Р Е Ш
Е Н И Е
№ ………………гр. Варна, 31.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7състав, в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети юли две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина
Атанасова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 18307/2018г. по описа на Варненски районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
обективно кумулативно съединени иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено между страните, че в полза на ищеца „Водоснабдяване и канализация –
Варна” ООД, гр. Варна съществува вземане срещу ответника А.Н.Д., ЕГН **********
*** в размер на сумите, както следва: 993,72лева, представляваща дължима сума за ползвани и неплатени ВиК услуги по
партида с абонатен номер 1601593 на адрес гр. Варна, ул. „Цар Асен“ №
68, вх. А, ет. 4, ап. 8 за периода от
26.10.2015г. до 29.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда- 26.06.2018г. до
окончателното погасяване на задължението и сумата от 127,96лева, представляваща лихва
за забава начислена върху главницата за периода от 27.12.2015г. до
21.06.2018г., за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
5014/27.06.2018г. по ч.гр.д. № 10033/2018г. по описа на ВРС, 25 състав.
Ищцовото дружество твърди, има качество на В и К оператор
съгласно чл. 2, ал. 1 ЗРВКУ. Ответницата
има качество на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги доставяни
от ищцовото дружество като В и К оператор в обект находящ се в гр. Варна, ул.
„Цар Асен“ № 68, вх. А, ет. 4, ап. 8, отчитани по партида с аб.
№ 1601593. Твърди, че за периода от
26.10.2015г. до 29.05.2018г. е доставил на ответницата услуги цената, на които
тя не е заплатила. Съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ, плащането е следвало да се
извърши в срок до 30 дни след датата на фактуриране. По партидата й е натрупана
като дължима главница в размер на 993,72лева, ведно с лихва за забава от
127,96лева, начислена върху всяко задължение от датата на съответните падежи до
21.06.2018г. Поради неплащане на горните суми, ищецът се снабдил със
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 10033/2018г. по описа
на ВРС. Заповедта е връчена при условията на чл. 47 ГПК, с което се обосновава
правния интерес от заявената форма на защита. Искането отправено до съда е за
уважаване на исковата претенция така, както е била заявена. Претендират се
направените по делото разноски, както и тези по заповедното производство.
В срока по чл.
131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответницата чрез назначения й от съда
особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК адв. Г., с който искът се
оспорва като неоснователен. Излагат се аргументи, които се свеждат до следното:
Оспорва се между ответницата и ищеца да е налице твърдяното договорно отношение.
Оспорва се и ответницата изобщо да е потребявала
въпросните услуги. Искането е за отхвърляне на исковата претенция като
неоснователна.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа
исковата молба. Моли същата да бъде уважена и да бъдат присъдени сторените по
делото разноски.
В съдебно заседание ответницата не е представлявана от процесуален
представител.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК.
Предмет на исковата претенция са суми, представляваща неплатени главница и
лихва за забава, дължими за ползвани и неплатени В и К услуги. Правният интерес
от търсената защита се извежда от предходно развило се заповедно производство
по ч.гр.д. № 10033/2018г. по описа на ВРС, по което е била издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК с № 5014/27.06.2018г. връчена на ответника е надлежно
възразил в срок. Вземането по заповедта е съответно на заявеното с настоящия
иск.
Предметът на
спора възлага в доказателствена тежест на ищцовото дружество да установи пълно
и главно, че ответницата е потребител на водоснабдителни и канализационни
услуги като титуляр на партида с абонатен
номер 1601593 на адрес гр. Варна, ул. „Цар Асен“ № 68, вх. А, ап. 8; че количеството вода, за което се търси
заплащане на цена е реално доставено на абоната, неговата стойност, отчетена и
измерена по предвидения в Общите условия ред, изискуемостта на задължението и
размер на мораторната лихва върху главниците.
От приложената на
л. 30 от делото справка за недобора на партида с
абонатен номер 1601593, е видно, че партидата се води на името на ответницата, като общото
задължение за консумирана вода по фактури за периода 27.11.2015г. до 31.05.2018г. възлиза в размер на 993,17лева-
главница и 127,97лева – обезщетение за забава, за което са издадени 32 броя
фактури.
От справка на СВп се установява, че ответницата е собственик на процесния
водоснабден имот от 2010г.
От представените
карнети се установява, че за процесния период, отчитането на консумираната в
имота на ответницата вода се е осъществявало от водомер с № 04849582.
Отчитането в присъствието на абоната, респ. негов представител, не е извършвано
периодично, като при отчитанията на 26.10.2015г., 25.11.2015г., 28.03.2016г.,
27.06.2016г., 25.08.2016г., 22.02.2018г. върху карнета е наличен подпис в графа за
абоната. За периода от 27.03.2018г. до края на процесния период 29.05.2018г.,
липсва подпис в графата за абоната. Установява се, че е отчитано различно
количество потребявана вода. Началното
показание на водомера за процесния период е 887 /при отчета на 26.10.2015г./, а
крайното 1257 /при отчета на 30.05.2018г./.
Представено е
копие от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК
оператор „Водоснабдяване и канализация- Варна” ООД, одобрени от ДКЕВР с решение
№ ОУ-09 от 11.08.2014г.
За установява
размера на исковата претенция по делото бе изслушано и прието заключението на
в.л. по изготвена съдебно- счетоводна
експертиза. Същото като обективно и компетентно дадено на база проверка в
счетоводството на ищеца, и като неоспорено от страните, бива възприето от съда
в цялост. В.лице не е успяло да отчете показанията на водомера на място, тъй
като не е получило достъп до имота. Последният факт кореспондира и на
обстоятелството, че ответницата е била представлявана в процеса от особен
представител по реда на чл. 47, ал.6 ГПК. В таблица вещото лице е отразило
всички 32 бр. фактури издавани от дружеството за периода 26.10.2015г. до 31.05.2018г., на обща
стойност 993,72лева. Лихвата за забава за този период върху така посочените
главници, вещото лице е посочило, че възлиза в размер на 127,79лв. Плащания не
са установени.
На първо място, ответницата е оспорила изобщо да има
качество на потребител на предоставяните от ищеца услуги. Анализът на
ангажираните писмени доказателства обосновава извод за обратното. В този смисъл
съдът съобрази представената справка от СВп, от която
е видно, че тя е собственик на водоснабдения имот и то много отпреди, вкл. и в
процесния период. Като потвърждение на това следва да се приеме, че партидата
на имота се води на нейно име. В чл. 57 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от
ВиК оператор е предвидено, че откриването на партидата на абоната става
по заявление по образец подадено от потребителя, в което се посочват изрично
посочени идентификационни данни. В чл. 61 и сл. е уредено задължението на
потребителя при промяна на собствеността или на вещното право на ползване
новият и/или предишния собственик или ползвател в 30дневен срок да подадат
заявление до В и К оператора за промяна на партидата. Евентуалното неизпълнение
на това задължение от страна на абоната не може да влече изгодни за него
последици. Ето защо, съдът намира, че бидейки собственик на имота, ответницата
има качество на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги по см. на
пар. 1, ал. 1, б. „б” от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационни услуги за този обект и чл. 2, ал. 1, т. 2 от
ОУ на дружеството, доколкото такова имат не само ползвателите, но и собствениците на имоти. В това й качество, съгласно Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от
ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация- Варна” ООД регламентиращи
договорните отношения между страните, нейно задължение е да заплаща ползваните
услуги, отчетени по предвидения в цитираните Общи условия ред. Съобразно
разпоредбата на чл. 11, ал.7 ЗРВКУ
одобрените от ДКЕВР Общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги
стават част от договорните отношения между страните в едномесечен срок от
публикуването им. Видно от приложените разпечатки от страници на печатни
издания, Общите условия на дружеството са влезли в сила и важат за всички
потребители, включително и за ответницата, като собственик на водоснабден имот.
Т.е сключване на индивидуален договор не е предпоставка за възникване на
договорното правоотношение с обществения доставчик. Печатните издания са
публично достояние и представляват общоизвестен факт, който не подлежи на
доказване. С влизане в сила на ОУ и на 24.02.2015г. с оглед липсата на
твърдения и доказателства, че ответникът се е възползвал от правата по чл. 71,
ал.2 ОУ, същите са станали част от договорните им отношения.
