№ 13737
гр. София, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:.....
при участието на секретаря ...
като разгледа докладваното от ..... Гражданско дело № 20221110133408 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ ГПК.
Образувано е по предявени от Л. Л. К. срещу ... искове с правно основание чл.
439, ал. 1 ГПК за установяване недължимост на следните суми: сума в размер на
298.24 лева – главница за потребена топлинна енергия за периода от 01.01.1995г. до
30.06.1999г. и сума в размер на 76.59 лева – мораторна лихва за периода от
01.02.1995г. до 17.02.2000г., за които суми е издаден изпълнителен лист от 06.04.2000г.
по гр. дело № 2309/2000г. по описа на СРС, 70 с-в.
Релевират се съображения, че претендираните суми са погасени по давност,
поради изтичането на петгодишен давностен срок. Заявено е още, че въз основа на
издадения ИЛ е образувано изпълнително дело № ...../2000г. по описа на ДСИ.
Прилагат писмени доказателства, които като относими към предмета на делото следва
да бъдат приети.
В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл.131 от ГПК е
постъпил отговор от ответната страна, в който се излагат съображения, че предявените
искове са недопустими, доколкото ищецът няма правен интерес от предявяването им. В
тази връзка твърди, че изпълнителното дело е прекратено преди повече от 10 години и
ответникът не е предприемал каквито и да било действия по принудително или
доброволно събиране на вземанията. Заявява, че ищецът не е индивидуализирал
конкретното си искане към ответното дружество за погасяване на вземанията по
давност преди да сезира СРС, поради което ответникът не е дал повод за завеждане на
делото. Претендира разноски.
1
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са отрицателни установителни искове с правна квалификация чл.
439, ал. 1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.439 ГПК длъжникът може да оспори
изпълнението чрез иск, който може да се основава на факти настъпили след
приключване на съдебното дирене. В настоящия случай ищецът се позовава на изтекла
погасителна давност за паричното задължение по изпълнителния лист от 06.04.2000г.
по гр. дело № 2309/2000г. по описа на СРС, 70 с-в, въз основа на който е образувано
посоченото изпълнително дело.
Предмет на така предявените искове е установяване със сила на пресъдено
нещо между страните, че не съществува задължението на ищеца да заплати следните
суми: сума в размер на 298.24 лева – главница за потребена топлинна енергия за
периода от 01.01.1995г. до 30.06.1999г. и сума в размер на 76.59 лева – мораторна
лихва за периода от 01.02.1995г. до 17.02.2000г., за които суми е издаден изпълнителен
лист от 06.04.2000г. по гр. дело № 2309/2000г. по описа на СРС, 70 с-в, въз основа на
който е образувано изпълнително дело № ...../2000г. по описа на ДСИ.
В тежест на ищеца, съобразно твърдението му е да докаже факта на
погасяването на процесните суми по давност като в случая следва да установи
началния момент, от който е започнала да тече погасителната давност и периода, за
който е текла. При установяване на това обстоятелство, в тежест на ответника е да
докаже спирането или прекъсването на давността.
Във връзка с така разпределената доказателствена тежест следва да се вземат
предвид следните съображения, свързани със специфичния характер на
производството по чл. 439 ГПК:
Разпоредбата на чл.439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред,
след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на
изпълнителното основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се
основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Нормата на чл.439,
ал.1 ГПК следва да се тълкува във връзка с хипотезите по чл.439, ал.2 ГПК,
т.е. фактите следва да са настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. В настоящия случай
това е заповедното производство по гр. д. № 9123/2012г. по описа на СРС, 88 с-в и
исковото производство по гр. дело № 57714/2012г. по описа на СРС, 79 с-в.
Оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и
изискуемостта на вземането, се преклудира, освен ако не са налице специалните
хипотези по чл.424 ГПК или чл.439 ГПК /в този смисъл е и Определение № 956 от
22.12.2010г. по т. д. № 886/2010г., т. к., І т. о. на ВКС/.(
С протоколно определение от 03.11.2022г. /л. 35/ е отделено като безспорно
установено и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните
обстоятелството, че всички вземания, предмет на настоящото производство са
погасени по давност.
Предвид изложените съображения, предявените искове са основателни и
доказани.
2
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция, на основание чл.
38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 Закон за адвокатурата /ЗА/ и чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от
9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ответникът
следва да заплати на адвокат И. А. Н. възнаграждение в размер на 500.00 лв.,
доколкото са налице предпоставките по смисъла на ЗА. Същевременно обаче, с оглед
направеното възражение за прекомерност от страна на ответника същото следва да се
намали до сумата от 400.00 лева, съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от
9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК настоящият състав намира, че
възлагането на разноските в тежест на ищеца е предпоставено от кумулативното
наличие на установените в закона две изисквания – с поведението си ответникът да не
е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска. Преценката за това, дали тези
изисквания са изпълнени, е винаги конкретна с оглед фактите по делото и проверката
се извършва от съда разглеждащ спора по същество, като за възлагането на разноските
в тежест на ищеца е без значение неговото поведение, а това на ответника /в този
смисъл е Решение № 185 от 29.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5196/2013 г., IV г. о., ГК,
постановено по реда на чл. 290 ГПК и съгласно т. 2 от ТР № 1/19.02.2010г. по тълк. д.
№ 1/2009г., ОСГТК на ВКС е задължително за съдилищата; Определение № 207 от
16.04.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 216/2010 г., III г. о., ГК; Определение № 501 от
12.07.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 24/2013 г., II т. о., ТК/.
В настоящия случай, предвид образуваното изпълнително дело № ...../2000г. по
описа на ДСИ, както и опасността от образуване на ново изпълнително дело, съдът
счита, че ответникът е дал повод за завеждане на делото, поради което не са налице
условията по смисъла на чл. 78, ал. 2 ГПК.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Софийски районен съд сумата 50.00 лв. – държавна такса по предявените и
уважени искове.
Предвид изложените съображения, Софийски районен съд, 34 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по обективно съединени отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, предявени от Л. Л. К., с
ЕГН **********, със съдебен адрес: ..... против ......, с ЕИК ......., с адрес: ...., че Л. Л. К.
не дължи на ....... следните суми: сума в размер на 298.24 лева – главница за потребена
топлинна енергия за периода от 01.01.1995г. до 30.06.1999г. и сума в размер на 76.59
3
лева – мораторна лихва за периода от 01.02.1995г. до 17.02.2000г., за които суми е
издаден изпълнителен лист от 06.04.2000г. по гр. дело № 2309/2000г. по описа на СРС,
70 с-в.
ОСЪЖДА ....., с ЕИК ......., с адрес: .... да заплати на адвокат И. А. Н., на
основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 Закон за адвокатурата /ЗА/ и чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
сумата от 400.00 лева – възнаграждение за производството пред СРС.
ОСЪЖДА ......, с ЕИК ......., с адрес: .... да заплати по сметка на Софийски
районен съд, сумата 50.00 лв., представляваща държавна такса, на основание чл. 78,
ал.6 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4