РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 02.11.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16
състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и осми
септември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина Пашова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 9825 по описа за 2018 г. по описа на СГС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са искове от Г.Н.Х. срещу
П.на Р.Б., с правно основание чл. 2, ал. 1, т.2 и т.3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на
5 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 14.06.2016 г. и
обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 35 000 лв., ведно със
законната лихва, считано от 14.06.2016 г.
В исковата молба се твърди, че на 30.09.2013 г. СРП
образува досъдебно производство № 369/2013 за разследване на тежко престъпление
против стопанството (неизгодна сделка), а на 04.10.2013 г. СРП е разпоредила
задържането на ищеца за срок до 72 часа. Поддържа се, че на 07.10.2013 г.
ищецът е призован за процесуално-следствени действия, като му е връчено
постановлението за привличане му като
обвиняем. Освен това, на тази дата Прокуратура публикува на официалната си интернет
страница подробно прессъобщение за престъплението, в което ищецът е обвинен, и
исканата мярка „задържане под стража“. Прессъобщението на П.е препечатано в
информационните сайтове „Правен свят“ (727 прочитания) и „OffNews” (28 993 прочитания), заедно със снимки. Поддържа се, че на 09.10.2013 г.
СРП внася в СРС искане за задържането му под стража, което е отхвърлено, като „OffNews” публикува информация за
делото със снимка на ищеца. На
10.10.2013 г. СРП е подала частен
протест срещу определението на съда, като на 13.10.2013 г. СГП отново е наредила ищецът да
бъде задържан. При явяването му на 14.10.2013 г. за процесуално-следствени
действия, СГП му е връчила ново постановление за привличане като обвиняем, като
по разпореждане на СРП, ищецът е останал в ареста за 72 часа, до 16.10.2013 г. На
15.10.2013 г. Софийски градски съд е уважил искането, внесено от СРП за
налагане на мярка за неотклонение парична гаранция, и е определил гаранция в
размер на 5 000 лв., която сума е внесена на 29.10.2013 г. по сметка на Софийска
районна прокуратура. На 30.10.2013 г. СГП издава постановление, с което на
ищеца е наложена забрана за напускане пределите на България.
Поддържа се в исковата
молба, че на 11.12.2013 г. СРП
внася искане в съда за изменение на мярката за неотклонение в по-тежка, като
ищецът е доведен принудително на заседание на Софийски районен съд на
11.12.2013 г., на което искането е отхвърлено. След протест на СРС, на
17.12.2013 г. СГС е уважил искането и е изменил мярката за неотклонение в
„задържане под стража“. Внесената парична гаранция е отнета в полза на
държавата. Определението за отнемане в полза на държавата беше окончателно.
Същия ден, „OffNews” (2 830 прочитания) и „Капитал“ (4 441 прочитания) са публикували
информация за делото със снимки на ищеца. Ищецът сочи, че на 10.02.2014 г. е
подал молба до Софийски районен съд за изменение на мярката за неотклонение.
Съдът е потвърдил мярката и на 28.02.2014 г. ищецът е обжалвал определението. С
окончателно определение от 07.03.2014 г., Софийски градски съд също е потвърдил
мярката. На 17.03.2014 г. ищецът е подал ново искане до СРС за изменение на
мярката за неотклонение, което е уважено на 27.03.2014 г., потвърдено с окончателно определение на Софийски градски
съд от 04.04.2014 г. Съдът е изменил мярката за неотклонение в парична гаранция
в размер на 7000 лв., която на 04.04.2014 г. внесена и ищецът е освободен. На
17.04.2015 г. СГП е постановила да му бъде върната паричната гаранция от 7000
лв., поради изтичане на максимален законов срок за осъществяване на мерки за
процесуална принуда, а на 15.04.2016
г. СГП е издала постановление за прекратяване на наказателното производство
поради липса на осъществен състав на престъпление и липса на
причинно-следствена връзка между действията ми и настъпилата щета за
юридическото лице. Постановлението е обжалвано от пострадалото от престъплението юридическо
лице, но потвърдено от Апелативна прокуратура - София, на 14.06.2016 г.
Ищецът излага, че е лишен от
свобода между 14 и 16 октомври 2013 г., както и между 17.12.2013 г. и
04.04.2014 г. или общо 3 месеца и 21 дни, като наказателното преследване е
продължило близо три години (в който Х. е имал качеството на обвиняем) от
07.10.2013г. до 14.06.2016 г. През този период, е бил постоянно притеснен от
размера на наказанието, което се предвижда за престъплението, в които е обвинен
(минимум 3 години лишаване от свобода, при това ефективно излежаване на
наказанието, тъй като предпоставките за условно осъждане по чл. 66 НК не се
можели да се приложат.) Сочи, че цялото неудобство и прокурорски натиск далеч
не може да опишат само като срам, безсилие или страх, а също така и гняв,
защото се е разделил със съпругата му за
почти 4 месеца, включително по време на Коледните и Новогодишни празници на
2013-та година. Г.Н.Х. сочи, че е загубил редица работни дни, за да присъства на множество
процесуално-следствени действия и съдебни заседания, което му е причинило
неудобство, нарушило е трудовия му
процес и е направил разходи. Информация за повдигнатото ми обвинение, за
ареста, за съдебните производства по мярката за неотклонение и за задържането
му под стража се разпространявала незабавно в медиите, директно на базата на
прессъобщение на Прокуратурата, като зложелатели напомнят непрекъснато фактите
относно ареста му и го наричат „обвиняем за разпродажбата на „Напоителни
системи“ за скраб на безценица“..
Ответникът Прокуратура на Р.Б. в писмения отговор по
реда на чл. 131 ГПК оспорва исковите претенции, по основание и размер.
Поддържа, че не са ангажирани писмени доказателства, че прокурорският акт за
прекратяване на наказателното производство е придобил стабилитет по отношение
на ищеца, доколкото същият е подлежал на съдебен и инстанционен контрол по реда
на чл.243 ал.3-7 /съдебен/ и ал.9 /инстанционен/ от НПК. Данни в горния смисъл
отсъстват, като те не се компенсират от приложената към исковата молба жалба от
ощетеното юридическо лице по реда на чл.243 ал.З от НПК, а напротив - дефицитът
им нараства, с оглед липсата на изявления и писмени доказателства за надлежно
произнасяне по нея от компетентния съд. Несъответства на процесуалния закон и на
представените документи твърдението, че след обжалване на постановлението пред
СГС, то е потвърдено от Апелативна прокуратура, гр.София. Това е така, защото
се касае за различни процесуални процедури по ревизиране на актовете по чл.243
ал.1 от НПК, които са несъвместими и е недопустимо тяхното преплитане. От друга
страна, представената справка от 14.06.2016г. на Апелативна прокуратура
гр.София не отговаря на характеристиките на прокурорско постановление по
смисъла на чл.199 ал.1 от НПК, с каквото следва да се произнесе по реда на
чл.243 ал.9 от НПК по-горестоящата прокуратура.
Поддържа, че са налице данни за обремененото съдебно минало на Г.Н.Х. и паралелно
водените срещу него други наказателни производства. Сочи, че с присъда по НОХД
№ 9895/2001г. на СРС, в сила от 15.04.2005 г., Г.Н.Х. е признат за виновен за
престъпление по чл.213а ал.1 от НК и е осъден на наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 2 години, изтърпяването на което е отложено на основание
чл.66 от НК за срок от 3 години, както и на наказание „глоба“ в размер на 1000
лв. Твърди, че преди и по време на процесния период от време, срещу ищеца са
водени още две наказателни производства за тежки умишлени престъпления с правни
квалификации по чл.196а от НК /кражба в особено големи размери, представляваща
особено тежък случай/ и по чл.144 ал.З от НК /закана за убийство/.
Поддържа, че не са подкрепени с доказателства
твърденията на ищеца за нарушен трудов процес, като същевременно, от данните,
съдържащи се в Търговския регистър, е
видно, че Г.Х. е развивал активна търговска и обществена дейност, като
представител и член на управителните тела на търговски дружества и
неправителствени организации.
Счита, че претенцията на ищеца в размер на 35 000 лв.
е изключително завишена и не е съответна на претендираните вреди, на
икономическия стандарт на Р.Б. и на съдебната практика по аналогични случаи,
включително и тази на ЕСПЧ. Така например, при използване само на един
икономически обективен критерий - официалните данни на НСИ за среден годишен
доход на лице /включващ доходи от работна заплата, доходи от собственост и
други/ към 2016 г., този доход е 5 147 лв., т.е. ищецът претендира обезщетение,
равняващо се на повече от 6-годишен доход на лице за страната към този период,
който размер е в разрез с принципа за обезвреда по смисъла на ЗОДОВ.
Счита, че отнетата в полза на държавата на основание
чл.66 ал.2 вр. ал.1 от НПК първоначална мярка за неотклонение „парична
гаранция” в размер на 5 000 лв. не представлява вреда, тъй като се е дължала на
неправомерното процесуално поведение на ищеца в хода на наказателния процес и
не подлежи на обезвреда. Релевира възражение срещу началния момент, от който е
поискана законната лихва.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Видно от постановление от 30.09.2013 г. на СРП, по пр.пр. №
26 428/2012 г. е образувано досъдебно производство, за престъпление по чл.
220, ал. 2, вр. ал. 1 НК, срещу виновно длъжностно лице, при условията на
продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице, съзнателна е
сключил неизгодна сделка и от това е произлязла значителна вреда за „Напоителни
системи“ ЕАД.
С постановление от 04.102013 г. на СРП, по сл.д. 369/2013 г.
по описа на СО - СГП, пр.пр. № 26 428/2012
г. на СРП, във връзка с образуваното досъдебно производство за престъпление по чл.
220, ал. 2, вр. ал. 1 НК, е задържан за срок до 72 ч. Г.Н.Х.. На същата дата е
издадено и предявено постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка
за неотклонение по отношение на Г.Х.. Представена е разпечатка от страницата на
ПРБ, раздел актуално, с информация че на 07.10.2013 г. СРС е повдигнала
обвинения на изпълнителния директор на „Напоителни системи“, и на членовете на
Съвета на директорите, в т.ч. и на ищеца Г.Х. (в
качеството на помагач), за
престъпление по чл. 220, ал.1 вр. ал. 1 НК. Представена е разпечатка от сайта
„Правен свят“, съдържаща статия със заглавие „СГС пусна бивш шеф на „Напоителни
системи“ на свобода и му определи 7000 лв. гаранция, със снимка на Г. Х., с
дата 04.04.2014 г. Също така, публикации за повдигнатото обвинение и статии със
заглавие „Арестуваха Х. – мъжката калинка на Герб“ от 07.03.2013 г. и „П.поиска
постоянен арест за шефовете на „Напоителни системи“ са публикувани на интернет страницата „offnews.bg“. На същата страница, са публикувани и статии със заглавие
„Бившият шеф на „Напоителни системи“ влиза в ареста“ на 17.12.2013 г., и от
същата дата със заглавие „Заради анонимни показания Г.Х. влиза в ареста“.
С изх. № 26428/2012 г. на СРП, до СРС – Наказателно
отделение, сл.д. 369/2013 г. по описа на СО – СГП, пр. пр. № 26 428/2012 г. на СРП е депозирано искане по чл. 64, ал. 1 НПК, за
налагане на най – тежката мярка за неотклонение по отношение на Г.Н.Х. -
„задържане под стража“. Представен е частен протест от СРП до СГС, в което е
посочено, че се обжалва определението от 09.10.2013 г. на СРС, 1114 състав, по
н.ч.д. № И-17 328/2013 г. с което не е уважено искането, а по отношение на
обвиняемите лица е взета мярка за неотклонение „подписка“.
С постановление от 13.10.2013 г. по сл.дело № 369/2013 г. по
описа на СО - СГП, пр. пр. № 16428/2013 г. на СРП, Г.Н.Х. е привлечен като
обвиняем за престъпление по чл. 220, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Представена е жалба
от ищеца до СРП, депозирана на 17.10.2013 г., с която се иска изменение на
взетата мярка за неотклонение „парична гаранция“, в размер на 5000 лв. С постановление от 30.10.2013 г.
на СРП, по ДП № 26428/2012 г. по описа на СРП, сл.дело № 369/2013 г. на СО –
СГП, на Г. Н. Х. е забранено да напуска пределите на РБ, без разрешение на
прокурора.
С определение от 05.11.2013 г., по н.ч.д. № 18908/2013 г. на
СРС, НО, 11 състав, са оставени без разглеждане жалбите на Р.И.Ч.и Г.Н.Х., срещу
протоколното определение от 15.10.2013 г. на СГС, НО, XII въззивен
състав, по в.н.ч.д. № 4624/2013 г., с което съдът е взел спрямо тях мярка за
неотклонение „гаранция в пари“, в размер на 5000 лв. Представена е жалба от Г.Н.Х.
до СРС, от 14.11.2013 г., срещу наложената му на основание чл. 68, ал. 1 НПК от
прокурор мярка „забрана за напускане пределите на Р.Б.“.
На 11.12.2013 г. от СРП, е внесено искане по чл. 66, ал. НПК, за налагане на Г.Н.Х., във връзка с процесното обвинение, за замяна на
наложената мярка с по –тежка такава, а именно с мярка „задържане под стража“,
което е оставено без уважение с протоколно определение от с.д. по н.ч.д. №
21196 /2013 г. на СРС, НО, 107 състав. Съдебният акт е обжалван от СРП, като с
протоколно определение от 17.12.2013г. по в.н.ч.д. № 5624/2013 г. на СГС, НО, IX, е отменено определението от 11.12.2013 г. на СРС, и спрямо
Г.Н.Х. е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ и е отнета в полза
на държавата паричната гаранция от 5000 лв.
С протоколно определение от 26.02.2014 г., постановено по
н.ч.д. № 3585/2014 г., на СРС, НО 12 състав, във връзка с искане от ищеца от
10.02.2014 г., е оставена без уважение
молбата на Г.Н.Х. за изменение на мярката за неотклонение „задържане под
стража“ в по-лека такава. След частна жалба от 28.02.2014г. от ищеца с
протоколно определение от 07.03.2014 г., по в.н.ч.д. № 1021 по описа за 2014 г.
на СГС, НО, I въззивен състав, горецитираното определение на СРС от 26.02.2014г., е потвърдено, като същото не
подлежи на обжалване.
От страна на ищеца е депозирано отново искане за изменение
на наложената мярка за неотклонение „задържане под стража“, като с протоколно
определение от 27.03.2014 г. , постановено по ч.н.д. № 5797/2014 г. по описа на
СРС, НО, 93 състав, е отменена взетата по отношение на Г.Н.Х. мярка за неотклонение „задържане под стража“ по сл.д. 369/2013 г. по описа на СО - СГП, пр.пр. №
26 428/2013 г. на СРП, като е постановено обвиняемият да бъде освободен
след влизане в сила на определението. След протест на СРП срещу определението
от 27.03.2014 г., с протоколно определение на СГС, НО, XVII-ти
състав, по в.н.ч.д. № 1518/2014 г., е изменена взетата спрямо Х. мярка за
неотклонение „задържане под стража“ в „парична гаранция“ в размер на 7000 лв.
Съдържанието на определението е възпроизведено в статия в сайта „Правен свят“.
С постановление на СРП от 17.04.2015 г., по пр. пр. №
20428/2012 г., сл. д. № 368/2013 г. по
описа на СО - СГП, е отменена взетата спрямо Х. мярка а неотклонение „парична
гаранция“ в размер на 7000 лв., по
съображения, че е изтекъл максимално допустимия срок, по смисъла на чл. 234,
ал. 8 НПК.
С постановление от 15.04.2016 г. за прекратяване на
наказателното производство на Софийска градска прокуратура по ЗП № 369/2013 г.
по описа на СО – СГР, пр. пр. 7309/2012 г- на СГП, на основание чл. 199, вр. чл. 243, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, производството
образувано срещу С.Д.Г.– изпълнителен директор , в съучастие като извършител с Г.Н.Х.
и Р.И.Ч., за престъпление по чл. 220, ал. 2, вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК, е
прекратено. поради обстоятелството че деянието не съставлява престъпление. С
постановлението е отменена наложената на ищеца мярка за процесуална принуда
„забрана за напускане пределите на Р.Б.“. Срещу прекратителното постановление е
депозирана жалба от 09.05.2016 г. от „Напоителни системи“ ЕАД до СГС. С вх. № 1456/14.06.2016
г. на Апелативна прокуратура – София, е посочено че не са налице основание за
отмяна на горепосоченото прекратително постановление на СГП.
Съгласно разпоредбата
на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от обвинение в извършване на престъпление,
ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е
образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или
деянието е амнистирано;
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане е
свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо
който настъпилата вреда се съизмерява. В
случая се установяват всички елементи от фактическия състав, обуславящ
отговорността на ответника. Установено е по делото, че ищецът е бил обвинен в
извършването на престъпление по 220, ал. 2 НК, вр. чл. 20, ал. 2 НК, което е прекратено от П.поради несъставомерност.
Следва да се отбележи, че от
съдържанието на чл. 243, ал. 10 и чл. 243, ал. 6, т. 1 и т. 2 от НПК е
изводимо, че прокурорският акт за прекратяване на наказателното производство,
не влиза в сила, дори когато е съобщен на всички засегнати лица по чл. 243, ал.
3 НПК, тъй като може служебно да бъде отменен от по-горестоящ прокурор, ако не
е обжалван, още повече, че същият съгласно чл. 412, ал. 2 от НПК, не е
предвиден между актовете, които влизат в сила. Ето защо и стабилитетът на постановлението
за прекратяване на наказателното производство в смисъла на т. 4 от ТР №
3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, като основание за възникване отговорността на
държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи, изисква то да
е съобщено на лицето, което претендира вредите по реда на чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ, и лицето да не е поискало наказателното производство да продължи и то да
завърши с оправдателна присъда, като от датата на прекратяването се дължи и
законна лихва за забава (в този смисъл решение № 197/17.05.2011 г. по гр. дело
№ 1211/2010 г. на ІІІ Г.О. на ВКС, решение № 353 от 06.11.2015 г. по гр.д. №
892/2015 г., ІV Г.О. на ВКС).
По отношение на иска за
неимуществени вреди
Обстоятелството, че на
ищеца е повдигнато обвинение, наказателното производство, по което е
прекратено, само по себе си е достатъчно да обоснове основателност на
претенцията за претърпени неимуществени вреди, доколкото е житейски логично
наказателното преследване да породи негативни психически преживявания в емоционалната
сфера на ищеца, което се потвърждава и от показанията на изслушания по делото
свидетел. Съдът взема предвид вида и характера на обвинението (което е „тежко“
по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК), продължителността на наказателното
производство (три години), периода на лишаване от свобода - общо 3 месеца и 21 дни, взетите мерки на процесуална
принуда, както и показанията на св. В.В.Х., съпруга на ищеца, ценени при
условията на чл. 172 ГПК. Следва да се отчита и факта, че в същия период срещу
ищеца са водени няколко наказателни производство, като с с присъда по НОХД № 9895/2001г. на СРС, в сила от
15.04.2005 г., Г.Н.Х. е признат за виновен за престъпление по чл.213а ал.1 от НК и е осъден на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години,
изтърпяването на което е отложено на основание чл.66 от НК за срок от 3 години,
както и на наказание „глоба“ в размер на 1000 лв. Съобразявайки изложените
обстоятелства, съдът намира че справедливото обезщетение за неимуществени вреди
възлиза на 6 000 лв., като до претендирания размер от 35 000 лв.,
иска следва да бъде отхвърлен.
По
отношение на иска за имуществени вреди
Установи се
по делото, че с протоколно определение от 17.12.2013г. по в.н.ч.д. № 5624/2013
г. на СГС, НО, IX, е отменено определението от
11.12.2013 г. на СРС, и спрямо Г.Н.Х. е взета мярка за неотклонение „задържане
под стража“ и е отнета в полза на държавата паричната гаранция от 5000 лв.,
както и че впоследствие П.е прекратила наказателното производство, поради липса
на престъпление. Следователно
иска за имуществени вреди следва да бъдат уважен е доказан по основание и размер, и следва да бъде уважен.
Върху
обезщетенията, се дължи законна лихва, считано от 14.06.2016 г., така както се
претендира . от датата на постановяване на акта на Апелативна прокуратура -
София.
Относно разноските
На ищеца Г.Х. следва да
бъдат присъдени сторените разноски за държавна такса в размер на 10 лв., като
на адв. Добрева следва да бъде присъдено възнаграждение по чл. 38, ал. 2 вр.
ал. 1, т.2 ЗА, в размер на 1730 лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.на Р.Б., гр.
София, бул. „******, да заплати на Г.Н.Х., ЕГН **********, съдебен адрес: Н.О.Д., гр. София, бул. „******, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, сумата от 6 000
лв. (шест хиляди лева),
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно
повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл. чл. 220, ал. 2, вр. ал. 1 НК по ДП № 26428/2012 г. по описа
на СРП, сл.дело № 369/2013 г. на СО – СГП, което е прекратено с Постановление на Софийска градска прокуратура
от 15.04.2016 г. за
прекратяване на наказателното производство, ведно със законната лихва върху нея, считано от 14.06.2016 г. до окончателното й изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 6 000 лв. до предявения размер от 35 000 лв.,
като неоснователен.
ОСЪЖДА П.на Р.Б., гр. София, бул. „******, да заплати на Г.Н.Х., ЕГН **********, съдебен адрес: Н.О.Д., гр. София, бул.
„******, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, сумата
от 5
000 лв. (пет хиляди лева),
представляваща обезщетение за имуществени вреди – парична гаранция, отнета в полза на държавата, в резултат на незаконно повдигнато обвинение в
извършване на престъпление по чл. чл.
220, ал. 2, вр. ал. 1 НК по ДП № 26428/2012 г. по описа на СРП, сл.дело №
369/2013 г. на СО – СГП, което е прекратено с
Постановление на Софийска градска прокуратура от 15.04.2016 г. за прекратяване на наказателното
производство, ведно със законната
лихва върху нея, считано от 14.06.2016
г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА П.на Р.Б., гр. София, бул. „******, да заплати на Г.Н.Х., ЕГН **********, съдебен адрес: Н.О.Д., гр. София, бул.
„******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 10 лв., представляваща разноски за държавна
такса.
Банковата сметка на ищеца Г.Н.Х.,
е следната: „Банка ДСК“ ЕАД, IBAN ***.
ОСЪЖДА П.на Р.Б., гр. София, бул. „******, да заплати на основание чл. 38, ал. 1,
т. 2 ЗА, на адвокат Н.О.Д., гр. София, бул. „******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 1
730 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за безплатна правна
помощ.
Решението може
да бъде обжалвано от страните с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: