Р А
З П О
Р Е Ж
Д А Н Е
Гр.София, 18.06.2020 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в закрито
заседание в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА
Като разгледа докладваното от съдията гр.д. №11484/2019 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Т.Д.П., с която е предявен осъдителен иск за обезщетение на неимуществени вреди срещу В.П.С., Д.Ж.П., В.П.Я., Б.Н.А., А.Л. Г., Ю.А.К., Г.К.К.и Л. Л.А., всички полицаи и служители на 08 РУ-СДВР.
В исковата молба ищецът твърди, че по време на задържане по ЗМВР, осъществено на 28.05.2015 г. в 08 РУ-СДВР е претърпял вреди поради виновни действия и бездействия на ответниците, извършени в качеството им на служители на МВР – полицаи от посоченото РУ. Нарушено е правото му да си обжалва задържането, не му е предоставена храна, нито възможност да закупи такава, не му е предоставена възможност да съобщи за задържането си, нито са съобщили пред съответните органи, че е чужд гражданин и не е входирана негова молба, написана от ареста.
С Определение от 24.09.2019 г. СГС е приел, че предявените искове са с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ и подлежат на разглеждане по реда на чл.203 и сл. АПК, поради което е прекратил производството и го е изпратил по компетентност на АССГ.
По повод частна жална на ищеца с Определение от 06.11.2019 г. САС е приел, че исковата молба е нередовна, поради което не може да се осъществи преценка дали предявеният иск е за вреди в рамките на осъществен арест по чл.72 ЗМВР, в който случай правната квалификация ще бъде по чл.1, ал.1 АПК или е от вреди, причинени от мярка за неотклонение „задържане под стража“ поради незаконно обвинение, в който случай искът следва да се разгледа по реда на чл.2, ал.1 ЗОДОВ от гражданския съд. С тези мотиви САС е отменил обжалваното определение и е върнал делото на първоинстанционния съд за отстраняване на нередовностите в исковата молба. В определението си САС е посочил още, че определянето на правната квалификация на иска е дейност на съда – въз основа на фактите и обстоятелствата, на които се позовава ищеца, съдът определя компетентният съд, реда за разглеждането на делото и надлежния ответник.
По повод указания, дадени от първоинстанционния съд с молба от 20.01.2020 г. ищецът заявява твърдения, че претенцията му е за нанесени от ответниците вреди при задържането му за срок от 24 часа по чл.72 ЗМВР. По повод допълнителни указания с молба от 30.01.2020 г. ищецът сочи, че не претендира обезщетение нито от незаконно задържане, нито от незаконно обвинение, като изрично сочи, че задържането му е било напълно законосъобразно и не го оспорва, както и че не насочва иска срещу прокуратурата, а желанието му е да съди служителите на МВР, които са го подложили на „психически и физически мъчения“. По повод допълнителни указания с молби от 06.02.2020 г. и 04.05.2020 г. ищецът сочи конкретните действия/бездействия, извършени от всеки от ответниците са при или по повод изпълнение на служебните им задължения, че „всички увреждащи действия са причинени умишлено, всички тези действия са престъпления или поне дисциплинарни нарушения“, като сочи и конкретните увреждащи действия, извършени от всеки ответник. За част от ответниците ищецът твърди, че са преки автори за конкретните действия и бездействия: изготвяне на заповедта за задържане на стара бланка, на която не е посочена възможността за обжалване, непредоставяне на възможност да се обади в посолството на САЩ, невходиране на молба на ищеца, непредоставяне на храна, а за друга част от ответниците противоправното деяние се изразява в знание, че се извършват посочените действия и бездействия.
При тези твърдения съдът намира исковете са недопустими.
Допустимостта на исковото производство се обуславя от надлежното упражняване на правото на иск, а именно – правото да задвижат съдебното производство е предоставено само на лицата, които според твърденията си се явяват носители на правата, които претендират и поради това се явяват легитимирани да засегнат чужда правна сфера чрез поставяне на ответника в положение да брани свои права или фактическо състояние. Поради това съдът е длъжен да следи да не бъдат предявявани пред съд чужди права извън изрично допустимите хипотези на процесуална субституция.
В последователната си практика съдът приема, че държавата отговаря за вреди, причинени незаконно задържане под стража. Ако се претендира обезщетение за вреди в следствие на незаконосъобразни действия на полицейски служители по заповед за задържане, издадена на основание чл. 72, ал. 1 ЗМВР и извършен личен обиск, искът е с правна квалификация в чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и разглеждането му е в компетентност на съответния административен съд, по реда на АПК. Искът следва да бъде квалифициран по чл. 2, ал. 1, т. 1, респ. т. 3 ЗОДОВ и разглежда пред гражданския съд и по реда на ГПК, когато в исковата молба се твърди, че неимуществените вреди имат за причина незаконна мярка за неотклонение „задържане под стража“ или незаконно обвинение в престъпление, последвали издадената заповед по чл. 72, ал. 1 ЗМВР и действията на полицейските служители по задържането на лицето. Тогава обезщетението за неимуществени вреди обхваща и вредите от незаконните действия на полицейските органи, а се определя по справедливост от гражданския съд по реда на ГПК. В настоящия случай се твърдят вреди, настъпили при осъществяване на задържане по реда на чл. 72, ал. 1 ЗМВР. Изрична е обаче волята на ищеца, че не претендира вреди от държавата и не предявява иск по ЗОДОВ (в този смисъл изявленията в молбата от 30.01.2020 г.).
С разпоредбата на чл.216 ЗМВР е уредена отговорността на служителите на МВР за вреди, причинени от тях на държавата и на граждани. Съобразно ал.2 на чл.216 ЗМВР за вреди, причинени на граждани при условията на ал. 1, държавните служители в МВР не носят имуществена отговорност към увредения. В тези случаи държавата е длъжна да обезщети увредения за всички имуществени и неимуществени вреди съобразно общите правила на гражданското право. Съобразно ал.3 за вредите, причинени умишлено или в резултат на престъпление или причинени не при или по повод изпълнение на служебните задължения, отговорността на държавните служители в МВР се определя в съответствие с гражданския закон. Нормите, изключващи отговорността на полицейските служители за причинени от тях действия по непредпазливост в кръга на служебните им задължения, обезпечават осъществяването на предвидените в закона правомощия за разследване на престъпления. Функционалният имунитет може да бъде преодолян в случаите на извършено умишлено престъпление, установено по надлежния ред с влязла в сила присъда или решение по чл. 124, ал. 5 от ГПК. В останалите случаи за увредените субекти съществува възможност да търсят обезщетение за вреди от съответния държавен орган, а не от конкретните длъжностни лица, като отговорността се реализира по реда на ЗОДОВ или по ЗЗД (така Определение № 16 от 13.01.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3950/2019 г., IV г. о., ГК и Определение № 3445/07.11.2018 г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, 6-ти състав, постановено по ч. гр. д. № 4459/2018 година). В настоящия случай ищецът излага твърдения за правонарушения, допуснати от ответниците при изпълнение на служебните им задължения, за които сочи, че са умишлено извършени и представляват престъпления. Това обаче представлява квалификация, която ищецът дава и която не съответства на фактите, които излага. Посочените нарушения, повечето от които са осъществени чрез бездействия – пропуск да се предостави възможност за телефонно обаждане, храна, да се разясни възможността за обжалване и да се входира написана от него молба, докато е бил задържан, не представляват престъпления, доколкото не попадат в някой от престъпните състави, предвидени в НК. Не представляват и умишлени деяния – макар, ако се приеме, че са се осъществили, същите да могат да се квалифицират като виновно неизпълнение на служебни задължения, няма посочени обстоятелства, от които да се обоснове извод за умисъл. Следва отново да се подчертае, че както е посочил САС в определението, с което е отменил прекратяването на делото, правомощия на съда е да даде правна квалификация на претендираните права и така да определи компетентният съд, реда за разглеждането на делото и надлежния ответник – въз основа на фактите и обстоятелствата, на които се позовава ищеца. Съдът не е обвързан с дадената от ищеца правна квалификация, нито с желанието му процесът да бъде гледан по определен от него процесуален ред. В този смисъл е и Определение № 304 от 5.07.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2253/2018 г., IV г. о., ГК, в което се приема, че „функционалният имунитет е отрицателна процесуална предпоставка за надлежното упражняване правото на иск, за която съдът следи служебно, при наличие на която производството следва да бъде прекратено поради недопустимост. Доколкото процесуалната легитимация на страните се определя от твърденията на ищеца в исковата молба, преценката за допустимостта на иска и за процесуалната легитимация на ответника се извършва от съда с оглед твърденията на ищеца, изложени в обстоятелствената част на исковата молба“.
С оглед изложеното съдът приема, че твърдените увреждащи деяния на ответниците представляват виновно неизпълнение на служебни задължения, което не може да бъде квалифицирано като престъпно или умишлено. Ето защо не са налице предпоставките на чл. 216, ал. 3 ЗМВР за реализиране на отговорността на ответниците по общия гражданскоправен ред. Доколкото ищецът изрично сочи, че не желае да насочи иска си срещу държавата, производството се явява недопустимо и следва да се прекрати.
По изложените мотиви и на основание чл.130, Софийският градски съд
Р А З П О Р Е Д И :
ВРЪЩА исковата молба, по която е образувано гр.д. №11484/2019
г. по описа на СГС, I ГО, 10 състав.
Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в едноседмичен
срок от връчването му на ищеца.
СЪДИЯ: