Р Е Ш Е Н И Е
№………… 08.01.2020г. ГР. П Л Е В Е Н
ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ІІ въззивен граждански състав,
на
ЕДИНАДЕСЕТИ ДЕКЕМВРИ две хиляди и деветнадесета година,
в открито
заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ
Секретар: ДАФИНКА БОРИСОВА
Прокурор: ……………………………
като
разгледа докладваното от съдията САХАТЧИЕВА
В.ГР.Д. № 790 по описа за 2019 година
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 502/14.03.2019 г., Пл.РС по гр. дело
№ 2622/2018г. по описа на същия съд е отхвърлил предявените от „***”ЕООД,ЕИК***,
гр. София, ***, искове с правно основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1
от ГПК, вр. чл.240,ал.1,вр.чл.79,ал.1 и чл.92,ал.1 от ЗЗД,за признаване за установено,че
Б. Е.О., ЕГН **********,***, дължи
сумата от общо 1390,07лв., от която сумата от 626,37лв.- главница, сумата от
515,08лв.-договорна лихва и сумата от 248,62лв-неустойка, по Договор за
револвиращ кредит №***/ 09.10.2013г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на заявлението по чл. 410 от ГПК- 22.12.2017г.,
до окончателното й заплащане, за които суми има издадена заповед за изпълнение №***/28.12.2017г.по ч.гр.д.№9559/2017г.,на Пл.РС, като неоснователни.
Постъпила е въззивна жалба от „***”, ЕИК***, гр. София, чрез пълномощника К.С. против горепосоченото
решение на РС -Плевен, като в жалбата се излагат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на същото. Неправилни са изводите на РС за неравноправни и нищожни клаузи в процесния договор за
револвиращ заем от 09.10.2013г. и по–конкретно договорната възнаградителна
лихва и претендирана неустойка.Спазени
са изискванията на чл.92 от ЗЗД,съгласно която разпоредба неустойката
обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението,без да е нужно те да се доказват.Кредиторът може да иска обезщетение
и за по-големи вреди.Неустойката е форма на договорна отговорност,предвидена и
допустима от закона.Приема се в практиката,че дори и при намаляване размера на
неустойката поради прекомерност,тя не следва да се редуцира до размера на
доказаните вреди,тъй като това би обезсмислило
функциите и съществуването на самата
неустойка като институт на правото. Въззивникът твърди,че с плащанията
си длъжникът и въззиваем не е погасил всички дължими суми към „***”ЕООД ,поради което задължението му по процесния
договор за кредит не е изпълнено.Въззивникът моли
Окръжния съд, да отмени изцяло обжалваното решение и по съществото на спора да
уважи предявените искове с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.415 от ГПК вр. чл.240,ал.1,вр.чл.79,ал.1 и чл.92,ал.1 от ЗЗД
против Б. Е.О., като основателни и доказани, със законните от това последици.
Не е постъпил писмен отговор от въззиваемия Б. Е.О..
В съдебно заседание пред въззивната инстанция не са
се явили представители на страните.В молба вх.№***от 11.12.2019г.,докладвана
след проведеното съдебно заседание пред Пл.ОС,въззивното дружество моли да бъде
даден ход на делото в отсъствие на негов представител .Моли да бъде уважена
подадената въззивна жалба,претендира деловодни разноски.
Окръжният съд, като прецени доводите,
изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено следното
от фактическа страна:
Въззивната жалба е неоснователна.
Решението на Пл.РС е правилно и законосъобразно.
Видно от приложеното ч.гр.д.№9559/2017г. на Пл.РС
,въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение №***/28.12.2017г. ,съгласно която е разпоредено длъжникът Б. Е.О., ЕГН **********,***
да заплати на кредитора „***”ЕООД
сумата от 1141,45лв. като главница и 248,62лв. неустойка,ведно със законната
лихва,считано от 28.12.2017г. до окончателното изплащане на сумата,както и да
заплати деловодни разноски в заповедното производство.С Разпореждане
№2380/06.03.2018г. Пл.РС е указал на заявителя да предяви иск за съществуване
на вземането си в законовия едномесечен срок.
Исковата
претенция е предявена в законовия срок,като с исковата молба са претендирани
сумите като главница и неустойка съгласно издадената издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение №***/28.12.2017г.
Исковата молба е оставяна без движение от РС с оглед
отстраняване нередовности по същата,като с определение в съдебно заседание, проведено
на 09.11.2018г. ,съдът е оставил отново без движение исковата молба,като е
указал на ищеца да уточни претендираната сума като главница в размер на
1141,45лв.,включва ли и начислена договорна лихва като размер и за съответен
период,както и да изложи фактически твърдения относно начисляването на
неустойка в претендирания размер.
С молба от 06.12.2018г.ищецът е уточнил,че
неизплатената главница по кредита е в
размер на 626,37лв.,договорното възнаграждение е в размер на 515,08лв.,а
неустойката е в размер на 248,62лв.Ищецът е заявил и признал обстоятелството,че
ответникът е заплатил 25 пълни и една непълна погасителни вноски,като
погасената сума от него е в размер на 1294,23лв.
Не се спори по делото, че между „***” ЕООД, гр. София от една страна , като „заемодател“
и от друга- Б.О. ,в качеството му на „заемател“, е сключен Договор за
револвиращ кредит №***/09.10.2013г., въз основа на подадено искане за отпускане
на потребителски кредит, за сумата от 800лв., със срок от 48 месеца, при размер на вноската от 50,56лв,
ГПР- 97,96% и ГЛП- 71,04%, с падеж- 15- то число на месеца,или общо дължима сум
от 2435,68лв. По делото като писмено доказателство е представен Погасителен план към договора, за периода м.
11.2013г.- м. 10.2017г. Безспорно е също така,че сумата по заема в размер
на 800лв. е преведена с платежно
нареждане от 10.10.2013г. Съгласно представеното по делото извлечение от сметка
към Договора за кредит, по кредита има заплащане на 25 пълни месечни вноски и частично
– вноската за м. 12.2015г. – общо сумата от 1294,23лв.,което обстоятелство също
се признава от ищеца.
С ИМ са представени и Общите условия/ОУ/ към договора за кредит,
които не са подписани от заемателя. Съгласно
ОУ - т.10.3.1., при просрочие на повече от 1 месечна вноска, с повече от 30
дни, настъпва автоматично прекратяване на договора, без да е необходимо
изпращането на уведомление; съгласно
т.10.4, при прекратяване на договора за заем, върху остатъчния размер на
задължението по погасителен план, се начислява неустойка в размер на 50 %. Ищецът
е посочил, че претендираната неустойка е начислена върху остатъка от
главницата, в размер на 35%.
До
длъжника е изпратено уведомително писмо,
с което е уведомен, че считано от 01.07.2015г., договорът за кредит е
едностранно прекратен, от страна на кредитора, и кредитът е обявен за
предсрочно изискуем. По делото няма доказателства, че уведомлението е връчено
на ответника.
За да отхвърли предявените положителни установителни искове с правно
основание чл.422 от ГПК вр. чл.415 от ГПК вр.чл.410 от ГПК, Пл.РС е приел, че са
налице нищожни клаузи в процесния договор за револвиращ кредит досежно
възнаградителната лихва,както и претендираната неустойка,тъй като по договора към
момента на сключването му е уговорена лихва в размер на 71,04%,много над
трикратния размер на законната лихва,а претендираната неустойка в размер на
248,62лв.,която е над 35% върху остатъка от главницата, е
нищожна като клауза поради противоречие с добрите нрави.
РС
е приел,че макар в случая да не е
направено възражение за нищожност на клаузата за възнаградителната лихва, от
страна на ответника, то съдът има правомощие служебно да констатира наличие на
нищожна клауза. Нищожността на отделните клаузи не влече нищожност на целия
договор. Клаузата, касаеща договорната лихва в конкретния случай, противоречи
на добрите нрави, тъй като към датата на сключване на договора не е налице
законово ограничение на максималния размер на възнаградителната лихва, въведено
с чл.19, ал.4 от ЗПК- ДВ бр. 35/2014г в сила от 23.07.2014г.,където е посочено,
че годишният процент на разходите, не може да бъде по-висок от пет пъти размера
на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на МС на РБ. Нормата на чл. 19, ал.4 от ЗПК е въведена от законодателя именно като рамка на размера на уговорените лихви по кредитите, като при
нарушение на нормата, клаузите в договора за дължимостта на всеки един от
компонентите на ГПР, се явяват нищожни. До приемането на цитираната норма от
ЗПК, законов ограничител е нормата на чл. 9 от ЗЗД, съобразно която, страните могат свободно да определят съдържанието на
договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и добрите
нрави. За противоречащи на добрите нрави следва да се считат сделки,
с които неравноправно се третират икономически слаби участници в гражданския
оборот и се използва недостиг на материални средства на един субект за
облагодетелстване на друг. По отношение размера на възнаградителната лихва РС е
посочил,че в съдебната практика се приема, че максималният размер, до който
съглашението за плащане на такава е действително, не следва да бъде
по-голям от трикратния размер на законната лихва,като са цитирани различни
решения на ВКС на РБ. Към момента на сключването на процесния договор- м. 10.2013г., размерът на
законната лихва е 10,00% /основния лихвен процент на БНБ и 10 пункта/, и
уговаряне на лихва над този размер – в случая 71,04%, противоречи на добрите нрави, поради
което е изначално нищожна и не е произвела своето правно действие. От страна на ответника Б.О. е налице плащане по изначално нищожна клауза от договора за
кредит, в общ размер от 1120,60лв.
Пл.РС е посочил,че тази сума, платена
от заемателя по изначално нищожно основание ,следва да бъде отнесена към
претенцията за главница от 626,37лв., като бъде прието, че ответникът е
заплатил изцяло главницата по кредита.
По тези съображения РС е приел,че искът
за признаване за установено спрямо ответника, че дължи сумата от 626,37лв.- главница и сумата
от 515,08лв.-договорна лихва, следва
да бъдат отхвърлен като неоснователен.
По
отношение на иска за признаване за установено дължимостта на сумата от
248,62лв. като неустойка, РС е приел,че посоченият размер от 248,62лв. не
съответства на твърдението, че са начислени 35% върху остатъка от
главницата. Клаузата за неустойка също противоречи на добрите нрави и е нищожна на това основание, поради
прекомерност на същата, за което съдът следи служебно- арг. ТР№1/2009г на ОСТК на ВКС. Съгласно
чл.92, ал.1 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи
за обезщетение на вредите на кредитора
от неизпълнението, без да е нужно те да
се доказват. Неустойката има както обезщетителна и обезпечителна функция, така
и санкционираща, тъй като кредиторът има правото да претендира неустойка, дори
и когато няма настъпили вреди, респ.
същите не са в такъв размер. При уговаряне съдържанието на договора, страните
имат своята договорна автономия, съобразно нормата на чл.9 от ЗЗД, като
единственото ограничение, е в рамките на закона и добрите нрави. Добрите нрави
са неписани правила, но съществуват като общи принципи, или произтичат от тях,
на които законът е придал правно значение, за които, както бе посочено, съдът
следи служебно. Накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр.
3 ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, който може и да не е
законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване
на други разпоредби, част от действащото право. Такива са принципите на
справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските
взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване. В
случая ОУ предвиждат начисляване на неустойка от 50% върху остатъчния размер на задължението по погасителен
план, което е в нарушение на функциите на
неустойката и противоречи на добрите
нрави ,поради което е нищожна на това основание. При това положение искът за
признаване за установено, че ответникът дължи сумата от 248,62лв,представляваща
неустойка по процесния договор, се явява неоснователен.
Въззивната
инстанция споделя изцяло изложените доводи и правни изводи от
първоинстанционния съд с оглед разпоредбата на чл.272 от ГПК,поради което
счита,че следва да бъде потвърдено обжалваното решение на Пл.РС като правилно.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
на осн.чл.272 от ГПК Решение №502/14.03.2019г. на Пл.РС,постановено по гр. дело № 2622/2018г.
по описа на същия съд.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: