Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Димо Колев | |
за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава ХХІ НПК. С присъда № ...от 04.05.2011г., постановена по НОХД № ..../2010г., В. р. с. е признал подсъдимата М. Ц. М. за виновна в това, че в периода от месец февруари 2010г. до месец март 2010г. в гр. В. Т., при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила и поддържала заблуждение у различни лица, с което им причинила имотна вреда в общ размер на ... лв., както следва: - за периода месец февруари на 2010г. у Б. В. Б. и Д. П. Н., че има намерение да им осигури туристически пакет за двама възрастни и едно дете в хотел „М.” в к.к. „А.” за периода от 30.07.2010г. до 05.08.2010г. и с това им причинила имотна вреда в размер на ...лв., представляваща цената на заплатената, но нерезeрвирана услуга; - за периода месец февруари на 2010г. у К. И. С.– А. и А. С. А., че има намерение да им осигури туристически пакет за двама възрастни и две деца в хотел „М.” в к.к. „А.” за периода от 30.07.2010г. до 05.08.2010г. и с това им причинила имотна вреда в размер на ....лв., представляваща цената на заплатената, но нерезeрвирана услуга; - за периода месец февруари на 2010г. до месец март 2010г. у Г. С. И., че има намерение да му осигури екскурзия с маршрут А. – И. – Б. за периода 21.04.2010г. до 01.05.2010г. и с това му причинила имотна вреда в размер на ...лв., представляваща цената на заплатената, но нерезeрвирана екскурзия; - за периода месец февруари на 2010г. до месец март 2010г. у Б. П. Б., че има намерение да му осигури екскурзия с маршрут А. – И. – Б. за периода 21.04.2010г. до 01.05.2010г. и с това му причинила имотна вреда в размер на 5195 лв., представляваща цената на заплатената, но нерезeрвирана екскурзия, поради което и на основание чл. 209 ал. 1/стар текст/ във вр. чл. 26 ал. 1 във вр. чл. 54 и чл. 36 НК я осъдил на шест месеца лишаване от свобода като на основание чл. 66 ал. 1 изпълнението на така наложеното наказание е отложено за срок от три години, считано от влизането на присъдата в сила. Със същата присъда М. е призната за невинена и оправдана по първоначално повдигнатото обвинение да е извършила измамливите действия през месеците януари, април и май 2010г. Уважен е предявеният граждански иск в пълния му размер като подсъдимата е осъдена е да заплати на Г. С. И. сумата от ...лв., представляваща цената на заплатената й, но нерезервирана услуга, ведно със законната лихва върху посочената сума. На основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимата е осъден да заплати направените по делото разноски. Срещу така постановената присъда е подадена жалба, от повереника на частните обвинители Г. С. И. и Б. П. Б.. В нея се правят оплаквания за прекомерно занижаване на наказанието на подсъдимата, което не съответствало на целите визирани в чл. 36 НК. Прави се искане за изменение на първоинстанционната присъда, в обжалваната част, като на М. се определи наказание към средния размер - три години лишаване от свобода. Срещу присъдата е подаден и протест от представител на ВТРП, в който се излагат твърдения за явна несправедливост на наложеното наказание. Последното не съответствало на обществената опасност на престъплението, на причините от него вреди и на начина на извършването му. Моли се ВТОС да измени присъдата в частта за наказанието като същото бъде увеличено на три години лишаване от свобода, чието изпълнение да бъде отложено с петгодишен изпитателен срок. Подсъдимата чрез защитника си е депозирала жалба срещу присъдата, в която се навеждат доводи за наличието на гражданско-правни отношения между страните по делото. Не била доказана субективната страна на деянието. Моли се да бъде отменена присъдата на районния съд и да бъде постановена нова, с която подсъдимата бъде призната за невинна. В съдебно заседания представителят на О. п. поддържа протеста като излага съображения за явна несправедливост на наложеното наказание, несъответстваща на обществената опасност на престъплението, както и на демонстрираното чувство за ненаказаност от подсъдимата. Моли съда да измени присъдата относно наложеното наказание като също бъде увеличено на три години лишаване от свобода с пет години изпитателен срок. Повереникът на частните обвинители поддържа жалбата си като също навежда съображения за явна несправедливост на наложеното наказание, изводима най-вече от процесуалното поведение на подсъдимата. Моли съда да завиши размера на наложеното наказание, по такъв начин че да съответства на целите на закона визирани в чл. 36 НК. Защитникът на подсъдимия поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Твърди, че относно първите две деяния пострадалите много преди осъществяването на процесните почивки в к.к. „А.” са решили, че са измамени, с оглед на публикации в местната преса, без някой да им е отказвал извършването на тази услуга. По отношение на екскурзията до А. и Бразилия липсвал елемент от субективната страна на престъплението измама – заблуждението да е направено с цел имотна облага. Ако имало такава то тя е за търговското дружество. Не било доказано по делото и кога точно са давани и вземани парите за тази екскурзия, преди или след прехвърляне на дружеството от М.. Моли за постановяване на оправдателна присъда. Подсъдимата, упражнявайки правото си на лична защита заявява, че не е имала умисъл да измами пострадалите. В случая били налице гражданскоправни отношения и парите щели да им бъдат върнати. В последната си дума твърди,че в случая няма измама, нямало такова деяние, нито тя е мислела да мами пострадалите. В. о. с., в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид направените оплаквания във въззивната жалба, становищата на страните и като провери изцяло атакувания съдебен акт при условията на чл. 313 и чл. 314 НПК, приема за установено следното: Въззивната жалба на частните обвинители, протеста и въззивната жалба на подсъдимата са подадени в срока по чл. 319 НПК, срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, отговарят на изискванията за редовност, поради което се явяват процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество. В хода на извършената служебна проверка от ВТОС не се констатира наличието на допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебното производство, при първоинстанционното гледане на делото, както и при постановяването на присъдата и изготвяне на мотивите към нея, които да водят до отмяната й и връщане на делото. Липсата на такива налага обсъждане обосноваността и приложението на материалния закон при постановяване на обжалвания съдебен акт. След преценка на събраните и проверени по делото доказателства, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, се установява следната фактическа обстановка: Подсъдимата М. Ц. М. е пълнолетна българска гражданка /родена на 03.07.1970 г. /, с висше образование, разведена с две деца, едното от които е навършило пълнолетие. М. не е осъждана за престъпления, нито от общ, нито от частен характер. Подсъдимата като едноличен собственик и управител на „Б. Х.” ЕООД гр. В. Т. е извършвала туроператорска и туристическа агентска дейност, за което имала издадено удостоверение за регистрация и била вписана в Националния туристически регистър. През месец януари 2010г. М. се свързала по телефона със свид. Г. С., който бил съпруг на нейна бивша служителка - Е. С. и го помолила да отремонтира ел. уред в офиса й. След като извършил услугата, подсъдимата предложила на С. да му прехвърли нейното дружеството, без той да й плаща за това като „подарък”. Щяло да бъде изненада за съпругата му, която била споделяла с тях, че има желание самостоятелно да предлага туристически услуги. По това време свид. С. била извън пределите на Р Б.. С. се съгласил, още повече че М. му обяснила, че само издаването на нов лиценз ще струва над 7000 лв. На 15.01.2010г. същият закупил всички дружествени дялове от капитала на „Б. Х.” ЕООД, за което бил сключен съответния договор. В качеството си на едноличен собственик на капитала С. заменил подсъдимата като управител и представляващ дружеството със себе си. Прехвърлянето на дружествените дялове и смяната на управителя било вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията на 01.02.2010г., а промяната в седалището и адреса на управление на 10.02.2010г. При тази сделка С. не получил никакви документи свързани с дейността на фирмата включително лиценза и счетоводните книги. Подсъдимата му обяснила, че ще му ги предаде до две – три седмици, тъй като имало неуредени финансови задължения с различни хотели. След около две седмици С. посетил офиса на фирмата, но подсъдимата и този път не му предала документите като му заявила, че още не е уредила финансовите въпроси. След десет дни С. отново отишъл в офиса, но както и предния път М. му заявила, че не е уредила старите си задължения и когато това стане, тя щяла да му се обади. Междувременно подсъдимата продължавала да осъществява дейност от името на дружеството без да е била упълномощавана за това от новия управител – Гълъбин С., както и без да се намира в трудовоправна връзка с него. През февруари 2010г. М. била посетена, в офиса на фирмата, от свидетелите Б. и Н.. Двамата и друг път били ползвали услугите на туристическата агенция за екскурзии, както в Б., така и в чужбина като до този момент останали доволни от предоставените им услуги. Сегашното посещение било свързано с желанието им да почиват през лятото в к.к. „А.”. Подсъдимата има направила предложение за х-л „М.” за шест нощувки, за периода 30.07.2010г. – 05.08.2010г. Свидетелите следвало да заплатят сумата от 696 лв. като първоначално дали 300 лв. като капаро, за което била ¯формена квитанция подписана от подсъдимата и подпечатана от нея с печат на „Б. Х.” ЕООД. След няколко дни, около средата на месец февруари, М. се свързала по телефона с Б. и го поканила да доплати пълната цена на пакета. За довнесената сума в размер на 396 лв. отново била издадена квитанция, след което бил попълнен ваучер с № 00200. И двата документа били подписани и подпечатани от подсъдимата. В посочения ваучер не бил отразен номер на резервация, поради което М. помолила Б. да й се обади след няколко дни, когато тя вече щяла да я е направила, за да му продиктува този номер. При това второ посещение Б. и Н. били придружавани от техни семейни приятели – свидетелите К. и А. А., на които предложи да отидат заедно на море в к.к. „А.”. Подсъдимата пресметнала, че това ще им струва 870 лв., тъй като щели да ходят с двете си деца. А. заплатили изцяло тази сума, за което М. попълнила квитанция и ваучер с № 00201, които подписала и подпечатала с печата на фирмата. И на А. обяснила, че след като направи резервацията, допълнително ще им се обади за номера й, който да впишат във ваучера. В тези разговори между подсъдимата и свидетелите първата въобще не споменала, че е продала фирмата си на друго лице. Напротив дала им визитка, в която била посочена като представител на „Б. Х.” ЕООД, както и телефони за контакти с нея. Всички подписани от подсъдимата квитанции били без номер и дата, а двата ваучера били само без дата. Месец след това свид. Б. потърсил подсъдимата, тъй като още не му била дала номер на резервацията, но не я намерил. Разговарял с дъщеря й Н. Ш., която го помолила да се обади друг път, защото още не го знаят. Тогава Ш. им осигурила почивка чрез фирмата в Х., при която не възникнали никакви проблеми. След почивката в Х., в началото на месец май 2011г., Б. и Н. минали покрай офиса на фирмата като видели, че е затворен и се отдава под наем. Опитали се да се свържат с подсъдимата на телефоните номера дадени от нея, но не успели. От статии в местен ежедневник разпространени в интернет разбрали, че срещу подсъдимата има оплаквания от нейни клиенти за неосъществени почивки. Б. се свързал по телефона с к.к. „А.”, от където го уведомили, че на негово име няма направена резервация, нито от фирмата на подсъдимата, нито от някоя друга туристическа агенция. Б. се обадил по телефона на А., за да им каже за случващото се. Лично А. се свързал с администрацията на х – л „М.”, от където му съобщили, че също няма резервация на тяхно име. Ахмедови се опитали да се свържат с подсъдимата, но не успели. По телефоните номера посочени върху витрината на офиса се свързали с свид. Цв. Д. –баща на подсъдимата, който им казал, че М. се намира в чужбина. През месец януари 2010г. свидетелите И. и Б., които са университетски преподаватели и приятели решили да посетят с организирана екскурзия А.и Б. Отишли във фирмата на подсъдимата, тъй като И. вече бил ползвал услугите й през 2007г. за пътуване до И., а и самата подсъдима след тази екскурзия неколкократно посещавала И. с предложения за други дестинации. М. им съобщила, че ще има такава екскурзия за периода от 21.04.2010г. до 01.05.2010г. и свидетелите се записали за нея. В рамките на десет дни, през месец февруари и месец март 2010г., по настояване на М., под предлог че ще ползват отстъпки, И. и Б. й заплатили сумата от общо 5195 лв. за всеки. Първоначално дали на подсъдимата по 2900 лв., след това по 1425 лв. и третия път по 870 лв. Всеки път М. оформяла съответната квитанция, но без номер и дата, в която била посочена конкретната сума и лицето което я дава. Лично подсъдимата подписвала процесните документи и поставяла печат на фирмата. При второто им посещение в офиса на дружеството М. предоставила на И. и Б. договор от туроператора „Т.” гр. П., в който вписала имената и другите им данни. След това се подписала за туроператор и поставила печат на „Б. Х.” ЕООД върху подписа си. Тези действия на подсъдимата създали у свидетелите разбирането, че екскурзията ще я осигури „Т.”, а фирмата на М. действа като туристически агент. В началото на месец март 2010г. последната отправила запитване до „Т.” за две свободни места за екскурзията до Б. и Аржентина като посочила в заявката имената на И. и Б.. От туроператора, след като проверили, че фирмата на подсъдимата е вписана в Националния туристически регистър, потвърдили резервацията на две места в групата. Уведомили М., че следва да се сключи договор между тях, като туроператор и турагент, както и между нея и клиентите. Посочили сметки, на които М. следва да преведе аванс в размер на 30 % от цената на услугата. Подсъдимата, въпреки че имала информация за банковите сметки на туроператора и за бланките на договорите, не превела своевременно авансовата сума и забавила изпращането на договорите. Във водената между подсъдимата и служителка в „Т.” електронна кореспонденция, М. твърдяла, че забавянето на паричния превод се дължи на банкова грешка и че била изпратила счетоводителя си да провери. За тези нередности била уведомена свид. Б. – управител на „Т.”, която в периода 25.03.2010г. – 29.03.2010г. провела няколко телефонни разговора с М. като й изпратила ел. писмо и факс, в които посочила, че до момента няма постъпила парична сума за пътуването на И. и Б.. Отново й напомнила, от къде може да се осведоми за сметките на туроператора и за договорите, които е следвало да сключи. Баронян се свързала по телефона със свид. Б. и го уведомила за възникналия проблем. От него свидетелката разбрала, че той и И. са заплатили на подсъдимата цялата стойност на екскурзията. От своя страна Б. се обадил на И. и двамата отишли до офиса на М., която ги уверила, че е счетоводителят й е превел цялата