РЕШЕНИЕ
№
05.02.2020 г.
гр.
София,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Б ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание
на пети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
младши
съдия СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
като разгледа
докладваното от младши съдия Спасенов
въззивно частно гражданско дело № 554 по
описа за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 278 и сл. от ГПК, във връзка с чл. 437, ал. 4 от ГПК.
Образувано е по частна
жалба вх. № 2391/19.12.2019 г. по описа на Л.М., с рег. № 785 към Камарата на
ЧСИ и район на действие Софийски градски съд, подадена от името на „Т.С.“ ЕАД
срещу Постановление от 12.12.2019 г. на Частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Л.М., с
рег. № 785 към Камарата на ЧСИ и район на действие Софийски градски съд по
изпълнително дело № 20197850400367,
с което ЧСИ е отказал да измени постановлението си за разноски, обективирано в
покана за доброволно изпълнение с изх. № 2338/14.11.2019 г. по изпълнително
дело № 20197850400367 по описа на Л.М., с рег. № 785 към Камарата на ЧСИ, в
частта относно адвокатското възнаграждение, както и в частта относно размера на
пропорционалната такса, събирана за изпълнение на парично вземане на основание
т. 26 от ТТРЗЧСИ.
В частната жалба се
излагат оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане. Излагат се
доводи, че размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде намален до
минималния предвиден размер по Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения за образуване и процесуално представителство в хода на
изпълнителното дело – а именно 200,00 лева. В тази връзка се сочи, че
изпълнителното производство не е с особена фактическа и правна сложност.
Претендират се разноски в производството пред СГС за заплатена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
Препис от жалбата е
връчен на взискателя Н.К.Е., ЕГН **********, от името на който, чрез адв. М.Л.,
в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е депозиран отговор на жалбата, като са изложени
съображения за неоснователност на същата. Поддържа се, че след образуване на
изпълнителното дело с изрична молба, подадена от името на взискателя чрез
упълномощения му процесуален представител, е посочен изпълнителен способ, а
именно конкретни банкови сметки, разкрити на името на длъжника, които да бъдат
запорирани. Същевременно са депозирани и становища от името на взискателя, като
се посочва и че самите действия по снабдяване с изпълнителен лист също следва
да се приемат за такива по събиране на вземанията. В тази връзка се посочва, че
по изпълнителното дело са извършени множество отделни изпълнителни действия по
събиране на вземането на взискателя, поради което следва да се приеме, че
претендираното от взискателя в изпълнителното производство адвокатско
възнаграждение не е прекомерно.
Постъпило е и становище
на ЧСИ Л.М., в което се излагат съображения за неоснователност на жалбата. Като
доводи за това са изтъкнати, че определеното възнаграждение не е прекомерно с
оглед фактическата и правна сложност на делото и активното процесуално
поведение на взискателя. Посочва се, приетите разноски за адвокатско
възнаграждение са в минималните размери, съгласно Наредба № 1 от 09.06.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 200 лева за
образуване на изпълнителното производство и 30 лева върху материалния интерес.
Съдът
намира следното за установено от фактическа страна:
Изпълнителното
производство е образувано по подадена на 13.11.2019 г. от името на Н.К.Е., ЕГН **********,
чрез адвокат М.Л. молба за образуване на изпълнителното дело и въз основа на изпълнителен
лист, издаден на 11.07.2019 г. на основание съдебно решение по гр.д. № 26073 от
2016 г. на СРС, 44 състав, с което „Т.С.“ ЕАД е осъдена на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК да заплати в полза на Н.К.Е., ЕГН ********** сумата от 50 лева,
представляваща разноски в производство по гр.д. № 26073 от 2016 г. на СРС, 44
състав. В молбата за образуване на изпълнителното производство, депозирана от името
на Н.К.Е., ЕГН **********, чрез адв. Л., се моли за налагане за запор върху
движими вещи, дружествени дялове и възбрани върху имоти, притежавани от
длъжника. Към молбата е приложено пълномощно и договор за правна помощ, видно
от който страните са уговорили възнаграждение за процесуално представителство
по изпълнителното дело в размер на 230 лева. В договора е посочено, че сумата е
заплатена по банкова сметка ***. По делото е представено платежно нареждане от 13.11.2019
г., по силата на което Н.К.Е., ЕГН ********** е заплатил в полза на Адвокатско
съдружие „Български правни услуги“ сумата от 230,00 лева, представляваща
адвокатски хонорар по изпълнително дело срещу Т.С. ЕАД.
На 14.11.2019 г. на
длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение. Същата е получена на 18.11.2019
г. В поканата за доброволно изпълнение е посочен размерът на претендиралото и
приетото за събиране адвокатско възнаграждение.
На 14.11.2019 г. от
името на взискателя е депозирана молба, в която сочи, че оттегля посочените
способи за събиране на вземането си и моли да бъде наложен запор на банковите
сметки на дружеството, без да сочи конкретни банкови сметки.
На 21.11.2019 г.
длъжникът е депозирал възражение за прекомерност на приетото за събиране
адвокатско възнаграждение, с искане същото да бъде намалено на 200 лв. за
образуване на изпълнителното дело на основание чл. 10, т. 1 от Наредба
№1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
същевременно и за намаляване на определената по делото пропорционална такса по
т. 26 ТТРЗЧСИ.
С Постановление от 12.12.2019
г. ЧСИ е отказал да измени постановлението си за разноски, обективирано в
покана за доброволно изпълнение с изх. № 2338/14.11.2019 г. по изпълнително
дело № 20197850400367 по описа на Л.М., с рег. № 785 към Камарата на ЧСИ, в
частта относно адвокатското възнаграждение, както и в частта относно размера на
пропорционалната такса, събирана за изпълнение на парично вземане на основание
т. 26 от ТТРЗЧСИ. Препис от разпореждането е получен от длъжника на 13.12.2019
г.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира жалбата за основателна
поради следното:
При служебна проверка
за допустимост на жалбата настоящият съдебен състав намира, че същата е
допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване акт от страна по делото,
която има интерес да обжалва акта, и е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК.
При служебната проверка
за редовност на жалбата се установява, че същата отговаря на изискванията на
чл. 436, ал. 4 от ГПК, във връзка с чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК.
Съгласно чл. 437, ал. 3
от ГПК, съдът разглежда жалбата въз основа на данните в изпълнителното дело и
представените от страните доказателства. В тази връзка и след осъществената
проверка съдът намира, че оспореният акт на съдебния изпълнител е валиден и
допустим.
Съгласно чл. 435, ал.
2, т. 7 от ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. Според
установената практика на ВКС длъжникът разполага и с процесуалното право да
претендира пред съдебния изпълнител намаляване на разноските на взискателя
поради прекомерност /така решение № 393/15.05.2015 г.-гр.д.
5473/2014 г.-ВКС ІV г.о./.
Предпоставка за
уважаване на искането за присъждане на разноски в производствата по ГПК винаги
е представянето на доказателство за реално извършване на тези разноски. Такова
може да бъде разписка за плащане в брой или банков документ /така т. 1 от
Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/. В случая по делото е
представен договор за адвокатско възнаграждение, видно от който е уговорено за процесуалното
представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело да се заплати
възнаграждение в размер на 230 лева. Представена е вносна бележка от 13.11.2019
г. като доказателство за реалното плащане на възнаграждението.
По делото молби от името
на взискателя е депозирал адв. Л., упълномощен с пълномощно от дата 06.11.2019
г.
По повод релевираното
от жалбоподателя възражение, съдът следва да прецени дължимостта на това
възнаграждение и дали същото е прекомерно с оглед фактическата и правна
сложност на делото. Тази преценка следва да се извърши с оглед всички факти,
сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ; с оглед
извършените процесуални действия и други обстоятелства, определящи правната и
фактическа сложност на делото – така и ТР № 6/2013 г. на ОСГКТ на ВКС.
