№ 21008
гр. С., 19.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20231110135348 по описа за 2023 година
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с
правно основание чл. 411, изр. 1, предл. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът ЗД „ЕВРОИНС“, чрез адв. Г., извежда съдебно предявените субективни права
при твърденията, че по силата на облигационно отношение, възникнало от договор за
имуществена застраховка „Каско” на МПС, сключен за л.а. „T.“, модел „K.”, с рег. №
НОМЕР, определил по експертна оценка парична сума в общ размер на 471,90 лв. (с вкл. 15
лв. ликвидационни разноски), представляваща обезщетение за вредите, причинени на
процесния автомобил от настъпило пътнотранспортно произшествие на 01.07.2022 г., около
08:30 ч. в гр. Шабла, на паркинг на къмпинг „Лазур“ по вина на водача на л.а. „М. 2“, с рег.
№ НОМЕР, гражданската отговорност на който е застрахована по силата на сключен с
ответника „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. С покана за изплащане на регресна
претенция ищецът поискал от ответника „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД да изпълни
задължението си като плати сума в размер на застрахователното обезщетение с вкл. 15 лв.
ликвидационни разноски, но ответното дружество възстановило само част от
застрахователното обезщетение в размер на 244,95 лв. на 07.09.2022 г., като останала
незаплатена останалата част от предявената претенция в размер на 226,95 лв. На основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД претендира и лихва за забава в размер на 13,95 лв. за периода от 08.09.2022
г. до 03.04.2023 г. При тези твърдения иска да бъде признато за установено, че ответникът
„ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД дължи на ищеца посочените суми, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 05.04.2023 г. до окончателното й заплащане, за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
26.04.2023 г. по ч.гр.д. № 18170/2023 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД не е подал
отговор на исковата молба. С молба от 31.10.2023 г., чрез юрк. Р., оспорва предявените
1
искове като неоснователни и релевира възражение за съпричиняване.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 411, изр. 1, предл. 2 от КЗ, приложима към процесното
спорно правоотношение, с оглед момента на възникването му, с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска
отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне.
Следователно отговорността на ответното дружество е предпоставена от
установяването на следните юридически факти: 1/ наличие на валидно към момента на ПТП
застрахователно правоотношение с източник договор за имуществена застраховка "Каско",
сключен между увреденото лице и ищеца за процесното МПС; 2/ ищецът да е обезщетил
застрахования за покрит застрахователен риск, съгласно Общите условия на договора; 3/
наличие на всички посочени в чл. 45 ЗЗД елементи на фактическия състав на непозволеното
увреждане (противоправно деяние; което е извършено виновно; настъпване на конкретни
вреди и наличие на причинно - следствена връзка между деянието и причинените вреди) 4/
наличие на валидно застрахователно правоотношение с източник договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", сключен между делинквента и
ответното дружество.
От представените по делото доказателства, в това число и застрахователна полица №
********, се установява, че към момента на настъпване на застрахователното събитие е
съществувало застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увреденото
МПС, възникнало по силата на договор за имуществена застраховка “Каско на МПС”, по
силата на който ищецът е приел да покрива риска от повреди по собствено на застрахования
МПС, както и че в срока на действие на договора – на 01.07.2022 г., около 8:30 часа, водачът
на лек автомобил „М. 2“, с рег. № НОМЕР, предприел маневра за движение на заден ход за
излизане от паркинг на къмпинг „Лазур“ в гр. Шабла, вследствие на което реализирал
пътнотранспортно произшествие с преминаващия зад него също на заден ход лек автомобил
„T. K.“, с рег. № НОМЕР, за което застрахователят-ищец определил обезщетение за
причинените на застрахованото имущество щети в размер на 456,90 лв., поради което е
встъпил в правата на увредения срещу причинителя на увреждането, доколкото самият
увреден има такива права.
От събраните писмени доказателства и заключението на допуснатата съдебно-
автотехническа експертиза несъмнено се установява, че действията на водача на л.а. „М. 2“,
с рег. № НОМЕР, съставляват граждански деликт. Той е извършил нарушение на чл. 40, ал.
