Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Сара Стоева | |
С присъда № 547/13.10.2010 г. по НОХД № 69/2009 г. Горнооряховският районен съд е признал подсъдимия Р. Г. Л. – роден на 28.09.1989 г. в Г. Л., б.Г., с постоянен адрес Г. Г., ул. Ч. м. № 7, понастоящем в С. А. Г. П., образование – 5 клас, неженен, с ЕГН *, осъждан, за невинен в това, че на 04.08.2008 г. около 13.30 ч. в Г. Г. в съучастие като съизвършители с Д. В. П. от Г.Г. с цел да набави за себе си и съучастника си имотна облага възбудил и поддържал у Н. И. Ц. от Г. Р. заблуждение, че предадената от нея сума в района на „Ч.” Г. Г. О. е гаранция за освобождаване на сина й С. Д. С. и с това й причинил имотна вреда в размер на 1400 лв., като измамата е извършена от две лица, сговорили се предварително за нейното извършване, поради което на основание чл. 304 от НПК го оправдава по обвинението за престъпление по чл. 210 ал. 1 т.2 вр. чл. 209 ал. 1 вр. чл. 20 от НК. Признал е подсъдимия Д. В. П. – роден на 30.04.1989 г. в Г.В., бълг.Г., с постоянен адрес в Г.Г., ул. Н. П. № 64, понастоящем в сл. А. Г. П., образование – 5 клас, неженен, с ЕГН * , осъждан, за виновен в това, че на 04.08.2008 г. около 13.30 ч. в Г. Г. в съучастие като съизвършители с Д. В. П. от Г.Г. с цел да набави за себе си и съучастника си имотна облага възбудил и поддържал у Николинка И. Ц. от Г. Р. заблуждение, че предадената от нея сума в района на „Ч.” Г. Г. О. е гаранция за освобождаване на сина й Ст. Д. С. и с това й причинил имотна вреда в размер на 1400 лв., поради което и на основание чл. 209 ал. 1, във вр. с чл. 54 и чл. 36 от НК му налага нÓказание една година лишаване от свобода, поради което на основание чл. 304 от НПК го признава за невинен и го оправдава в останалата част по обвинението. На основание чл. 66 ал. 1 от НК отлага изпълнението на така наложеното наказание за срок от 4 години, считано от влизане на присъдата в сила. Осъдил е Д. В. П. да заплати на Районен съд Г. направените разноски в размер на 189.72 лв., както и 5 лв. за служебно издаден изпълнителен лист. Постановил е веществените доказателства – мобилен апарат „Нокиа” и сим-карта на Вивател да бъдат върнати на собственика Р. Г. Л., а мобилни апарати „Водафон 225” без сим-карта и мобилен апарат „Сони Ериксон Т 230” с батерии и сим-карта на Глобул, да бъдат върнати на собственика И. Г. Л.. Против тази присъда е постъпил протест от М. О. – прокурор при Районна прокуратура – Г. О. Същият счита присъдата за неправилна, тъй като била постановена при непълен и погрешен анализ на събраните по делото доказателства. Твърди, че неправилно съдът бил приел, че липсва предварителен сговор и че това обстоятелство се потвърждавало от показанията на св.Л., пред когото двамата подсъдими първоначално си признали авторството и механизма на извършеното престъпление за съвместна реализация на престъплението. Присъдата била несправедлива по отношение на подс. П., тъй като размерът на наложеното наказание не съответства на личността на извършителя и деянието, тъй като е крайно занижена с оглед зачестилата престъпна дейност, както и наличието на множество отегчаващи вината обстоятелства за извършителя. Неправилно била приложена разпоредбата на чл. 66 НК, тъй като подсъдимият бил вече осъждан и не се е поправил. Затова моли присъдата да бъде отменена и постановена нова, с която да се признае подсъдимият Л. за виновен, както и подс. П. по първоначалното обвинение и да им се наложи наказание над три години и да се отмени отлагането изтърпяването на наказанието по чл. 66 НК. Окръжна прокуратура, чрез своя представител заема становище, че се поддържа протеста и моли съда да го уважи, тъй като се касаело за извършители, занимаващи се с телефонни измами и това са престъпления с висока степен на обществена опасност и със значим обществен интерес. Затова следва да им се наложи наказание към средния размер. Частния обвинител не се яви и не изпрати представител, не е заето становище по протеста. Подсъдимият Д. заема становище да бъде потвърдена присъдата. Подсъдимият Л. заема становище да бъде потвърдена присъдата и твърди, че нищо не е извършил. Защитата на двамата подсъдими заема становище, че присъдата на районния съд е правилна и липсват преки доказателства, измамата да е извършена от Л.. Само бил посочен като участник от П., т.е. тук е налице т.нар. „уговор” и то не в съдебно или ДП, а само в предварителните обяснения, дадени пред служител на МВР, свид. Л., т.