сума, но туроператора поради някаква банкова грешка не ги е получил. В тяхно присъствие провела телефонен разговор с Б., на която обяснила същото. На 29.03.2010г. управителката на „Т.” изпратила пореден факс до М., че не е изпратила нужната парична сума за пътуването на свидетелите. На 30.03.2010г. по сметка на туроператора М. превела сумата от 750 лв. С факс - писмо от същата дата, Б. уведомила подсъдимата, че поради непредвижване на заявката на свидетели в срок е анулирала пътуването им. На тази дата по куриер били получени, изпратените от М., договори за агентство и договорът подписан между пострадалите и М. като туроператор. Б. не подписала договорите. На 01.04.2010г. по сметка на „Б. Х.” ЕООД в Пощенска банка върнала обратно получената сума от 750 лв., която на същият ден била изтеглена от подсъдимата. След това И. и Б. водили разговор с подсъдимата да им върне заплатените суми, но след първоначално заявената готовност същата не предприела нищо в тази насока. Напротив свидетелите не успели да осъществят никакъв контакт с нея след средата на месец април 2010г. От заключението на съдебно-графическата експертиза е видно, че ръкописния текст и подписите в инкриминираните документи – ваучери с №№ 00200 и 00201, квитанции за получени суми, за туроператор в бланка на договор на „Т.” с посочени имената на свид. И. и свид. Б. са изпълнени и подписани от подсъдимата М.. Съдът кредитира изцяло това експертно заключение като пълно, ясно и компетентно. Така изяснената фактическа обстановка съдът приема за несъмнено установена след анализа на събраните по делото гласни и писмени доказателства чрез обясненията на подсъдимата /частично/, показанията на свидетелите Б. Б., Д. Н., К. С. - А., А. А., Г. И., Б. Б., Ц.Д., Ш. Е. – Б., Г. С. и Е. С., както и приобщените по реда на чл. 282 и чл. 283 НПК – заключение на съдебно-графическа експертиза, писма - справки от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, от изп. директор на „А.” , удостоверение за актуално състояние, извлечение от банкова сметка на „Б. Х.” ЕООД в П. б. за периода 01.12.2009г. до 31.08.2010г., справка за съдимост, декларация за семейно и имотно положение и другите приложени писмени доказателства. Настоящият състав намира, че първоинстанционния съд е събрал необходимите доказателства за установяването на истината и е дал възможност на страните да представят такива, които са относими към предмета на делото. Районният съд не е допуснал процесуални нарушения при анализа на събраните по делото доказателства и извеждането на необходимите фактически изводи от тях. Решаващият състав на въззивния съд намира, че обосновано първостепенният съд е кредитирал показанията на посочените по-горе свидетели и в частност на пострадалите лица, а не ги е изключил априори, поради заинтересованост от изхода на делото. В показанията си свидетелите Б., Н., А. и А. правдиво, последователно и логично описват възприетите от тях факти, които изграждат ясна и безпротиворечива картина на престъпната деятелност на подсъдимата през инкриминирания период. От тези показания несъмнено се установява, че Б. и Н.са посетили офиса на „Б. Х.” ЕООД през месец февруари 2010г., за да подсигурят лятната си почивка в к.к. „А.”. Избора на тази тури±тическа агенция не бил случаен, а бил продиктуван от предишни успешни екскурзии и почивки организирани от нея. Б. и Н. приели направеното от подсъдимата предложение за почивка в х-л „М." като заплатили, на два пъти, определената от нея цена /696 лв./. Подсъдимата издала две квитанции и ваучер, които лично подписала и подпечатала, но без да посочи в тях дата на издаването и номер на резервация относно ваучера. М. до дни следвало да извърши резервация в к.к. „А.” за тази почивка, чийто номер да продиктува на Б., за се отрази върху вече издадения ваучер. Това, обаче не било сторено и месец по късно, Б. след като се поинтересувал какъв е номера на резервацията, такъв не му бил съобщен. През месец май 2010г. Б. и Н. видели, че офиса на „Б. Х.” ЕООД се отдава под наем, се свързали по телефона с к.к. „А.”, от където ги уведомили, че на тяхно име няма направена резервация. Подобна фактология се установява и от показанията на съпрузите А., които заплатили изцяло исканата от подсъдимата сума в размер на 870 лв., за което им били издадени квитанция и ваучер, подписани от от подс. М., която и на тях обяснила, че след като извърши резервацията им ще ги уведоми за номера. До началото на месец май това не било направено от подсъдимата. А. провел разговор със свид. Ц. Д., за да го свърже с нея, но същият му заявил, че тя се намира извън страната. В друг разговор с администрацията на х-л „М.” А. научил, че на тяхно име няма направена резервация. Липсата на резервации по отношение на споменатите свидетели се потвърждава от писмо – справка от изп. директор на „А.” , от което е видно, че към 10.08.2010г. „Б. Х.” ЕООД или друга туристическа агенция не е правила резервация на името на Б., Н. и А. в х-л „М.”, инкриминираните ваучери с № 00200 и 00201 не са регистриран в този хотел и няма извършени парични преводи за такива резервации. От тази справка