Р Е Ш Е Н И Е
№ ІV – 10 26.03.2021
г. град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав
На осми февруари, две хиляди двадесет и първа година,
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА
МИХОВА
мл.с. ДЕТЕЛИНА ДИМОВА
Секретар ... ВАНЯ
ДИМИТРОВА
Прокурор
като разгледа докладваното
от съдията ПЕНЕВА
въззивно гражданско
дело номер 2856 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по
повод по въззивни жалби срещу Решение №260199/11.09.2020г.,
постановено по гр.д.№4254/19г. на Районен съд Бургас.
Въззивникът – ответник П.Я.П. с ЕГН
**********, постоянен и настоящ адрес: ***, обжалва решението в частта, с което
е осъдена да заплати на „ОТП Факторинг България” ЕАД гр. София, сумата от
12247.70 лв., представляваща дължима главница, съгласно сключен договор за
кредит за текущо потребление на 21.11.2007 г. между „Банка ДСК“ ЕАД и
кредитополучателя А.Т.Т., допълнително споразумение към
договор за кредит 11/14823493 от 21.11.2007 г., сключено на 08.12.2009 г. между
банката и П.Я.П., допълнително споразумение към договор за кредит 11/17960356
от 08.12.2009 г., сключено на 17.03.2011 г. между банката и П.Я.П. и
съответните Общи условия на банката – версии септември 2007 г., септември 2009
г. и 17.01.2001 г., включваща 7668.52
лв. – главница с настъпил падеж, обхваща дължимата такава съобразно
погасителните вноски дължими за периода от 16.06.2014 г. до 16.05.2019 г.
включително, и 4579.18 лева - предсрочно изискуема главница, цедирани на
„ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД с договор за покупко-продажба на вземания /цесия/,
сключен на 12.07.2012 г. с „Банка ДКС“ ЕАД и приемо-предавателния протокол към
него от 02.08.2012 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от
12247.70 лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 30.05.2019 г.,
до окончателното й изплащане.
Въззивникът
изразява недоволство от постановеното решение и претендира отмяната му, с
постановяване на въззивно решение, с което искът да бъде отхвърлен. Излага
подробни съображения.
Въззивникът – ответник М.Н.О. с ЕГН**********, постоянен и настоящ адрес: ***, обжалва
решението в частта, с което е осъден да заплати солидарно с П.Я.П. на „ОТП
Факторинг България” ЕАД - гр. София, сумата от 5626. 44 лв., представляваща дължима главница, съгласно договор за
поръчителство от 21.11.2017 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и М.Н.О. към
договор за кредит за текущо потребление на
21.11.2007 г. между „Банка ДСК“ ЕАД и кредитополучателя А.Т.Т., допълнително споразумение за
дадено поръчителство към договор за кредит 11/14823493 от 21.11.2007 г.,
сключено на 08.12.2009 г. между банката и поръчителя М.Н.О., допълнително
споразумение за дадено поръчителство към договор за кредит 11/17960356 от
08.12.2009 г., сключено на 17.03.2011 г. между банката и поръчителя М.Н.О. и
съответните Общи условия на банката – версии септември 2007 г., септември 2009
г. и 17.01.2001 г., включваща 1047. 26
лева - главница с настъпил падеж, обхваща дължимата такава съобразно
погасителните вноски дължими за периода от 16.12.2018 г. до 16.05.2019 г.
включително, и 4579. 18 лева - предсрочно изискуема главница, цедирани на
„ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД с договор за покупко-продажба на вземания /цесия/,
сключен на 12.07.2012 г. с „Банка ДКС“
ЕАД и приемо-предавателния протокол към него от 02.08.2012 г., ведно със
законната лихва за забава върху главницата от 5 626. 44 лева, считано от
датата на подаване на исковата молба – 30.05.2019 г., до окончателното й
изплащане.
Въззивникът
изразява недоволство от постановеното решение и претендира отмяната му, с
постановяване на въззивно решение, с което искът да бъде отхвърлен. Излага
подробни съображения.