Приложими в
случая са и нормите на Наредба № 4 от 14 септември 2004г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
В чл.17, ал.3 от Общите условия е вменено задължение за всеки потребител,
когато се касае за сграда етажна собственост или такава с повече от един
потребител, да постави индивидуален водомер.
Съгласно чл.11, ал. 4 и 5 от Наредбата в редакцията й от ДВ бр.63/17.08.2012г.,
поддържането и ремонтът на тези водомери се осигурява и е задължение на
потребителите. Тяхно е и задължението /чл. 22 ОУ, идентичен на чл. 35 от
Наредба 4/2014г./ да осигуряват свободен и безопасен достъп на длъжностните лица
на ВиК оператора за извършване отчети на водомерите. В случая безспорно се
установи от ангажираните по делото доказателства, че индивидуален водомер в
обекта на потребление на ответницата има. Съгласно цитираната Наредба, отчитането на
водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на негов представител,
като при неосигуряване на представител, отчетът се подписва от свидетел.
Съгласно чл.32, ал.1 от Наредбата,
услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на
всяко водопроводно отклонение, като за сгради - етажна собственост, или за
водопроводно отклонение с повече от един потребител изразходваното количество
вода се заплаща въз основа на измереното количество, отчетено по общия водомер
на водопроводното отклонение за определен период от време. От представените от
ищеца карнетни листи за извършени отчети, включващи
процесния период се установява, че за периода 26.10.2015г.- 22.02.2018г. от служител
на В и К дружеството са извършвани отчитания на показанията на водомера, като
положени подписи за абонат има при отчетите на 25.11.2015г., 28.03.2016г.,
27.06.2016г., 25.08.2016г. и 22.02.2018г. След тази дата и за отчетите за
периода 28.02- 30.05.2018г. липсва подпис в графа за абоната. Освен това, при
отчета на 28.02.2018г. реално липсва вписана консумация на вода, т.е за периода
29.01-28.02.2018г. ответницата няма задължение за плащане на потребени услуги. Липсва предприето от ответницата оспорване
на истинността на карнетите. Присъствието на
потребителя или на негов представител при извършване на отчета е негово
задължение, предвидено в чл.5 от Общите условия, като идеята е да се отчете
правилното показание, което ще послужи за определяне на дължимите суми. Затова
и с подписа си при отчетите, реално потребителят се съгласява с цялостно
отчетеното на тази дата показание на водомера, а не само с посоченото
количество консумирана вода за ежемесечен период. В тази връзка, съдът взе
предвид че в представения карнет за процесния период последно абонатът се е
подписал при отчета на 22.02.2018г. След тази дата, няма подпис, поради което и
записванията в него за периода от м.03 до м.05.2018г. не се ползват с обвързваща
доказателствена сила при предприето оспорване от ответницата това количество да
е реално потребено. Още повече, че изначално твърденията на ищеца са били, че
процесните услуги са реално потребени, а от
заключението на в.лице стана ясно, че всъщност дружеството е начислявало
служебна консумация на база предходно потребление за периода м.03- м.05.2018г. Липсват
обаче ангажирани доказателства относно осъществяване на предпоставките даващи
право на ищцовото дружество да начислява служебно количества вода.
Невъзможността на в.лице да отчете показанията на водомера на място прави
невъзможно и извеждане на извод, че това количество се явява реално потребено.
Доколкото ответницата е представлявана в процеса от особен представител по реда
на чл. 47, ал. 6 ГПК, съдът не би могъл да приложи и последиците на чл. 161 ГПК
по повод на това доказване, защото тези указания не са получени лично от
ответницата, а те касаят нейни лични действия. Така, че в заключение следва да
се приеме, че исковата претенция за главница се явява доказана по основание и
размер за периода м.10.2015г. до м.01.2018г., доколкото за м. 02.2018г., както
се сочи горе няма вписана консумация. Съгласно
заключението на в.лице задължението за този период м.10.2015г. до м.02.2018г. е
в размер на главницата 895,58лева. В тежест на ответника е било да установи при
условията на пълно и главно доказване, че е изпълнил задължението за плащане.
Доказателства в тази насока не са ангажирани, а и липсват изобщо такива
твърдения, поради което съдът преценява, че ответницата дължи посочената сума.
Главницата следва да се присъди, ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 26.06.2018г.
до окончателното изплащане на задължението, така както е поискано. За разликата
до пълния заявен размер от 993,72лева и за периода м.03-29.05.2018г., за който
са издадени три фактури от 28.03.2018г. за сумата от 32,71лева, от 27.04.2018г.
за 29,74лева и от 29.05.2018г. за 35,69лева исковата претенция като недоказана
по основание следва да се отхвърли.
По претенция за установяване съществуването на вземане за
лихва за забава върху горните задължения съдът намира следното: На основание
чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му. Съгласно чл. 44 от Общите условия
за предоставяне на ВиК услуги на
потребители от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация- Варна” ООД,
потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК
услуги в 30-дневен срок след датата на фактурирането. Ответницата е изпаднала в
забава за заплащане на цената на доставените му ВиК услуги по издадените
фактури за процесния период, считано от деня, следващ изтичането на 30-
дневния срок от издаване на съответната фактура. От заключението на вещото
лице, обезщетението за забава върху главницата за периода 26.10.2015г. до 29.01.2018г., за който съдът прие
исковата претенция за основателна, възлиза на 127,08лева. В този размер
претенцията следва да бъде уважена, а за разликата до пълния заявен от
127,79лева следва да се отхвърли като неоснователна.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани
разноски. Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който претендираните
такива в настоящото производство са 300лева юк.възнаграждение,
75лева допълнителна ДТ, 200лева за особен представител и 150лева депозит за вещо
лице. На основание чл. 78, ал.8 ГПК /ДВ бр. 8/24.01.2017г./ и чл. 23, т.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя юк.
възнаграждение в полза на ответника в размер на 150лева, отчитайки и факта, че
липсва фактическа и правна сложност на спора. Съразмерно уважената част на
исковата претенция в полза на ищеца следва да се присъдят разноски от 524,32лева.
Съобразно т.12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза
на ищеца и сторените от него разноски в заповедното производство. Претендират
се в общ размер на 75лева, от които 25лева платена ДТ и 50лева юк. възнаграждение, като съобразно уважената част на
претенцията следва да се присъдят 68,39лева.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че в полза на ищеца
„Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, гр. Варна ЕИК ********* съществува вземане срещу
ответника А.Н.Д., ЕГН ********** *** в размер на сумите, както
следва: 895,58лева, представляваща
дължима сума за ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с абонатен номер
1601593 на адрес гр. Варна, ул. „Цар Асен“ № 68, вх. А, ет. 4, ап. 8 за периода от 26.10.2015г. до 22.02.2018г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда- 26.06.2018г. до окончателното погасяване на задължението и
сумата от 127,08лева, представляваща лихва за забава начислена върху
главницата за периода от 27.12.2015г. до 21.06.2018г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 5014/27.06.2018г. по ч.гр.д. № 10033/2018г.
по описа на ВРС, 25 състав, като ОТХВЪРЛЯ
иска за главница за разликата до пълния заявен размер от 993,72лева и за
обезщетение за забава за разликата до пълния заявен размер от 127,96лева, на
основание чл. 422 ГПК.
ОСЪЖДА А.Н.Д., ЕГН ********** да заплати на „В.и к.”
ООД, ЕИК *********, сумата от 524,32лева,
представляваща сторени съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция
съразмерно уважената част на исковата претенция, на основание чл. 78, ал. 1 и
ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА А.Н.Д., ЕГН ********** да заплати
на „Водоснабдяване и канализация- Варна” ООД, ЕИК ********* сумата от 36,39лева, представляваща направени в
производството по ч.гр.д. № 10033/2018г. по описа на ВРС, съдебно- деловодни
разноски съразмерно уважена част на исковата претенция, на основание чл.78,
ал.1 и ал. 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: