ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 238
гр. Силистра, 13.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на тринадесети юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Теодора В. Василева
Кремена Ив. Краева
като разгледа докладваното от Пламен Н. Димитров Въззивно частно
гражданско дело № 20223400500149 по описа за 2022 година
Производството по делото е инициирано от частна въззивна жалба
подадена от “Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК *********, което
чрез представител обжалва Разпореждане № 302/15.04.2022г. постановено по
ч.гр.д.№ 145/2022г. на РС-Тутракан, с което се отхвърля изцяло заявлението с
с вх.№ 1236/29.03.2022 на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК
********* (цесионер) за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
против М. МЛ. М. с ЕГН ********** за следните суми: 300 лева главница,
договорна лихва 13 лева за периода 23.12.2019-02.03.2020, обезщетение за
забава 127,37 лева за периода от 24.12.2019 до подаване на заявлението и
законна лихва върху главницата от подаване на заявлението, дължими по
договор за заем № 380149 от 16.12.2019, сключен със „Сити кеш“ ООД с ЕИК
********* (цедент).
За да постанови обжалваното разпореждане, заповедният съд е счел, че
дадените указания до заявителя за конкретизация на обстоятелствата, от
които произтича вземането, не са изпълнени.
Жалбоподателят счита постановеният съдебен акт за
незаконосъобразен, излага своите съображения, които не са свързани с
неправилната преценка на съда относно изискванията на закона за
индивидуализация на задължението.
Моли съда да отмени разпореждането, като върне делото на районния
съд за издаване на заповед за изпълнение за сумите, предмет на жалбата.
Въззивният съдебен състав счита жалбата за допустима, но
неоснователна. Съгласно Тълкувателно решение № 6/2017 г. по тълк.д. №
6/2017 на ВКС, ОСГТК ограниченията относно обхвата на дейността на
въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ ГПК, не се прилагат в
производството по частна жалба. Окръжният съд в настоящото производство
действа в условията на „пълен въззив“ и може да се позове на непосочени в
1
жалбата обстоятелства, за да я уважи. В случая обаче подробно изложените
мотиви на заповедния съд, с които е отхвърлил искането за издаване на
заповед за изпълнение, въззивната инстанция преценява като правилни и
препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК, като се има предвид и
следното:
На основание чл. 410, ал. 2 от ГПК, посредством препращане към чл.
127, ал. 1 и ал. 3 и чл. 128, т. 1 и 2, се задават задължителните реквизити на
заявлението за издаване на заповед и приложенията към него. Задължение на
молителя е да изложи всички фактически обстоятелства, от които вземането е
породено. В корелативна връзка с тази цел е изискването за конкретизация на
претенцията по реда на чл. 127, т.3, т.4 и т.5 от ГПК, до степен да информира
длъжника за заявеното вземане. Ясното означаване както на обстоятелствата,
на които се основава вземането, така и на размера на претенцията, е от
съществено значение при преценката, която заповедният съд дължи по
чл.415, ал.2 от ГПКq при евентуално възражение на длъжника по чл.414 ГПК.
По ч.гр.д. № 145/2022г. на ТРС и след изисканото от съдията по реда
на чл. 101 от ГПК, уточнение не са отстранени в цялост нередовностите на
заявлението по смисъла на чл. 127, ал.1, т. 4 и т. 5 от ГПК, доколкото
заявителят отново не е диференцирал по размер вземанията си дали такава
неустойка в размер на 91.66 лева действително е начислена, както и отказът
да предостави справка за погасителните плащания, ако такива са направени,
поставя съда в невъзможно да прецени дали някакви платежи са отивали за
погасяване на нищожното неустечното задължение, застъпвайки тезата, че
поради едностранността на заповедното производство не е необходимо
прецизиране на вземането. Характеристиката на заповедното производство
съвсем не изключва изискването кредиторът да индивидуализира вземането
си в степен, длъжникът да направи добре информиран извод дали да се
противопостави или да не оспорва претенцията на кредитора.
Когато кредиторът е посочил общия размер на паричните вземания и е
отразил обстоятелствата, при които те са възникнали, в т.ч. размера на всяко
от тях, заявлението съдържа реквизитите на исковата молба по чл. 127, ал. 1,
т. 3 и т. 4 -5 от ГПК. Така в Определение № 844/28.10.2010 г. по ч.т.д. №
731/2010 г.на ВКС, ТК, 2-ро т.о., както и в цитираните в него множество
съдебни актове на върховната касационна инстанция се застъпва
категоричното становище, че в заявлението по чл. 410 ал. 2 от ГПК,
заявителят трябва да посочи източника на претендираното вземане, като заяви
фактическите обстоятелства на неговото възникване, съществуване и
изискуемост в степен осигуряваща яснота за съда относно спорното право и
гарантираща в един по - късен момент правото на защита на длъжника чрез
подаване на възражение срещу заповедта.
Предвид това и въззивният съд приема, че е налице хипотезата на чл.
411, ал. 2, т. 1 от ГПК, и претендираната от заявителя заповед за изпълнение
не може да бъде издадена по нередовното заявление.
Предвид горните съображения, подадената частна жалба се явява
неоснователна, същата следва да бъде оставена без уважение, а
разпореждането на районния съд потвърдено.
Водим от изложеното, ОС
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 302/15.04.2022г. постановено по
ч.гр.д.№ 145/2022г. на РС-Тутракан.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3