Въззивникът – ищец „ОТП Факторинг България” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Оборище, бул. „Княз Александър Дондуков”
№19, ет.2, представлявано от Илка Георгиева Димова-Мазгалева, обжалва решението
в частта, с което съдът:
- отхвърля спрямо П.Я.П. исковете
за заплащане на възнаградителна лихва в размер на 4038. 34 лева за периода от
16.06.2016 г. до 16.05.2019 г. включително, и за наказателна лихва в размер на
1 434. 18 лева за периода от 16.06.2014 г. до 16.05.2019 г. включително, както
и сумата от 551. 42 лв. - направени по делото разноски;
- отхвърля спрямо М.Н.О.,
солидарно с П.Я.П., исковете за възнаградителна лихва в размер на 388. 48 лева
за периода от 16.12.2018 г. до 16.05.2019 г. включително, и за наказателна
лихва в размер на 25. 62 лева за периода от 17.12.2018 г. до 29.05.2019 г.
включително, както и сумата от 284. 06 лв. - направени по делото разноски;
- осъжда ОТП Факторинг България”
ЕАД гр. София, да заплати на П.Я.П., сумата от 673. 25 лв. а на М.Н.О. с ЕГН **********,
постоянен и настоящ адрес: ***, сумата от 60. 32 лв. - направени по делото
разноски.
Въззивникът
изразява недоволство от постановеното решение и претендира отмяната му, с
постановяване на въззивно решение, с което исковете да бъдат уважени в пълен
размер. Излага подробни съображения.
По подадените от въззивниците –
ответници П.Я.П. и М.Н.О. въззивни жалби, са депозирани писмени отговори по
реда на чл.263 ГПК от ОТП Факторинг България” ЕАД гр. София, в които се
обосновава становище за оставянето им без уважение.
По подадената от ОТП Факторинг
България” ЕАД гр. София въззивна жалба, са подадени писмени отговори по реда на
чл.263 ГПК от П.Я.П. и М.Н.О.. В тях се изразява становище за потвърждаване на
решението в обжалваната част.
Производството
е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259 ГПК, от лица, за които съществува правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение; отговарят на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК,
поради което са допустими.
Бургаският
окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
На
21.11.2007т. между „Банка ДСК“ ЕАД (Банката) и кредитополучателя А. Т.Т. е сключен договор за кредит за текущо потребление
№11/14823493, по силата на който банката е отпуснала на Т. кредит в размер на 15000 лева, за срок от 120 месеца,
считано от датата на усвояването му чрез посочена в договора разплащателна
сметка. Уговорена е падежна дата за издължаване на месечните вноски на 5-то
число от месеца. Уговорена е възнаградителна лихва, формирана от базов лихвен
процент /БЛП/ за този вид кредит, определян периодично от кредитора, и
надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка, съгласно условията за плащане
на преференциален лихвен процент по програма „ДСК Партньори“ /приложение № 2
към договора/. Посочено е, че към датата на сключване на договора БЛП е 5.19 %
, а стандартната надбавка е в размер на 5.51 пункта, като е намалена с отстъпка
от 2 проценти пункта или лихвения процент по кредита е в размер на 10.70 %. В
чл. 9 е уговорено, че кредитът се обезпечава с поръчителство. На същата дата е
сключен и договор за поръчителство между Банката и ответника М.О., съгласно
който последният е поел задължението да отговоря солидарно с кредитополучателя
за задълженията по му по горния договор. Договорът е сключен при Общи условия.
Същите – от септември 2007г. са представени по делото. Представен е и погасителен
план към договора, видно от който предоставения финансов ресурс следва да бъде
погасен на 120 месечни вноски от по 204. 09 лева, като падежът на първата
такава е на 05.12.2017 г., а на последната на 21.11.2017 г. Годишният процент
на разходите /ГПР/ е в размер на 11.70 %.
На
08.12.2009г. е сключено допълнително споразумение към договора за кредит, между
Банката и ответницата П.П., като заместващ в дълг длъжник. Посочено е, че остатъкът
на дълга към тази дата е в размер на 14122. 39 лева, като включва 13425.01 лева
– главница, редовна лихва от 658. 52 лева и наказателна лихва от 3.86 лева.
Новият длъжник е внесъл 121.49 лева, а кредиторът се отказва от дълга си за
наказателна лихва за периода от 21.11.2009 г. до 08.12.2009 г., и така по
отношение на остатъка от дълга 14000 лева се удължава срока за издължаване,
като се определя крайна падежна дата 05.12.2019г. В това споразумение е
посочено, че договорната лихва, формирана при условията на договора, е в размер
на 14.95 %.
Страните
са се споразумели да се запази поръчителството, дадено от М.О.; последният се е
съгласил да поръчителства и задължението на новия длъжник. Към този договор за
представени Общи условия от септември 2009 г. Представен е и погасителен план. Видно
от него, уговорено е връщане на сумите на 120 месечни вноски – първите 10 от по
174.41 – 42 лева, а следващите по 233.49 лева, и определени в размер на 268.49
лева за месеците, за които се начислява такса от 35 лева. Падежът на първата
вноска е на 05.01.2010 г., а на последната в размер на 234.02 лева на
05.12.2019 г. Годишният процент на разходите /ГПР/ е в размер на 16.35 %.
На
17.03.2011г. е сключено допълнително споразумение между Банката и ответницата П.,
в което е посочено, че остатъкът на дълга към тази дата е в размер на 15082.21
лева, от които 13965.93 лева – главница, редовна лихва от 932. 06 лева, и
наказателна лихва от 149.22 лева и заемни такси от 35 лева. Кредитополучателят
е внесъл 72.99 лева, а кредиторът се отказва от дълга си за наказателна лихва
за периода от 11.03.2011 г. до 17.03.2011 г. в размер на 149.22 лева, и така по
отношение на остатъка от дълга 14860 лева се удължава срока за издължаване,
като се определя крайна падежна дата 17.03.2021 г. Уговорена е възнаградителна
лихва, в размер на 14.95 %. И е запазено поръчителството, дадено от М.О., който
се е съгласил да поръчителства. Към договора да представени и съответните
Общите условия - версия 17.01.2011 г. и погасителния план, видно от който
сумата от 14860 лева следва да бъде погасена на 120 месечни вноски – първите 6
от по 100 лева, а следващите по 253.39 лева, и определени в размер на 288.39
лева за месеците, за които се начислява такса от 35 лева. Падежът на първата
вноска е на 16.04.2011 г., а на последната в размер на 252.28 лева на
16.03.2021 г. Годишният процент на разходите /ГПР/ е в размер на 16.70 %.
На
12.07.2012г. между „Банка ДСК“ - ЕАД и „ОТП Факторинг България“ – ЕАД е сключен
е договор за цесия, чийто предмет са вземанията на всички дължими на
банката-продавач суми по предоставени кредити, ведно с привилегиите, обезпеченията
и другите им принадлежности, включително и изтеклите лихви, посочени в
приемо-предавателен протокол. В него фигурира и вземането спрямо П.П. по
договор от 08.12.2009 г. в размер на 19172.42 лева към 01.08.2012 г.
По
делото е извършена съдебно – икономическа експертиза, установяваща извършени
плащания в размер на 2164.69 лева, с които са погасени договорна лихва в размер
на 2101. 04 лева и 59.51 лева от главницата. Последното плащане по договора за
кредит и допълнителните споразумения към него датира от 16.06.2011 г., като
същото е в размер на 100 лева. Вещото лице е посочило, че неплатените вноски с
настъпил падеж към датата на подаване на исковата молба – 30.05.19г. са 97, в общ
размер на 28688. 50 лева. Главница е в размер на 12084. 56 лева, договорната
лихва е в размер на 12886. 83 лева.
Приложено
е и извлечение от сметка, видно от което сумата от 15000 лева е преведена по
посочената в договор за кредит разплащателна сметка с титуляр А.Т. на 21.11.2007 г.
т.е. същата следва да се приеме за усвоена.
Фактите
и обстоятелствата по делото са установени от първоинстанционния съд, поради
което и на осн. чл.272 ГПК въззивната инстанция препраща към мотивите на
първоинстанционното решение.
Бургаският
окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на осн.
чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или
недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. Като
взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като
съобрази Закона намира, че същото е частично неправилно и незаконосъобразно.
Въззивната
инстанция споделя правните изводи на първоинстанционния съд, касаещи
валидността на договора за цесия и на осн. чл.272 ГПК препраща към тях. В
допълнение следва да се каже: За да произведе действие договорът за цесия, не е
необходимо уведомяването на длъжника. Договорът се сключва между цедента и
цесионера и въпроси досежно валидността му могат да повдигат страните по него. Но
за да се ангажира отговорността на длъжника му спрямо цесионера, той следва да
е уведомен за цесията. Целта на уведомлението е декларативна/уведомителна – да
бъде осведомен длъжника на кого следва да плати; уведомлението не влияе на
валидността на договора за цесия. В случай че длъжникът не бъде уведомен,
изпълнението на цедента е валидно. Ето защо БОС намира, че изходящото от цесионера уведомление, приложено към исковата
молба, достигнало до длъжника, съставлява надлежно съобщаване на цесията съгласно чл.99, ал.1 пр.1 ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането е породило действие за длъжника на основание чл.99,
ал.4 ЗЗД.
Доколкото
всяко фактическо и/или правно действие може да се извърши от пълномощник, с
изключение на строго личните, не са налице пречки цедента да упълномощи
представител да съобщи цесията на длъжника, в това число упълномощено лице би
могло да бъде и цесионера. Съобщаването на цесията ще се извърши от последния,
но от името на цедента и ще бъде валидно извършено.
По същия начин е допустимо от закона и
съдебната практика, да се уведоми длъжника за обявяване на цялото задължение за
предсрочно изискуемо.
Налице
е трайна съдебна практика по тези въпроси в посочения смисъл - Решение
№78/09.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г. 2 ТО, Решение №198/18.1.2019
г. по т. д. №193/2018 г. на ВКС, І ГО; Решение №148/02.12.2016 г по т.д.
№2072/2015 г. на ВКС, І ГО; Решение №23/3.5.2017 г. по гр.д. №60208/2016 г. на
ВКС, ІІ ГО; Решение №3 по т. д. №1711/13 г. на ВКС, І ТО; Решение
№123/24.06.2009 г. по т.д. №12/2009 г. на ВКС, ІІ ТО; Решение №114 по т. д.
№362/15 г. на ВКС, ІІ ТО; решение № 46 по т. д. № 572/16 г. на ВКС, І ТО, както
и касаещото фигурата на особения представител решение № 198 от 18.01.2019 г. по
т. д. № 193/18 г. на ВКС, І ТО).
В
тази връзка въззивната инстанция намира, че първоинстанционният съд правилно и
законосъобразно е приел, че както уведомлението за цесията, така и уведомлението
за обявяване на кредита за предсрочно изискуем не са връчени на длъжника преди
предявяване на иска, а едва с връчване на препис от исковата молба и
приложенията – 17.07.2019г.
Но при определяне на размера на дължимите от
ответниците суми, съставляващи падежирали вноски, съдът незаконосъобразно е
поставил крайния момент – датата на предявяване на иска – 30.05.2019г., а не
17.07.2019г., в какъвто смисъл са изложени оплаквания във въззивната жалба на
ответника П.. След като предсрочната изискуемост е обявена на длъжника на
17.07.2019г., той дължи вноските с настъпил падеж до тази дата. След тази дата
дължи плащане на вноските, чийто падеж не е настъпил, ведно със законната лихва
от датата на предсрочната изискуемост, а не от датата на подаване на исковата
молба, до окончателното им плащане.
Ето
защо, първоинстанционното решение в частта, с което главницата по падежиралите вноските,
дължими за м. юни и юли 2019г., в размер на 57.90 лева и 55.99 лева – общо
113.89 лева не е присъдена като такава, а като част от вноските с настъпила
предсрочна изискуемост, е неправилно и незаконосъобразно. В тази част същото следва
да бъде отменено. Искът, за главница от 113.89 лева – част от вноските с
настъпил падеж следва да бъде отхвърлен. Сумата 113.89 лева следва да бъде
присъдена като част от главница по вноски, с обявена предсрочна изискуемост. Досежно характеристиките на понятието
„предсрочна изискуемост“, ВКС е извършил анализ и тълкувание в Тълкувателно
решение № 8 от 2.04.2019 г. на ВКС по т.
д. № 8/2017 г., ОСГТК, докладвано от
съдията съдията Емилия Василева, в което освен другото се казва, че
разграничението на вноските с настъпил и ненастъпил падеж не е условие за
редовност на исковата молба и за уважаване на иска за установяване дължимост на
вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост, когато тя не
е била обявена на длъжника преди подаване на исковата молба.
Поради
изложените съображения, считано до 17.97.2019г. в полза на ищеца следва да се
присъдят вноските с настъпил падеж – до тази дата; след тази дата следва да се
присъдят вноските, чиято предсрочна изискуемост е обявена, ведно със законната
лихва, но не от подаването на исковата молба – 30.05.2019г., както е постановил
БРС, а от датата на предсрочната изискуемост – 17.07.2019г.
По
въззивната жалба на „ОТП Факторинг България“ – ЕАД, въззивната инстанция
споделя мотивите на първоинстанционния съд, досежно наличието на неравноправни
клаузи в договора и общите условия и препраща към тях на осн. чл.272 ГПК. В
допълнение следва да се каже: В сключения първоначален договор през 2007г., е
бил посочен механизма на определяне на договорната/възнаградителна лихва –
базов лихвен процент и надбавка – определени по размер, а в Общите условия от
септември 2007г. е посочено в кои случаи БЛП се променя – същите са обективни и
стоят извън волята на кредитодателя. В допълнителното споразумение от 2009г., е
посочен размера на договорната лихва, но не е посочен механизма на образуването
й. Но в общите условия от 2009г, без промяна от предходните, е посочено кои
обективни фактори водят до промяна на БЛП. В допълнителното споразумение от
2011г., на основание на което се претендират процесните суми, договорната лихва
е посочена като размер, без да са посочени компонентите й, а в общите условия
от 2011 г. не се съдържа текст, от който да е видно кои са предпоставките,
водещи до промяна на лихвата. Така за потребителя не е ясно какво са
компонентите на договорната лихва, дали и как същата може да бъде променяна. Това
следва да се приеме като поведение на кредитора, с което той налага на
потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се
запознае преди сключването на договора, което води до нейната неравноправност.
Не
могат да се споделят аргументите на въззивника, че в този случай клаузата
следва да се замести от предходна клауза от предходните договори и предходни
общи условия. Приемането и обявяването на общи условия ги прави част от
съдържанието на договора и те действат занапред. Сключването на анекс, респ. –
новирането на задължението води до нов договор, който страните следва да
изпълняват. Т.к. неравноправната клауза е нищожна клауза, тя не може да се
замества от предходни валидни такива. Ето защо обявяването на клаузата за
договорна лихва за нищожна, води до отхвърляне на иска за присъждане на такава.
Първоинстанционното решение, с което е постигнат този резултат, като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Въпреки
изменение на първоинстанционното решение, досежно сумите, дължими като вноски с
настъпил падеж и такива, на които е обявена предсрочна изискуемост, по
отношение на размера на задълженията на ответниците, същото остава непроменено
съществено. Предвид подаването на три въззивни жалби, които като краен резултат
не водят до промяна на дължимото от страните, респ. – същите не са уважени,
разноските в първоинстанционното производство не следва да се променят. Във
въззивното производство всяка от страните следва да понесе направените от нея
съдебно – деловодни разноски.
С
оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №260199/11.09.2020г.,
постановено по гр.д.№4254/19г. на Районен съд Бургас,
- в
частта, с което искът срещу П.Я.П., за присъждане на главница, съставляваща
сбор от вноски с настъпил падеж, не е уважен за периода от 30.05.2019
г. до 17.07.2019г., в размер на 113.89 лева – за сумата над 7668.52 лева, до
7782.41 лева.
- в частта, с което искът срещу П.П.
за присъждане на главница, съставляваща сбор от вноски, на които е обявена
предсрочна изискуемост, е уважен за периода от 30.05.2019г. до 17.07.2019г., в размер на още 113.89 лева - разликата
между 4465.29 и 4579.18 лева, присъдени от БРС.
- в частта, с което искът срещу М.О. за
присъждане на главница, съставляваща сбор от вноски с настъпил падеж, не е
уважен за периода от 30.05.2019 г. до 17.07.2019г.,
в размер на 113.89 лева – за сумата над 1047.26 до 1161.15 лева;
- в частта, с което искът срещу М.О.
за присъждане на главница, съставляваща сбор от вноски, на които е обявена
предсрочна изискуемост, е уважен за периода от 30.05.2019г. до 17.07.2019г., в размер на още 113.89 лева - разликата
между 4465.29 и 4579.18 лева, присъдени от БРС.
- в
частта, с което законната лихва върху предсрочно изискуемата главница е
присъдена, считано от 30.05.2019г., а не от 17.07.2019г.
И
ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
П.Я.П. с ЕГН **********, постоянен и
настоящ адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ОТП Факторинг България” ЕАД , ЕИК202317122,
със седалище и адрес на гр. София, сумата от още 113.89 лева - дължима главница – падежирали вноски от
16.06.2019г. и 16.07.2019г., съгласно сключен договор за кредит за текущо
потребление на 21.11.2007 г. между „Банка ДСК“ ЕАД и кредитополучателя А.Т.Т., допълнително споразумение към договор за кредит
11/14823493 от 21.11.2007 г., сключено на 08.12.2009 г. между банката и П.Я.П.,
допълнително споразумение към договор за кредит 11/17960356 от 08.12.2009 г.,
сключено на 17.03.2011 г. между банката и П.Я.П. и съответните Общи условия на
банката – версии септември 2007 г., септември 2009 г. и 17.01.2001 г.
ОТХВЪРЛЯ
ИСКА на ОТП Факторинг България” ЕАД гр. София, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Оборище, бул. „Княз Александър Дондуков” №19,
ет.2, ЗА ОСЪЖДАНЕ на П.Я.П. с ЕГН **********,
постоянен и настоящ адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ сумата 113.89 лева (разликата между присъдените от БРС 4579.18 лева и
присъдените от БОС 4465.29 лева) – вноски, с настъпил на 16.06.2019г. и
16.07.2019г. падеж.
ПОСТАНОВЯВА,
че законната лихва върху сумата 4465.29 лева се дължи от 17.07.2019г., до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
М.Н.О. с ЕГН**********, постоянен и настоящ адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на ОТП
Факторинг България” ЕАД гр. София, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Оборище, бул. „Княз Александър Дондуков” №19, ет.2, сумата от още 113.89 лева - дължима главница –
падежирали вноски от 16.06.2019г. и 16.07.2019г., съгласно сключен договор за
кредит за текущо потребление на 21.11.2007 г. между „Банка ДСК“ ЕАД и
кредитополучателя А.Т.Т., допълнително
споразумение към договор за кредит 11/14823493 от 21.11.2007 г., сключено на
08.12.2009 г. между банката и П.Я.П., допълнително споразумение към договор за
кредит 11/17960356 от 08.12.2009 г., сключено на 17.03.2011 г. между банката и П.Я.П.
и съответните Общи условия на банката – версии септември 2007 г., септември
2009 г. и 17.01.2001 г.,
ОТХВЪРЛЯ
ИСКА на ОТП Факторинг България” ЕАД гр. София, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Оборище, бул. „Княз Александър Дондуков” №19,
ет.2, ЗА ОСЪЖДАНЕ на М.Н.О. с ЕГН**********, постоянен и настоящ адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ сумата 113.89 лева
(разликата между присъдените от БРС 4579.18 лева и присъдените от БОС 4465.29
лева) – вноски, с настъпил на 16.06.2019г. и 16.07.2019г. падеж.
ПОСТАНОВЯВА,
че законната лихва върху сумата 4465.29 лева се дължи от 17.07.2019г., до
окончателното й изплащане.
Настоящото
решение подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, в едномесечен срок
от връчване на препис от него на всяка от страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.