О
П Р
Е Д Е
Л Е Н
И Е
гр. София
02.07.2021Г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, III-ти състав, в закрито заседание на втори юли през две хиляди и двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА ВРАЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Георгиева въззивно наказателно
частно дело номер 24 по описа за 2021 година, за да се произнесе,
съобрази:
Производството е образувано на основание чл. 249, ал. 3, вр. чл. 248,
ал. 1, т.3 от НПК по повод депозирани
частни жалби от подсъдимия М.С. чрез адвокат Н.Б. и от подсъдимия К.Т. чрез
адвокат М. Т., срещу определение от 08.01.2021г., постановено в разпоредително
заседание по н.о.х.д № 2634/2020г., с което при обсъждане на въпросите по чл. 248, ал.1 от НПК е оставено без уважение искането на защитата за прекратяването на съдебното
производство по гореописаното дело и връщанетo му на Специализираната прокуратура за отстраняване на
допуснати отстраними съществени процесуални нарушения.
В жалбата, депозирана от процесуалния
представител на подсъдимия М.С., се твърди, че постановеният съдебен акт от СНС
е незакосъобразен и неправилен. Ангажират се доводи касателно допуснати
съществени процесуални нарушения в досъдебното производство, довели до
ограничаване на правата на защитниците и на подсъдимия С.. Сочи се, че в
мотивите на атакуваното определение не били обсъдени възраженията на защитниците
на подсъдимите, като съдът се е задоволил единствено с констатацията за липса
на допуснати нарушения на досъдебното производство. Навежда се, че внесеният от
прокурора обвинителен акт не бил в съответствие
с изискванията на чл. 246 от НПК и ТР №2/2002г. от 07.10.2002г. на ОСНК
на ВКС, като се изтъква, че не било отразено как, къде и по какъв начин М.С.
бил взел решение да участва в ОПГ и начина, по който това негово решение
достигнало до знанието на останалите участници или на част от тях. В жалбата се
възразява и срещу непълнотите в прокурорския акт по отношение на конкретните факти, от които се обосновава
съществуването на ОПГ. По очертаната аргументация се претендира отмяна на
атакуваното протоколно определение изцяло, прекратяване на съдебното
производство и връщане на делото за отстраняване на допуснатите процесуални
нарушения.
Защитникът
на подсъдимия К.Т. поддържа в жалбата си, че изготвеният обвинителен акт от
прокурора не отговаря на чл. 246 от НПК и ТР №2 от 2002г. Tвърди се, че на подсъдимия
Т. е предявено неясно и неточно обвинение, което му е попречило да научи в
какво е обвинен и да организира адекватно защитата си. На първо място се
атакува процесуалната изрядност на акта, като се релевират доводи за непълноти
в обстоятелствената му част – непосочване на всички факти, обуславящи
обективните и субективни признаци на въведеното в заключителната част
престъпление по чл. 321 от НК. Счита се, че не са били отразени конкретни
действия на подсъдимия Т., свързани с твърдяното участие в ОПГ. Липсвало и яснота
досежно обствоятелствата, от които се извеждало, че подсъдимият Т. познава
подсъдимите П. Д. и М.С..
Развиват се съображения, че словесното
описание на обвинението е лишено от конкретика – не било отразено мястото на провеждане
на нито едната от твърдените срещи между подсъдимите, което съгласно чл. 246 от НПК и ТР 2/2002г. било задължителен елемент от обвинителния акт. На следващо
място се изтъкват несъотвествия в изготвения прокурорски акт, като в този
аспект се навежда, че обвинение за извършено престъпление по чл. 321 от НК било
повдигнато и на четиримата подсъдими, но в л. 12 от ОА се съдържало твърдение,
че само трима от подсъдимите са решили да създадат ОПГ. Според защитата
изложените нарушения довели до неблагоприятно засягане правото на защита на
подсъдимия, доколкото се препятствала възможността му да разбере в какво е
обвинен. Иска се отмяна на атакуваното определение и връщане на делото на
прокурора за отстраняване на допуснатите съществени нарушения на процесуалните
правила, довели до ограничаване на правото на защита на подсъдимия К.Т..
Съдът,
след като се запозна с доводите, изтъкнати в частните жалби и при направената
служебна проверка, намира за установено следното:
Частните
жалби са подадени в срока по чл. 342, ал. 1, вр. чл. 249, ал.3 от НПК срещу
подлежащ на въззивна проверка съдебен акт и са процесуално допустими.
Разгледани по същество същите са
неоснователни.
В
разпоредително заседание по НОХД № 2634/2020г., проведено на 08.01.2021 г. СНС
е приел, че на досъдебното производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила при изготвянето на обвинителния акт, довели до
ограничаване на процесуалните права на подсъдимите, поради което е отхвърлил
искането на защитата за прекратяването на съдебното производство и връщане на
делото на прокуратурата.
Според
обвинителният акт, поставил началото на първоинстанционното съдебно
производство на подсъдимите са повдигнати следните обвинения:
На
подсъдимия П.А.Х. за престъпление по чл. 321, ал.3, т.1, вр. ал.1 НК, за
престъпление по чл.302, т.1, вр. чл.301, ал.1, пр. първо и второ, вр. чл.26,
ал.1 и за престъпление по чл. 304б, ал.1, пр.първо и второ, вр. чл. 26, ал.1 от НК.
На подсъдимия К.Б.Т.
за престъпление по чл. 321, ал.3, т.2, вр. ал. 2 от НК, за престъпление по чл.
304б, ал.1, пр. първо и второ, вр. чл. 26, ал.1 от НК и за престъпление по чл.
253, ал.4, вр. ал.2, вр. ал.1 НК.
На подсъдимия М.С.
за престъпление по чл. 321, ал.3, т.2, вр. ал. 2 от НК.
На подсъдимата
П.Н.Д. за престъпление по чл. 321, ал.3, т.2, вр. ал. 2 от НК.
При
извършената въззивна проверка на атакуваното определение и в цялост на
материалите по делото, АСНС е на становище, че СНС правилно е преценил, че не
са били допуснати съществени отстраними
процесуални нарушения по смисъла на чл. 248, ал.1, т. 3 от НПК при изготвянето на
прокурорския акт, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимите К.Т.
и М.С. Това според становището на настоящия съдебен състав е така защото:
На първо място АСНС при преценка
на фактите, макар и лаконично
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт констатира, че в достатъчна
степен са спазени изискванията на чл. 246, ал. 2 от НПК, като се съдържа информация
за признаците и фактологическата обосновка на деянието по чл. 321 от НК, поради
което не може да се приеме, че е накърнено правото на защита на подсъдимите К.Т.
и М.С., касателно това престъпление. Преценката за обективна съставомерност на
деянието по чл. 321 от НК се извежда през призмата на легалното определение за
„организирана престъпна група“ по смисъла на чл. 93, т.20 от НК. За да се
приеме наличието на такова формирование е необходимо същото да отговаря освен
на установения количествен критерий, да включва поне три лица, също така и да
се отличава с трайност на характера, което изисква престъпната насоченост да не
е инцидентна за конкретно престъпление, извършено на определена дата, а да
включва представа и съгласие на участниците за създаване на условия относно
извършване на най-малко две престъпления от съответния вид. В този смисъл
следва да се отбележи, че в обвинителния акт са описани в достатъчна степен действията
на подсъдимите Т. и С., насочени към участието в ОПГ. Ирелевантни са оплакванията
в жалбата на защитника на подсъдимия Т., че в обвинителният акт не било
отразено, че същият познава подсъдимите М.С. и П.Д., тъй като за да е налице обективната
съставомерност на членуването в престъпно сдружение не е необходимо участниците
в групата да се познават / всички или някои от тях/, но следва да съзнават, че
с дейността си подпомагат постигането на общите престъпни цели на
формированието. В тази насока е и установената съдебна практика / Решение № 134
от 09.11.2017г. на ВКС/.
АСНС намира, че прокурорският акт е изготвен и
в пълно съответствие с дадените задължителни указания и минималните стандарти
въведени с Тълкувателно решение № 2/07.10.2002 г. на ОСНК, ВКС постановено по
т.д. № 2/2002 г. В цитираното решение е посочено кои нарушения на процесуалните
правила, допуснати на досъдебното производство са от категорията на
съществените и налагат връщане на прокурора. Съгласно указаното в него обстоятелствената
част на обвинителния акт задължително трябва да съдържа изложение на фактите,
обуславящи съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в
осъществяването му, включително времето, мястото и начина на извършване на
престъплението и пълните данни за личността на обвиняемия. Заключителната част
на обвинителния акт задължително трябва да съдържа данни за самоличността на
обвиняемия, правната квалификация на деянието, наказателния закон, който трябва
да се приложи, датата и мястото на съставяне на обвинителния акт, името и
длъжността на съставителя, както и неговия подпис. В конкретния случай прокурорът от СП е спазил изцяло дадените указания,
като е налице единствено между обстоятелствена и заключителна част.
АСНС не споделя релевираните доводи в жалбите
на подсъдимите и техните защитници, че обвинението е лишено от яснота, тъй като
не било посочено мястото на провеждане на нито едната от твърдените срещи между
подсъдимите, което съгласно чл. 246 от НПК и ТР 2/2002г. било задължителен
елемент от обвинителния акт. Верни са констатациите на първоинстанционния съд,
изложени в протоколното определение, че при обвинение за престъпление по чл.
321 от НК,с оглед на това, че същото е формално престъпление, в обвинителния
акт не е необходимо да бъде посочвана такава конкретика. Следва да бъде
подчертано, че законодателят не е поставил изискване в прокурорския акт да бъде
направен анализ на събраните при разследването доказателства, като такъв съдът
в ролята на арбитър е задължен да извърши в мотивната част на съдебния си
акт.Не е въведено подобно изискване и в ТР 2/2002г.ОСНК. Обвинението почива на факти ,които се извличат от
доказателствата и доказателствените източници на ДП. Факите следва да са в
такъв обем,който да е достатъчен за да очертае състава на всяко от
престъпленията,за които подсъдимите са предадени на съд. В случая АСНС приема,
че такава фактическа обстановка е налична, поради което приема за необосновани
оплакванията на подсъдимите и техните защитници за нарушения по смисъла на чл.248
ал.1, т.3 от НПК, а от там и не е налично основание за прекратяване на съдебното
производство и връщане на делото на СП.
С оглед на гореизложеното настоящият въззивен
състав намира, че при изготвянето на обвинителния акт са спазени изискванията
по чл. 246 от НПК, жалбите на подсъдимите и техните защитници са неоснователни
и протоколното определение от 08.01.2021г. на СНС е правилно и законосъобразно
Водим от горното Апелативният специализиран наказателен съд,
трети състав
ОПРЕДЕЛИ
Потвърждава определение произнесено в разпоредително заседание 08.01.2021
г. по НОХД № 2634/20 г. по описа на СНС 10 състав,с което съдът е отказал да
прекрати съдебното производство и да върне делото на СП.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.