Решение по дело №30/2021 на Окръжен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е № 260003

 

гр. ВРАЦА,  17.01.2022г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд гражданско  отделение в  публичното заседание на 25.11.2021г.  в състав:

 

Председател:НАДЯ ПЕЛОВСКА

 

в присъствието на секретар Веселка Николова

като разгледа докладваното  от съдията Надя Пеловска              

търг. дело N 30  по описа за 2021  год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

К.В.П. ***, чрез упълномощения си адвокат С.Б., е предявила иск против Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“АД-гр.София, за осъждането на ответника да й заплати сумата от 60000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 07.08.2019г., причинено от водач на МПС, за което е налице валидно сключена с ответника застраховка „Гражданска отговорност“. Претендира се присъждането на законна лихва, считано от датата на реализиране на ПТП 07.08.2019г., както и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че на 07.08.2019г.окото 12,10 часа в гр.Враца е настъпило ПТП, при което поради управлението на л.а.“Опел Вектра“ с рег.№М *** ВН с несъобразена и превишена скорост, водачът му изгубел управлението над него и се блъснал в дясно по посока на движението в метален стълб, като вследствие на удара от лекият автомобил се откъсва предна дясна гума, която блъска насрещно движещият се л.а.“Фолкваген Поло“ с рег.№ВР *** ВМ. Твърди се, че в лекият автомобил “Опел Вектра“ на задната седалка пътувала ищцата, която в резултат на сблъсъка получила мозъчно сътресение, загуба на съзнание на кратко време, виене на свят, позиви за повръщане, гадене, оток и болка в носа, силни болки в дясна ръка и дясно коляно. Поддържа се, че тези травми са установени в медицинска документация-фиш от Спешна помощ, медицинско направление от 08.08.2020г., амбулаторен лист №520/008.2020г., амбулаторен лист №008100/13.08.2019г., искане за рентгенологично изследване от 12.08.2019г. и резултат от изследването. Ищцата поддържа също, че в резултат на травматичните увреждания е претърпяла болки и страдания, негативни душевни изживявания, душевни депресии, стрес, непрекъснато главоболие, безсъние, страх от МПС, притесненост, неработоспобност, сприхавост и нерешителност, които са в пряко причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Сочи се, че за произшествието е съставен констативен протокол за ПТП №967000-5847/24.06.2020г. на ОДМВР-Враца, а на водача на лекият автомобил “Опел Вектра“ Г. Х. П. е съставен АУАН №79720/07.08.2019г. В исковата молба се посочва, че по отношение на л.а.“Опел Вектра“ с рег.№М *** ВН е налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответника ЗК“ЛЕВ ИНС“АД, съгласно полица № ВG/22/119000565570, валидна от 20.02.2019г.до 20.02.2020г. С претенция вх.№15352/25.11.2020г. до ответника е отправено искане за изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, но по образуваната щета такова не е определено.

В срока по чл.367 от ГПК от ответника ЗК“ЛЕВ ИНС“АД-гр.София е постъпил писмен отговор, с който предявеният иск се оспорва по основание и размер. Оспорва се както описания в исковата молба механизъм на процесното ПТП, така и поддържаното от ищцата виновно противоправно поведение на водача на лекия автомобил „Опел Вектра“, като се твърди, че произшествието не е настъпило, поради поведението на този водач. Ответникът оспорва също твърденията на ищцата за наличие на причинна връзка между поведението на водача и механизма на ПТП, и претендираните неимуществени вреди. Исковата претенция се оспорва и по размер, като се поддържа, че претендирания от ищцата размер на неимуществените вреди е прекомерен и не съответства на възприетите критерии за справедлив размер на обезщетението, съгласно ППВС №4/1968г. и практиката на ВКС.

Препис от отговора на ответника е бил връчен на ищцата, но допълнителна искова молба не е подадена.     

Предявеният иск е с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД.

След като анализира и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната логическа и правна връзка, и взе предвид твърденията и възраженията на страните, съдът приема за установено следното:

С определение на съда от 13.07.2021г. ответната застрахователна компания е била задължена да представи копие от застрахователна полица № ВG/22/1190000565570, валидна от 20.02.2019г.до 20.02.2020г. Тъй като ответникът не е изпълнил задължението си да представи копие от полицата, но и не оспорва съществуването и валидността на същата, то съдът приема за установено наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите по полица №ВG/22/1190000565570 за л.а. "Опел Вектра“ с рег.№ М *** ВН със срок на валидност от 20.02.2019г.до 20.02.2020г., сключена с ответното дружество ЗК „ЛЕВ ИНС“АД.

С исковата молба е представена молба /застрахователна претенция/ вх.№15352/25.11.2020г., с която ищцата е поискала от ответника изплащане на застрахователно обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди като резултат от настъпило на 07.08.2019г. ПТП по вина на водача на застрахования лек автомобил. По делото не са представени доказателства претенцията да е била пълно или частично уважена.

По делото е представен протокол за ПТП №1469365 от 07.08.2019г., съставен от мл.контрольор при ОДП-Враца, от която се установява, че на 01.08.2021г.около 12 часа в гр.Враца е настъпило ПТП, при което поради движение с несъобразена скорост, с характера и интензивността на движението, водачът на л.а.“Опел Вектра“с рег.№ М *** ВН-Г. Х. П. изгубил контрол върху управляваното от него МПС и се блъснал в дясно по посока на движението в метален стълб. Вследствие на удара от управлявания от него л.а. се откъсва предна дясна гума с джанта, която удря насрещно движещият се л.а.“Фолксваген Поло“ с рег.№ ВР *** ВМ. Протоколът за ПТП е подписан от Г. Х. П., като водач на лекия автомобил „Опел Вектра“ и от изготвилия протокола-мл.автоконтрольор Н. Н.. На водача на лекия автомобил .“Опел Вектра“с рег.№ М *** ВН-Г. Х. П. бил съставен акт  за установяване на административно нарушение №79720/07.08.2019г., който също е представен по делото.  В акта е отразен същия механизъм на ПТП, както в протокола за ПТП, като е посочено, че с поведението си Г. П. виновно е нарушил разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Издаденият АУАН е подписан от П. без възражения, поради което на 20.08.2019г. е издадено наказателно постановление №19-0967-001053 на ОДМВР, сектор „Пътна полиция“-Враца, с което на Г. Х. П. е наложено административно наказание „Глоба“ за извършено от него нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП. Наказателното постановление е влязло в сила на 01.10.2019г.

На 24.06.2020г. бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица рег.№967000-5847 на ВПД началник сектор „ПП“, в който е отразено, че в резултат на настъпилото на 07.08.2019г. ПТП има пострадали лица-водачът на лекия автомобил „Опел Вектра“, двама пътници-ищцата К.В.П. и М. Р. Р., пътуващи на задната седалка на лекия автомобил, както и  още идно лице-Кристиян Василев. По отношение на ищцата, както и по отношение на оставалите двама пътници в протокола е отразено, че същите са прегледани в ЦСМП-Враца и са освободени без наранявания.

При така представените писмени доказателства, касаещи настъпването на пътнотранспортното произшествие, за изясняване на механизма на същото по делото е назначена и изслушана автотехническа експертиза при задачи поставени и от двете страни, чието заключение не е оспорено и е прието от съда като пълно и обосновано. Изследвайки конкретния пътен участък, на който е настъпило процесното ПТП, времето на настъпване и данните от констативните протоколи, вещото лице В. е посочило, че лекият автомобил „Опел Вектра“ се е движел по бул.“Втори юни“ по еднопосочно платно за движение, състоящо се от две ленти в посока изхода към гр.Мездра, на прав хоризонтален участък от пътя, на дневна светлина, сухо и слънчево време и нормална видимост. Автомобилът се е движел по външната лента със скорост в момента на удара около 60 км/ч., определена на база краш тестове и изминат път по платното след удара в металния стълб. Според вещото лице, водачът на лекия автомобил „Опел Вектра“ е загубил ориентация за треакторията на движение на автомобила, навил е волана на дясно, при което с предно дясно колело навлиза в банкета и с предна челна част в областта на преден десен фар се удря в находящ се на банкета метален стълб от електропреносната мрежа на тролейбусния транспорт. Вследствие на настъпилия удар и получен ударен импулс, лекият автомобил се завърта спрямо вертикалната си ос в посока на часовниковата стрелка, отклонява се на ляво в посока лентите за насрещно движение и влиза във вторичен удар с насрещно движещ се в полагащата му се вътрешна лента л.а.“Фолксваген Поло“ с рег.№ ВР *** ВМ, след което се установява в покой в лентата за насрещно движение. Според вещото лице В., от техническа гледна точка причини за настъпването на процесното ПТП са субективните действия на водача на л.а.“Опел Вектра“- завъртане на волана на дясно с частично напускане на платното за движение и удар в металния стълб. Съобразно така установения механизъм на ПТП, изследването на седалките в автомобила, оборудването му за пасивна защита /колани,точки на задържане и пр./ и действието на инерционните сили, вещото лице по автотехническата експертиза е достигнало и до заключението, че по време на настъпване на произшествието ищцата е била с поставен обезопасителен колан.

В подкрепа на твърденията си за вида и характера на претърпяните от нея травматични увреждания ищцата е  ангажирала писмени и гласни доказателства и е поискала изслушването на медицинска експертиза. От представените писмени доказателства-медицинско направление от 07.08.2019г./л.13/, искане за рентгенологично изследване и резултат от това изследване от 12.08.2019г. се установява, че няколко дни след настъпване на произшествието на ищцата е извършено рентгенологично изследване, а видно от представения амбулаторен лист №008100, на 13.08.2019г. тя е била прегледана  от лекар с оплаквания за виене на свят, главоболие, позиви за повръщане, гадене и силни болки в дясна ръка и дясно коляно. Лекарят е констатирал повърхностна рана с размери 4/2 см. на дясно коляно, оток на капачката на коляното и деформация на дясна предмишница, при което е назначил терапия.

Изследвайки данните от така представените  писмени доказателства и след извършен личен преглед на ищцата вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза е представило заключение, че като резултат от настъпилото ПТП ищцата е получила пукване на дясна лъчева кост на типично място и на дясно колянно капаче, както и охлузване на дясно коляно с оток на същото. Според вещото лице д-р К. така получените травми имат характер на напълно възстановими с период на пълно възстановяване 3-4 седмици. вещото лице отчита пълно възстановяване на ищцата без данни за влошаване и невъзстановени телесни увреждания. Посочва също, че поставената в амбулаторния лист от 13.08.2019г. диагноза „Мозъчно сътресение“ с посочени клинични симптоми унесеност, сънливост, дезориентираност, не може да бъде отнесена към процесното ПТП, тъй като тези симптоми са проявими непосредствено след травма на главата и отзвучават за времето от момента на ПТП до извършения на 13.08.2019г.преглед.

За установяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди по делото е разпитана и свидетелката Р. П.-майка на ищцата. Според свидетелката в деня на пътнотранспортното произшествие ищцата се прибрала вкъщи много уплашена и със синина на главата. Имала повръщане и главоболие, била неадекватна и не знаела какво говори, а десния крак и дясната й ръка били контузени. Свидетелката твърди, че след посещения при различни лекари в Плевен, Враца и Червен бряг, ръката и кракът на ищцата били увити в бинтове, кракът бил изключително посинял и тя не можела да се обслужва сама. Болките в ръката и крака продължили около два месеца, през което време свидетелката й помагала да се облича. Според свидетелката и до днес ищцата се оплаква от болки в крака, от главоболие и безсъние, а непосредствено след катастрофата треперела, повръщала, не била адекватна и не можела да обясни какво е станало. Твърди, че и до момента ищцата не помни и говори „глупави приказки“, а 5 месеца след катастрофата я заболяло ухо, като докторът казал, че е последица от самия удар при катастрофата. Според свидетелката ищцата вече не може да работи и за това сега е безработна.

Съпоставяйки по реда на чл.172 от ГПК така дадените от свидетелката показания с представените по делото писмени доказателства-медицинска документация, както и със заключението на вещото лице по назначената и изслушана медицинска експертиза, което не е оспорено от страните, съдът намира, че в частта им, касаеща търпени от ищцата болки и страдания, както и клинични прояви-главоболие, повръщане, неадекватност, невъзможност за ходи, показанията на св.П. не следва да бъдат кредитирани. По делото липсват каквито и да било писмени доказателства, подкрепящи твърденията на свидетелката за посещавани медицински специалисти извън извършваните в периода 07.08.2019г.-13.08.2019г.прегледи и изследвания, а извършеният от вещото лице К. личен преглед на ищцата категорично опровергава твърденията на свидетелката за продължаващи и до момента затруднения при ходене, дезориентираност и неадекватност. Непотвърдени от медицинската документация по делото и от експертното заключение остават и твърденията на свидетелката за  съществуването на синина по главата на ищцата и за удар по главата при катастрофата, който да е причинил травми. По тази съображения вяра на показанията на св.П. следва да се даде в останалата им част-силна уплаха, болки и страдания в период около 3-4 седмици след катастрофата, затруднения в движението на двата крайника за периода на имобилизацията.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.432 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията по чл.380 от КЗ. Доколкото отговорността на застрахователя по "Гражданската отговорност" е функционално обусловена от отговорността на деликвента /причинителя на вредата/, то тя се осъществява и при наличието на всички обективни и субективни признаци на фактическия състав на непозволеното увреждане, по смисъла на чл. 45 от ЗЗД. С оглед на това фактите, въз основа на които се поражда правото по чл.432, ал.1 от КЗ са: 1)валидно възникнало правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ между застрахователя и деликвента; 2) настъпване на застрахователно събитие – ПТП; 3) претърпени вреди в резултат на настъпилото застрахователно събитие; 4) предпоставките по чл. 45 от ЗЗД - противоправно деяние; вина; вреди и причинно-следствена връзка между поведението на деликвента и причинените вреди.

В разглеждания случай между страните няма спор, относно наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите по полица №ВG/22/1190000565570 за л.а. "Опел Вектра“ с рег.№ М *** ВН със срок на валидност от 20.02.2019г.до 20.02.2020г., сключена с ответното дружество ЗК „ЛЕВ ИНС“АД, като наличието на такава съдът приема и на основание чл.161, вр.с чл.190 от ГПК.

Посредством официални документи-протокол за ПТП, констативен протокол за ПТП с пострадали лица, АУАН и наказателно постановление, се установи по безспорен начин и настъпването на застрахователно събитие – ПТП от 07.08.2019г., причинено противоправно от водача на л.а. "Опел Вектра“ с рег.№ М *** ВН. Протоколът за ПТП от 07.08.2019г., както и  констативният протокол за ПТП с пострадали лица от 24.06.2020г., са съставени от длъжностно лице, в кръга на служебните му задължения, в установената форма и ред, съставляват официални документи, които се ползват не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в тях изявление на съставителя, но и с материална доказателствена сила, че фактите са се осъществили така, както е отразено в тези документи, включително  относно цялостния механизъм на ПТП. Двата протокола не са оспорени от страните , поради което отразеният в тях механизъм на ПТП и наличието на пострадали лица от него, следва да се приема за осъществен. Посоченият в протокола за ПТП от 07.08.2019г. механизъм на настъпване на произшествието е потвърден и от заключението на приетата автотехническа експертиза, изготвена от експерт, притежаващ специални знания, който допълнително е определил само възможността скорост на движение на МПС. Преценени в съвкупност така посочените доказателства, единно и непротиворечиво сочат на виновно извършено от страна на водача на застрахованото МПС „Опел Вектра“ противоправно поведение, изразяващо се в несъобразена с пътните условия скорост, в резултат на което са причинени вреди на ищцата.  

Не могат да бъдат споделени и не намират опора в събраните по делото доказателства,  твърденията на ответника, че липсва противоправно поведение у водача на застрахования л.а.“Опел Вектра“, съответно, че не е настъпил риск, покрит от задължителната застраховка „Гражданска отговорност“. Съществуването на тези обстоятелства-противоправно поведение и настъпило покрито от застраховката застрахователно събитие се потвърждават не само от протоколите за ПТП, заключението по  автотехническата експертиза и установения в тях механизъм на ПТП, но и от представените АУАН и влязло в сила наказателно постановление. Последните два документа имат характер на официални диспозитивни документи, при което и щом като тяхната автентичност не е оспорена, те се ползват с обвързваща сила по отношение на установените в тях факти за наличие на противоправно поведение именно у водача на л.а.“Опел Вектра“ Г. Х. П..

На базата на представените писмени доказателства, експертните заключения и показанията на разпитаната по делото свидетелка, съдът намира, че безспорно по делото са установени причинената вреда по вид, обем и характер, както и причинната връзка с противоправното поведение на деликвента. При това положение и съгласно чл.52 от ЗЗД, обезщетението следва да се определи по справедливост за всички неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Според разясненията, дадени в т. 11 от ППВС №4/68 г. и установената от ВКС практика / решение №749/05.12.2008г. по т. д. №387/2008 г. на ІІ ТО, решение №95/24.10.2012г. по т.д.№ 916/2011 г. на І ТО, решение №103/2.11.2020 г. по т.д. №2181/19 г., І ТО, решение №240 от 15.01.2019 г. по т. д. 518/29 г,. І ТО/, на обезщетяване на посоченото основание подлежат всички "неимуществени вреди", включващи всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен период от време.

Изхождайки от критериите, посочени в чл. 52 ЗЗД, преценявайки обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, вида, характера и тежестта на травмите – пукване на дясна лъчева кост на типично място и на дясно колянно капаче, както и охлузване на дясно коляно с оток на същото, възрастта на пострадалата  ищца към момента на настъпване на увреждането – 30 години, срокът за възстановяване – 3-4 месеца, периода на претърпени болки, съответстващ и на периода на възстановяване, претърпените неудобства от личен, битов и социален характер, отражението на произшествието върху психо-емоционалното й състояние, обществено икономическите условия към 2019г. / МРЗ от 560 лева/ съдът намира, че сумата от 8 000 лв., представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл.52 от ЗЗД за репариране на вредите. Обезщетението в този размер съответства както на установения в чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост, така и да възмезди неблагоприятните последици, настъпили за ищцата в резултат на непозволеното увреждане.

За да определи този размер на обезщетението съдът прие за установено /от заключението на СМЕ и от кредитираната част от  свидетелските показания/, че пострадалата е търпяла болки и страдания в продължение на 3-4 седмици, като през същия период е изпитвала и лични и битови неудобства, като резултат от имобилизацията на травмираните крайници, изпитвала е душевен дискомфорт от преживяното. Събразно заключението на вещото лице по СМЕ съдът приема също, че в период около една седмица след настъпване на катастрофата ищцата е имала главоболие, унесеност, сънливост и дезориентация. От друга страна обаче влошаване на състоянието на ищцата не е настъпвало и всички телесни увреждания са били напълно възстановени в порядъка на 3-4 седмици след инцидента. При липсата на медицински документи за това, както и с оглед извършената оценка на показанията на св.Р. П. по реда на чл.172 от ГПК, съдът не може да приема за установено, че след изтичане на установения от вещото лице възстановителен период от 3-4 седмици, ищцата е продължила да търпи описаните в исковата молба душевни депресии, стрес, непрекъснато главоболие, безсъние, страх от МПС, притесненост, неработоспобност, сприхавост и нерешителност. Житейски логично е и това не се нуждае от специално доказване, че  в резултат на настъпилото ПТП ищцата е изпитала силен страх, притеснения и стрес, но предвид доказателствата за конкретните обстоятелства около катастрофата и за това, че телесните повреди по ищцата нямат значителен характер, то не може да се приеме, че тези душевни безпокойства имат продължителен и траен характер и съществуват обективно след изтичането на възстановителния период. Ето защо и с оглед липсата на медицински или други гласни доказателства за по-висока  интензивност или продължителност на вредите, съдът намира, че справедливият размер на обезщетението е 8000 лв.

Ответникът дължи и законната лихва върху сумите от 26.02.2021г. /датата на изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ/ до окончателното изплащане на сумата, съгласно чл. 497, ал.1, т.2 КЗ. Доколкото претенцията за присъждане на законната лихва за забава до окончателното плащане на главниците, представлява материално правна последица от уважаване на исковете за обезщетение и не се предявява като самостоятелен иск по чл. 86 от ЗЗД, съдът не дължи отхвърлителен диспозитив за претенцията за лихва, считано от датата на настъпване на процесното ПТП.  

При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Окръжен съд-Враца държавна такса в размер на 320 лв., както и направените за сметка на бюджета на съда разноски за експертизи в размер на 250 лв.

В полза на адвокат С.Б. от САК ответникът следва да бъде осъден да заплати адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в размер на 730 лв., определено по реда на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно уважената част от иска.

Съобразно отхвърлената част от иска и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените от него деловодни разноски в размер на 1256,66 лв., включващи заплатени възнаграждения за вещи лица и за един адвокат.

Водим от горното, Врачанският окръжен съд

 

Р  Е  Ш  И   :

 

ОСЪЖДА ЗК"ЛЕВ ИНС"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***да заплати на К.В.П. ***, с ЕГН ********** сумата 8 000 лв. /осем хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 07.08.2019г., причинено от водач на МПС, за което е налице валидно сключена с ответника застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.02.2021г. до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за обезщетение в останалата му част до пълния предявен размер от 60 000 лв., като неоснователен.

ОСЪЖДА ЗК"ЛЕВ ИНС"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***да заплати в полза на Окръжен съд-Враца държавна такса в размер на 320 лв., съобразно уважената част от иска, както и направените за сметка на бюджета на съда разноски за експертизи в размер на 250 лв.

ОСЪЖДА ЗК"ЛЕВ ИНС"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***да заплати на адвокат С.В.Б. ***, със служебен адрес гр.*** и ЕГН **********, адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в размер на 730 лв.

ОСЪЖДА К.В.П. ***, с ЕГН ********** да заплати на ЗК"ЛЕВ ИНС"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***, сумата от 1256,66 лв.деловодни разноски, съобразно отхвърлената част от иска. 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд-София в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                         ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: