РЕШЕНИЕ
№ 4178 01.11.2019г. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд ХV граждански
състав
На първи ноември две хиляди и деветнадесета година
В открито заседание на девети октомври 2019 г. в
следния състав:
Председател: ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА
Секретар: Катя Янева
Като разгледа докладваното
от СЪДИЯТА гражданско дело № 31 по описа за
2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл.422,
ал.1 вр.с чл.415, ал.1 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД.
Образувано е по подадена искова молба от „Агенция за
събиране на вземания” ООД против Д.М.Б.. Ищецът твърди се, че на 6.08.2015 г.
между „Изи Асет Мениджмънт" АД /Заемодател/ и Д.М.Б. /Заемател/ е сключен
Договор за паричен заем с № ***, в съответствие с разпоредбите на Закона за
потребителския кредит и на основание Стандартен европейски формуляр,
предоставен предварително на Заемателя и съдържащ индивидуалните условия на
бъдещия заем и предложение за сключване на договор за паричен заем, направено
от Заемателя. С подписването на договора Заемодателят се е задължил да
предостави на Заемателя парична сума в размер на 300,00 лева, представляваща
главница и чиста стойност на кредита. Редът и условията, при които Кредиторът е
отпуснал кредит на кредитополучателя се уреждат от Договора и Общите условия
към него. Така предоставянето в собственост на посочената в договора сума от
Заемодателя на Заемателя, съставлява изпълнение на задължението на Заемодателя
да предостави заема и създава задължение на Заемателя да заплати на Заемодателя
погасителни вноски, указани по размер и брой в Договора. Погасителните вноски,
които Заемателят се задължава да изплаша на Заемодателя, съставляват изплащане
на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя
по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща
печалбата на заемодателя, като лихвеният процент е фиксиран за срока на
Договора и е посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита
е договорена в размер на 326,13 лв. Така, договорната лихва по кредита е
уговорена от страните в размер на 26,13 лв. Съгласно разпоредбите на Договора
за паричен заем, Заемателят се е задължил да върне кредита в срок до 1.01.2016
г. на 21 равни седмични погасителни вноски, в размер на 15,53 лева всяка, като
падежът на първата погасителна вноска е 14.08.2015 г., а падежът на последната
погасителна вноска е 1.01.2016 г.
С подписването на Договора за заем Заемателят
удостоверява, че Заемодателят го е уведомил подробно за всички клаузи от този
договор, съгласява се с тях, и че желае договорът да бъде сключен.
На основание сключения Договор за паричен заем, в
случай че Заемателят забави заплащането на падеж на погасителна вноска,
включваща главница и договорна лихва по заема, с повече от 30 календарни дни,
дължи на Заемодателя заплащането на такса за разходи (изпращане на напомнителни
писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения
и др.) за събирането на просрочените вземания в размер на 9,00 лв. Таксата за
направени разходи се начислява за всеки следващ 30 дневен период, през който
има погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни,
като всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски,
които трябва да заплати заемателят, не може да надхвърлят 45,00 лв.
На основание цитираните по-горе разпоредби на длъжника
е начислена такса разходи за събиране на вземането в размер на 45,00 лв.
Съгласно клаузите на договора, Заемателят се е
задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на
Заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно: две физически
липа - поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да
представи на Заемателя служебна бележка за размер на трудовото възнаграждение,
нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000,00 лв.; да работи
по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за
паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт" АД; да няма неплатени
осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и
финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една
година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен", като поръчителите
подписват договор за поръчителство ИЛИ банкова гаранция с бенефициер
-Заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на
цялото задължение на Заемателя по договора, която да е валидна 30 дни след
крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем. Предвид
обстоятелството, че Заемателят не е представил на Заемодателя нито едно от
договорените обезпечения, съгласно уговореното от страните, на същия е
начислена неустойка за неизпълнение в размер на 147,84 лева, която страните са
постигнали споразумение да бъде разсрочена на 21 равни вноски, всяка в размер
на 7,04 лева, платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по
договора за заем. Така, погасителната вноска, която следва да заплаща
Заемателят е в размер на 22,57 лева.
На основание Закона за потребителския кредит и в
съответствие с разпоредбите на сключения договор, на длъжника е начислена лихва
за забава в размер на действащата законна лихва за периода от 19.09.2015 г. до
датата на подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва е
38,51 лева, който е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна
падежирала, неплатена погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва.
Длъжникът не е заплатил изцяло дължимия паричен заем
към Дружеството. Сумата, която е погасена до момента, е в размер на 173,28 лв.,
с която са погасени както следва: неустойка за неизпълнение: 42,24 лв., такса
разходи: 45,00 лв., договорна лихва: 12,31 лв., главница: 73,73 лв.
Срокът на договора е изтекъл с падежа на последната
погасителна вноска, а именно 1.01.2016 г. и не е обявяван за предсрочно
изискуем.
На 1.11.2016 г. е подписано Приложение 1 към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен
между „Изи Асет Мениджмънт" АД и „Агенция за събиране на вземания"
ООД, по силата на което вземането на „Изи Асет Мениджмънт" АД, произтичащо
oт договор за паричен заем № ***/6.08.2015 г. е прехвърлено в собственост на
„Агенция за събиране на вземания" ООД, ведно с всички привилегии и
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договорът за заем
съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли
вземането си в полза на трети лица. „Агенция за събиране на вземания" АД
/понастоящем „Агенция за събиране на вземания" ЕАД/, ЕИК ********* е
правоприемник на „Агенция за събиране на вземания" ООД, ЕИК *********. Длъжникът
е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за станалата продажба на вземането с
Уведомително писмо с изх.№УПЦ-П-ИАМ/*** от дата 02.11.2016г. от страна на „Изи
Асет Мениджмънт" АД, изпратено с известие за доставяне.
Алтернативно моли съда да приеме като доказателство
към настоящата искова молба -уведомлението за извършената цесия с
изх.№УПЦ-П-ИАМ/*** от дата 02.11.2016г., изхождащо от цедента, което да бъде
връчено на длъжника ведно с исковата молба и приложенията към нея. Позовава се
на Решение №123 от 24.06.2009г. на ВКС по т.д №12/2009, II ТО. ТК, постановено
по реда на чл.291 от ГПК, съгласно което „доколкото законът не поставя
специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено
уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по
предявен иск за прехвърлено вземане не може да бъде игнорирано ".
В тази връзка за „Агенция за събиране на
вземания"ЕАД е възникнал правният интерес от подаване на заявление за
издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Съдът е уважил
претенцията и по образуваното ч.гр.д. №12094/2017г. е издадена заповед за
изпълнение. Срещу заповедта е било прието възражение по реда на чл. 423 от ГПК
от Окръжен съд Пловдив, което от своя страна обуславя подаването на настоящата
искова молба.
С оглед изложеното, моли съда да постанови съдебен
акт, по силата на който да признае за установено по отношение на ответника, че
същият дължи на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД сума в общ размер на
384.20 лева (триста осемдесет и четири лева и двадесет стотинки), от които:
главница; 226.27 лв. (двеста двадесет и шест лева и 27 стотинки), ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в PC до окончателното изплащане на задължението, договорна лихва: 13.82 лв.
(тринадесет лева и 82 стотинки) за периода от 18.09.2015 г. до 1.01.2016 г.
(падеж на последна погасителна вноска), неустойка за неизпълнение на договорно
задължение: 105.60 лв. /сто и пет лева и 60 стотинки/ за периода от 25.09.2015
г. до 1.01.2016 г. (падеж на последна погасителна вноска), обезщетение за
забава: 38.51 лв. (тридесет и осем лева н 51 стотинки) за периода от 19.09.2015
г. до датата на подаване на заявлението в съда.
Моли да му се присъдят направените в заповедното
производство разноски, както и направените в настоящото исково производство
съдебно - деловодни разноски, включващи и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 200 лв.
В предоставения му срок ответникът не е депозирал
отговор на исковата молба.
В първото съдебно заседание е направил възражение за
нищожност на клаузата за неустойка в размер на 105,60лв. поради противоречие с
добрите нрави. Направил е и възражение за ненадлежно уведомяване за извършената
цесия.
В предоставения му срок ищецът е заявил, че
възражението за ненадлежно уведомяване за извършената цесия е преклудирано,
което становище съдът възприема. Относно възражението за нищожност на клаузата
за неустойка ищецът заявява, че в Решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. д. №
3686/2014 г. на ВКС I т. о., е прието, че първоинстанционният и въззивният съд
следят за наличие по делото на фактически и правни обстоятелства, обуславящи
неравноправност на клауза в потребителски договор. Когато констатира наличие на
такива обстоятелства, съдът, разглеждащ делото по същество, е длъжен, с оглед
принципа за състезателност, да уведоми страните, че ще се произнесе по
неравноправния характер на клаузата, като им даде възможност да изразят
становище и да ангажират доказателства. Респективно, съгласно съдебната
практика, когато една от страните в процеса констатира наличие на неравноправни
или нищожни клаузи, тя също следва да аргументира своите твърдения, за да може
насрещната страна да вземе становище и да защити законните си интереси.
Предпоставки, за да се установи, че клаузата е неравноправна, поради което
нищожна на това основание, са относителни, т.е. подлежат на обсъждане и
доказване от страните. В тази връзка съдът следва да даде възможност на
страните при условията на състезателно начало и събиране на доказателства да
обсъдят констатациите на съда. Предвид подадената молба от процесуалния
представител на ответницата смята, че същият не се е позовал на клаузи от
процесния договор във входираната от него писмена молба. Смята, че от
представените писмени доказателства от ищцовата страна е видно, че съглашението
е било предмет на индивидуално договаряне, израз на общата воля на страните,
включително и частта за неустойката. Заемателят се е съгласил с тези условия,
приел ги е, подписвайки договора и се е съгласил с крайната сума, която ще
дължи по отпуснатия му кредит, т.е. по делото не се търси нещо различно от
договореното, освен остатъка до изначално фиксирания краен размер на вноските.
Неустоечната клауза е уговорена от страните в чл. 4 (2), вр. чл. 4 (1) от
процесния договор, задължението е възникнало с подписването на договора и
отпускането на кредита поради неизпълнение на първоначално уговорените от
ответницата условия на договора. Обезпечителната и обезщетителната функция на
неустойката се проявява и във факта, че тя е средство за упражняване на косвен
натиск върху длъжника, стимулирайки го да изпълни, под заплахата, че в противен
случай, ще е задължен да я плати и то без да е необходимо кредиторът да доказва
размера на претърпените вреди. В този смисъл и TP № 1 от 15.06.2010 г. по тълк.
д. № 1/2009 г., ОСТК, ВКС, приема, че „преценката за нищожност на неустойката
поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен
случай към момента на сключване на договора“.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:
Със заповед № 7672 от 03.08.2017г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 12094/
2017г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХІV гр.с., било разпоредено длъжникът Д.М.Б., ЕГН **********,***
да
заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис – сграда
„Лабиринт“, ет.2, офис 4,
сума в размер на 226,27 лева, представляваща главница по договор за паричен
заем от 06.08.2015 г., сключен с „Изи Асет мениджмънт“ АД, вземанията по който
са прехвърлени съгласно Приложение № 1 от 01.11.2016 г. към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания / цесия/ от 16.11.2010 г. на заявителя,
сумата 13,82лв. – договорна лихва от 18.09.2015 г. – 01.01.2016 г., сумата
105,60лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне
на обезпечение чрез поръчителство на две физически лица или банкова гаранция за
периода от 25.09.2015г. – 01.01.2016 г., сумата от 38,51лв. – обезщетение за
забава от 19.09.2015 г. – 01.08.2017 г., ведно със законната лихва от
02.08.2017 г. до изплащане на вземането и разноски в размер на 25лв. – внесена
държавна такса и 50лв. – юрисконсултско възнаграждение. Било прието
възражението на длъжника по чл.423 от ГПК, поради което съдът указал на
ищцовото дружество да предяви установителни искове за вземанията си.
Ищецът е предявил
настоящите установителни искове по чл.422, ал.1 вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, като
заявява, че е носител на
процесните вземания на основание подписано Приложение 1 към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г., като приложението е
подписано на 01.11.2016 г. и рамковият договор е сключен между "Изи Асет
Мениджмънт" АД и ищцовото дружество. По силата на посочената цесия,
вземанията на цедента, произтичащи от процесния договор за паричен заем, са
прехвърлени на ищцовото дружество, като длъжникът е уведомен по реда на чл. 99,
ал. 3 от ЗЗД за станалата продажба. Възражението на ответника за ненадлежното
му уведомяване за цесията се явява преклудирано и не следва да се разглежда от
съда, но за пълнота ще се посочи, че то е неоснователно, тъй като с преписа от
исковата молба същото е връчено на ответника и е произвело действие, което
съдът следва да зачете на основание чл.235, ал.3 от ГПК.
Страните не спорят, а и от представения договор се установява, че „Изи Асет мениджмънт“
АД и ответникът са се намирали в договорна връзка по
силата на договор за
паричен заем от 06.08.2015 г., като
заемодателят предал в собственост на заемополучателя сумата от 300лв.
Липсва спор и относно обстоятелството, че вземанията са цедирани на ищцовото
дружество, което уведомило ответника за това. По делото не се спори, че
отпуснатия заем е бил усвоен.
Съгласно
клаузите на договора – чл.4,
ал.1, заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за
заем да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а
именно: две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на следните
изисквания: да представи на Заемателя служебна бележка за размер на трудовото
възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над
1000,00 лева.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или
поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт"
АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения
към други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в
ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен",
като поръчителите подписват договор за поръчителство или банкова гаранция с
бенефициер - заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем, в
размер на цялото задължение на заемателя по договора, която да е валидна 30 дни
след крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем. Предвид
обстоятелството, че заемателят не е представил на заемодателя нито едно от
договорените обезпечения, съгласно уговореното от страните, на същия е
начислена неустойка за неизпълнение в размер на 147,84 лева, която страните са
постигнали споразумение да бъде разсрочена на равни вноски, всяка в размер на 7,04 лева,
платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за
заем.
Съдът намира за основателно
възражението на ответника, че клаузата
относно предвидената в чл. 4, ал.2 от договора неустойка в размер на 105,60 лв.
е нищожна, поради противоречието й с добрите нрави. Според чл.
92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи, като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно да се доказват.
Кредиторът може да иска обезщетение за по-големите вреди. В мотивите на т. 3 ТР
№ 1/2009 г. на ОСТК на ВКС е възприето становището за нищожност на клауза за
неустойка, когато условията, при които е договорена, влизат в противоречие с
нейните функции и с принципите на справедливост в гражданските и търговските
правоотношения.
Според чл. 4, ал.2 от
процесния договор неустойката е дължима не при забава на задължението, а при
неизпълнение на задължението да се предостави обезпечение на кредитодателя,
чрез осигуряване на поръчител или банкова гаранция. Затова съдът приема, че
така уговорената неустойка излиза извън присъщата ѝ обезпечителна
функция. При договор за потребителски кредит вредите за кредитора са свързани
със забавата при възстановяване на предоставените от него средства в заем,
заплащането на възнаграждение за тяхното ползване и разходите по събиране.
Уговорената между страните неустойка не обезпечава възстановяването на вредите
от това неизпълнение, а евентуални такива от непредставянето на обезпечение,
чрез поръчителство или банкова гаранция. Обезпечението има цел, различна от
тази на неустойката. Ако тя обезщетява вредите от неизпълнението, то
обезщетението в различните му форми, защитава кредитора срещу неизпълнението и
подготвя неговото изпълнение. От неизпълнението на задължение за представяне на
обезпечение не настъпва вреда за кредитора, размерът на която да
бъде обект на
обезвреда в клауза за неустойка. В този случай при неизпълнение на задължението
за връщане на дадената в заем сума и възнаграждение за ползването ѝ,
кредиторът ще се удовлетвори от имуществото на длъжника, което служи за общо
обезпечение, с оглед правилото на чл. 133 ЗЗД. Казаното дава основание на съда
да приеме, че уговорката между страните за заплащане на неустойка, тъй като не
преследва заложените ѝ функции, е нищожна поради противоречие с добрите
нрави. При този извод съдът следва да откаже да зачете правните последици на
неустоечната клауза /т.е. да приеме, че тя е породила задължение за заплащане
на неустойка в претендирания размер/.
От друга страна, така както е уговорена в чл.4 ал.1 от
договора, неустойката е предназначена да санкционира виновно неизпълнение на
договорните задължения за представяне на поръчители, служебна бележка от
работодател за размера на трудовото възнаграждение и пр. Задължението за обезпечаване
на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира
пряко върху същинското задължение за погасяване на паричния заем. Чрез
предвиденото в тази разпоредба се цели да се обремени заемателят с допълнителни
задължения и е санкция за неизпълнение на задължението за представяне на
обезпечение. Уговорената неустойка не обезпечава възстановяването на вредите от
евентуално неизпълнение, а от непредставяне на обезпечение. От неизпълнение на
задължението за представяне на обезпечение, не настъпва вреда за кредитора.
Налице е противоречие на клаузата за неустойка с добрите нрави, тъй като не
преследва заложените й функции. Освен това размерът й заедно с
възнаградителната лихва е близък до главницата, което създава предпоставки за неоснователно
обогатяване на кредитора и противоречи с функциите на неустойката. Поради което и съобразно чл.26 ал.4 от ЗЗД в
тази част договорът не е породил действие, като нищожността е пречка за
възникване на задължението за заплащането на неустойка в претендирания размер
от 105,60 лв, поради което претенцията в тази част е неоснователна. Не се
възприема възражението на ищеца, че съдът следва предварително да посочи на
страните, че ще се произнася по неравноправен характер на клауза от договора,
за да организират защитата си, което настоящият съдебен състав не е сторил. В
настоящия случай съдът не е сезиран с подобно искане, а с такова за обявяване
на клауза от договора за нищожна поради противоречие с добрите нрави, което се
явява различно основание за нищожност. От друга страна, ищецът е бил надлежно
уведомен за възражението, като му е била дадена възможност да вземе становище и
да ангажира доказателства.
Понастоящем е настъпила крайната
дата на плащане на всички вноски, а именно 01.01.2016 г.
Кредиторът признава извършено
плащане на сумата от 173,28лв., като предвид изложеното съдът намира, че
законосъобразно е погасена сумата от 73,73лв. – главница и 12,31лв. – договорна
лихва. Предвид изложените по- горе съображения съдът намира, че незаконосъобразно
с остатъка от сумата е погасена сумата от 42,24лв. – неустойка за неизпълнение
на договорно задължение за предоставяне на обезпечение.
С остатъка от 42,24лв. следва да
бъдат погасени претендираните договорна лихва в размер на 38,51лв. и 3,73лв. –
от обезщетението за забава в претендиран
размер от 13,82лв. Следователно, дължима се явява претендираната главница в
размер на 226,27лв., както и за сумата от 10,09лв. - обезщетение за забава в периода 18.09.2015 г.
– 01.01.2016 г., до който размер искът се явява основателен и доказан и ще се
уважи, а до пълния предявен размер на това обезщетение, както и за
обезщетението в размер на 38,51лв. и за
неустойката - ще се отхвърлят като неоснователни.
Ищецът
претендира разноски, като на същия ще се присъди сумата от 25лв. – разноски за
държавна такса за заповедното производство и 50лв. – юрисконсултско
възнаграждение, а за настоящото производство – сумата от 73,83лв. – държавна
такса /съразмерно на уважената част от исковете/ и 100лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед
изложеното, съдът
РЕШИ:
Признава за установено в отношенията между страните, че Д.М.Б., ЕГН **********,*** дължи на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Д-р Петър
Дертлиев“ № 25, офис – сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, сума в размер на 226,27 лева, представляваща главница по
договор за паричен заем от 06.08.2015 г., сключен с „Изи Асет мениджмънт“ АД,
вземанията по който са прехвърлени съгласно Приложение № 1 от 01.11.2016 г. към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания / цесия/ от 16.11.2010 г.
на заявителя, сумата 10,09лв. –
неизплатен остатък от договорна лихва за периода от 18.09.2015 г. – 01.01.2016
г., ведно със законната лихва върху главницата от 02.08.2017 г. до изплащане на
вземането, за което вземане е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
7672 от 03.08.2017г. по ч.гр.д. № 12094/ 2017г. по описа на Районен съд -
Пловдив, ХІV гр.с., като за
разликата над уважения до пълния предявен размер от сумата 13,82лв. - договорна лихва за
периода от 18.09.2015 г. – 01.01.2016 г., както и за сумата от 105,60лв. – неустойка за неизпълнение
на договорно задължение за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство на
две физически лица или банкова гаранция за периода от 25.09.2015г. – 01.01.2016
г., както и за сумата от 38,51лв. – обезщетение за забава от 19.09.2015 г. –
01.08.2017 г.,
ОТХВЪРЛЯ
предявените искове като неоснователни.
ОСЪЖДА Д.М.Б., ЕГН **********,*** да заплати на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис – сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, сумата от 75лв / седемдесет и пет лева/ - разноски по ч.гр.д.№ 12094/
2017г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХІV гр.с., и сумата от 173,83лв./сто седемдесет и три лева и 83ст./ - разноски в
настоящото производство - по гр.д. № 31/ 2019г. по описа на ПРС, ХV гр.с.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/
Вярно с оригинала!
ДГ