е видно, че към посочената дата между „А.” и „Б. Х.” ЕООД не са били налице договорни отношения, още повече, че „Б. Х.” ЕООД е имала парични задължения към „А.” , за което имало образувано изп. дело. Другите двама пострадали, Г. И. и Б. Б., също в своите показанията излагат един логичен и безпротиворечив разказ на събитията около плануваната, но несъстояла се екскурзия до А. и Б. за периода 21.04.2010г. – 01.05.2010г. Двамата свидетелстват, че след като приели предложението на подсъдимата за посочената дестинация, на три пъти лично й внесли поисканата от нея сума по 5195 лв. на човек, за което били издадени общо шест броя квитанции подписани и подпечатани от М.. Внасянето на сумата станало за кратък период от време, за около десет дни през месеците февруари и март 2010г., под въздействие на подсъдимата с уверение за ползване на отстъпки. След второто плащане И. и Б. подписали договор на „Т.”, в който подпис за туроператор положила М., което създало у тях представа, че М. действа като турагент. Въпреки подписания договор и изцяло заплатената сума, в края на месец март 2010г. свид. Б. бил уведомен, че по банковите сметки на „Т.” няма преведена никаква сума за екскурзията, както и че не са подписани нужните договори. И. и Б. посетили подсъдимата в офиса, която ги успокоила, че всичко е наред и пред тях вдигнала скандал на управителя на туроператора. Въпреки изказаната увереност от М., посочените обстоятелства създали непреодолима пречка за осъществяване на пътуването до А. – И. – Б.от И. и Б.. В нито една от проведените срещи с пострадалите М. не им съобщила, че е продала фирмата си на свид. С., а напротив с цялото си поведение демонстрирала, че „Б. Х.” е под нейно управление. И в четирите описани случая показанията на свидетелите за получаване на сумите от М. пряко кореспондират с експертното заключение на съдебно-графическата експертиза. И в четирите случая дадените на подсъдимата паричните суми не са били възстановени на пострадалите. Анализирани и интерпретирани, както в своята самостоятелност, така и във взаимовръзката си с другите доказателства по делото, показанията на свидетели създават у съда нужната увереност и убедителност в прието за установено от фактическа страна. В тази връзка възражението на защитата, че не бил доказан момента, в който са давани парите на подсъдимата, преди или след прехвърляне на дружествените дялове е неоснователно. Показанията на пострадалите свидетели, на които съдът е дал вяра, макар и да не сочат конкретни дати, когато са давани паричните суми на М., ясно и Ûатегорично очертават инкриминирания период за всяка отделна престъпна проява. Това са месеците февруари и март 2010г., а разпоредителната сделка с дружествените дялове е от 15.01.2010г. Що се отнася до обясненията на последната правилно районният съд е кредитирал същите частично, отчитайки специфичния им характер и доказателствената природа, освен на важен източник на доказателства, но и на средство на защита. Като доказателствено средство, обясненията на подсъдимата следва да бъдат подложени на внимателна и критична оценка и да се обсъждат, не изолирано, а във връзка с останалите доказателства по делото. Заедно с това обясненията на подсъдимата следва да се преценяват и с оглед собствената им убедителност и вътрешна последователност, поради обстоятелството, че същата е най-заинтересована от благоприятния изход на делото, както и че не е обвързана от неблагоприятни за нея последици, с оглед обясненията, които дава, в качеството си на подсъдим. Ето защо и въззивният съд не дава вяра на обясненията на М., че реално била продала дружествените си дялове на свид. Г. С., въпреки наличието на договор с такова съдържание. Последният, както и неговата съпруга – свид. С.са категорични, че не е имало еквивалентното разместване на имуществени ценности между М. и С., а първата просто е „подарила” фирмата си на С.. Самата подсъдима посочва, че фирмата е имала 15 000 лв. задължения, което е достатъчно силен мотив за т. нар. „подарък – изненада” за С. Въззивният съд не кредитира обясненията на М. и в частта им, в която са изложени твърдения, че своевременно е изпратила до „Т.” процесните договори. Видно от показанията на Б. и приложената по делото разписка от куриерска фирма „Е.” тези документи са изпратени на 29.03.2010г. и получени на 30.03.2010г. Тези нейни действия опровергават причина, която тя изтъква за неизплащане на депозита поискан от туроператора още на 18.03.2010г., а именно неподписани договори. Естественото, че те ще са неподписани към тази дата, след като тя ги е изпратила чак на 29.03.2010г. Съдът не дава вяра и на обясненията на М., че свид. Г. С. е взел оборотни пари от офиса. Това е в пълен разрез с приетите от съда като достоверни показания на С. и на неговата съпруга. Съдът не кредитира обясненията на М. и по повод на времето, в което е следвало да се извърши резервацията на първите четирима пострадали свидетели. Налице са вътрешни противоречия в обясненията на М. по този въпрос. В една част от обясненията си М. посочва, че за ранни записвания се ползват отстъпки, което е и ноторно известно на съда, а в друга част сочи, че не е длъжна да направи ранна резервация. Последното противоречи на здравния разум, тъй като именно сигурността, в един по - ранен момент, че хотелската леглова база ще е заета е основание за даването на отстъпки. Въз основа на този доказателствен анализ настоящият състав констатира противоречие, непоследователност и изолираност в обсъжданата част от обясненията на подсъдимата, които пречат на съда да изгради вътрешното си убеждение върху тях. При така установена фактическа обстановка районният съд обосновано и законосъобразно е приел от правна страна, че подсъдимата М. Ц. М. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 209 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 НК, поради което следва да се реализира наказателната й отговорност. От обективна страна М. за периода от месец февруари 2010г. до месец март 2010г. в гр. В. Т., при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила и поддържала заблуждение у различни лица, с което им причинила имотна вреда в общ размер на 11 956 лв. както следва: - за периода месец февруари на 2010г. у Б. В. Б. и Д. П. Н., че има намерение да им осигури туристически пакет за двама възрастни и едно дете в хотел „М.” в к.к. „А.” за периода от 30.07.2010г. до 05.08.2010г. и с това им причинила имотна вреда в размер на 696 лв., представляваща цената на заплатената, но нерезeрвирана услуга; - за периода месец февруари на 2010г. у К. И. С. – А. и А. С. А., че има намерение да им осигури туристически пакет за двама възрастни и две деца в хотел „М.” в к.к. „А.” за периода от 30.07.2010г. до 05.08.2010г. и с това им причинила имотна вреда в размер на 870 лв., представляваща цената на заплатената, но нерезeрвирана услуга; - за периода месец февруари на 2010г. до месец март 2010г. у Г. С. И., че има намерение да му осигури екскурзия с маршрут А. – И. – Б.за периода 21.04.2010г. до 01.05.2010г. и с това му причинила имотна вреда в размер на 5195 лв., представляваща цената на заплатената, но нерезeрвирана екскурзия; - за периода месец февруари на 2010г. до месец март 2010г. у Б. П. Б., че има намерение да му осигури екскурзия с маршрут А. – И. – Б. за периода 21.04.2010г. до 01.05.2010г. и с това му причинила имотна вреда в размер на 5195 лв., представляваща цената на заплатената, но нерезeрвирана екскурзия. За да се налице престъпният състав на наказателноправната измама уреден по чл. 209 – чл. 211 НК е необходимо, от обективна страна, деецът да е извършил действия по възбуждане и/или поддържане на заблуждение у пострадалото лице, и с това да му е причинил имотна вреда. В този смисъл измамата е резултатно престъпление, което се характеризира освен с настъпването на имотна вреда и със специална цел от субективна страна - набавяне на имотна облага за дееца или за другиго, при форма на вината –пряк умисъл. В конкретния казус подсъдимата е осъществила двете форми на изпълнителното деяние предвидени в хипотезиса на чл. 209 ал. 1 НК, доколкото чрез своите активни действия по отношение на пострадалите е възбудила и поддържала у тях невярна представа за действителността. Подсъдимата и в четирите инкриминирани деяния е встъпила в договорни отношения с пострадалите лица, по които въобще не е имала намерение да изпълнява задълженията си. Чрез своето поведение по отношение на Б., Н.и А. е създала у тях убеждение, че като представител на туристическата агенция има намерение да им осигури лятна почивка в к.к. „А. и то при преференциални условия, поради направено от тях ранно заплащане на цялата пакетната цена, за което е издала съответните документи подписани от нея и подпечата ни с печата на дружеството. Успокоила ги, че в кратък период след заплащането ще им съобщи номерата на резервациите, които те следва да отбележат във ваучерите си. По този начин М. не само е формирала, но и поддържала у тези лица неправилни представи относно определени факти от действителността, а именно, че у нея е налице намерение да им осигури туристически пакети за възрастни и деца в хотел „М.” в к.к. „А.” за периода от 30.07.2010г. до 05.08.2010г. Идентично е поведение подс. М. и по отношение на останалите двама пострадали - И. и Б.. В проведените разговори и срещи подсъдимата създала у тях невярна представа, че все още е представител на „Б. Х.” ЕООД и че срещу заплатените й суми, ще им осигури екскурзия по дестинацията А. – И. – Б.. Издаването на квитанции за всяка заплатена вноска у свидетели, подписана от нея и подпечатана с печат на дружеството, подписването на договор на „Т.” от нейна страна, твърдението й за отстъпки от цената са действия на подсъдимата, които впоследствие поддържали изградената невярна представа у тези двама свидетели, което ги е мотивирало да доплатят цялата цена на екскурзията за един кратък времеви период. От обективна страна се доказват и останалите признаци на инкриминирания престъпен състав. Субект на престъплението е наказателноотговорно лице. Всички пострадали по делото лица са се разпоредили с имуществени ценности, в случая пари, въз основа на предварително формирана невярна представа от подсъдимата, като посочените средства са преминали от техния патримониум в този на подсъдимата. По този начин пострадалите са се обеднили т.