Определение по дело №6/2016 на Окръжен съд - Благоевград

Определение

Производството е по реда на чл. 274 във вр. с чл. от 244 ГПК.

Образувано е по повод подадена частна жалба с вх. № 1268/17.06.2011г. от „Ц. Д. Г.”, представлявана от Е. Г., чрез процесуалния си представител адв. Г. Д. против Решение № 99/10.06.2011г. постановено по гр. дело № 82/2011г. по описа на РС-З., в частта с която е допуснато предварително изпълнение на присъдено обезщетение за сумата от 4112.64 лв., ведно със законната лихва върху сумата считано от 25.02.2010г. до окончателното й изплащане. Решението в тази си част има характер на определение.

Наведени са аргументи по отношение на това, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички доказателства по делото, с оглед на което е стигнал до неправилния извод, че за уволнението на Ц. П. З. няма съгласие на синдикалния орган по отношение изискването на чл. 10 т. 5 от КТД, във вр. с чл. 333 ал. 4 КТ.

Сочи се, че е допуснато предварително изпълнение на сумата от 4112.64 лв. ведно със законната лихва върху нея считано от 25.02.2010г. до окончателното й изплащане, като съдът е допуснал техническа грешка и вместо отбелязване на правилната дата 25.02.2011г. е постановил в диспозитива, че се дължи заплащане на законната лихва от една година по-рано - 25.02.2010г.

Твърди се, че за бъде присъдено обезщетение по чл. 225 от КТ трябва работникът да е останал без работа за определен период от време, но самото обезщетение се присъжда за не повече от шест месеца. Присъденото обезщетение е в размер на шест месеца, но към датата на постановяване на съдебното решение те не са били изтекли, като съдът не би могъл да предположи или да знае дали след приключване на съдебното заседание по същество на спора ищцата ще започне или е започнала работа. Сочи се, че първоинстанционният съд е допуснал предварително изпълнение на неосъществено бъдещо вземане, като е присъдил обезщетение за периода от 30.12.2010-30.06.2011г., а устните състезания са приключили на 26.05.2011г.

С оглед на гореизложените доводи жалбоподателят моли за отмяна на постановеното решение в частта, с която е допуснато предварително изпълнение на присъдено обезщетение за сумата от 4112.64 лв. ведно със законната лихва върху сумата считано от 25.02.2010г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 687 лв. за осъществена от адв. К. Г. процесуална защита. Претендира се присъждане на направените разноски в настоящото производство.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор с вх. № 1392/04.07.2011г. от Ц. П. З. против депозираната частна жалба. Сочи се, че тя е неоснователна и незаконосъобразна. Твърди се, че разпоредбата на чл. 242 ал. 1 ГПК е императивна и съдът постановява предварително изпълнение, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа. Навеждат се доводи защо решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно.

Сочи се, че неправилно е поискано решението да бъде отменено и по отношение на присъдените разноски, тъй като предварително изпълнение за тях не е допуснато. Твърди, че по реда на чл. 247 ГПК ищцата е поискала поправка на очевидна фактическа грешка по отношение началния момент за присъждане на законна лихва.

Моли да бъде отхвърлена частната жалба срещу Решение № 99/10.06.2011г. по гр. дело 82/2011г. по описа на РС-З., в частта относно допускането на предварително изпълнение за присъдено обезщетение за сумата от 4112.64 лв. ведно със законната лихва върху сумата считано от 25.02.2010г. до окончателното й изплащане и решението в тази му част да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

СмОС, след като се запозна с оплакванията в жалбата и като прецени всички доказателства по делото приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е процесуално допустима, депозирана е от надлежно упълномощен процесуален представител, в законния срок, с внесена държавна такса, срещу валиден и допустим съдебен акт и при наличие на правен интерес от търсената защита.

Разгледана по същество депозираната жалба е неоснователна по следните съображения:

РС-З. е постановил решение, с което е признал за незаконно и отменил уволнението на Ц. П. З. от длъжността старши учител в ЦДГ “., с място на работа ПДГ с.А., община Г., извършено със заповед № 56/29.12.2010 г. на директора на ЦДГ”., като я е възстановил на заеманата преди уволнението длъжност - старши учител в ЦДГ”., място на работа ПДГ с.А., община Г..

Със същото решение ответникът е осъден да заплати на Ц. П. З. сумата от 4 112.64 лева (четири хиляди сто и дванадесет лева, 64 стотинки), която следва да се изплати ведно със законната лихва върху сумата, считано от 25.02.2010 г. до окончателното й изплащане; както й да заплати на адв. К. Г. Г. от Г. адвокатски хонорар в размер на 687 (шестстотин осемдесет и седем) лева за осъществена от него процесуална защита.

Със същото съдебно решение е допуснато на основание чл. 242 ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението, в частта за присъденото обезщетение за оставане без работа по чл. 225 КТ.

Отделно от това РС-З. е постановил съдебно решение от дата 18.07.2011г. по гр. дело № 82/2011, с което е допуснал поправка на ЯФГ в диспозитива на Решение №99 от 10.06.2011 година, постановено по гр. дело 82/2011 година по описа на Златоградски районен съд, по молба на ищцата Ц. П. З., вх.№1393 от 04.07.2011година, като в частта, с която е присъдена законната лихва относно присъденото обезщетение поради незаконното й уволнение върху сумата 4 112.64 лева, от 25.02.2010година, е постановил да се счита, че законната лихва се присъжда от 25.02.2011година, момента на предявяване на иска.

За да допусне предварително изпълнение на решението в частта за присъденото обезщетение първоинстанционният съд е констатирал, че са налице предпоставките на чл. 242 ал. 1 ГПК. Съдът е длъжен да допусне предварително изпълнение на решения, с което се присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа, дори и без да има искане в тази насока. Безспорно присъденото обезщетение от първоинстнционния съд по чл. 225 от КТ попада в хипотезата на чл. 242 ал. 1 пр. 3 ГПК.

Изложените в частната жалба съображения против допуснатото предварително изпълнение за присъденото обезщетение са от значение при обжалване на първоинстанционното съдебно решение и разглеждане на въззивната жалба против него, но същите са ирелевантни и неотносими към предмета на настоящото производство.

Процесуалната норма на чл.242, ал.1 ГПК е императивна и задължава съда да постанови предварително изпълнение на съдебния си акт, с който присъжда обезщетение за периода на оставане без работа.

Отделно от това жалбоподателят е депозирал въззивна жалба с вх. № 1319/23.06.2011г., с която се обжалва постановеното решение на първоинстанционния съд в неговата цялост, с което съдът се е произнесъл по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2, т.3 КТ, във вр.чл.225, ал.1 КТ, в което производство следва да бъдат решени въпросите за законосъобразността на уволнението и в частност въпросите за размера и основателността на присъденото обезщетение за оставане без работа. Тези въпроси не могат да бъдат предмет на настоящата съдебна проверка, чиято задача е да провери дали са били налице основанията за допускане на предварително изпълнение съобразно разпоредбата на чл. 242 ал. 1 ГПК. В случай, че обжалваното решение бъде отменено, пред жалбоподателя е открита процесуалната възможност, регламентирана в чл.245, ал.2 ГПК за спиране на изпълнението, а в случаите на чл.245, ал.3 ГПК - изпълнението ще се прекрати.

Направено е възражение, че съдът е допуснал очевидна фактическа грешка при изписване на диспозитива на постановения съдебен акт, като вместо да присъди законна лихва от 25.02.2011г. е присъдена от 25.02.2010г.

Настоящата съдебна инстанция по пътя на служебна проверка установи, че по молбата за поправка на ЯФГ съдът се е произнесъл с Решение от дата 18.07.2011г., с което е допусната поправка на ЯФГ в диспозитива на Решение № 99 от 10.06.2011 година, постановено по гр. дело № 82/2011 година по описа на Златоградски районен съд, по молба на ищцата Ц. П. З., вх.№1393 от 04.07.2011година, като в частта,с която е присъдена законната лихва относно присъденото обезщетение поради незаконното й уволнение върху сумата 4 112.64 лева, от 25.02.2010година, като съдът е постановил да се счита,че законната лихва се присъжда от 25.02.2011година, момента на предявяване на иска.

Направено е искане за отмя на на постановеното решение, с което е допуснато предварително изпълнение на сумата от 687.00 за осъществена процесуална защита. Това искане също е неоснователно, тъй като първоинстанционният съд, съобразявайки разпоредбата на чл. 242 ал. 1 е допуснал предварително изпълнение само и единствено на присъденото обезщетени за оставане без работа на основание чл. 255 КТ, не и на присъденото адвокатско възнаграждение.

Направено е искане от страна на жалбоподателя на осн. чл. 78 ГПК за присъждане за разноски в настоящото производство. Тъй като жалбата се явява неоснователна поради изложените съображения разноски не следва да бъдат присъждани.

Воден от гореизложено, Смолянски окръжен съд в настоящия му състав:

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 99 от 10.06.2011 г., постановено по гр.д.№ 82/2011 г. по описа на Златоградски районен съд, в частта му, с която на основание чл.242, ал.1 ГПК е допуснато предварително изпълнение срещу Ц. Д. Г. “. с ЕИК ******, с адрес: гр. З., ул. „Хан А., обл. Смолян, общ. З., представлявано от Е. Г., която е осъдена да заплати на Ц. П. З. с ЕГН * сумата в размер на 4 112,64 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнението, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 25.02.2011г. до окончателното и заплащане.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.