Р Е Ш Е Н И
Е № 153
гр. Сливен, 06.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и девети септември, две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
при участието на секретаря ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА и на прокурора КРАСИМИР
МАРИНОВ, като разгледа докладваното от председателя касационно административно-наказателно
дело № 132 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от А.А.А., с адрес ***,
против Решение № 106/08.07.2021 г., постановено по АНД № 20212230200532/2021 г.
по описа на СлРС, с което е потвърдено НП № 1994/11.05.2020 год. на Директора
на ОД на МВР гр. Сливен, с което на А.А.А. с ЕГН **********, за нарушение на
чл. 209А, ал. 1 от ЗЗ е наложено наказание "Глоба" в размер на 300
лева.
В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд
– Сливен е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Твърди, че не извършил
нарушението, за което е санкциониран, тъй като по време на п. носа и устата му
били добре покрити с висока яка на дрехата му, тип суитчър. Моли съда да отмени
обжалваното съдебно решение и потвърденото с него наказателно постановление.
В с.з. касационният жалбоподател, редовно и своевременно
призован, не се явява. В представена по делото молба заявява, че поддържа
жалбата. Моли съда да отмени изцяло решението на първоинстанционния съд.
В с.з. ответникът по касационната жалба - Областна дирекция
на МВР- Сливен, редовно и своевременно призован, не се представлява. В писмено
становище от п. му гл. юриск. Б. оспорва касационната жалба, моли съда да
остави в сила решението на Районен съд – Сливен. В случай, че насрещната страна
поиска присъждане на разноски, прави възражение за прекомерност и моли да бъде
намален техният размер.
В с.з. представителят на Окръжна прокуратура Сливен поддържа,
че първоинстанционното съдебно решение е законосъобразно и следва да бъде
оставено в сила, а оспорването, да бъде отхвърлено.
Настоящата съдебна инстанция, след като обсъди доводите в
жалбата, изслуша становищата на страните и анализира събраните по делото
доказателства, намери касационната жалба за подадена в срок, процесуално
допустима, но по същество – неоснователна.
С Решение № 106/08.07.2021 г., постановено по АНД №
20212230200532/2021 г. по описа на СлРС е потвърдено НП № 1994/11.05.2020 год.
на Директора на ОД на МВР гр. Сливен, с което на А.А.А. е наложена глоба в
размер на 300 лева на основание чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ.
Административно-наказателната отговорност на А. е
ангажирана за това, че на 26.04.2020 г. в г. С., в к. „Д.“, о.-м. "Л."
е бил без поставено защитно средство на лицето, с което е нарушил т. 9 от Заповед
№ РД-01-197/11.04.2020 г. изменена със Заповед № РД-01-236/2020 г. на Министъра
на здравеопазването, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗЗ. За извършеното нарушение
е съставен АУАН от 26.04.2020 г. Въз основа на съставения АУАН Директорът на ОД
на МВР Сливен издал оспореното НП.
Решаващият съд с оглед наведените пред него доводи и
събраните доказателства е приел, че не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила като е изложил подробни мотиви по съществото на спора.
Приел е за безспорно установено, че е налице осъществено от обективна и
субективна страна административно нарушение по чл. 209а, ал. 1 във вр. чл. 63,
ал. 1 от ЗЗ, за което правилно е наложена глоба в размер на минималната.
Настоящият състав намира, че въззивният съд е направил
обстоен анализ на фактите и правилно е установил фактическата обстановка като е
направил правилни и законосъобразни правни изводи в постановеното от него
решение по отношение както за съставомерност на деянието, така и за липса на
допуснати съществени нарушения при издаване на НП. Настоящият касационен състав
намира, че правните изводи на РС Сливен са съобразени с процесуалния и
материалния закон.
Неоснователно в жалбата се поддържа, че въззивното решение
е неправилно. Въззивния съд е събрал всички необходими доказателства, които са
установили извършеното нарушение на разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ. Актосъставителят
и свидетелите по АУАН, дават ясни и конкретни свидетелски показания, които
установяват фактическата обстановка по делото. Въззивния съд правилно е приел,
че датата, мястото и обстоятелствата при които е извършено нарушението, които
са описани в АУАН са безспорно установени, което го е мотивирало да приеме, че
извършеното нарушение е безспорно установено. Процесното НП е издадено от
компетентен орган, в изискуемата форма, със законово регламентираното по чл.
57, ал. 1 от ЗАНН съдържание и при липса на допуснати съществени процесуални
нарушения. От събраните по делото писмени и гласни доказателства по безспорен и
категоричен начин се установява извършването на нарушение, вменено на касатора,
което правилно е квалифицирано от актосъставителя и от наказващия орган. Въззивния
съд е изложил точни и обосновани доводи относно фактическата обстановка, която
е съпътствала извършването и установяването на административното нарушение,
както и относно точната правна квалификация на нарушението, които изцяло се
споделят от настоящият съдебен състав, който не счита за необходимо отново да
ги повтаря в мотивите си, а на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към
тях, тъй като те мотивират и настоящия съдебен акт. Настоящият съдебен състав намира,
че в хода на съдебното производство пред районния съд не е оборена
доказателствената сила на АУАН, който касаторът е подписал с възражение, което
не се установява да е основателно.
В случая не се сочат, нито установяват никакви
обстоятелства, изключващи вината на дееца и/ или наказуемостта на деянието.
Спрямо това деяние не е приложима и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като
нарушението е типично за вида си и не се характеризира с по-ниска степен на
опасност в сравнение с други нарушения от същия вид, свързани с незачитане на
нормативните задължения по спазване заповедите на органите на държавно
управление при това в условия на тежка
пандемична обстановка .
Съдът извърши служебна проверка за валидността,
допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материални
закон и констатира, че съдът е постановил правилен съдебен акт.
Воден от
гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал.
2, предл. първо от АПК, Административен
съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 106/08.07.2021 г.,
постановено по АНД № 20212230200532/2021 г. по описа на Районен съд – Сливен.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: