РЕШЕНИЕ № 906

 

гр. Бургас, 03.06.2016 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Бургаският районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на тридесети май през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Панайот Атанасов

 

при секретаря Елена Христова, като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 6694/2015 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Делото е образувано по повод исковата молба на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, с която претендира приемане за установено, че ответникът Г.Н. *** качеството на абонат на ищцовото топлопреносно дружество, му дължи следните суми: 2413,18 лева – сборна главница за потребените от ответника услуги в жилището в гр. София, ж. к. ... – аб. № .., през периода м. май 2012-м. април 2014 год., и 370,09 лева – мораторна лихва върху сборната главница за периода 30.06.2012-18.02.2015 год., ведно със законната лихва върху сборната главница от 2413,18 лева, начиная от 08.04.2015 год. до окончателното изплащане на задължението, които вземания съставляват част от предмета на Заповед за изпълнение № 3041/21.08.2015 год. по ч. гр. д. № 5383/2015 год. на БРС; ангажира доказателства, претендира присъждане на деловодните разноски.

Правното основание на предявените обективно съединени положителни установителни искове е чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК.

По молба на ищеца, с определение от 16.12.2015 год. съдът е конституирал „Техем Сървисис” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. София, в качеството на трето лице помагач.

Ответникът оспорва исковете, моли за отхвърлянето им; не ангажира доказателства.

Третото лице помагач не изразява становище по производството, не ангажира доказателства.

Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

 

Видно от приложеното ч. гр. д. № 5383/2015 год. на БРС, ответникът Г.Н. е посочен като длъжник на ищцовото ЕАД за топлоснабден обект – апартамент № 12 в гр. София, ж. к. ...(аб. № ...), и в това си качеството е поканен да заплати на кредитора стойността на потребените услуги за топлинна енергия, топла вода и дялово разпределение за периода м. май 2012-м. април 2014 год. – 2413,18 лева, ведно с мораторната лихва за забава – 370,09 лева за периода 30.06.2012-18.02.2015 год., както и законната лихва върху сборната главница, считано от подаване на заявлението с правно основание чл. 410, ГПК – 08.04.2015 год., до окончателното изплащане на сумата. Задълженията на Г.Н. са обосновани с твърдение за неосигурен достъп до жилището, с оглед извършване на проверка за потребените услуги. Месечните задължения за главници са описани по фактури и са изброени в извлечение от сметка на ищеца на л. л. 21-22 по описа на делото. Според представения Нотариален акт № 89/25.06.2010 год. на нотариус рег. № 340, от посочената дата Г.Н. е легитимирана като едноличен собственик на описаното жилище.

В откритото съдебно заседание на 27.01.2016 год. ответникът признава легитимацията си на собственик на описаното жилище, но оспорва претенциите с твърдения, че в имота не е доставяна и потребена услуга на ищеца, тъй като апартаментът не се обитава и в него няма радиатори. В подкрепа на тези твърдения са ангажирани показанията на свид. Е.Н., майка на ответника, който сочи, че след 2010 год. не е посещавала жилището на дъщеря си в гр. София; твърди, че в имота не е имало радиатори.

По делото са приети експертни заключения по техническа и икономическа експертизи, неоспорени от страните, които съдът цени като обективни и компетентни. Вещото лице по икономическата експертиза сочи, че за процесния период в жилището на ответника служебно начислените суми, по прогнозни стойности, са 2363,51 лева и 43,57 лева по изравнителни сметки, или общо 2407,08 лева. В заключението си вещото лице по техническата експертиза сочи, че в имота има водомер за топла вода и щранг-лира за отопление в банята, но според данните на третото лице помагач-ФДР, до имота не е бил осигуряван достъп от ответника за отчитане на реално потребление.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявените положителни установителни искове за доказани по основание. Имуществената договорна отговорност на ответника Н. произтича от легитимацията й на едноличен собственик на топлофицираното жилище – чл. 153, ал. 1, ЗЕ, действащ към периода, за който се дължат процесните главници. Цитираната разпоредба сочи, че задължението за плащане цената на топлоенергията възниква в тежест на собственика на обект в сграда-етажна собственост с абонатна станция, съотв. в тежест на носителя на ограничено вещно право на ползване върху такъв обект. В случая правилното отразяване на съответния титуляр на партидата при ищеца има значение и за правилното определяне на длъжника по вземанията, а основно значение за този факт е легитимацията на съответния субект като собственик или ползвател на топлоснабден имот. Както бе посочено, ответникът Г.Н. е бил собственик на жилището през целия процесен период. Страните не спорят и за обстоятелството, че жилището е присъединено към абонатна станция и се обслужва от ищеца, а отчитането на потреблението се извършва от третото лице помагач-ФДР. Стойността на дължимите суми са установени в неоспорената от страните икономическа експертиза, като ответникът не е провел насрещно непълно доказване за незаконосъобразно едностранно определяне на сумите от ищеца. Според посоченото заключение, вземанията за главница възлизат на общо 2407,08 лева, а обезщетението за забава – на 381,82 лева. По делото няма доказателства, че ответникът е осигурявал редовен достъп до жилището си за надлежно отчитане показанията на водомера за топла вода, както и за установяване липсата на радиатори. В тази насока показанията на свид. Е.Н. не могат да обосноват различен извод, тъй като не почиват на лични наблюдения от жилището на ответника за процесния период, не сочат необитаемост на имота, а и не установяват липса на щранг-лира в него.

С оглед заключението на вещото лице по икономическата експертиза за стойността на доставената услуга, съдът счита, че главният иск е доказан по основание, но частично по размер. В случая бездействието на ответника за осигуряване достъп до жилището правилно е санкционирано от ищеца чрез служебно начисляване на консумация, по прогнозни стойности, за сумата от 2407,08 лева, до който размер искът следва да бъде уважен, а отхвърлен за горницата до 2413,18 лева, както и за законната лихва върху тази горница.

Съдът намира за основателен и доказан акцесорния иск за обезщетение за забава. Според приетото заключение по икономическата експертиза, вземането възлиза на 381,82 лева. Искът е предявен за по-ниска по размер сума – 370,09 лева, поради което съдът, обвързан от волята на ищеца, следва да присъди търсената сума.

Предвид частичната основателност на исковете, в тежест на ответника следва да бъдат възложени деловодните разноски, направени в настоящия процес, но в съответен размер – общо 814,21 лева (чл. 78, ал. 1, ГПК), която сума е сбор от платените държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и депозити за вещи лица.

В тежест на ответника следва да бъдат възложени и деловодните разноски от общо 382,74 лева, направени в заповедното производство по ч. гр. д. № 5383/2015 год. на БРС, представляващи сбор от 55,54 лева – държавна такса, и 327,20 лева – юрисконсултско възнаграждение (т. 12 от 4/2013-2013-ОСГТК на ВКС).

 

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,

Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК, че ответникът Г.Н.Н., ЕГН **********, с адрес ***, дължи на ищеца „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Красно село, ул. „Ястребец” № 23Б, следните суми: 2407,08 (две хиляди четиристотин и седем запетая нула осем) лева – сборна главница за потребените от ответника услуги в жилището в гр. София, ж. к. ....... – аб. № ...., през периода м. май 2012-м. април 2014 год., и 370,09 (триста и седемдесет запетая нула девет) лева – мораторна лихва върху сборната главница за периода 30.06.2012-18.02.2015 год., ведно със законната лихва върху сборната главница от 2407,08 лева, начиная от 08.04.2015 год. до окончателното изплащане на задължението, които вземания съставляват част от предмета на Заповед за изпълнение № 3041/21.08.2015 год. по ч. гр. д. № 5383/2015 год. на БРС, И ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за главница, за горницата й над 2407,08 лева до 2413,18 лева, както и акцесорната претенция за законна лихва върху тази горница, начиная от 08.04.2015 год. до окончателното й изплащане.

 

Решението е постановено при участие на „Техем Сървисис” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Слатина, ул. „Проф. Георги Павлов” № 3, в качеството на трето лице помагач на страната на ищеца – „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********.

 

ОСЪЖДА Г.Н.Н., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Красно село, ул. „Ястребец” № 23Б, деловодни разноски в размер от 382,74 (триста осемдесет и два запетая седемдесет и четири) лева, направени в заповедното производство по ч. гр. д. № 5383/2015 год. на БРС.

 

ОСЪЖДА Г.Н.Н., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Красно село, ул. „Ястребец” № 23Б, деловодни разноски в размер от 814,21 (осемстотин и четиринадесет запетая двадесет и една) лева, направени по гр. д. № 6694/2015 год. на БРС.

 

          Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БОС в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./

Вярно с оригинала: ЕХ