Решение по дело №3893/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 161
Дата: 1 март 2022 г. (в сила от 28 февруари 2022 г.)
Съдия: Иван Коев
Дело: 20211100603893
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 6 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 161
гр. София, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на трети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иван Коев
Членове:Стефан Милев

Любомир Игнатов
при участието на секретаря Мария Д. Абаджиева Господинова
в присъствието на прокурора В. Р. Ат. Ив. Л. Ил.
като разгледа докладваното от Иван Коев Въззивно наказателно дело от общ
характер № 20211100603893 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХI от НПК.
Образувано е по въззивна жалба от подсъдимите Т.К.О. и И.Т. К., чрез адв. С.С. – САК,
както и въззивна жалба /наименувана "жалба"/ от В. М. Т. – частен обвинител и граждански
ищец и допълнение към въззивна жалба от В. М. Т. – частен обвинител и граждански ищец,
чрез адв. В. Б. срещу присъда от 16.06.2021 г., постановена по НОХД № 7333 по описа на
Софийски районен съд за 2020 г., Наказателно отделение, 96-ти състав.
С присъда от 16.06.2021 г., постановена по НОХД № 7333 по описа на Софийски
районен съд за 2020 г., Наказателно отделение, 96-ти състав, подс. И.Т. К., с ЕГН:
**********, е признат за виновен, за това, че на 11.07.2017 г. около обяд в гр. София на
бул. "Цариградско шосе", пред входа на метростанция "Интер експо център", в съучастие
като съизвършител с Т.К.О. – извършител, чрез нанасяне на удари с юмруци по главата и
цялото тяло на В. М. Т. му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в: контузия на
главата с подкожен хематом в дясната челно-теменна област на главата и двойно ивичесто
кръвонасядане на ляво слепоочие, кръвонсядане по лигавицата на долната устна, контузия
на шията, контузия на гръден кош с обширно повърхностно охлузване на гърдите от дясно,
контузия на двете гривнени стави с оток и двойно ивицесто кръвонасядане в областта на
дясната, с ограничаване обема на движение в същата, кръвонасядания и охлузвания по гърба
на дясна длан, контузия на втори пръст на лява ръка, реализиращи медикобиологичния
признак "временно разстройство на здравето, неопасно за живота", като деянието е
извършено по хулигански подбуди – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1,
вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК, поради което на основание чл. 54, ал. 1 НК и чл. 131, ал. 1, т.
12, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК му е наложено наказание "лишаване от
свобода" за срок от 6 (шест) месеца.
Така наложеното наказание на подс. К. е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за
изпитателен срок от 3 (три) години.
1
Със същата присъда е признат за виновен подс. Т.К.О., с ЕГН: **********, за това, че
на 11.07.2017 г. около обяд в гр. София на бул. "Цариградско шосе", пред входа на
метростанция "Интер експо център", в съучастие като съизвършител с И.Т. К. – извършител,
чрез нанасяне на удари с юмруци по главата и цялото тяло на В. М. Т. му причинил лека
телесна повреда, изразяваща се в: контузия на главата с подкожен хематом в дясната челно-
теменна област на главата и двойно ивичесто кръвонасядане на ляво слепоочие,
кръвонсядане по лигавицата на долната устна, контузия на шията, контузия на гръден кош с
обширно повърхностно охлузване на гърдите от дясно, контузия на двете гривнени стави с
оток и двойно ивицесто кръвонасядане в областта на дясната, с ограничаване обема на
движение в същата, кръвонасядания и охлузвания по гърба на дясна длан, контузия на втори
пръст на лява ръка, реализиращи медикобиологичния признак "временно разстройство на
здравето, неопасно за живота", като деянието е извършено по хулигански подбуди –
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК, поради
което на основание чл. 54, ал. 1 НК и чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2,
вр. ал. 1 НК му е наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от 6 (шест) месеца.
Съдът е постановил на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНС наложеното на подс. О.
наказание "лишаване от свобода" да се изтърпи при първоначален "Общ" режим.
Със същата присъда е уважена гражданската претенция по чл. 45 и чл. 53 ЗЗД на В. М.
Т., като подс. И.Т. К. и Т.К.О. са осъдели солидарно да заплатят сумата от 4 000 (четири
хиляди) лева, представляваща обезщетение за причинени от инкриминираното престъпление
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на извършване на деянието –
11.07.2017 г., до окончателното й изплащане, като е отхвърлен предявения от В. М. Т.
граждански иск в останалата му част за горницата над 4 000 (четири хиляди) лева до пълния
предявен размер от 10 000 (десет хиляди) лева като неоснователен.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК, подс. И.Т. К. е осъден да заплати на В. М. Т. сумата от
750 (седемстотин и петдесет) лева, представляваща половината от направените от последния
разноски за адвокатско възнаграждение по настоящото дело.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК, подс. Т.К.О. е осъден да заплати на В. М. Т. сумата от
750 (седемстотин и петдесет) лева, представляваща половината от направените от последния
разноски за адвокатско възнаграждение по настоящото дело.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК и чл. 190, ал. 2 НПК, подс. И.Т. К. е осъден да заплати
в полза на държавата по сметка на СДВР сумата от 217 (двеста и седемнадесет) лева,
представляваща половината от направени в хода на досъдебното производство разноски за
изготвяне на експертизи, както и в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Софийски районен съд сума в общ размер на 301.51 (триста и един лева и петдесет и една
стотинки) лева, представляваща половината от направените в хода на съдебното
производство разноски за изготвяне на експертизи, половината от дължимата държавна
такса върху уважената част от гражданския иск и държавна такса за служебното издаване на
изпълнителен лист.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК и чл. 190, ал. 2 НПК, подс. Т.К.О. е осъден да заплати
в полза на държавата по сметка на СДВР сумата от 217 (двеста и седемнадесет) лева,
представляваща половината от направени в хода на досъдебното производство разноски за
изготвяне на експертизи, както и в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Софийски районен съд сума в общ размер на 301.51 (триста и един лева и петдесет и една
стотинки) лева, представляваща половината от направените в хода на съдебното
производство разноски за изготвяне на експертизи, половината от дължимата държавна
такса върху уважената част от гражданския иск и държавна такса за служебното издаване на
изпълнителен лист.
В подадената въззивна жалба от подсъдимите се обжалва присъдата в цялост без да се
сочат конкретни пороци и да се правят конкретни оплаквания. Считат, че не са осъществили
нито от обективна, нито от субективна страна инкриминираното деяние. Прави се
оплакване, че наложеното наказание е явно несправедливо, предвид неговата прекомерност.
2
Прави се искане, за цялостна отмяна на присъдата, респ. въззивната инстанция да оправдае
подсъдимите и да бъде отхвърлен гражданския иск. Алтернативно се посочва, че се искат
по-леки наказания, с цел постигане на превъзпитание и поправяне, индивидуална превенция
и генерална такава. Не са депозирани от подсъдимите допълнителни съображения към
въззивната жалба в писмен вид, след изготвените мотиви към присъдата.
В подадената въззивна жалба от ЧО и ГИ Т., се развиват съображения, че така
определените наказания са занижени и клонят към минималния размер, предвиден в
престъпния състав. Моли да бъде изменена присъдата, като бъде увеличено наказанието и
на двамата подсъдими, при "Общ" режим за подс. Т.О., както и да бъде уважен изцяло
предявения иск по делото в размер на 10 000 (десет хиляди) лева, ведно със законната лихва,
считано от датата на извършване на деянието от двамата подсъдими.
В допълнение към подадената въззивна жалба ЧО и ГИ Т., чрез. адв. В. Б., се развиват
съображения /след изготвените мотиви/, че наказанията на подсъдимите следва да бъдат
увеличени. Акцентира се, че гражданската претенция следва да бъде уважена, като мотивите
на съда не кореспондират с присъденото обезщетение. Моли, за изменение на присъдата.
В проведеното разпоредително заседание на 13.10.2021 г., въззивният съд, по реда на
чл. 327 НПК, прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на
подсъдимия и/или свидетели, изслушването на експертизи, както и ангажирането на нови
писмени и/или веществени доказателства и в този смисъл не се налага провеждане на
въззивно съдебно следствие, за обезпечаване на правомощието на въззивната инстанция по
чл. 313 и чл. 314 НПК и правилното решаване на делото.
Пред настоящата инстанция е проведено въззивно съдебно следствие, като
подсъдимите дават обяснения за случилото, както и отговарят на поставените им въпроси.
В хода на съдебните прения процесуалния представител на ЧО и ГИ Т., чрез адв. Б. се
поддържа въззивната жалба и допълнението към нея. Защитата развива съображения в
защита на подадената въззивна жалба и допълнение към нея, както и прави искане дадените
пред въззивната инстанция обяснения от подсъдимите да не бъдат кредитирани. Прави се
искане и за увеличаване на предявената гражданска претенция. Претендират се разноски
пред въззивната инстанция.
Процесуалният представител на двамата подсъдими изцяло поддържа въззивната жалба,
както и развива мотиви в подкрепа на същата. Твърди се, че е налице погрешна правна
квалификация на деянието.
Представителят на държавното обвинение счита, че присъдата е правилна и
законосъобразна, а подадената от подсъдимите въззивна жалба неоснователна.
В предоставената им последна дума подсъдимите О. и К. заявяват, че желаят да бъдат
оправдани и признати за невиновни.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалваната
присъда, изложеното във въззивните жалба и допълнението към тази от ЧО и ГИ Т., вкл. и
доводите на страните в проведеното съдебно заседание и след като въз основа на
императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на
първоинстанционния съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за
установено следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 319 НПК и от легитимирани лица,
отговарят на изискванията на чл. 320 НПК, поради което са процесуално допустими и
следва да бъдат разгледани.
Настоящият съд намира, преценявайки обосноваността и законосъобразността на
обжалвания първоинстанционен съдебен акт, че разгледани по същество – въззивните жалби
са неоснователни.
Въззивният съд намира, че първоинстанционният съд e извършил цялостен и
задълбочен анализ на доказателствата по делото, като обективно, всестранно и пълно е
3
изяснил фактическата обстановка по същото. Първоинстанционният съд е направил
задълбочен анализ на събраните доказателства - показанията на разпитаните свидетели,
писмените и веществени доказателства събрани в хода на досъдебното производство и хода
на съдебното следствие пред районния съд, спазил е изискванията на формалната и на
правната логика и е охранил в пълнота правото на защита на подсъдимите в съответствие с
изискванията на чл. 6, §3 от Европейската конвенция за правата на човека. Фактическата
обстановка по делото е прецизно изяснена като изложените мотиви се споделят напълно и
от настоящата инстанция. Районният съд е обосновал акта като в мотивите е посочил
установените обстоятелства и въз основа на кои доказателствени материали са установени.
Изложени са необходимите правни съображения за взетото решение на съда. При
противоречия (каквито явно има) на доказателствените материали е изложил съображения
защо едни от тях се приемат или ценят, а други се отхвърлят. Тази обстановка се възприема
изцяло и от настоящата въззивна инстанция. В подадените въззивни жалби липсват
съществени оплаквания или възражения, които да не са получили своя отговор в мотивите
на районния съд. Въззивната инстанция, като извърши и собствена преценка на събрания
доказателствен материал в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд
намира, че не се налагат съществено различни изводи по фактите и обосновано са приети
следните фактически обстоятелства:
Обосновано е прието, че подс. И.Т. К. е родена на 02.02.1988 г. в гр. София, българин,
български гражданин, със средно образование, неженен, живущ в гр. София, ж.к. **** –
къща, с ЕГН: **********.
С обвинителен акт, внесен в Софийски районен съд, Софийска районна прокуратура е
обвинила И.Т. К., в това, че:
на 01.10.2016 г. около 10.30 часа в гр. София, ж.к. "Младост", бул. "Йерусалим", да се
заканил с убийство на М.С. С. с думите "Ще те убия, ще те убия!" и това заканване е могло
да възбуди и е възбудило у С. основателен страх за осъществяването му – престъпление по
чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК
на 11.07.2017 г. около обяд в гр. София на бул. "Цариградско шосе", пред входа на
метростанция "Интер експо център", в съучастие като съизвършител с Т.К.О. – извършител,
чрез нанасяне на удари с юмруци по главата и цялото тяло на В. М. Т. му причинил лека
телесна повреда, изразяваща се в: контузия на главата с подкожен хематом в дясната челно-
теменна област на главата и двойно ивичесто кръвонасядане на ляво слепоочие,
кръвонсядане по лигавицата на долната устна, контузия на шията, контузия на гръден кош с
обширно повърхностно охлузване на гърдите от дясно, контузия на двете гривнени стави с
оток и двойно ивицесто кръвонасядане в областта на дясната, с ограничаване обема на
движение в същата, кръвонасядания и охлузвания по гърба на дясна длан, контузия на втори
пръст на лява ръка, реализиращи медикобиологичния признак "временно разстройство на
здравето, неопасно за живота", като деянието е извършено по хулигански подбуди –
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК.
Обосновано е прието, че подс. Т.К.О. е родена на 01.08.1964 г. в гр. София, българин,
български гражданин, с основно образование, вдовец, живущ в гр. София, ж.к. **** – къща,
с ЕГН: **********.
С обвинителен акт, внесен в Софийски районен съд, Софийска районна прокуратура е
обвинила Т.К.О., в това, че:
на 11.07.2017 г. около обяд в гр. София на бул. "Цариградско шосе", пред входа на
метростанция "Интер експо център", в съучастие като съизвършител с И.Т. К. – извършител,
чрез нанасяне на удари с юмруци по главата и цялото тяло на В. М. Т. му причинил лека
телесна повреда, изразяваща се в: контузия на главата с подкожен хематом в дясната челно-
теменна област на главата и двойно ивичесто кръвонасядане на ляво слепоочие,
кръвонсядане по лигавицата на долната устна, контузия на шията, контузия на гръден кош с
обширно повърхностно охлузване на гърдите от дясно, контузия на двете гривнени стави с
оток и двойно ивицесто кръвонасядане в областта на дясната, с ограничаване обема на
4
движение в същата, кръвонасядания и охлузвания по гърба на дясна длан, контузия на втори
пръст на лява ръка, реализиращи медикобиологичния признак "временно разстройство на
здравето, неопасно за живота", като деянието е извършено по хулигански подбуди –
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК
Въззивната инстанция намира, че авторството на деянието извършено от всеки от
подсъдимите е установено по изискуемия в чл. 303, ал.2 НПК начин.
Липсват основания, които да мотивират въззивният съд да промени съществено
направените в първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, тъй като в
мотивите му са обсъдени събраните по делото доказателствени материали и не е допуснато
превратното им тълкуване. В тази връзка е необходимо да се отчете, че когато изразява
съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не
е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само
тези, които се оспорват, за да отговори на наведените доводи във въззивната жалба /Решение
№ 372 от 01.10.2012 година по Н.Д. № 1158 по описа за 2012 година на Върховния
касационен съд, Наказателна колегия, ІІІ Наказателно отделение; Решение № 181 от 2012
г. на ВКС, І Н. О.; Решение № 513 от 2013 г. на ВКС, І Н.О.; Решение № 371 от 2016 г. на
ВКС, ІІІ н. о./. Настоящата инстанция намира, че в подадените въззивни жалби са въведени
предимно оплаквания касаещи размера на наложеното наказание на подсъдимите и размера
на присъденото на ГИ обезщетение за нанесените му телесни увреждания и страдания.
Въззивната инстанция намира, че авторството на извършеното от двамата подсъдими
деяние е установено категорично по делото. По делото не е спорно обстоятелството, че в
хода на досъдебното производство при разпознаване на лицата по снимки св. Т. и баща му
са разпознали именно подсъдимите лица като извършители на деянието.
Без съмнение по делото е установено, че деянието е извършено от двамата подсъдими в
съучастие във формата на съизвършителство. От материалите по делото се установява, че
всеки един от подсъдимите е нанасял удари по тялото и главата на Т., които са довели до
причинените му телесни увреждания и се намират в причинно следствена връзка.
Въззивната инстанция изцяло се солидализира с цитираната съдебна практика в мотивите на
съда и дадения от върховната инстанция отговор на направените от защитата възражения
касаещи " неустановеността, кой точно от подсъдимите, в коя част на лицето на пострадалия
е нанесъл ударите". Няма съмнение в събраните доказателства, че и двамата подсъдими са
нанесли удари в лицето и тялото на пострадалото лице, като е без съществено значение кои
от ударите са били по-интензивни или са довели до по-силни болки или по-големи страдания
на пострадалия.
Съгласно заключението на изготвената СПЕ касаеща подсъдимите лица, то идентично
на първата инстанция и настоящата намира, че травматичните увреждания по тялото и
главата и на двамата подсъдими са нанесени не с бокс, както твърдят те, а с юмрук.
Споделят се вижданията на проверяваната инстанция, че същите са получени в следствие на
предприетата защита от пострадалото лице и правилно експертизата е ценена на една
плоскост с останалия доказателствен материал. Обстоятелството, че пострадалият е бил в
активна млада възраст и бил нападнат от двама мъже съответства на активността и
интензитета на предприетите от него отбранителни действия, при които явно е нанесъл
удари върху подсъдимите. Това обстоятелство не дискредитира показанията му, като
напълно идентично с първата инстанция и настоящата е на мнението, че показанията му
кореспондират с останалия събран доказателствен материал, както и с изготвените
експертни заключения.
Горепосочената фактология се подкрепя от събраните гласни и писмени веществени
доказателства. Съдът правилно е разграничил показанията на разпитаните свидетели и е
подложил на много внимателен анализ дадените показания от ЧО Т., които показания ги е
съпоставил с останалите доказателствени източници. Правилно са разграничени показанията
на свидетелите в три групи. Не представлява нарушение на процесуалните правила и
частичното кредитиране на показанията на св. Т.. Правилно и законосъобразно в центъра на
доказателствената си аргументация проверяваният съд е поставил показанията на
5
пострадалото лице, не само поради качеството му на очевидец на деянието, но и на
потърпевшо лице. Внимателно ревизираната инстанция е отчела евентуалната му възможна
заинтересованост от изхода на делото и след надлежна съпоставка с останалите обективни
находки, резонно е кредитирала процесния гласен източник при съпоставянето му с другите
доказателства. Избраният от първата инстанция подход при анализа на свидетелските
показания е удачен и не противоречи на правилата на наказателния процес за обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.
Адекватно са ценени приложените писмени доказателства, т.к. кореспондират с
останалите доказателствени източници по делото и точно отразяват и потвърждават правно
релевантни обстоятелства, включени в предмета на доказване. Освен това, събраните по
делото писмени активи съответстват на кредитираните свидетелски показания и служат за
тяхна доказателствена проверка, като по този начин се затвърждават изводите относно
стеклите се събития и извършеното деяние от подс. К. и О..
Същевременно съдът не кредитира обясненията на подсъдимите лица дадени във
въззивното съдебно следствие пред настоящата инстанция за случилото се на
инкриминираната дата, доколкото същите се оборват категорично от целия събран по делото
доказателствен материал. Посочените стоят изолирано и дори нелогично на фона на целия
останал доказателствен материал, поради което съдът намира, че същите обслужват
защитната теза на подсъдимите и желанието им да избегнат наложените им наказания, което
за подс. О. е ефективно.
Непосредствен обект на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 НК са
обществените отношения, които осигуряват неприкосновеност на човешкото здраве и
физическата цялост на личността.
От обективна страна изпълнителното деяние се осъществява чрез действие. Предмет на
това престъпление е анатомичната цялост и физиологичните функции на организма на даден
човек. В теорията е дадена дефиниция на понятието‚ "телесната повреда", като
противоправно и виновно увреждане на здравето на друг човек, чрез нарушаване
анатомичната цялост или физиологичните функции на тъканите, органите или системите на
човешкия организъм или причиняване на болка или страдание. Леката телесна повреда е
резултатно увреждащо престъпление, като в конкретния случай е установено, че подс. И.К.
и подс. Т.О. са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота и
страдание на лицето В.Т.. По чл. 130, ал. 1 НК болката или страданието трябва да са от
такова естество, от такъв характер, че да представляват разстройство на здравето. Според
константната върховна съдебна практика, според която под обсъжданата хипотеза попадат
всички увреждания, които са довели до болестно състояние на организма, без то да е
продължително, постоянно, трайно или временно опасно за живота. Направените от долната
инстанция разсъждения досежно квалифициращия признак „по хулигански подбуди“ са
логически и правно издържани, поради което настоящият състав ги споделя изцяло.
Въззивният съд се солидаризира и с доводите за субективната страна на деянието и умисъла
на подсъдимите лица.
Не са налице основания този съд да се дистанцира и от определеното спрямо
подсъдимите наказание. При провеждането на дейността по справедливо отмерване на
следващите се санкции правилно е установено, че са налице предпоставките за приложение
на условното осъждане за подс. И.К., а за подс. Т.О. ефективно наказание, като мотивите на
районния съд са подробни, правилни и отговарящи на личността на всеки от подсъдимите.
Подобно на предишния съд, Софийски градски съд е на становище, че наложените
наказания биха изпълнили в достатъчна степен целите на генералната превенция по чл. 36
НК. Тя ще окаже нужния възпитателно-поправителен и възпиращ ефект, не само върху
личността на всеки деец, но и върху другите неустойчиви членове на обществото, в каквато
насока е и основният смисъл на генералната и специална превенция по чл. 36 НК. В същото
време, ще се даде възможност на подсъдимите да се поправят и превъзпитат, без да бъдат
демотивирани от едно ненужно тежко наказание.
6
В светлината на изложеното по-горе, неоснователно е искането на представителя на
пострадалото лице са изменение на присъдата и налагането на по-тежки наказания на
подсъдимите. Въззивната инстанция намира, че наложените наказания са съответни на
тежестта на извършеното деяние и личността на всеки един от дейците.

По отношение на присъденото обезщетение за неимуществени вреди:
По отношение на присъденото обезщетение за неимуществени вреди във връзка с
гражданския иск по чл. 45 ЗЗД и чл. 53 ЗЗД от ГИ В.Т. срещу подсъдимите И.К. и Т.О. за
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК,
доколкото подсъдимите са признати за виновни и са осъдени, то правилно и
законосъобразно е разгледан гражданския иск от първоинстанционния съд. Искът е предявен
за сумата в размер на 10 000 (десет хиляди) лева, като Софийски районен съд е счел, че
справедливото и дължимо обезщетение на ГИ и пострадало лице е в размер на 4 000 (четири
хиляди) лева. В останалата част за разликата от 4 000 (четири хиляди) лева до 10 000 (десет
хиляди) лева е правилно оценено, че гражданският иск е неоснователен и недоказан по
размер, респ. е отхвърлен.
Въззивният съд намира, че са неоснователни оплакванията на ГИ във връзка с
присъденото обезщетение. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между
претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на
увредения да претендира парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил
изключителното право на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливият размер на това обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критериите
за определяне на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта на
причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените
болки и страдания, продължителността на възстановителния период, общо възприетото
понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от
значение за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за неимуществени вреди
следва да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици за здравето и
претърпени от ГИ болки, в каквато насока е константната съдебна практика на всички
съдилища в Република България. В тази връзка, Софийски районен съд е съобразил
указанията, дадени с Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС и с Постановление
№17/63г. на Пленума на ВС и е отчел силата, продължителността и интензивността на
болките и страданията, общата продължителност на лечебния и възстановителен период,
както и социално-икономическите условия към момента на настъпване на инцидента и към
настоящия момент. Предвид всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и
характера на уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на увреждане и
ефектът, който са оказали върху начина на живот на Т. и предвид младата му възраст към
извършеното деяние, въззивната инстанция намира, че справедливото обезщетение за
претърпените неимуществени вреди е правилно и законосъобразно определено на сумата от
4 000 (четири хиляди) лева, за която сума искът е основателен и правилно е бил уважен, а
за разликата до пълния предявен размер от 10 000 (десет хиляди) лева, правилно и
законосъобразно е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

По отношение на разноските пред първоинстанционния съд:
Въззивният съд намира, че правилно и законосъобразно, с оглед изхода на делото и на
основание чл. 189, ал. 3 НПК в тежест на всеки от подсъдимите И.К. и Т.О. са били
възложени по една втора от направените по делото разноски във връзка с обвинението по чл.
131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК – в досъдебното производство
в размер на 434 (четиристотин тридесет и четири) лева, които следва да бъдат заплатени по
смета на СДВР, както и в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски
районен съд, сумата в размер на 603.02 (шестстотин и три лева и 02 стотинки) лева,
7
представляваща държавна такса върху уважената част от гражданския иск, изготвянето на
експертизи и служебно издаване на изпълнителен лист при липса на доброволно плащане.
Правилно и законосъобразно и двамата подсъдими са осъдени да заплатят на В.Т.
поравно по 750 лв. - половината от сумата от 1 500 (хиляда и петстотин) лева,
представляваща направени от последния разноски за адвокатско възнаграждение пред
Софийски районен съд.

По разноските пред въззивната инстанция:
На основание чл. 189, ал. 3 НПК двамата подсъдими следва да заплатят на В. М. Т.
сумата от 1 500 (хиляда и петстотин) лева, представляваща направени от последния разноски
за адвокатско възнаграждение по настоящото дело съгласно ДПЗС № 0936845 от 21.06.2021
г. /л. 21 от въззивното производство/, като възражение за прекомерност до приключване на
устните прения не е направено от защитата или подсъдимите. С оглед на това всеки един от
подсъдимите следва да заплати сумата от 750 (седемстотин и петдесет) лева на В.Т.,
равняваща се на половината от направените разноски за адвокатско възнаграждение.
Доколкото в настоящото производство се прилагат субсидиарно разпоредбите на ГПК
за гражданския ищец и за подсъдимите във връзка с дължимата държавна такса за
обжалването на присъдата в гражданската й част следва да се определи дължимата пред
настоящата инстанция държавна такса.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК и чл. 190, ал. 2 НПК ГИ В. М. Т. следва да бъде осъден
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка Софийски градски съд сума в
размер на 120 (сто и двадесет) лева /6 000 лв. х 2 %/, представляваща ½ от дължимата
държавна такса за разглеждане на гражданския иск пред настоящата инстанция във връзка с
неоснователността на подадената въззивна жалба и поддържането на предявения иск за
разликата от 4 000 (четири хиляди) лева до 10 000 (десет хиляди) лева, т.е. върху сумата от
6 000 (шест хиляди) лева следва да бъде определена държавната такса, на основание чл. 18
от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата,
прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието и тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата и 5 (пет) лева за служебно издаване на
изпълнителен лист при липса на доброволно плащане.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК и чл. 190, ал. 2 НПК всеки един от подсъдимите следва
да заплатят поравно в полза на бюджета на съдебната власт по сметка Софийски градски съд
сума в общ размер на 80 (осемдесет) лева, представляваща ½ от дължимата държавна такса
за разглеждане на гражданския иск пред настоящата инстанция върху уважената му част, на
основание чл. 18 от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от
съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието и
тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата, а именно всеки следва да
заплати от по 40 (четиридесет) лева и по 5 (пет) лева за служебно издаване на изпълнителен
лист при липса на доброволно плащане.

Като взе предвид всичко гореизложено, въззивният състав, споделя изводите на
Софийски районен съд, че по делото са събрани доказателства, които да подкрепят
обвинителната теза за извършено престъпление от подсъдимите И.К. и Т.О. по чл. 131, ал. 1,
т. 12, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК. Не са налице законови основания за
въззивната инстанция да упражни правомощията си по чл. 336, ал. 1, т. 3, вр. чл. 334, т. 2
НПК.

Воден от горните мотиви и на основание чл. 334, т. 4 и чл. 338 НПК, Софийският градски
съд, II-ри въззивен състав
РЕШИ:
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 16.06.2021 г., постановена по НОХД № 7333 по
описа на Софийски районен съд за 2020 г., Наказателно отделение, 96-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК подс. И.Т. К., с ЕГН: ********** да заплати
на В. М. Т., с ЕГН: ********** сумата от 750 (седемстотин и петдесет) лева, представляваща
половината от направените от последния разноски за адвокатско възнаграждение пред
въззивната инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК подс. Т.К.О., с ЕГН: ********** да заплати
на В. М. Т., с ЕГН: ********** сумата от 750 (седемстотин и петдесет) лева, представляваща
половината от направените от последния разноски за адвокатско възнаграждение пред
въззивната инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК и чл. 190, ал. 2 НПК ГИ В. М. Т., с ЕГН:
********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски
градски съд сума в размер на 120 (сто и двадесет) лева, представляваща ½ от дължимата
държавна такса за неоснователността на въззивната жалба срещу неуважената част от
гражданския иск и държавна такса от 5 (пет) лева за служебно издаване на изпълнителен
лист.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК и чл. 190, ал. 2 НПК подс. И.Т. К., с ЕГН:
********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски
градски съд сума в размер на 40 (четиридесет) лева, представляваща ½ от дължимата
държавна такса за неоснователността на въззивната жалба срещу уважената част от
гражданския иск и държавна такса от 5 (пет) лева за служебно издаване на изпълнителен
лист.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК и чл. 190, ал. 2 НПК подс. Т.К.О., с ЕГН:
********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски
градски съд сума в размер на 40 (четиридесет) лева, представляваща ½ от дължимата
държавна такса за неоснователността на въззивната жалба срещу уважената част от
гражданския иск и държавна такса от 5 (пет) лева за служебно издаване на изпълнителен
лист.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9