1 и ал. 2 от Закона за движение по пътищата, тъй като преди да започне движение назад, не
се е убедил, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението, респ. по време на движението си назад
водачът не е наблюдавал непрекъснато пътя зад превозното средство, вследствие на което е
реализирал удар с лек автомобил „T. K.“, с рег. № НОМЕР. Съгласно заключението на
приетата съдебно – автотехническа експертиза в пряка причинна връзка от това деяние за
собственика на увреденото МПС са произлезли вреди. Вината на водача се предполага по
силата на оборима законова презумпция (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), която поради липсата на
проведено обратно доказване от страна на ответника е необорена и следователно следва да
бъде приложена.
Както се изясни, в срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата
молба, като преди провеждане на откритото съдебно заседание по делото е депозирал молба,
в която е релевирал възражение за съпричиняване.
2
Съгласно разясненията в т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и предвид дадените разрешения във формираната
последователна практика на ВКС, съгласно разпоредбата на чл. 133 във вр. с чл. 131, ал. 2, т.
5 ГПК, с изтичане на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да
противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни му към този момент
факти относно възникването, съществуването или погасяването на спорното право. Това
означава, че в срока за отговор на исковата молба ответникът е длъжен да изчерпи всички
свои възражения, като в доклада си по делото съдът е длъжен да посочи обстоятелствата, от
които претендираните права и съответните въведени от страните възражения произтичат.
Затова, съдът не следва да се произнася по възражение на ответника, повдигнато за първи
път след срока за отговор на исковата молба, освен ако не се касае до хипотезата на особени
непредвидени обстоятелства (в този смисъл е и Определение № 60707/21.12.2021 г. по т. д.
№ 785/2021, I т. о. на ВКС).
В настоящия случай в срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата
молба, респективно в молбата от 31.10.2023 г. не навежда каквито и да било доводи относно
наличие на особени и непредвидени обстоятелства, обусловили невъзможност за подаване
на писмен отговор в законоустановения срок. В подадената на 31.10.2023 г. молба от
процесуален представител на ответника е релевирано за първи път възражение за
съпричиняване, което е основано на съществуващи и известни на ответника към този
момент факти относно възникването, съществуването или погасяването на спорното право.
Предвид гореизложеното правото на ответника да заяви това възражение е преклудирано,
поради което не следва да бъде взето предвид.
На следващо място, не е предмет на спор факта, че гражданската отговорност на
делинквента е покрита по силата на сключен между ответното дружество и собственика на
управляваното от делинквента МПС, договор за застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите.
Спорен по делото е размерът на застрахователното обезщетение, репариращо вредите.
Съгласно императивната правна норма, уредена в чл. 386, ал. 2 КЗ, застрахователното
обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на
събитието. Следователно обезщетението обхваща средствата, необходими за възстановяване
на щетите, а тези средства съответстват на средните пазарни цени на вложените нови части,
материали и труд за ремонт на автомобила, без прилагане на обезценка – чл. 400, ал. 2 КЗ.
Тъй като застрахователят по договор за застраховка „Гражданска отговорност” обезпечава
деликтната отговорност на виновния за настъпването на процесния вредоносен резултат,
неговата обезпечително-гаранционна отговорност е функционално обусловена от
отговорността на делинквента по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, поради което застрахователят по договор
за застраховка „Гражданска отговорност” отговоря до размера и обема на имуществената
отговорност на делинквента.
Съдът счита, че при съдебно заявена претенция дължимото обезщетение следва да се
определи по действителна стойност на вредата към момента на настъпването на
застрахователното събитие, вкл. като ползва заключение на вещо лице. От приетото
експертно заключение по назначената САТЕ, което не е оспорено от страните и което при
преценката му по реда на чл. 202 ГПК съдът намира, че следва да бъде кредитирано, се
установява, че стойността, необходима за възстановяване на товарен автомобил „T. K.“, с
рег. № НОМЕР, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е в размер на
883,80 лв.
Между страните не се спори, а и ищецът признава, че на 07.09.2022 г. ответникът е
извършил плащане на сумата от 244,95 лв., като дружеството - ищец поддържа, че щетите са
на стойност 471,90 лв. (с вкл. 15 лв. ликвидационни разноски), поради което претендира
незаплатения остатък в размер на 226,95 лв. Както се изясни от заключението на САТЕ,
3
стойността, необходима за възстановяване на увреденото МПС, изчислена на база средни
пазарни цени към датата на ПТП, е в по – голям от претендирания от ищеца размер, а
именно - 883,80 лв. Следователно с извършеното плащане ответникът не е покрил изцяло
дължимото застрахователно обезщетение по регресната претенция на ищеца, поради което и
предвид принципа на диспозитивното начало в гражданския процес предявеният иск е
основателен до пълния предявен размер от 226,95 лв., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 05.04.2023 г. до окончателното изплащане на
сумата.
По отношение на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
При забава изпълнението на парично задължение на общо основание длъжникът
дължи обезщетение на кредитора в размер на законната лихва върху неизпълненото
задължение от деня на забавата - чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. В случаите, когато задължението не е
обвързано с уговорка за срок на изпълнение, длъжникът изпада в забава и дължи
обезщетение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от момента на поканата за плащане, съгласно чл. 84, ал.
2 от ЗЗД.
Предвид пълното уважаване на главната претенция, следва да бъде напълно уважена и
акцесорната претенция за обезщетение за забава.
Лихвата за забава върху главницата от 226,95 лв. за исковия период от 08.09.2022 г. до
03.04.2023 г. възлиза в претендирания от ищеца размер на 13,95 лв. Ответникът не е
представил доказателства за извършено плащане в рамките на срока, поради което
акцесорният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен изцяло.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски има единствено ищецът. В заповедното
производство същият е сторил разноски в размер на 25 лв. за държавна такса. В исковото
производство ищецът претендира и представя надлежни доказателства единствено за
извършени разноски за държавна такса в размер на 75 лв. и за САТЕ в размер на 350 лв.
По отношение на претендираното от процесуалния представител на ищеца адвокатско
възнаграждение съдът приема следното:
Само, когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се
присъдят по правилата на чл. 78 от ГПК. Ето защо, в договора за правна помощ следва да
бъде указан видът на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително
заплащането да се осъществи по определен начин - например по банков път. Тогава, както и
в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално
установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато
възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна
помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на
разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила
адвокатското възнаграждение (т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 по тълк. дело №
6/2012 г. на ОСГТК на ВКС). В настоящия случай по делото въобще не е представен договор
за правна защита и съдействие, респ. не е доказано договарянето на претендираното
адвокатско възнаграждение, както и не е указан видът на плащане. Предвид
гореизложеното, не следва да бъдат присъждани на ищеца разноски за адвокатско
възнаграждение.
Следователно, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски за заповедното производство в размер на 25 лв. и за исковото производство в общ
размер на 425 лв.
Така мотивиран, съдът
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 от ГПК искове с
правно основание чл. 411, изр. 1, предл. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
“К.А.Д.” № 68, дължи на ЗД „ЕВРОИНС“ АД ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. “Х.К.” № 43, следните суми: 226,95 лв., представляваща
обезщетение за вредите, причинени на л.а. „T.“, модел „K.”, с рег. № НОМЕР, от настъпило
на 01.07.2022 г., около 08:30 ч. пътнотранспортно произшествие в гр. Шабла, на паркинг на
къмпинг „Лазур“ по вина на водача на л.а. „М. 2“, с рег. № НОМЕР, гражданската
отговорност на който е застрахована по силата на сключен с „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ” АД договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, ведно със законната лихва за периода от 05.04.2023 г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 13,95 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за
периода от 08.09.2022 г. до 03.04.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.04.2023 г. по ч.гр.д. № 18170/2023 г. по описа на
СРС, ГО, 167 състав.
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК: ********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. “К.А.Д.” № 68, да заплати на „ЕВРОИНС“ АД ЕИК:
*******, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. “Х.К.” № 43, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, направените разноски в заповедното производство по ч.гр.дело № 18170/2023 г.
по описа на СРС, ГО, 167 с-в, в размер на 25 лв., както и направените разноски в исковото
производство в размер на 425 лв.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5