е. претърпели са имотна вреда като между този престъпен резултат и инкриминираните прояви на М. е налице пряка причинно-следствена връзка. Не е основателно се явява оплакването на подсъдимата, изложено във въззивната й жалба, че в случая са налице гражданскоправни отношение между нея и пострадалите. От приетото за установено от фактическа страна се доказва по несъмнен начин манипулативното поведение на М., което е довело да възникването, а впоследствие и до поддържането на неверни представи у пострадалите, както и изначалната липса на намерение у подсъдимата да изпълни договорните си задължения с пострадалите, довело до причиняването на имотна вреда за тях. Всичко това предпоставя общественоопасния характер на поведение на М., свеждащо се до полагане на усилия за убеждаването на пострадалите лица да й предоставят определени парични суми, а не е израз на противоправно нейно поведение, изразяващо се в неизпълнение на облигационни отношения, поради моментната икономическа обстановка. Неоснователно се явява и твърдението на защитата на подсъдимата, че получените от нея суми са постъпили по сметка на дружеството и се намират там. Това твърдение по категоричен начин се опровергава от приложените в том III на ДП, извлечения от банкови сметки. От тях е видно, че през инкриминирания период по една от сметките на дружеството, в П. б., са постъпвали и са се разплащали парични средства от и за търговски дружества и лица различни от пострадалите и самата подсъдима. В тази банкова сметка е отразен превода от „Т.” към „Б. Х.” ЕООД на 01.04.2010г. на сумата от 750 лв. с посочено основание отказа от пътуване. На същата дата подс. М. е изтеглила тази сума на каса. В другите сметки на дружеството въобще няма движение с парични средства в размери относими към настоящият случай. Наред с това, с всяка от престъпните си прояви през процесния период, февруари – март 2010г., М. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 209 ал. 1 НК. Това води до извода, че престъпната деятелност на подсъдимата попада в хипотезата на чл. 26 ал. 1 НК и следва да се квалифицира като извършена в условията на продължавано престъпление. Това е така, тъй като в казуса, деянията на М., осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление /чл. 209 ал. 1 НК/, извършени са през непродължителни периоди от време / февруари-март 2010г./, при една и съща обстановка / на едно и също място и във връзка с невярна представа относно идентични факти/, при еднородна форма на вината /пряк умисъл/, като и четирите престъпния деяние, от обективна и субективна страна са във връзка помежду си, позволяваща което и да е от тях да се определи като продължение на другото. От субективна страна, при осъществяването на измамата, в съзнанието на подс. М. са намерили отражение представи, относно общественоопасния характер на деянието и последиците от неговото извършване, като същевременно същата е предвиждал настъпването на тези последици и пряко е целяла това т.е. М. е действал с пряк умисъл. Прехвърлянето на дружествените дялове на Г. С. като „подарък”, продължаването да се извършва дейност от името на „Б. Х.”ЕООД от подсъдимата, въпреки, че не се намирала в никакви правни отношения с дружеството, неуведомяването на пострадалите за този факт, поемането на задължения към тях, които поначално не е мислела да изпълни, както и поведението й във връзка с извършването на резервации и осигуряването на участие в екскурзията до А. и Б., включително и личното получаване на върнатата по банков път от „Т.” сума са обстоятелствата които навеждат съда за наличието на пряк умисъл у М.. Същата е съзнавала, че чрез своето поведение мотивира пострадалите да извършат действия на имуществено разпореждане и е целяла именно този резултат. Наред с това е съзнавала, че е породила, а след това и поддържала неверни представи за факти от действителността, които са изиграли ролята на катализатор у пострадалите да се разпоредят с паричните си средства. Подсъдимата е съзнавала сигурното и неизбежно настъпване на престъпния резултат - имуществената вреда и действията й са били пряко насочени към неговото постигане. Ясно разпознаваема в конкретния случай е и типичната за този вид престъпление – користна цел, а именно обогатяване по неправомерен начин за сметка на другиго. Пострадалите, въпреки заплатените от тях суми лично на М., не са получили изобщо договорената услуга, което за тях представлява имотна вреда, доколкото и понастоящем инкриминираните средства не са им възстановени. С всичко изложено до тук настоящата инстанция напълно споделя правните изводи на районния съд, относно съставомерността и авторството на инкриминираното деяние. ВТОС намира за правилно съждението на съда относно липсата на доказателства М. да е извършила наказателноправната измама в периода посочен от прокуратура в обвинителния акт, а именно януари-май 2010г. Измамата е резултатно престъпление, което се довършва с настъпването на имотна вреда за измамения или друго лице. В конкретния случай за пострадалите по делото имотната вреда е настъпила с иþвършените от тях разпоредителни действия по предоставянето на определени парични средства на подсъдимата. По категоричен начин се установи, че това е станало в периода месец февруари – месец март 2010г. т.