Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 260291                                   01.02.2021 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и втори юли през две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

 

Секретар Петя Мутафчиева

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 10152 по описа за 2019 година.

 

            Предявен е иск с основание чл.109 ЗС.

Ищцата Р.С.А. твърди, че с ответницата по силата на наследство и дарение са съсобственици на подробно описаните в исковата молба недвижими имоти. Поддържа, че по отношение на част от сградата е извършена делба, поради което тя се легитимира по силата на постановление за възлагане от 16.10.2018г. като изключителен собственик на самостоятелен обект в сградата, съставляващ жилище на първия жилищен етаж с площ от 105 кв.м. ведно със съответните идеални части от общите части на сградата. Поддържа, че по силата на това постановление тя е единствен и изключителен собственик на обособена част от вътрешно стълбище, което се намира на кота „0“ до стъпалата, които водят към вътрешното стълбище и към помещенията на жилищния етаж, като твърди, че това помещение през годините се е ползвало като килер и е обслужвало ползвателите на първия жилищен етаж. На 25.07.2014г. по възлагане от страна на ответницата било извършено зазиждане на съществуващия вход, водещ от помещението на първи жилищен етаж към вътрешното стълбище, без за това да е искано съгласието на ищцата. По посочения начин тя била лишена от достъпа си до втория жилищен етаж на сградата, от който тя притежавала 1/3 ид. част в съсобственост, както и до подпокривното пространство, от което притежавала 4/6 ид. части, а също и достъп за ползване на килера, намиращ се на кота „0“ до стъпалата, водещи от западния вход към стълбището. Въпреки отправената до ответницата покана достъпът на ищцата си до тези части в сградата не бил възстановен. Поради това се иска да бъде осъдена ответницата да прекрати действията, чрез които пречи на ищцата да упражнява правото си на собственост като премахне незаконното зазиждане на вратата и осигури на ищцата достъп до подпокривното пространство, килера и към вътрешното стълбище на сградата, водещо до втория етаж.

Ответницата П.И.И. не отрича наличието на съсобственост върху част от сградата, както и извършването на делба.  Поддържа, че от своя страна в нейна полза е налице постановление за възлагане на втория жилищен етаж,  което обаче още не е влязло в сила.  Поддържа, че не отговаря на истината това, че тя е зазидала вратата, а че само е възстановила стена, която винаги е съществувала на мястото и в която предходни наематели били разбили дупка. Освен това поддържа, че подпокривното пространство на къщата не може да бъде ползвано, тъй като не отговаря на изискването на законодателя по чл.38 ЗС. Освен това оспорва, че ищцата е собственик на помещението, ползвано като килер и намиращо се на кота „0“ от вътрешното стълбище, като твърди, че то не е вписано в постановлението за възлагане и не принадлежи към обекта на ищцата.

Съдът намери за установено следното:

Ищцата А. се легитимират като собственика на самостоятелен обект в сграда с идентификатор **********, находяща се в гр. П.**********, представляващ жилище с площ от 105 кв.м., ведно с ½ ид.ч. от поземлен имот ******** с площ 416 кв.м. в който сградата е построена, както и ½ ид.ч. от всички подобрения и приращения в имота. Същата е придобила имота в изключителна собственост, след като купувач на публична продан по силата на постановление на съдебен изпълнител от 16.10.2018г. /лист 6/.

По делото не е спорно, че сградата, част от която е придобила ищцата е била съсобствена между нея и други лица, включително и ответницата П.И., като понастоящем съсобствеността не прекратена относно втория етаж от въпросната сграда /лист 7/.

 Според показанията на свидетеля А.П., б. на ищцата и племенник на ответницата, процесната къща била построена от неговия дядо през четиридесетте години на 20-ти век и била на два етажа. Официалният вход бил разположен от западната страна, като до него се стигало по външно стълбище достигащо до полуетаж. При влизане през входа се попадало във вътрешно стълбище, което нагоре водело към втория етаж на къщата, а надолу слизало към първия етаж, понастоящем собственост на ищцата. Връзката между този етаж и вътрешното стълбище се осъществявала чрез врата. За този етаж имало и още един вход, разположен от изток, който според П. се ползвал през лятото. Свидетелят поддържа, че неговият в. починал през 2011г. като до 2014г. съсобствениците не били предприемали действия по отношение на имота. През 2014г. свидетелят, ищцата и ответницата се били разбрали да бъде направен ремонт на първия етаж, който не бил в добро състояние. По времето на ремонтните дейности свидетелят установил, че вратата към вътрешното стълбище е заключена. Оказало се също така, че на нея има монтирано устройство на СОТ. Тъй като ремонтните действия го били задействали, мястото било посетено от охранителен патрул, който не констатирал нарушения /последното се потвърждава и от приложената прокурорска преписка/. На следващия ден, ответницата довела човек, който зазидал вратата към първия етаж. Обяснила на свидетеля, че това е временно и с цел сигурност, тъй като след ремонта страните щели да отдават първия етаж под наем. Свидетелят е категоричен, че вратата продължава да бъде зазидана и към настоящия момент.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

            Съгласно чл. 109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. Възможността за защита чрез негаторния иск произтича от абсолютния характер на правото на собственост, което, освен че предоставя на титуляра си правомощията на владение, ползува и разпореждане, е свързано и с възможността му да изисква от всички останали да се въздържат от неоснователно предприети действия, които осуетяват осъществяването на правото на собственика в пълен обем.

            По делото не е спорна, че до влизане в сила на постановлението на съдебния изпълнител, описаната в исковата молба жилища сграда е била съсобствена. След придобиването на първия етаж от А. относно сградата е приложим режимът на етажната собственост, независимо че вторият етаж остава съсобствен между страните. Това означава, че всеки от собствениците има право на ползване върху общите части на сградата, каквито са стълбището осигуряващо достъп до отделните етажи, прилежащите към него пространства и помещения, както и подпокривното пространство на сградата.

            Зазиждането на вратата, осигуряваща връзка между собствения на ищцата етаж и вътрешното стълбище, съставлява действие, което ограничава достъпа и до общите части на сградата, поради което се явява пречка тя да упражнява правото си на собственост, което се простира като върху собствения и етаж, така и върху всички части на сградата, които са общи по смисъла на чл.38 от ЗС.

             Ето защо съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да се уважи.

            Ответницата следва да заплати на ищцата деловодни разноски в размер на 650 лева.

Мотивиран така съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА, на осн. чл.109 ЗС, ответника П.И.И. ЕГН ********** със седалище и адрес на управление гр. П.********* да преустанови неоснователните си действия по отношение на собствения на ищцата Р.С.А. ЕГН ********** с адрес *** имот - самостоятелен обект в сграда с идентификатор *********, находяща се в гр. П.*********, представляващ жилище с площ от 105 кв.м., ведно със съответните общи части на сградата и ½ ид.ч. от правото на собственост върху мястото в което сградата е построена, като лично или чрез наето от нея лице и изцяло за своя сметка да премахне зазиждането на вратата към етажа на ищцата, която осигурява връзката към вътрешното стълбище на двуетажната жилищна сграда, към обособеното помещение използвано за килер и до подпокривното пространство на сградата.

 

ОСЪЖДА П.И.И. да заплати на Р.С.А., на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, сумата 650лв. /шестстотин и петдесет лева/, представляваща деловодни разноски.

           

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

           

РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п./Ж.Желев/

 

            Вярно с оригинала

            ВД