Решение по дело №4037/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София,  28.05.2020 г.

 

            СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на двадесет и осми май  две хиляди и двадесета година в състав:           

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА 

                                                      ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА                                                                                                        ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА

       

            като разгледа докладваното от  съдия Орешарова  ч.гр.д. №4037 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

              Производството е по реда на чл. 435, ал.2, т.7 ГПК.

   Образувано е по  жалба на „Д.з.“ ЕАД- длъжник по изпълнително дело №20207900400156 на ЧСИ Р.М., с рег.№ 790 на КЧСИ,  срещу  отказ, обективиран в Постановление от 03.02.2020год. на ЧСИ да намали разноските за адвокатско възнаграждение, платими на взискателя, поради прекомерност на същите по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК  до минималния размер от 200лв.  Жалбоподателят излага, че адвокатското възнаграждение е прекомерно, като единствените извършени действия от пълномощника на взискателя са подаване на молба за образуване на изп.дело, като смята, че и не се е налагало извършването на каквито и да последващи правни действия. Моли да се отмени постановлението на ЧСИ, с което е отказал да намали адвокатското възнаграждение по изп.дело  на 200лв. само за образуване на изпълнителното дело

Постъпило е възражение от взискателя по изпълнителното дело, чрез адв. С., в което се излагат съображения за неоснователност на жалбата.  

По делото са депозирани мотиви на ЧСИ Р.М., с  рег.№790 на КЧСИ, в които е посочено, че не следва да се намаляват разноските за адвокатско възнаграждение.

Софийският градски съд, след като обсъди доводите на страните и взе в предвид приложените по изп.дело доказателства, намира следното:

Жалбата е подадена от легитимирана страна, в срок и срещу подлежащ на обжалване акт, съгласно чл.435, ал.2,  т.7  ГПК, поради което е процесуално допустима, а по същество- основателна.

Изпълнителното производство е образувано по молба на взискателя  Т.Х.Д.от 22.01.2020г., подадена чрез адв.С., въз основа на издаден по гр.дело №4122/2016г. на СРС, І-7-ви състав влязло в сила решение на съда за сумата от 5000лв.-разноски по делото в полза на взискателката. В молбата за образуване на изп.дело се претендира заплащане на сумата от 490лв.-адвокатско възнаграждение, заплатено от взискателя за адвокатско възнаграждение за адв. С..

Към молбата са приложени договор за правна защита и съдействие от 22.01.2020год. и пълномощно, от които се установява, че между взискателя   и  адвокат С. е уговорено представителство за образуване и водене на изп.дело срещу длъжника,  заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 490лв., което възнаграждение е заплатено  в брой.

На 22.01.2020год.. на длъжника „ Д.З.“ЕАД   е изпратена покана за доброволно изпълнение в двуседмичен срок, съдържаща покана за плащане на горепосочената сума от 490лв., сумата по изпълнителния лист от 5000лв., както и такси  и разноски в размер на 683,04лв., съгласно  Тарифата към ЗЧСИ или общо 6 173,04лв. На  23.01.2020год. е отразено, че поканата за доброволно изпълнение е получена  от длъжника.

На 28.01.2020год. длъжникът по изпълнително дело е депозирал възражение за прекомерност на заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение по чл.78, ал.5 ГПК. Направил е искане размерът на адвокатския хонорар в изпълнителното производство да бъде намален до 200 лв., в съответствие с Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,  поради прекомерност, съобразно правна и фактическа сложност на изп.дело.

С постановление от 03.02.2020г. на ЧСИ М.е  отказано намаление на адвокатското възнаграждение, приетото за събиране по изп.дело от 490лв. на 200лв.

 Актът на ЧСИ по разноските от 03.02.2020г. с оглед на разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК и  при преценка на  представените доказателства по изп.дело е неправилен и следва да бъде отменен по следните съображения:

Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство не е свързан със защита срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за разноски. Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл.79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство. Поради това и правната възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение е приложима не само в исковото, а и в изпълнителното производство /в този смисъл- Определение № 403 от 01.12.2008 г. по гр.д. № 1762/ 2008 г. на ВКС, V ГО/. Компетентен да се произнесе по искането в случая е ЧСИ, като отказът му да стори това  подлежи на обжалване по реда на чл.435, ал.2, т.7  ГПК.

С оглед  разпоредбата на чл.10, ал.2, т.1 от НМРАВ, действаща към образуване на изп. дело и упълномощаване,  минималният размер на адвокатското възнаграждение е от 200лв., а с оглед на т.2 за процесуално представителство, защита и  съдействие на страните по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания минималния размер е ½ от съответните възнаграждения, предвидени в чл.7, ал.2. В случая  единственото което е осъществено от процесуалния представител на взискателя адв.С. е, че е подал молба за образуване на изпълнително дело срещу длъжника въз основа на издаден  изпълнителен лист, като е поискано налагане на запор върху банкови сметки на длъжника след справка  в БНБ , вкл. и в ОББ, без конкретно посочване в коя банка са сметките поради което на взискателя следва да се присъдят разноските, които е направил за адвокатско възнаграждение от 200лв. за образуване на изп.дело.  В срока на доброволно изпълнение е преведена от длъжника сумата по изп.лист и в случая не са извършвани други изпълнителни действия, освен да се подаде молба за образуване на изп.дело, още повече, че  в молбата за образуване не е посочен ясно конкретен изпълнителния способ, а общо е посочено да се наложи запор на  върху банкови сметки на длъжника след справки в БНБ и в ОББ и е възложено по чл.18 от ЗЧСИ проучване на имущественото състояние на длъжника и е посочена банковата сметка на пълномощника адв. С. за превеждане на постъпилите суми по изп.дело. Поради което след като от представителят на взискателя не са извършвани други действия освен за образуване на изпълнителното дело, направеното от длъжника възражение по чл.78, ал.5 ГПК се явява  основателно  след като изпълнителното дело, за което са заплатени разноски за адвокатско възнаграждение не се отличава с фактическа и правна сложност, освен подаването на молбата за образуване на изпълнителното дело от адвоката пълномощник, не са предприети други процесуални действия, насочени към удовлетворяване на паричното вземане, още повече, че длъжникът  разполага с имущество да заплати сумата по изп. лист-самата тя за разноски, но са и известни неговите сметки, като  утвърдено дружество, предлагащо застрахователни услуги, но и  коитосъщо така и не са посочени в молбата, а посочване на начина на изпълнение с оглед на чл.426, , ал.2 ГПК е и част от молбата на започване на изпълнението и нейната редовност,  необосновано се явява определянето на разноски в претендирания по изпълнителното дело  размер. Още повече, че и не са осъществени действия от пълномощника на взискателя по защита и съдействие и извършване на действия с цел удовлетворяване на паричното вземане.  

          Предвид гореизложеното направеното от страна на длъжника възражение по чл.78, ал.5 ГПК като основателно следва да бъде уважено, а определените от ЧСИ разноски за адвокатско възнаграждение от 490лева следва да бъдат намалени до минималния размер, определен съгласно чл.10, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., а именно до размер на сумата 200 лв.

Неоснователни са доводите, изложени в писменото възражение срещу жалбата от взискателя, че е достатъчно да са заплатени от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение, след като няма пречки взискателят на упълномощи адвокат и да уговори и заплати адвокатско възнаграждение по свободно договаряне между клиент и адвокат, както е в случая и в размер и  на   по-висок от минималния, но страната- в случая длъжникът при направено възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат и при отчитане на действителната фактическа и правна сложност по изпълнителното дело, съдът следва  при съобразяване на  обстоятелството, че изп.дело не се откроява с фактическа и/или правна сложност, като участието на пълномощника е било само при неговото образуване  следва да намали  и присъди по-нисък размер на разноските на взискателя.

Воден от гореизложеното, Софийският градски съд

 

Р    Е    Ш    И : 

 

ОТМЕНЯ по жалба с вх.№41513/18.05.2020год. по описа на ЧСИ, подадена от „Д.з.“ЕАД, постановление за разноските от 03.02.2020год.  на ЧСИ по изп. дело №20207900400156   на ЧСИ Р.М., с рег.№790 на КЧСИ, с което е отказано на длъжника  намаляване на дължимите на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение  на основание чл.78, ал.5 ГПК  и вместо това ПОСТАНОВЯВА :

НАМАЛЯВА на основание чл.78, ал.5 ГПК разноските  за заплатено от взискателя по изп. дело №20207900400156   на ЧСИ Р.М., с рег.№790 на КЧСИ, адвокатско възнаграждение от  490 лева на 200 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ: 1.                         2.