е. преди да се образува ДП и тези доказателства са негодни доказателствени средства. Като разгледа направените с протеста оплаквания, прецени събраните по делото доказателства, взе предвид становищата на страните и на основание чл. 313, чл. 314 ал. 1 от НПК съдът след като извърши цялостна проверка на присъдата, постановена от ГОРС, приема за установено следното: Обжалваната присъда е постановена на 13.10.2010 г. протестът е изготвен от представителя на РП-Г. и е заведен с В.№ 28529 на 14.10.2010 г. в Районен съд Г., т.е. същият е подаден в срок, допустим за разглеждане от състав на ВТОС, но по своята същност е неоснователен. Свидетелката Ц. е от Г. Р.. Същата живее в дом заедно със сина си С. Д. С., който работи в същия град. На 04.08.2008 г. на домашния и телефон с номер 62 12 95, Ц. получава обаждане от мобилен телефонен номер * от мъжки глас, който й казал: „Майко, направих голяма беля!” След което й обяснил, че блъснал 5-годишно дете, което било в кома и бил задържан, имал адвокат, който можел да го освободи, но за да „задейства” работите за освобождението му е необходимо да му бъде дадена сума от 1 400 лева. Посочил мобилен телефонен номер на т.нар. адвокат – 08.4 0. 4. 10, след което разговорът прекъснал, а Ц. се свързала с посочения мобилен номер и от отсрещната страна лицето се представило, като адвокат П. П., който й поискал да му бъде донесена сумата от 1 400 лева, която да му бъде предадена на спирка „Ч.” в Г. Г. О. за да внесе парична гаранция за освобождаване на сина й. Свидетелката Ц. без да извърши каквито и да било проверки за самоличността на лицето, което се представяла за сина й, а след това и за т.нар. А. П., си поръчала такси и поискала да бъде откарана в Г. Г. О. Шофьорът на таксито – св. Д. М. потвърждава, че той е лицето, което на 04.08.2008 г. след 12 часа на обяд, по разпореждане на диспечерката на транспортната фирма отишъл на адреса на свидетелката Ц. намиращ се в Г. Р., ул. „А. С.” и я закарало от там до Г. Г. О. на спирка „Ч.”, въпреки че по пътя си разговаряли и той узнал за какво тя отива в Г. Г. О. и я предупредил, че може и да е налице някаква измама. След като пристигнали на спирката и към тях се приближило момче, което се представило като лице изпратено от А. П. П., казало й: „Дайте парите на мен и ще пуснем сина ви!” Ц. му предала сумата от 1400 лева, след това се качила в таксито и се прибрали в Г. Р.. Когато пристигнала в града, синът й се прибрал в къщи и тя разбрала, че са я измамили, тъй като същият я уведомил, че не е бил задържан, нито да е извършил транспортно произшествие. При извършените действия от страна на разследващите органи на свидетелката Ц., след като същата описала лицето на което е дала пари, а именно че то е младо момче – млад мъж, около 25-30 години, черноок, висок, слаб, й бил предоставен албум със снимки. На фотоалбум № 2 при извършването на разпознаването, тя разпознала лицето под № 5, като заявила, че го е разпознала по очите, както и по скулите и цвета на косата. Последните две обстоятелства обаче, тя не била посочила в разпита си, който е задължителен преди извършване на разпознаването. Установило се, че под № 5 във фотоалбум № 2 е поставена снимката на Д. В. П.. Тя твърди, че той е получил парите на спирка „Ч.” Г. Г. О., която носила като гаранция за освобождаването на сина и С. С. При тази фактическа обстановка е видно, че от обективна и субективна страна по отношение на Ц. е извършено престъплението „измама”. Измамата е въвеждане и /или поддържане на заблуда у някого с користни подбуди. Измамата е престъпление против собствеността. Видно от фактическата обстановка, синът на Ц. към тази дата не е извършвал транспортно престъпление, не е бил задържан, т.е. лицето, което се е обадило по телефона я е измамило, че той е задържан и следва да му бъде внесена сума за освобождаването му като „парична гаранция”. С тези действия тя е била въведена в измама в резултат, на което е занесла и предала на лицето, което тя е разпознала във фотоалбума, сумата от 1 400 лева, с която сума е пострадала нейната собственост. В конкретния случай, обвинението против подсъдимия Д. В. П. е по чл. 210 ал. 1 т. 2 във вр-. с чл. 209 ал. 1 във вр. с чл. 20 НК, тъй като се твърди, че тази измама по отношение на свидетелката е извършена от две лица, сговорили се предварително за нейното извършване, поради което като съподсъдим и съучастник е внесен обвинителен акт и срещу Р. Г. Л.. По делото са иззети телефони апарати, които са се оказали, че не са собственост на Д. П., а както следва: Мобилният телефонен апарат „Нокия 1208” със сим-карта на Вивател е бил собственост на Р. Г. Л., а другите два мобилни апарата – мобилен апарат „Водафон 225” без сим-карта е на В. С. Л., мобилен апарат „Сони Ериксон Т230” със сим-карта на Глобул на Л. Г. Л., които са роднини на Р. Г. Л. и са съответно майка и сестра. По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза, като вещото лице, на което са били предадени за изследване тези апарати е дало заключение,че от тях не може да се направи извод дали е говорено в указаните дати часове, тъй като батериите на същите били сваляне, а ако са без батерии поне 30 секунди се изтирват показанията кога и с кой е говорено. Поискана е разпечатка за проведените телефонни разговори на 04.08.2008 г. от тези мобилни апарати, установено е, както и продължителността на същите. Тъй като разговорите са били с много кратък срок и батерията е била свалена от апаратите, не е установено да е провеждан разговор с тях. В конкретния случай следва да бъде установено дали двете лица посочени в обвинителния акт в съучастие в предварителен сговор са извършили горепосочената измама. След като от съда са проверени всички доказателства само подс. Д. В. П. съдът осъжда, но по чл. 209 ал. 1 НК за извършване на обикновена, а не квалифицирана измама, както се твърди в обвинителния акт. Фактическия състав на чл. 209 ал. 1 НК предвижда поведение, насочено към формирано или поддържане на погрешни представи от измамения, поради което той прави имуществено разпореждане, с което се причинява имотна вреда. Деянието се извършва при пряк умисъл, тъй като деецът иска настъпването на обществено опасните последици от него и съзнателно се насочва към постигането им. По делото няма доказателства, от които да се установи, че Р. Г. Л. е осъществил това деяние, след предварителен сговор и в съучастие с Д. В. П.. По делото има приложени само предварителни обяснения дадени пред служителя на МВР, Л., преди да се образува досъдебно производство, поради което те представляват негодни доказателствени средства. След образуването няма каквито и да било доказателства за негово участие. Той е посочен като участник от П., преди образуване на досъдебното производство, т.е. налице е т.нар. „уговор” т.е. след образуване на досъдебното производство и в съдебното производство, П. никога не е посочвал Л. като съизвършител и като лице, с което е имал уговорка да извърши това престъпление. Пострадалата и шофьорът, който я е закарал на спирка „Ч.” са посочили само едно лице, което да е приближило колата и е взело парите. Това лице е разпознато от пострадалата, а именно тя е разпознала Д. В. П.. За да бъде признат за виновен подсъдимият Л., следва да има налице безспорни доказателства, които да удостоверяват неговото участие в това престъпление. Тези доказателства следва да бъдат събрани по надлежния законен ред след образуване на досъдебното производство. По делото няма доказателства за негово участие, след като е образувано досъдебното производство. Събраните доказателства на фаза предварителна проверка не могат да бъдат използвани, поради което правилно и законосъобразно първата съдебна инстанция е оправдала изцяло Л. по повдигнатото му обвинение. Същата, след като е признала подсъдимия Д. В. П. му е наложила наказание в размер на 1 година „лишаване от свобода”, което наказание е отложено за срок от 4 години по реда на чл. 66 от НК. Представителят на прокуратурата протестира размера на така наложеното наказание, като твърди, че той вече е бил осъждан и този вид престъпления се били завишили като размер в района. При определяне вида и размера на наказанието, съдът правилно се е съобразил с фактическата и правна обстановка и правилно е индивидуализирал същата. Обществената опасност на деянието е висока, тъй като този вид престъпления действително са завишени в съдебния район. Но подсъдимия Д. В. П. действително е бил осъждан, но същият е реабилитиран, т.е. към датата на отсъждане на наказанието, той се счита неосъждан. Следователно, като се има предвид това обстоятелство, както и обстоятелството, че се касае за млад човек, роден на 30.04.1989 г. не е необходимо към него да се подходи с най-тежкото наказание. За това правилно РС е постановил това наказание да бъде изтърпяно по реда на чл. 66 от НК. При тази фактическа и правна обстановка протеста е неоснователен и като такъв се отхвърля, като на основание чл.338 във вр.чл.334 т.6 от НПК се потвърждава изцяло постановената присъда. Водим от изложеното, В.Търновски окръжен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА присъда № 547/13.10.2010 г. по НОХД № 69/2009 г. Горнооряховският районен съд. Присъдата е окончателна и не подлежи на обжалване или протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2. |