласно посочената разпоредба, водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. Противно на твърденията в касационната жалба, напълно прецизно е приложена и разпоредбата на чл.179 ал.2 от ЗДвП във връзка с чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП. Според чл.179 ал.2 от ЗДвП, който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление. А според чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП, наказва се с глоба в размер 150 лв., който не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението. В случая безспорно се доказа, че касаторът не е спазил правилата за заобикаляне на пътно превозно средство, излизайки от реда на паркираните превозни средства и е причинил ПТП. Според легалната дефиниция на понятието дадена в §6, т.30 от ДР на ЗДвП, "пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. В случая несъмнено е настъпила щета на ППС и то в процеса на движение, доколкото Г. е предприел маневра завой на ляво за да излезе от реда на паркиралите МПС-та. Пак в тази връзка следва да се отбележи, че в действителност ответният орган не е посочил, кое от предложенията на чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП е относимо, но това нарушение не е съществено доколкото правото на защита на Г. не е нарушено, тъй като видно и от жалбата пред РС и от настоящата жалба същият съзнава, че е нарушил правилата на заобикаляне на пътно превозно средство, излизайки от реда на паркираните превозни средства.

Изложеното до тук налага да се приеме, че обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното, Съдът

 

                                                        Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ  В  СИЛА Решение № 260674 от 08.12.2020 г., постановено по АНД № 5875/2020 г. по описа на Пловдивския районен съд, VІ н. с.

 

Решението е окончателно.

                                                                                             

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                   ЧЛЕНОВЕ : 1.

                                                                                             

 

                                                                                                            2.