№ 15838
гр. София, 02.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20231110102357 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на А. Г. А., с която срещи "фирма" ООД са предявени
обективно кумулативно съединени искове, както следва:
- иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1, ев. пр. 2, ев. пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на
клаузата на чл. 8 от договор за кредит № 621212/31.10.2022 г.
- иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 135,28 лева, представляваща недължимо
платена сума по договора за кредит, ведно със законната лихва от предявяване на иска
/16.01.2023 г./ до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника договор за кредит, по силата на който
ответникът му е предоставил сумата 500 лева, която ищецът се задължил да върне на 27
месечни вноски, като в договора не е бил посочен размер на годишен лихвен процент. С
клаузата на чл. 6 от процесния договор било установено задължение за кредитополучателя
да представи обезпечение по кредита, като при неизпълнение на същото съгласно клаузата
на чл. 8 от договора е предвидена дължимостта на неустойка в размер на сумата от 335,44
лева. Поддържа, че още със сключване на договора е била начислена неустойка в размер на
800 лв. за непредставяне на обезпечение. Твърди да е погасил изцяло задълженията по
договора за кредит. Счита, че договорът е нищожен поради неспазване на предписаната от
закона форма, а също и на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК, тъй като не бил
посочен реалния ГПР и по-конкретно без изрично да са описани основните данни, които са
послужили за неговото изчисляване. Твърди, че действителният ГПР по договора е по-висок
от посочения и по този начин са нарушени правилата на чл. 19 ЗПК. Освен това клаузата за
неустойка влизала в противоречие с разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК и накърнявала
добрите нрави. Същата била и неравноправна по см. на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП. Чрез същата
се постигало заобикаляне на изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК. В обобщение на подробните
доводи в исковата молба заключва, че целият договор е нищожен с оглед разпоредбата на
1
чл. 22 ЗПК, но иска от съда да прогласи за нищожна само клаузата за неустойка. Заявява
искания за задължаване на ответника по реда на чл. 190 ГПК да представи в цялост
кредитното досие, в т.ч. и извлечение от счетоводството си, както и договора за паричен
заем, макар да е страна по договора и подробно да анализира клаузи от същия, но при
заявени твърдения да не му е бил предоставен екземпляр от същия, а ответникът да има
задължение да съхранява екземпляр от него в продължение на пет години; за допускане на
съдебно-счетоводна експертиза, както и за издаване на СУ, което да послужи пред БНБ за
снабдяване с информация относно всички сключени между страните договори за кредит.
Не е постъпил в срок отговор на исковата молба.
За да бъдат уважени предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че
договорът, сключен с ответника, е нищожен на заявените с исковата молба основания, а
именно поради нарушение на императивни норми на закона, в т.ч. и че има неравноправен
характер, поради заобикаляне на закона и/или поради накърняване на добрите нрави, т.е. че
накърнява принципите на справедливостта, добросъвестността в гражданските и
търговските взаимоотношения, както и принципите за предотвратяване на несправедливото
обогатяване. По иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, че е
заплатила процесната сума на ответника.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си срещу предявените искове, в
случай че релевира такива до настъпване на процесуална преклузия за това, в т.ч. и че при
сключването на договора са били спазени особените изисквания на ЗПК, че на потребителя
при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в
състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на договора.
По иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД в тежест на ответника е да установи, че е налице основание да
получи и задържи заплатените му от ищеца по процесния договор суми.
Искането на ищеца по чл. 190 ГПК е оттеглено, с оглед което и следва да се приеме
като доказателство процесния договор за кредит, представен от ищеца.
Следва да се отложи произнасянето по искането да се допусне изслушване на
съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените от ищеца с исковата
молба задачи, за първото по делото съдебно заседание, за да се вземе предвид становището
на ответника по твърденията на ищеца, с които това искане е обосновано.
Искането ищецът да се снабди със СУ, което да му послужи пред БНБ следва да се
остави без уважение. Същото касае неотносима към предмета на спора информация.
Страните следва да се приканят към сключване на спогодба или друг начин за
доброволно решаване на спора, а делото да се насрочи за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Съдът констатира, че на ищеца следва да се укаже да посочи ел.адрес за
връчване на съобщения по делото, доколкото чрез процесуалния си представител
извършва действия в ел.форма.
Така мотивиран, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКАНВА страните към сключване на спогодба за уреждане на правния спор,
предмет на делото.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер, а при своевременно постигане на споразумение за доброволно
уреждане на спора ще спестят процесуални усилия и разноски.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
ОБЯВЯВА на страните проект за доклад на делото съобразно обстоятелствената част
на определението, като им указва, че в срок най-късно в първото открито съдебно заседание
могат да вземат становище по изготвения проект за доклад и разпределената със същия
доказателствена тежест, както и да релевират съответни доказателсвени искания, в противен
случай губят възможността да направят това по-късно освен в случаите на чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на ищеца, доколкото чрез процесуалния си предтавител извършва
процесуални действия в ел. форма, да посочи ел.адрес за връчване на призовки,
съобщения и съдебни книжа. При неизпълнение на тези указания, съдът ще приеме, че се
касае за недобросъвестно процесуално поведение, което затруднява хода на производството.
ПРИЕМА като писмено доказателство по делото представения от ищеца договор за
кредит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за издаване на СУ, което да му
послужи пред БНБ.
ОТЛАГА ПРОИЗНАСЯНЕТО по искането на ищеца за допускане на съдебно-
счетоводна експертиза, вещото лице по която след извършване на проверка в
счетоводството на ответника да даде отговор на задачите, поставени от ищеца в исковата
молба, за първото по делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.06.2023 г от
09:40 ч. за когато да се призоват страните.
Препис от определението да се връчи на страните, ведно с призовките им за
съдебното заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3