В хода на
изпълнителното производство освен първоначалната молба, с която е сезиран ЧСИ от
13.11.2019 г., е подадена и молба от 14.11.2019 г., с която пълномощникът на
взискателя е оттеглил изпълнителните способи, посочени в молбата за образуване
и е направил искане за извършване на изпълнителни действия – запор на банкови
сметки. Следва да се подчертае, че в молбата за образуване на изпълнително дело
бланкетно са посочени три различни способа за изпълнение – а именно моли се за
налагане на възбрани на имоти, запор на дружествени дялове и запор на движими
вещи, като същите са посочени бланково и без да е конкретизирано имуществото на
длъжника, към което да се пристъпи към изпълнение. Допълнително самият факт, че
още на следващия ден взискателят решава да „оттегли“ изпълнителните действия и
да насочи изпълнението към банковите сметки на дружеството е индиция за
злоупотреба с процесуални права от страна на процесуалния представител на
взискателя. Неоснователно е твърдението, че приетото по делото адвокатско
възнаграждение в полза на взискателя се дължи в цялост, доколкото от името на
взискателя са посочени изпълнителни способи, а именно конкретни банкови сметки,
разкрити на името на длъжника, към които да се насочи изпълнението. Видно от
допълнителната молба от 14.11.2019 г. такива банкови сметки не са посочени, а е
налице бланкетно искане за налагане на запор върху банкови сметки, предвид
което и с оглед липсата на възлагане правомощия по чл. 18 ЗЧСИ, прави искането
нередовно, доколкото съдебният изпълнител не може служебно да наложи запор
върху банкови сметки, които не са посочени изрично от взискателя. На следващо
място, настоящият съдебен състав намира, че допълнителната молба от 14.11.2019
г. следва да се разглежда по-скоро като уточнителна молба, с която се
отстраняват нередовности на молбата за образуване. Следва да се подчертае и, че
депозирането на становища по въпроса за разноските, в частност адвокатския
хонорар, не следва да бъде взето предвид, доколкото не представлява искане за
предприемане на изпълнителни действия.
Поради всичко изложено,
настоящият състав намира, че следва да се определи възнаграждение единствено за
образуване на изпълнително дело по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. в
размер на 200 лева.
Поради всичко
изложено настоящата инстанция намира частната жалба за основателна, като
размерът на адвокатското възнаграждение следва да се намали до сумата от 200
лева.
Предвид горното
и доколкото размерът на приетото в изпълнителното произвдоство адвокатско
възнаграждение, дължимо в полза на взизкателя е намалено до 200 лева, то следва
да бъде редуциран и размерът на дължимата пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.
Съгласно т. 26, б. „б“ от ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично вземане се събира такса върху
събраната сума, както следва: от 100 лева до 1000 лева – 10 лева + 10 на сто за
горницата над 100 лева.
При така формирания извод следва, че дължимата от
жалбоподателя пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ се формира на базата на
сумата от 256,91 лв., като дължимата пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ
върху това парично вземане е в размер на 25,69 лева без ДДС или 30,83 лева с ДДС.
Поради изложените съображения настоящият съдебен
състав намира, че обжалваното постановление за такси, дължими по т. 26 от
ТТРЗЧСИ, е незаконосъобразно в частта за сумата над 25,69 лева без ДДС, респ. 30,83 лева с ДДС до определения от ЧСИ размер, поради което
следва да бъде отменено в посочената част.
По отношение на разноските:
Жалбоподателят е направил своевременно искане за
присъждане на направените по делото разноски за държавна такса в размер на 25
лева, 48 лева, представляващи разноски за администриране на частната жалба и юрисконсулстско възнаграждение в размер на 50 лева.
Настоящият съдебен състав, счита, че при този изход на
производството, жалбоподателят има право на разноски.
С оглед изхода на делото и своевременно направеното
искане за присъждане на разноските, направени в настоящото съдебно
производство, такива се следват на жалбоподателя, като Н.К.Е., ЕГН ********** следва
да бъде осъден да заплати в полза на „Т.С.“ ЕАД сумата от 123,00 лева, представляваща разноски в производството пред СГС.
Мотивиран от горното,
Софийски градски съд, ГО, IV-Б въззивен състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******–
длъжник по изпълнението, постановлението от 12.12.2019 г., с което ЧСИ е
отказал да измени постановлението си за разноски, обективирано в покана за
доброволно изпълнение с изх. № 2338/14.11.2019 г. по изпълнително дело №
20197850400367 по описа на Л.М., с рег. № 785 към Камарата на ЧСИ, с район на
действие – СГС, в частта относно възложените на длъжника разноски по
изпълнението за дължимо на взискателя адвокатско възнаграждение и в частта, с
която е определен размерът на пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ над
сумата от 30,83 лева до пълния начислен от ЧСИ размер, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА разноските за дължимо на взискателя Н.К.Е.,
ЕГН ********** със съдебен адрес: *** от длъжника „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******със
седалище и адрес на управление:*** по изпълнително дело № 20197850400367 по
описа на ЧСИ Л.М., с рег. № 785 в КЧСИ, с район на действие – СГС, адвокатско
възнаграждение на 200 лева и размерът на пропорционалната такса по т.26 от
ТТРЗЧСИ на 30,83 лева.
ОСЪЖДА Н.К.Е., ЕГН ********** със съдебен
адрес: ***, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******със
седалище и адрес на управление:*** сумата от 123,00 лева, представляваща
разноски в производството пред СГС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.