О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...
Врачанският окръжен съд гражданско отделение
в закрито заседание на 24.02.21 г. в състав:
Председател:Рената
Мишонова-Хальова
Членове:Мария Аджемова
Росица Иванова
При участието на
прокурора секретар
Като разгледа
докладваното от съдията М. Аджемова
в.
ч. гр. дело N` 65
по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 423 ГПК и е образувано по възражението
на Е.Н.А. *** срещу Заповед № 3845/30.12.2015 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ и изпълнителен лист, издадени по ч. гр. д. №
5586/2015 г. на РС-гр. Враца. Мотивира се наличие на хипотези на чл. 423, ал. 1,
т. 1 и т. 2 от ГПК – ненадлежно връчване; заповедта за изпълнение не е връчена
лично на длъжника и в деня на връчването той или тя не са имали обичайно
местопребиваване на територията на Република България.
В отговор на възражението, правоприемникът цесионер на първоначалния заявителят - "Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД и с ЕИК ***, със седалище гр. София, е оспорил наведените от длъжника твърдения с
подробни съображения.
Окръжен съд гр. Враца, като разгледа възражението и предени събраните по
делото доказателства, приема следното:
Съобразно чл. 423, ал. 1 ГПК длъжникът разполага с възможност да отправи
възражение, ако е бил лишен от възможност да оспори заповедта за изпълнение в
няколко, изброени в нормата хипотези, но правото на възражение по чл. 423 ГПК
може да бъде упражнено надлежно в едномесечен срок от узнаването на заповедта
за изпълнение.
Относно начина на узнаване длъжникът във възражението е посочил, че е
узнал за издадената заповед за изпълнение на 13.11.20 г., когато му е връчено
запорно съобщение по изп. дело № 954/16 г. на ЧСИ Д., с № 900 и р-н на действие
окръжен съд гр. Враца, образувано въз основа на изп. лист изаден по процесното
ч. гр. дело № 5586/15 г. на ВрРС.
По делото е представено съобщение по изп. дело № 954/16 г. на ЧСИ Д. до
длъжника А. за налагане на запор, което й е връчено лично на 16.11.20 г. И тъй
като възражението по чл. 423 ГПК е подадено на 08.12.2020 г., следва да се
приеме, че е в рамките на едномесечния срок от твърдяната дата на узнаване и е
процесуално допустимо.
По основателността на възражението, окръжен съд намира следното:
Длъжникът твърди, че заповедта за изпълнение, издадена по ч. гр. д. №
5586/2015 г. по описа на ВрРС, не му е връчена редовно, без да мотивира с
конкретни обстоятелства за това свое твърдение. Това го лишило от възможността
за упражни правото си по чл. 414 ГПК.
На следващо място изтъква, че към датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК - 28.12.2015 г., е нямал обичайно местопребиваване на територията
на Р.България, защото има адресна регистрация в Англия, където постоянно
пребивава, живее и работи от 2014 г. до 2018 г., като в този период е длъжникът
А. е получила и национален осигурителен номер, след като в продължение на
повече от 6 м. е работила в Англия и има постоянен адрес. Поради отсъствието си
от страната, длъжникът А. била в абсолютна фактическа невъзможност да получи
лично каквито и да било съдебни книжа. Заповедта за изпълнение и изпълнителния
лист не са й били връчени лично и надлежно поради отсъствието й от страната.
В заключение обобщава, че не са били налице изначално положителните
предпоставки по чл. 411, ал. 1, т. 4 / сега т. 5/ от ГПК при издаване на
заповедта и изпълнителния лист.
Заявителят оспорва основателността на възражението поради недоказаност
на твърдението, че длъжникът е пребивавал постоянно в Англия, за посочения от
него период.
От приложеното ч. гр. д. № 5586/2015 г. по описа на ВрРС се установява,
че първоначалният заявител БНП "Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД гр.
София е депозирал на 28.12.15 г.
заявление по чл. 410 ГПК, за издаване на заповед за изпълнение. Искането е
уважено и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3845/30.12.15 г. Заповедта е връчена на длъжника Е. А. на 08.01.16 г. на
адрес ***, но не лично, а чрез нейната майка Н. А., който е поела задължение да
предаде заповедта за изпълнение. И тъй като в двуседмичен срок не е подадено
възражение, заповедта е влязла в законна сила и е издаден изп. лист в полза на
заявителя-кредитор. По негова инициатива е
образувано изп. № 954/16 г. по описа на ЧСИ Ц. Д. с район на действие
окръжен съд гр. Враца.
По делото не са представени доказателства, че съобщения по изп. дело № 954/16 г. на ЧСИ Д.
- например призовката за доброволно изпълнение или други книжа, са връчени
лично на длъжника А., с изключение на запорното съобщение, връчено й лично на
16.11.20 г., стр. 97.
Към възражението си длъжникът А. е представила писмени доказателства, от
които се установява, че е с адресна регистрация в Англия, както и че работи по
трудов договор в същата държава и плаща данъци в периода от 2014 г. до 2018 г.
С оглед данните по делото от фактическа страна, окръжен съд прави
следните правни изводи:
При анализиране на разпоредбата на чл. 423, ал. 1, т. 2 ГПК, на която
хипотеза сочат възраженията на длъжника А., се установява, че за наличието й е
необходимо установяване на две кумулативни предпоставки- заповедта да не е била
връчена лично на длъжника и към този момент той да не е имал обичайно
местопребиваване в България. В случая тези законови условия са доказани в
производството. Несъмнено е, че заповедта не е била връчена лично на длъжника А.,
с което е налице първата изискуема предпоставка.
Относно втората следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 48,
ал. 7 КМЧП, под обичайно местопребиваване на физическо лице се разбира мястото,
в което то се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с
необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване. За
определянето на това място трябва да бъдат специално съобразени обстоятелства
от личен или професионален характер, които произтичат от трайни връзки на
лицето с това място или от намерението му да създаде такива връзки. Установените
от писмените доказателства факти- регистриран адрес в Англия и сключен трудов
договор с работодател в същата държава сочат на трайни връзки на длъжника А. с
това място.
Предвид изложеното, налице е основанието на чл. 423, ал. 1, т. 2 ГПК –
заповедта не е била връчена лично на длъжника и в деня на връчването той не е
имал обичайно местопребиваване на територията на Република България. Нещо
повече, налице е отрицателна предпоставка по чл. 411, ал. 2, т. 4, сега т. 5 от ГПК, поради което е недопустимо изобщо развитие на заповедно производство с
издаване на заповед и изпълнителен лист. Съгласно чл. 423, ал. 3 от ГПК, когато
възражението е прието защото не са налице условията на чл. 411, ал. 2, т.4,
сега т. 5 от ГПК, съдът следва не само да приеме възражението, но и да обезсили
заповедта за изпълнение и издадения въз основа на същата изпълнителен лист.
С оглед на посочения по-горе резултат от приемане на възражението с
обезсилване на заповедта и издадения въз основа на същата изпълнителен лист, на
страната следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски
съобразно искането внесена ДТ от 25 лв. По делото не е представен документ за
заплатено адв. възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА възражението на Е.Н.А. *** с ЕГН ********** по чл. 423 от ГПК
против Заповед № 3845/30.12.2015 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 5586/2015 г. по описа на районен съд
гр.Враца.
ОБЕЗСИЛВА Заповед № 3845/30.12.2015 г. за изпълнение на парично задължение
издадена на основание чл. 410 от ГПК и издадения въз основа на заповедта изпълнителен
лист, издадени по ч. гр. д. № 5586/2015 г. на районен съд гр. Враца.
ОСЪЖДА "Кредит инкасо инвестмънтс " ЕАД, гр. София, с ЕИК ***
да заплати на Е.Н.А. с ЕГН ********** *** лв. деловодни разноски.
Определение е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:........... Членове:1..........
2..........