е. това е периода, в който е осъществено престъплението от подсъдимата, поради което районният съд правилно и законосъобразно е оправдал същата по първоначалното обвинение, за месеците януари, април и май 2010г. При определяне вида и размера на наказанието районният съд правилно се е позовал на разпоредбите на чл. 2 НК, тъй като престъплението е извършено през периода февруари – март 2010г., при действието на законовата редакция на текста по чл. 209 ал. 1 НК от ДВ бр. 10/05.02.1993г., предвиждаща наказание лишаване от свобода до шест години. Тази редакция се явява по благоприятна за дееца спрямо сега предвидено в закона наказание от ДВ бр. 26/06.04.2010г., в границите от една до шест години лишаване от свобода. За да определи конкретния размер на наказанието лишаване от свобода на подс. М., първоинстанционният съд е обсъдил смекчаващите и отегчаващите вината й обстоятелства. Като смекчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства са приети изразеното от подсъдимата съжаление, фактът че е дала обяснения по обвинението, както и чистото съдебно минало. Като отегчаващо вината обстоятелства е прието, че престъплението е извършено в период за около два месеца, засегнати са интересите на шест лица, а нанесената имотна вреда е в общ размер на 11 956 лв. При това положение съдът е определил наказание на подсъдимата лишаване от свобода за срок от шест месеца, чието изпълнение отложил за срок от три годни. Според настоящият съдебен състав размерът на наказателната санкция не е съобразен със съотношението, в което се намират смекчаващите и отегчаващите обстоятелства при индивидуализиране на наказанието. Въззивният състав счита, че възприетите от първата инстанция смекчаващи и отегчаващи обстоятелства са в съотношение на превес на първите, но не значителен, за да обоснове такъв конкретен размер на наказанието лишаване от свобода, определен от районния съд. Въззивният съд смята, че са налице предпоставките на чл. 337 ал .2 т. 1 НПК за увеличаване наказанието на подсъдимата, доколкото е налице и съответен протест респ. жалба на частните обвинители с такова искане. Справедливият размер на наказанието лишаване от свобода, според въззивният съд също следва да е под средния размер предвиден в закона за този вид деяния, но не толкова близо до минималния такъв, както е отмерил районният съд. Поради това настоящият състав определя наказанието лишаване от свобода на подсъдимата да е в размер на една година. Този размер на наказанието в най - пълна степен ще постигне целите, както на генералната, така и на специалната превенция и би мотивирало подсъдимата за в бъдеще към спазване на установения в страната правен порядък. Така определеното наказание по вид и размер, не следва да се търпи ефективно, доколкото за постигане на горните цели ще съдейства отлагането на изпълнението му за срок от четири години, по реда на чл. 66 ал. 1. При дефинирането на този изпитателен срок, съдът съобрази високата обществена опасност на престъпленията по чл. 209 ал. 1 НК, конкретиката на процесния случай, която понастоящем среща голям обществен отзвук с оглед зачестилите случай на подобен тип наказателноправни измами, а също така и предупредителното и превъзпитателното въздействие, което има наказанието върху осъденото лице. В тази връзка при индивидуализацията на наказанието на подсъдимата съдът не може и не трябва да извлича отегчаващи вината обстоятелства от процесуалното й поведение, каквото искане прави повереникът на частните обвинители. В този смисъл Р № 389/06.07.2004г. по н.д. № 1033/2003г., II н.о. на ВКС. По отношение на предявения граждански иск, районният съд правилно е уважил същият за пълния му предявен размер, тъй като от деянието на подсъдимата, на И., са причинени имуществени вреди в размер на 5195 лв., който размер попада във фактическите рамки на повдигнатото й обвинение. С оглед на гореизложеното подадената въззивна жалба от подсъдимата срещу първоинстанционната присъда се явява неоснователна, а протеста и жалбата на частните обвинители частично основателни, поради което атакувания съдебен акт на основание чл. 337 ал. 2 т. 1 НПК следва да се измени чрез увеличаване на размера на нÓказанието. В останалата си част присъдата на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдена. Водим от горното, Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ присъда № ... от 04.05.2011г., постановена по НОХД № .../2010г. на В.р. с. в частта й относно наложеното наказание на подс. М. Ц. М. за престъпление по чл. 209 ал. 1 вр. с чл. 26 ал. 1 НК като УВЕЛИЧАВА размера на наложеното на М. Ц. М. наказание лишаване от свобода от шест месеца, на една година като на основание чл. 66 ал. 1 НК отлага изпълнението на така определеното наказание за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила. ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |